Решение по дело №3785/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 580
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Иванка Ангелова
Дело: 20201000503785
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. *** , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503785 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 5357 от 10.09.2020г., постановено по гр.д. № 11761/
2018г., на СГС, е отхвърлен предявеният от П. Н. Ж. иск с правно основание
чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД срещу Д. П. Ж., с предмет разваляне на договор за
дарение от 26.06.2017г., с кой то ищецът е прехвърлил ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.207.98.1.42, съставля ващ апартамент № 42, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“ II част, ул. „***“ № *, бл. *, ет. *, със застроена площ от
77,13 кв. метра, заедно с прилежащия таван № 17, заедно с 1,589% идеални
части от сгра дата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в
нотариален акт № 52, том I, рег. № 5580, дело № 41 от 2017г., нотариус Ц. Д.,
с район на действие СРС, вписана в Нотариална камара на РБ под № ***.
Решението е обжалвано от ищцовата страна, с подробно изложени съо
бражения в обстоятелствената част на жалбата.
Ответникът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отго
вор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и
необоснованост на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.
Претендира присъждане на съдебни разноски пред настоящата съдебна ин
станция.
Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоуста
1
новения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява
допустима.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобразно
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД – ище
цът иска отмяна на направеното в полза на ответницата /негова дъщеря/ да
рение на недвижим имот, поради недаване на поискана издръжка.
За да отхвърли предявения иск съставът на СГС след подробно обсъж
дане на ангажираните доказателства е приел, че не са налице предпостав ките
на чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението, а именно: липсват
доказателства ищецът да е в трайна нужда от издръжка; не се установява
ищецът да е поискал от ответницата да се грижи за него или да му дава
издръжка. При липса на покана за ирелевантно е прието установяването на
третото условие – отказ за издръжка. Не следва да се приема като проява на
непризнателност недаването на издръжка в случаите, при които, ако предо
ставяйки такава на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Оплакванията в жалбата на ищцовата страна са за необоснованост на
изводите за необходимост от издръжка с оглед затрудненото финансово и
здравословно състояние на ищеца, за липса на покана за даване на такава, и за
невъзможност на ответницата да дава такава.
Решението следва да се потвърди по следните съображения:
С оглед становищата на страните и представените доказателства се
установява, че с договор за дарение от 26.06.2017г. ищецът е дарил на дъ
щеря си Д. П. Ж., ½ идеална част от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134. 207. 98.1.42,
съставляващ апартамент № 42, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ II част, ул.
„***“ № *, бл. *, ет. *, със застроена площ от 77,13 кв. метра, заедно с
прилежащия таван № 17, заедно с 1,589% идеални части от сградата и от
правото на строеж върху мястото.
От представеното по делото Експертно решение № 2635 от 30.08. 2017г.
от II МБАЛ се установява, че на ищеца е определена 54% трайно намалена
работоспособност за срок от три години. С Разпореждане № ********** от
09.03.2018г, на ръководителя на ТП на НОИ, София град, е изменена личната
пенсия за инвалидност на П.Ж. в размер от 170 лв.
Представено е уведомително писмо от 16.01.2016г. на „Софдес“ ЕООД,
представлявано от управителя П.Ж., до публичен изпъл нител В. Б., в което е
посочено намерението на дружест вото да погаси в срок до 6 месеца
натрупаните си задължения към НАП.
2
Представена е и справка от 20.06.2018г. за наличие на неплатени пуб
лични задължения с изтекъл срок за доброволно плащане на „Софдес“ ЕООД.
По делото е установено, че ответницата е встъпила в дълга на роди
телите си към „Обединена българска банка“ АД, за сумата от 49 015, 34 лв. по
договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02. 02.2017г.,
обезпечен с ипотека. Срещу ответницата са предприети действия по
образуваното изпълнително дело за събиране на горепосоченото задъл жение
към банката, което е прехвърлено на друг кредитор.
От представеното по делото годишно извлечение от сметката към ипо
течния дълг от 01.04.17г. до 31.03.17г. се установява, че ответницата изпла ща
кредит на обща стойност 141 537, 41 британски паунда.
Пред първата съдебна инстанция са събрани показанията на свиде
телката И. – Г. (майка на ответницата), от които се установява, че последната
и ищецът са разведени. Имали два апартамента, които искали да дарят на
децата си. Извършили дарението на дъщеря си, тъй като послед ната имала
нужда от помощ в този момент, а и й предстояла сватба и искали да придобие
апартамента преди това. Според ищцата финансовото състоя ние на ищеца
било добро, казвал й че получавал добри доходи. Работил в чужбина.
Свидетелката също знаела, че ищецът има проблеми с крака. Не и било
известно П. да е искал пари от други хора, а особено от дъщеря им, тъй като
тя била безработна към момента и имала финансови затруднения.
Ответницата живеела от години в Шотландия. Когато се връщала в Бълга рия
през лятото, ищцата искала от баща си да освободи апартамента, но той
отказвал да го направи. Ищецът имал друг апартамент във Варна.
Пред първата съдебна инстанция са събрани показанията на свидетел
ката С., от които се установява, че последната и ищецът са съседи от дълги
години. Свидетелката работила като медицинска сестра и знае за
здравословните проблеми на П., тъй като той често се обръщал към нея за
помощ и медицински услуги. Ищецът имал хронични заболявания, а след
развода се влошило още повече здравословното му състояние, което пречи ло
на работата му. П. искал заеми от свидетелката, тъй като фирмата му не
докарвала доход. Живеел на квартира и нямал пари да си плати наема.
