Р
Е Ш Е Н И Е
№
1498
гр. Пловдив, 24 август 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
с., в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 236 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във
връзка с чл. 215а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.М.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН ********** *** против
Заповед № РД-16-1237/22.12.2016г. на Кмета на район
“Централен”, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
“Кафе-аператив и покрит проход” в УПИ ІІ - 1392, кв. 455ᵃ, по плана на І градска част, ПИ с идентификатор
56784.520.683, с административен адрес: ул. **, гр. Пловдив, изграден от С.М.Ш.,
и С.М.Ш. в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ – без одобрените проекти и без
надлежно издадено разрешение за строеж.
На
първо място се твърди, че административният орган не е изследвал хипотезата на
§ 16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ във връзка с търпимостта на строежа.
Възразява
се, че в процесната заповед не са изложени мотиви,
както и че не са изследвани всички фактически обстоятелства във връзка с
изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на заповедта.
В жалбата се посочва също, че заповедта е
постановена в несъответствие с материалния закон, в нарушение на чл. 195, ал.6
от ЗУТ.
Ответникът
- Кмет на Район „Централен“, Община “Пловдив”, чрез процесуалния си
представител, взема становище, с което намира жалбата за неоснователна, поради
което моли да бъде отхвърлена и потвърдена оспорената заповед, като издадена в
необходимата форма, от компетентен оран, при спазване на процесуалния и материалния
закон, съдържаща правни и фактически
основания и съобразена с целта на закона. Подробни съображения са изложени в
писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни лица от Район „Централен“ Община -Пловдив, на строеж „Кафе-аператив и покрит проход“ в
УПИ II-1392, кв. 455ᵃ, по плана на I-ва градска част, ПИ с
идентификатор 56784.520.683, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „**“ №
27, обективирана в констативен акт /КА/ № 80/18.11.2016 г. (л.14), с който е установено, че в УПИ II-1392,
кв. 455ᵃ, по плана на I-ва градска част, ПИ с идентификатор 56784.520.683 има
изградена масивна едноетажна постройка с приблизителна площ 56 кв.м. и
размери-„..както е показано на схема..“. Конструкцията на сградата е масивна
стоманобетонна. Покривът на постройката представлява стоманобетонна плоча.
Ограждащите зидове са тухлена зидария. Сградата е завършена с положени мазилки
и дограми, захранена с вода и електричество. Сградата се обитава.
Описано
в КА е, че имотът е собственост на С.Ш. и С.Ш., съгласно НА № 44, т.1, рег. № 358, дело № 44/2016 г. на СВ при АВ-Пловдив.
Като възложители и извършители на строежа са посочени С.Ш. и С.Ш.. Съставена е
окомерна скица на строежа. Констатираното е било определено като нарушение на
разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
От
страна на С.Ш. е подадено Възражение вх. № 94012-18396 от 23.11.2016 г. против
КА № 80 от 18.11.2016 г., с което не се представят доказателства, а се навеждат
доводи единствено, че строежът е търпим, като построен преди 2000г. Процесната заповед е издадена на 22.12.2016 г. Заповедта е
съобщена редовно на жалбоподателите на 06.01.2017 г.,
видно от отбелязването върху нея.
На 19.01.2017 г. в Район „Централен“,
Община Пловдив е постъпила
жалба от С.Ш. и
С.Ш. с
вх. № 94012-18396(1) от 19.01.2017 г. против индивидуалния административен акт. По повод същата е образувано настоящото
производство.
По
делото, по искане на жалбоподателите, е допусната и
приета СТЕ, изготвена от вещо лице – инж. Я.Р., неоспорена от
страните.
След
проверка на документите по преписката и оглед на място е констатирало следното:
Изпълнението на процесната
сграда като нова монолитна
стоманобетонова конструкция от колони, греди и покривна плоча. Ограждането е с
тухлени стени. Всички довършителни работи са напълно завършени и помещенията се
ползват. Материалите, които са видими /мазилки, боядисване, настилки, дограма и
др./ са нови, в много добро
физическо състояние.
Посочено е, че
„..Конструкцията на сградата е напълно скрита под довършителните работи.
Тя би могла да е по-стара като изпълнение, но изцяло да са подновени всички
стенни, подови и покривни покрития по нея. Категорична година на построяване на
сградата с оглед към момента не може да се определи. …“. Установено е, че
действащ ПУП за територията на процесния имот по
отношение на застрояването е одобреният със Заповед №ОА-414/26.03.2001г.
ПУП - изм. на ЗРП в застроителната
част и КЗСП за част от кв.455а по плана на Първа градска част - Пловдив с
обхват: УПИ ХХ-1386,1388; УПИ I-1389,1390,1391; УПИ II-1392; УПИ III-1394,1395; УПИ IV-1397,1398,1396.
