Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, ……….2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети април
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Христина Христова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 210 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 21/16.01.2019
г., постановено по гр.д. № 292/2018 г., Ловешкият районен съд е признал за
установено на осн. чл. 422, ал.1,
във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК, по
отношение на М.П.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
че в полза на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК ****.,
със седалище и адрес на управление: гр.****., съществува вземане срещу длъжника
М.П.Д., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит
№ ********** в общ размер на 150,01 лв., представляващо остатъчното неизплатено
задължение на длъжника по погасителен план към ДПК за падежирала отпусната
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на заявлението –
18.09.2017 г. до изплащане на вземането, а иска до пълния претендиран размер на
сумата 1055,25 лева, като неоснователен
и недоказан е отхвърлил. Със същото
решение ЛРС е осъдил М.П.Д. с
горните данни, да заплати на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК ****., с горните
данни, сумата в размер на
113,72 лева разноски по делото,
съразмерно с уважения размер на иска.
Срещу решението на РС
- Ловеч е подадена въззивна жалба от „П.К.Б." ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт К.А., в която моли същото да бъде
отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове, ведно със
законните последици. Счита, че решението е неправилно и е неоснователно. Не
приема заключението на съда, че Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е недействително поради противоречие с императивните норми
на чл.10а от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и с добрите нрави. Излага
съображения, че длъжникът е заявил желание да закупи пакета с допълнителни
услуги и цената на кредита, което гарантира спокойствието му и възможността да
се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Предлаганите допълнителни услуги не
са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод същия, като излага
подробни съображения в тази насока.
На следващо място
оспорва твърдението на съда, че след прекратяване на договора за потребителски
кредит, настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е изрично обявена на
длъжника М.Д.. Излага съображения, че небанковите финансови институции не
фигурират след субектите по чл.417, т.2 от ГПК и т.18 на ТР № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС е неприложимо в настоящия казус. Излага, че отношенията между
страните по спора се уреждат от ЗПК и ЗЗД. Твърди, че непризнаването на
настъпилата предсрочна изискуемост, не е пречка да бъдат присъдени на кредитора
съществуващите вземания за неизплатената част на задължението, съставляващо
сбор от непогасени вноски с настъпил падеж по момента на приключване на устните
състезания, като цитира и практика на ВКС. Твърди, че от приложените по делото
доказателства се установява, че към края на съдебното дирене всички неизплатени
вноски са били падежирали.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от назначения особен представител на
ответника адв.Ц.Ж., в който моли съда да я остави без уважение. Счита, че
същата е неоснователна с оглед събраните по делото доказателства. Твърди, че
правилно съдът не е приел становището на ищеца за настъпването на предсрочна
изискуемост при условията на чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски
кредит, като счита, че т.18 от ТР № 4/2014 по т.д. № 4/2013 на ВКС е приложима
и за небанковите институции. В случая няма доказателства за обявяване на
предсрочна изискуемост до подаването на заявлението за издаване на изпълнителен
лист. Счита за законосъобразни изводите на съда
относно приетите за нищожни клаузи от договора. Затова моли решението на
ЛРС да бъде оставено в сила.
Въззивникът редовно призован за
съдебното заседание не изпраща представил. В постъпилата молба изразява
становище, че поддържа подадената жалба на изложените в нея основания и моли
съда да остави без уважение направените в отговора възражения.
Въззиваемият чрез назначения особен
представител адв.Ц.Ж. моли съда да постанови решение, с което остави въззивната
жалба без уважение като неоснователна и потвърди решението на ЛРС. Подробни
съображения излага в представената писмена защита.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият
въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е
недопустимо.
Производството по
гр.д. № 292/2018 г. по описа на РС Ловеч е образувано по постъпила искова молба
от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК ****. срещу М.П.Д. *** с право основание чл. 422,
ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на иска 1 055,25 лв. Ищецът моли съда
да постанови решение, с което да се установите със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника М.П.Д.,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
********** в общ размер на 1055.25 лв., представляващо остатъчното неизплатено
задължение на длъжника по погасителен план към ДПК, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Твърди, че на 11.04.2016 г. ответникът М.П.Д. е
подал до „П.К.Б." ЕООД, попълнено и подписано Искане за отпускане на
потребителски кредит „П. К. с.” със
зададени параметри, като е получил разяснения, които са му дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на
финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат с Общите условия
на „П.К.Б." ЕООД, получил е преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр и декларирал възможност и желание за закупуване
и на Пакет от допълнителни услуги. Ответникът е уведомен, че изборът на Пакет
от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски
кредит, което също е декларирано от последния.
След като „П.К.Б."
ЕООД одобрява отпускането на заем, на 11.04.2016 г. с ответника е сключен
Договор за потребителски кредит №**********.
Клиентът М.Д. е получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от
допълнителни услуги, за получаването на който е подписал Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил е отново и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит с
Допълнителна преддоговорна информация, на които е положил имената и подписа си.
Ответникът е поел задължения да върне отпуснатия кредит в срок от 9 месеца с
месечна вноска по погасителен план в размер на 117.25 лева и падежна дата всяко
26-то число на месеца. Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги са подписани при Общи условия, които са неразделна
част от тях и са предадени са на клиента при подписването им. Последният е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, за което и ги е
подписал.
Ищецът твърди, че общото
задължение по кредита и Пакета от допълнителни услуги към него е 1055.25 лв. В него се включва сума на
кредита 500.00 лв. за срок на кредита: 9
месеца и размер на месечната вноска по кредита - 65.51 лв. Годишния процент на
разходите (ГПР) е 49.87%, годишният лихвен процент - 41.17%, лихвен процент на
ден - 0.11 или общо дължима сума по кредита е 589.59 лв.
Възнаграждението по
избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги е 465.66 лв., като размерът на
вноската е 51.74 лв. или общото
задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни
услуги, е 1055.25 лв. Размерът на месечна вноска по договора е 117.25 лв.
Твърди, че „П.К.Б."
ЕООД е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като превежда парична сума в размер на 500.00 лв.
по посочената от длъжника М.Д. банкова сметка ***.04.2016 г. Излага, че М.Д. не
е изпълнил задължението, което е поел по договора, не е направил нито едно
плащане по заема, няма нито една погасена вноска, съгласно погасителния план.
Поради това са начислени и лихви за просрочие на вноските по погасителен план в
размер на 7.96 лв., които не са заплатени. Поради неизпълнение на поетите
договорни задължения от длъжника и на основание чл. 12.3 от Общите условия към
Договора за потребителски кредит, договорът е прекратен автоматично, а задълженията
по него обявени за предсрочно изискуеми на 26.07.2016 г. Твърди, че ответникът
е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора,
въпреки, че в случая се касае за договор за кредит с небанкова финансова
институция, по отношение на който според ищеца не намира приложение т. 18 на TP
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземане по договор за банков кредит. Счита, че евентуален спор
за датата на предсрочната изискуемост е излишен предвид факта, че целият
погасителен план по договора е изтекъл през януари
В съответствие с
изложеното счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като му се присъдят направените в исковото и заповедно производство
разноски..
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника по делото, чрез назначения
му от съда на осн. чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. Ж. от ЛАК, която оспорва иска и моли да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С разпореждане от
25.10.2018 г., постановено в производство по чл.140 от ГПК, съд е изготвил
проект на доклад и задължил ищеца на осн.чл.129, ал.4 ГПК, във вр. с чл.127,
т.4 и т.5 ГПК да уточни какви суми
влизат в състава на главницата, посочена в общ размер и основанието за
присъждането им, с указание за прилагане на чл.129, ал.3 ГПК. Същото е получено
от ищеца на 01.11.2018 г., което е видно от приложената по делото разписка.
В постъпилата на
15.11.2018 г. молба, ищецът не е отстранил констатираните нередовности на
исковата молба, а само е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В проведеното на
27.11.2018 г. открито съдебно заседание, съдът отново е оставил без движение
исковата молба на осн. чл.129, ал.4 ГПК,
във вр. с чл.127, т.4 и т.5 ГПК и указал
на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да уточни какви суми
влизат в състава на главницата съобразно приложеното извлечение от сметка, да
отдели начислените лихви по таблица 2 и
съответно да заплати ДТ по този иск, като му е напомнил последиците по чл.129,
ал.3 ГПК.
В указания от съда нов срок, не е подавана
молба от ищеца или неговия пълномощник.
В следващото открито
съдебно заседание на 19.12.2018 г. при неотстранени от страна на ищеца
нередовности на исковата молба, съдът е счел делото за изяснено от фактическа
страна и постановил обжалваното решение.
Настоящата инстанция, като взе предвид, че
исковата молба, по която е било образувано производството по гр.д. № 292/2018
г. по описа на РС Ловеч е нередовна, която нередовност не е била отстранена в
хода на съдебно производство, въпреки изричните указания, обективирани с
цитираното разпореждане от 25.10.2018 г. и определение от 27.11.2018 г. счита,
че следва да обезсили обжалвания съдебен акт. Индивидуализацията на спорното
право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която
трябва да отговаря на предвидените в чл.
127, ал. 1, т. 4 и т.
5 от ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно,
тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и
на постановеното по съществото на спора съдебно решение. В случая районният съд
е процедирал по начина, указан в чл.
129, ал. 2 от ГПК, като е предоставил възможност на ищеца да отстрани
пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция. Процесуалните
действия по чл.
129, ал. 2 от ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на
неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. След като не се установява
какво точно е искането до съда, заявено от ищеца за защита на нарушено негово
право, недопустимо е съдът да презюмира както обстоятелствата, така и искането
по исковата молба. Независимо от дадените указания и предоставения срок за тяхното
изпълнение, ищецът е бездействал и не е отстранил нередовността на исковата
молба. С оглед разпоредбите на процесуалния закон, районният съд е трябвало да
прекрати производството по делото на основание чл.
129, ал. 4 от ГПК, вр. с чл.
129, ал. 3 от ГПК, а не да постановява акт по съществото на спора при
констатирани и неотстранени в указания срок нередовности на исковата молба.
Поради
изложените съображения въззивният състав намира, че постановеното по нередовна
искова молба първоинстанционно съдебно решение е недопустимо и същото следва да
бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Настоящето решение е необжалваемо, независимо
от преграждащия характер на поставения въззивен акт с оглед ограничението,
предвидено в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. В този смисъл е приетото в т.8 на ТР №
1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК.
При този изход на процеса разноски по делото
не следва да се присъждат на въззивника.
Мотивиран от горното и на основание чл.
270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 21 от 16.01.2019 г., постановено
по гр.д. № 292/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.