№ 229
гр. С.я, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110150716 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация С.я“ ЕАД против наследниците на С-
Ем. Л. Б. – М. Е. Б. и И. Е. Б.-П..
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците било налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С.я, ж.к. „Х.“, бл., вх. ет, ап., аб., чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Сочи, че наследодателят на ответниците – С-Ем. Б. като собственик на
отоплявания имот, не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми, за които
ответниците отговарят съобразно наследствените им дялове (по ½), а именно: М. Е. Б. за
сумата 1248,75 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до м.02.20№ г., ведно със законната лихва от 31.08.2021г. до окончателното погасяване на
вземането, сумата от 234,37 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 20.04.2021г.,
сумата от 4,97 лв. – главница за такса дялов разпределение за периода 02-20№г. – 04.20№г.,
ведно със законната лихва от 31.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането, както
и сумата от 0,97 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 14.09.2018г.-20.04.2021г., и И. Е. Б.-П. за сумата 1248,75 лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до м.02.20№ г., ведно със законната лихва от
31.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането, сумата от 234,37 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2018 г. до 20.04.2021г., сумата от 4,97 лв. – главница за такса дялов
1
разпределение за периода 02-20№г. – 04.20№г., ведно със законната лихва от 31.08.2021г. до
окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 0,97 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2018г.-20.04.2021г. Претендира
присъждане на разноски в исковото производство.
Ответниците М. Е. Б. и И. Е. Б.-П. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че процесният имот е
продаден на трето лице, което е заплатило всички задължения по партидата за имота.
Оспорват да са собственици на имота към датата на исковата молба. Навеждат възражение
за погасяване по давност на вземането на ищеца за периода м.05.2017г. – м.09.2018г.
Поддържат за останалата сума от исковия период да е погасена чрез плащане при продажба
на имота. Наред с това сочи, че не се установява как тя била формирана (главница и лихва).
Поради изложеното ответниците молят за отхвърляне на исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо“ ЕАД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В тежест
на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които
основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя
на ответниците, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия
за процесния период и размера на нейната цена, както и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
В случая от Нотариален акт за продажба на недвижим имот (л.78-79) се изяснява, че С-
Ем. Л. Б. е придобил чрез покупко-продажба собствеността на процесния недвижим имот.
Видно от изготвената по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. (л.30) С-Ем. Милев е починал на 30.05.20№ г. и е оставил за свои законни
наследници дъщерите си - М. Е. Б. и И. Е. Б.-П.. С оглед на това съдът приема, че всяка от
тях е придобила по 1/2 ид. ч. от имота по наследство. С нотариален акт за покупко-продажба
2
на недвижим имот (л.75-77) от 21.04.2021 г. ответниците М. Е. Б. и И. Е. Б.-П. са се
разпоредили с придобития чрез наследство процесен недвижим имот. Разпореждането със
собствеността е извършено от ответниците на 21.04.2021, а в настоящото производство се
претендират вземания за топлинна енергия касаещи период предхождащ датата на
разпоредителната сделка, а именно от 01.05.2017 г. до м.02.20№ г. Предвид горното и при
липса на твърдения и доказателства за разпореждане с имота от ответниците преди
01.05.2017 г. съдът формира извод, че през исковия период те са били събоственици,
притежаващи по 1/2 ид. ч. от него, придобити по наследство. Следователно те се явяват
клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена
сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е.
страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.я“ ЕАД на клиенти в град С.я,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им
приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С.я, ж.к. „Х.“, бл., вх. ет, ап., аб.. По силата на този договор
ответниците отговарят за по 1/2 от задълженията за процесния имот съобразно
притежавания от нея дял в съсобствеността, като обстоятелствата дали живеят в имота и
къде е постоянният им адрес са ирелевантни.
С Определение № 9562/13.04.2022 г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода
01.5.2017 г. до м.02.2018 г. за претендираната от ищеца цена, както и че за същия период е
извършва услуга дялово разпределение при дължимо възнаграждение в посочения в
исковата молба размер.
Във връзка с въведените от ответниците твърдения, че претендираните в настоящото
производство суми са заплатени е изготвено по делото заключение по допусната ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и всестранно изготвено. От същото се установява, че
общия размер на неплатени суми възлиза на 2507,44 лева, от които за топлинна енергия-
2497,51 лева и за дялово разпределение – 9,93 лева.
По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
3
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което
следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от
ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай гореизложеното означава, че с оглед датата на подаване на
исковата молба – 31.08.2021 г., погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 24.06.2018 г.
В случая до датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., са изтекли 3 години и
69 дни по отношение на вземането за главница за м. 05.2017 г. и за м. 05.2018 г., тъй като
срокът за заплащане на месечното задължение за м. 05.2018 г. е бил до 15.07.2018 г. и то е
станало изискуемо на 15.07.2018 г., поради което давността за него е прекъсната с
подаването на исковата молба.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност /от м. 06.2018 г. до м. 04.20№ г./, дължимо от
ответницата съобразно квотата й в съсобствеността, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
/съобразявайки изравнителния резултат за целия отоплителен сезон, в който е включен
периодът, обхванат от давността, респ. броя месеци, за които е изтекла погасителната
давност/ и приема, че възлиза на сумата от 2006,26 лв.
Ответниците не доказваха плащане на цената на доставената топлинна енергия, поради
което този иск следва да бъде уважен за сумата от 2006,26 лв. за периода от от м. 06.2018 г.
4
до м. 04.20№ г., като върху тази сума тя дължи и законната лихва, считано от 31.08.2021 г.
до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер от 24971,51 лв. и за
останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия, както и забава в плащането му предвид липсата на
извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази главница е доказан по
основание. Началото на забавата е 15.09.20№ г. за изравнителната сметка за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.20№ г. и 15.09.2020 г. за изравнителната сметка за периода от
01.05.20№ г. до 30.04.2020 г., тъй като изравнителните сметки са съответно от 31.07.2018 г.
и 31.07.20№ г. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г.
върху непогасената по давност главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 307,96 лв., поради което
акцесорният иск следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата до 468,75 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая с Определение № 9562/13.04.2022 г.
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за имота на ответницата е
извършвана през исковия период услугата дялово разпределение. Не спори между страните,
а и от писмените доказателства на л. 129 – 135 се установява, че услугата е извършвана от
„Нелбо“ ЕАД. Таксата за нея се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22,
ал. 2 от приложимите Общи условия. По изложените съображения съдът приема, че искът за
стойността на услугата дялово разпределение е изцяло основателен, като ответниците
дължат и законната лихва, считано от 31.08.2021 г. до окончателното плащане.
5
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на уважената част
от исковете, а именно сума в общ размер на 366,10 лв., включваща: 92,96 лв. – държавна
такса, №5,№лв. – депозит за ССчЕ, и 78,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците са сторили разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. Предвид отхвърлената част в полза на последните следва да бъде присъдена сумата в
размер от 87,84 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.я, ул. „К.“ 002 и И. Е. Б.-П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.я, ул. „Р.“ № №, да заплатят на „Топлофикация С.я“ ЕАД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. С.я, ул. „Я.“ № в условие на разделна
отговорност (по 1/2 всяка от тях) следните суми: сумата 2006,26 лв., представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от от м. 06.2018 г. до м. 04.20№ г., ведно със
законната лихва от 31.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането, сумата от 307,96
лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 20.04.2021г., сумата от 9,93лв. – главница за
такса дялово разпределение за периода 02-20№г. – 04.20№г., ведно със законната лихва от
31.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 366,10 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ – за разликата над 2006,26 лв.
до пълния предявен размер от 2497,51 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м. 05.2018 г.
включително, като погасен по давност; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия – за разликата над 307,96 лв. до
пълния предявен размер от 468,75 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 0,97 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 14.09.2018г.-20.04.2021г.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.я“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С.я, ул. „Я.“ № 23Б да заплати на М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.я, ул. „К.“ 002
и И. Е. Б.-П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.я, ул. „Р.“ № № на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
6
от 87,84 лева (по 43,92 лева на всяка от тях) –разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Нелбо“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред С.йски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
7