За процесния
УПИ II-1392 е
предвидено: едноетажно обществено застрояване с дълбочина 5,00м. и височина
4,10м., разположено по уличната регулация и четириетажно жилищно застрояване
зад него, с дълбочина на застрояване достигаща до 8,00м. от дъното на УПИ и
височина 11,90м. /кота корниз/ и 16,40м. /кота било/. Констатирано е също, че в кадастралната основа на плана не е
отразена процесната сграда като съществуваща на място
при изготвяне на проекта. При проследяване на кадастрално-регулационния
статут на имота, експертът е установил, че процесният поземлен имот, идентифициращ се по
кадастралните и регулационни планове от 1971г. до действащия от 2001г. като
пл.№1392 в квартал с различна номерация по различните планове, намиращ се в
Първа градска част, попада в поземлен имот с идентификатор 56784.520.683 по
кадастрална карта. В кадастралната карта в ПИ с ид.
56784.520.683 е отразена една сграда. Изменение на кадастралната карта за процесния имот не е одобрявано след Заповед №РД-18-48/03.06.2009г.Експертът е посочил, че „…по
определеното за имота отреждане с плановете, одобрени със Заповед
№508/01.09.1971г. и Заповед №86/24.04.1978г. строежът е недопустим. Отреждането
и по двата плана е за комплексно застрояване. …“ .
Според вещото лице, ако строежът е
изграден до 07.04.1987г. /съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ/, той е бил недопустим по действалите планове
като основно или допълващо застрояване. Възможност за неговото строителство
са представлявали само разпоредбите за временни строежи, дадени със ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./,
"Строителни правила и норми за изграждане на населени места", обн. ДВ, бр.75 от 18.09.1959г. /отм.
ДВ, бр.69 от 02.09.1977г./ и "Наредба №5 за ПНТСУ" в двете й редакции
- обн. ДВ, бр.69 от 02.09.1977г. /отм.
ДВ, бр.48 от 26.05.1995г./ и обн. ДВ,
бр.48/26.05.1995г. /отм. ДВ, бр.51 от 05.06.2001г./.
Посочено е също, че „…От кадастралното отразяване на съществуващите сгради в
имота по плановете от 1971г., 1978г. и 1994г. е видно, че по лицето му няма
сграда, към която е било възможно да се допусне временен строеж, който да
отговаря на условията. Следва извода, че процесния
строеж не е допустим по разпоредбите, действали до срока, даден с §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ….“.
Експертът подробно и задълбочено е
изследвал допустимостта на строежа и по реда на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
като е достигнал до извода, „.. че с изпълненото застрояване в процесния урегулиран поземлен имот се надвишава допустимия
процент на плътност на застрояването…“
Според заключението на вещото лице
„…В сроковете за изграден незаконен строеж съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ - до
07.04.1987г., процесният строеж е недопустим както по
действалите подробни устройствени планове, така и по
действалите разпоредби на нормативната уредба. Процесният
строеж би могъл да бъде допустим по действащия ПУП от 1994г. като
местоположение и предназначение, но не би бил допустим по правилата и
нормативите, действали към годините 1999г. и 2000г., тъй като нарушава
разпоредби на наредбата за ПНТСУ в различните й редакции. По сега действащите
разпоредби и действащ ПУП от 2001г. /влязъл в сила през 2003г./ строежът е
недопустим поради несъответствие на изпълненото в имота застрояване с
допустимите стойности на устройствените показатели по
ПУП и нарушение на разпоредби от закона и наредбата за правила и нормативи към
него.…“
В хода на съдебното производство от жалбоподателите са представени нотариално заверени
декларации от Х.С.и А.А., в които лицата са декларирали, че кафе аперитив и
прохода към дома на жалбоподателите са завършени
преди края на 2000 г. (л. 66,67),
При така
установената фактическа обстановка, Съдът направи
своите правни изводи.
Страните нямат спор по фактите. Спорът е
относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно
търпимостта на процесния строеж.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на издадения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали
актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен
ли е същият с целта на закона.
Оспорваната
заповед е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината /района/ или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи.
Няма спор между страните и не се твърди от
страна на жалбоподателите, че за строежа има издадени
разрешение за строеж и строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) или подадено заявление за
узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн.,
ДВ, бр. 82 от 2012 г.), т.е., безспорен между страните е фактът, че се касае за
незаконен строеж.
Обжалваният
административен акт е издаден от Кмета на район „Централен“, Община Пловдив,
надлежно оправомощен със заповед №13ОА556 от
05.03.2013 г. на Кмета на Община Пловдив, за издаване на заповеди от
категорията на процесната.
При преценка на формалните изисквания относно
съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от
издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването си.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната
от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за
издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е
Констативен акт, който е връчен на жалбоподателя и му
е дадена възможност за възражения по него.
Предвид горното, съдът намира, че при издаването
на процесната заповед не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.
Разпореденото премахване на строежа е направено
при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган
е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която
строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
Съставения Констативен акт №80 от 08.11.2016 г.,
с който е поставено началото на административното производство по премахването,
като официален свидетелстващ
документи имат обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно
удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им
чрез съответните доказателства.