Оплакал се на свидетелката, че не може да си влезе в жилището, тъй като
бравата била сменена. За период от две години сменил няколко квартири, но
молил дъщеря си да живее в апартамента, тъй като нямал възможност да пла
ща за тях. Вместо да взима заем, който не може да върне, ищецът предло жил
на свидетелката да остъкли терасата на апартамента й, тъй като имал фирма
за дограма, от която не изкарвал доход.
Съдът не кредитира изнесеното от водената от ищеца свидетелка С.
досежно обстоятелството, че сменя квартири и няма пари за плащане на наем.
Първо такова твърдение няма в исковата молба и второ по делото има данни,
3
че ищецът живее в апартамента, предмет на дарението. Като адрес за
призоваването му в исковата молба е посочен адресът на про цесното
жилище, на което ответницата му е изпратила нотариална покана за
освобождаването му, представена по делото,по повод твърдението й, че ис ка
да го продаде, за да погаси дълговете на родителите си.
За да се уважи иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД в тежест на ищеца е
установяването на следните предпоставки: дарителят да е изпаднал в трайна
нужда от издръжка, да е поискал такава от надарения и последният да е от
казал да я предостави. Поначало дарението е безвъзмездна сделка и не съз
дава за надарения задължение да издържа или подпомага дарителя си. Тако ва
задължение възниква при настъпване на нови факти - дарителят да изпад не в
нужда и да поиска помощ от надарения. От този момент моралното
задължение на надарения се трансформира в правно, неизпълнението на кое
то е скрепено със санкция - отмяна на дарението. В тежест на дарителя е да
докаже, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка, която му е била отказана
от надарения, респ. неговите наследници.
В случая няма доказателства, ищецът да е поканил надарената си дъ
щеря да му заплаща издръжка, от която се нуждае. В случая съдът приема, че
искова молба представлява покана за заплащане на необходимата из дръжка,
като не е необходимо в нея да се сочи конкретна сума, от която се нуждае.
Следователно, ищецът е поискал помощ от надарената, каквато, видно от
становището й, последната отказва да дава.
За да се установи дали дарителят е в трайна нужда от издръжка, в не
гова тежест е доказването, че обективно (извън неговите субективни пред
стави и поведение, което би могло да се квалифицира като самопоставяне в
нужда), трайно е изпаднал в нужда, т.е. нито паричните му доходи, нито ця
лото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните
възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяване то
му съобразно неговите обичайни битови и социални нужди, респ. с оглед на
доказаните допълнителни разходи за лечение и възстановяване.
В случая са представени писмени доказателства за влошеното здраво
словно състояние на ищеца, които се припокриват и с установеното от съ
браните свидетелски показания по делото. От представеното ЕР на ТЕЛК от
30.08.2017г., с което му е определена 54% трайно намалена работоспособ
ност, е прието, че заболяванията са му противопоказни за тежък физически
труд. В исковата молба липсват твърдения за вида работа, която е била из
точникът на доходи, за да се прецени дали влошаването на здравословното му
състояние се е отразило на възможността на ишеца да работи. Послед ният
твърди, че дружеството му „Софдес“ЕООД има непогасени публични
задължения, което е видно от представената по делото справка от 20.06.
2018г., но от уведомителното писмо от 16.01.2016г. се установява, че такива
4
задължения са били налице и по време на извършването на процесното да
рение. Не са представени обаче доказателства в подкрепа на твърденията му,
че дружеството му няма приходи, което се опровергава и от публику ваните
по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по
вписванията Годишни данъчни отчети за 2016г., 2017г. и 2018г., в които има
декларирана печалба. В свидетелските показания на бившата му съпруга и
майка на ответницата е посочено, че ищецът притежава личен апартамент в
гр.Варна, за което обстоятелство обаче не са ангажирани надлежни доказа
телства и няма твърдения в този смисъл от ответната страна. Свиде телката
знае от децата им, че баща им е добре финансово, преди време работил и в
чужбина и че не знае да е искал заеми.
Предвид гореизложеното настоящият състав споделя направения от
състава на СГС извод за неустановеност на нуждата от издръжка. От анга
жираните доказателства не може категорично да се установи с какви сред
ства и възможности действително разполага ищецът и съответно от каква
помощ и в какъв размер се нуждае.
За пълнота следва да се посочи и че отказът на дарения да изплаща из
дръжка не е проява на непризнателност, когато неговото собствено мате
риално положение не позволява това, поради което не следва да се приема за
предпоставка за уважаването на иска. В случая ответницата е представила
доказателства за встъпването в дълг на дарителите си, като именно срещу нея
е насочено принудителното изпълнение на вземането на кредитора. Ос вен
това от свидетелските показания се установява, че надарената е в затру днено
финансово положение, тъй като освен заведените изпълнителни дела срещу
нея, последната е безработна и изплаща ипотечен кредит и в държа вата, в
която живее, които факти и твърдения не са оспорени от насрещната страна.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, решението следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ответницата адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ЗА в размер на 600лв за настоящото производство.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5357 от 10.09.2020г., постановено по
гр.д. № 11761/2018г., на СГС.
ОСЪЖДА П. Н. Ж., ЕГН: ********** на основание чл.38 ЗА да заплати
на адв. Никола Кисов адвокатско възнаграждение в раз мер на 600 лв.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6