В случая установеното с констативния акт относно
вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза.
От изложеното става ясно, че обектът имат
характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира
изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния
ред разрешение за строеж, като процесните два строежа
не попадат сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за
строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателите, че строежа е изпълнен без строителни книжа
и без издадено разрешение за строеж.
Доказателства, годни да опровергаят верността на
констатациите за незаконно строителство не са ангажирани.
При липса на изискващото се разрешение за
строеж, в тежест на жалбоподателите е доказването, че
строежът е в режим на търпимост, като построен и деклариран в сроковете по §16 или §127 от ПР на ЗУТ.
Разпоредба на § 16, ал. 1 от ЗУТ гласи, че строежи,
изградени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. Посочената норма има палиативен и специален характер и
дава възможност на собствениците на незаконни по принцип строежи (с оглед на
изискването за липса на строителни книжа), без да ги узаконяват, да ги ползват
необезпокоявано и да ги прехвърлят на трети лица, като от тълкуването на
нормата следва, че при наличието на предпоставките по изречение първо на
нормата, удостоверението се издава за случаите, когато такъв строеж ще бъде
предмет на прехвърлителна сделка, като документът има
удостоверителен характер и легитимира собственика
пред купувача, респ. нотариуса като такъв именно с оглед на липсата на редовни
строителни книжа. В случая е безспорно, че тази сграда е съществувала преди
посочената от нормата на ЗУТ дата.
В конкретния случай обаче, не се установява да са
налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата
е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което
сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателите
бе да докажат, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при
съответно спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му
изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента на завършването
му. Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса.
В процесния случай от
страна на жалбоподателите бяха ангажирани нотариално заверени
декларации, в които е посочено, че процесният строеж е завършен преди края на 2000 г.
В тази посока следва да се посочи, че в съдебно-административното
производство на основание чл. 144 АПК
субсидиарно приложение имат нормите на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Приложима на това основание е разпоредбата на чл. 11 ГПК, която въвежда
принципа на публичност и непосредственост на съдебния процес. Ето защо
приложените по делото нотариално заверени декларации на трети лица за
установяване времето на извършване на строежа нямат характер на официални
документи и декларираните обстоятелства не мога да бъдат противопоставени на
останалите надлежни доказателства по делото. /Решение № 752 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 7543/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова/.
От друга страна вещото лице е констатирало, че в кадастралната основа на плана не е
отразена процесната сграда като съществуваща на място
при изготвяне на проекта.
В тази връзка следва да се посочи, че кадастърът няма действие спрямо ненанесените в него имоти и че съществуващи, но неотразени
по кадастъра, вещни права не се ползват от доказателствената му сила по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, затова
и носителите им не са засегнати от изменението му.
Съответно и записванията в КРНИ не са източник
за установяване на правото на собственост и на ограничените вещни права върху
ПИ.
За да бъде третиран процесният строеж като търпим строеж обаче, е необходимо
той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, сградата,
разпоредена за премахване, се явява изпълнена в противоречие с правилата и нормативите,
действали към момента на изграждането й, както и с установените сега правила и
нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по смисъла на §16,
ал.1 от ДР на ЗУТ.
В приетата по делото
СТЕ, която Съдът кредитира като компетентна и безпристрастно изготвена, е
посочено, че „..По сега
действащите разпоредби и действащ ПУП от 2001г. /влязъл в сила през 2003г./
строежът е недопустим поради несъответствие на изпълненото в имота застрояване
с допустимите стойности на устройствените показатели
по ПУП и нарушение на разпоредби от закона и наредбата за правила и нормативи
към него.…“
В случая от събраните по делото доказателства и от
заключение на вещото лице, се установява безспорно, че относно процесния строеж са неприложими разпоредбите на §16 от ПР
на ЗУТ и на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г., отнасящи се
за строежи, изградени съответно до 07.04.1987г. и до 31 март 2001г., поради
което същите не могат да се ползват със
статут на търпимост.
С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия
случай е налице строеж по смисъла на § 5
т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение
за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е
издавано на жалбоподателите и не е представено в хода
на съдебното производство.
При издаване на процесната
заповед законовите изисквания са били съобразени от административния орган,
поради което обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал.
3 и ал. 4
от АПК,
във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс,
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, на ответника се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от горното
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата С.М.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН ********** *** против
Заповед № РД-16-1237/22.12.2016г. на Кмета на район
“Централен”, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
“Кафе-аператив и покрит проход” в УПИ ІІ - 1392, кв. 455ᵃ, по плана на І градска част, ПИ с идентификатор
56784.520.683, с административен адрес: ул. **, гр. Пловдив, изграден от С.М.Ш.,
и С.М.Ш. в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ – без одобрените проекти и без
надлежно издадено разрешение за строеж, като неснователна.
ОСЪЖДА С.М.Ш.,
ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН ********** ***, да заплатят на Район „Централен“ Община Пловдив сумата
в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: