Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 10.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 12849 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 181429 от 31.07.2019
г. по гр.д. № 65522 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 66 състав е
осъден С.К. М.с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на
1 506, 55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот с адрес в
гр. София, ул. „*******и абонатен номер № 256796, ведно със законната лихва от
15.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 19, 49
лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2014 г. до
31.05.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за потребената
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 506, 55 лв. до пълния
предявен размер от 2 804, 37 лв. и за периода от 01.04.2014 г. до 31.07.2014
г., за главница за дялово разпределение над уважения размер от 19, 49 лв. до
пълния предявен размер от 45, 32 лв. и за периода от 01.06.2014 г. до
31.07.2014 г., както и иска за сумата в размер на 683, 83 лв. – законна
лихва за забава върху вземането за потребена топлинна енергия за периода от
15.09.2014 г. до 01.09.2017 г. и за сумата от 12, 31 лв. – законна лихва
за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г.
до 01.09.2017 г. Със същото решение са осъдени С.С.М. с ЕГН ********** и адрес *** и А.С. М.с ЕГН ********** и адрес *** да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ всеки
от тях сумата в размер на по 376, 64 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. за
топлоснабден имот с адрес в гр. София, ул. „******и абонатен номер № 256796,
ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата
размер на по 4, 87 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2014 г. до 31.05.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за потребената топлинна енергия за
разликата над уважения размер от по
376, 64 лв. до пълния предявен размер от по 701, 09 лв. и за периода от
01.04.2014 г. до 31.07.2014 г., за главница за дялово разпределение над
уважения размер от по 4, 87 лв. до пълния предявен размер от 11, 33 лв.
и за периода от 01.06.2014 г. до 31.07.2014 г., както и иска за сумата в
размер от по 170, 96 лв. – законна лихва за забава върху вземането за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 01.09.2017 г.
и за сумата от 3, 08 лв. – законна лихва за забава върху вземането за
дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 01.09.2017 г. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК С.К.М., С.С.М. и А.С.М. са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД сумата от 224, 22 лв. – съдебни разноски; на основание чл. 78, ал. 3
ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на С.К.М., С.С.М. и А.С.М.
сумата от 336, 08 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД с вх. №
5133379/09.08.2019 г. по регистъра на СРС, подадена чрез юрисконсулт Н.К.постановено
Решение № 181429 от 31.07.2019 г. по гр.д. № 65522 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 66 състав, в
частите, с които са отхвърлени предявените осъдителни искове на „Т.С.“
ЕАД срещу
С.С.М. за сумата над 376, 64 лв. –
незаплатена топлинна енергия, за сумата над 4, 87 лв. – главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва до окончателно изплащане; срещу А.С.М. за сумата над 376, 64 лв. – незаплатена топлинна
енергия, за сумата над 4, 87 лв. –
главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва до окончателно
изплащане; срещу С.К.М. за сумата над
1 506, 55 лв. – незаплатена топлинна енергия, за сумата над 19, 49 лв. – главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и в частите, с които са отхвърлени акцесорните искове за
присъждане на мораторна лихва върху главниците за незаплатена топлинна енергия
и за дялово разпределение. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение в атакуваните части. Според жалбоподателя СРС не
съобразил действащите Общи условия от 2014 г. наведени са доводи, че съгласно
чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите не заплащат обезщетение за забава до изравняване на
отчетния период. Задълженията за общата фактура от 31.07.2015 г. за отоплителен
сезон 2014 г. – 2015 г. ставали изискуеми на 15.09.2015 г. и от този момент започвала
да тече погасителна давност, а начислените суми по кредитни известия погрешно
са възприети като изискуеми задължения по фактури. Въз основа на изложените
съображения се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваните части,
уважаване на предявените искове в пълен размер и се претендира присъждане на
сторените разноски, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната
жалба с вх. № 5148919/16.09.2020 г. от насрещните страни по жалбата – ответниците в първоинстанционното
производство С.К.М., С.С.М. и А.С.М., подаден чрез адв.И.Д. с пълномощно от
първа инстанция. Поддържа се, че подадената жалба е неоснователна, а решението
в обжалваните части е правилно и законосъобразно. Според въззиваемите страни
задължението за потребена топлинна енергия за период 04.2014 г. – 07.2014 г. е
погасено по давност. Считат, че погасителната давност по отношение на
задълженията за горепосочения период тече от датата, на която е дължимо
плащането по издадените помесечни фактури, а издаването на изравнителна сметка
не променя началния срок на погасителната давност, тъй като резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване и за „Т.С.“ ЕАД не възниква
вземане. Намират решението по отношение на акцесорните искове за правилно и
законосъобразно, доколкото съгласно приложимите Общи условия длъжникът изпада в
забава по отношение на вземането за заплащане на топлинна енергия за целия
отчетен период в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура на интернет
страницата на „Т.С.“ ЕАД и въпреки указаната доказателствена тежест, ищецът не
е представил доказателства за изпълнение на това си задължение. Иска се
отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правни
услуги.
Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД
не е изразило становище по жалбата.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 16.11.2020 г. въззивникът „Т.С.“ ЕАД не
изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт А.К., с която се
поддържа подадената въззивна жалба, иска се присъждане на сторените разноски и определяне
на юрисконсултско възнаграждение, направено е възражение за прекомерност на
претендирания от въззиваемите страни адвокатски хонорар.
Въззиваемите
С.К.М., С.С.М. и А.С.М. не се
явяват и не изпращат представител. Подадена е молба чрез адв. Д., с която се
поддържа становището, изложено в отговора на въззивната жалба и се претендира
заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото
лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2022792/15.09.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу наследниците
на Р.А.М., с която дружеството е поискало от съда да осъди ответниците да му
заплатят следните суми: 4 206, 56 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 07.2014 г. до 05.2015 г., 67, 99 лв.
– главница за дялово разпределение за пеиода м.06.2014 г. – 05.2015 г.;
1 025, 75 лв. – законна лихва върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2014 г. до 01.09.2017г., 18, 47 лв. –
законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014
г. до 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземанията. С последваща молба и след
снабдяване с удостоверение за наследници на починалата и съобразяване на квотите
им съсобствеността исковете уточнени, както следва: С.К.М. да бъде осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД 4/6 части от общо претендираните вземания или следните
суми: 2 804, 37 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 05.2014 г. до 04.2015 г. и отразена във фактура
№ **********/31.07.2014 г. за реално потребена топлинна енергия за отоплителен сезон
05.2013 г. - 04.2014 г., 683, 83 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, начислена от 15.09.2014 г. до 01.09.2017 г., 45, 32 лв. –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 6.2014 г. –
5.2015 г. и 12, 31 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 08.08.2014 г. – 01.09.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите; С.С.М. и А.С.М. да бъдат осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД всеки по 1/6
част от общо претендираните вземания или всеки да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: 701, 09 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2014 г. до 04.2015 г. и отразена
във фактура № **********/31.07.2014 г. за реално потребена топлинна енергия за
отоплителен сезон 05.2013 г. - 04.2014 г., 170, 96 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислена от 15.09.2014 г. до
01.09.2017 г., 11, 33 лв. – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 6.2014 г. – 5.2015 г. и 3,08 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. –
01.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Ищцовото дружество е навело твърдения,
че наследодателката на ответниците е била клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, доколкото преживе е била титуляр на правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******с
аб. № 256796. С молба от 07.06.2018 г. изрично е уточнено, че претендираната
главница е за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. След смъртта ѝ
правото на собственост върху имота е преминало върху нейните наследници по
закон при съответните квоти за С.К.М. – съпруг – 4/6, за А.С.М. и С.С.М. – син
и дъщеря – по 1/6 ид.ч. и при тези квоти наследниците се легитимират като
задължени лица по договора за продажба на топлинна енергия, поради което и
дължат заплащането на претендираните суми. Сочи още, че С.К.М., А.С.М. и С.С.М.
не са не са погасили задълженията си по договора за продажба на топлинна
енергия, регулиран от публично известни Общи условия и претендира осъждането
им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците С.С.М., С.К.М. и А.С.М.,
подаден чрез адв. И.К.. Предявените искове са оспорени като неоснователни, тъй
като ответниците не притежават вещни права върху процесния имот. Наведено е
възражение за погасяване по давност на вземанията. Считат, че клаузите на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ОУ са нищожни и на това основание акцесорните претенции за
лихви са неоснователни, отделно поддържат, че не е доказано ищецът да е
публикувал на интернет страницата си общата фактура. Възразяват, че
топлоснабднителното дружество не е легитимирано да получи стойността на
възнаграждението за дялово разпределение. Изрично е посочено, че не се оспорва
количеството на потребена топлинна енергия, както и че липсва плащане на
процесните задължения. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК
„Техем Сървис“ ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на
ищеца.
По делото е прието като писмено доказателство
Удостоверение за наследници с изх. № РКС17-ТД26-2020 г., от което се
установява, че Р.А.М. е починала на 15.10.2013 г. и като законни наследници е
оставила съпруг С.К.М., дъщеря С.С.М. и син А.С.М..
По делото е приет като писмено
доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториално и селищно устройство № 92, том IX, нот.дело. № 1699/1987 г. от 23.09.1987 г., с
който Р.А.М. е призната за собственик на апартамент
№ **, находящ се в жилищна сгрда , вх. *******, квартал № 37, комплекс – Красно
село – ***, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 127, 33 кв.м.и принадлежащото му избено
помещение № 5, ведно с 2,866% от правото на строеж върху мястото. Посочено е,
че Р.А.М. е придобила жилището като обезщетение срещу отчуждения ѝ
недвижим имот в гр. София, местност Красно село – Боянско, ул. ***, парцел № 2,
квартал № 37 на основание Заповед № РД-35-2667/05.11.1981 г. Приложено е
Удостоверение от „Географска информационна система – София“ ЕООД в уверение на
това, че стар адрес ж.к. „Красно село“, ул. „***6 е идентичен с настоящ адрес ***,
вх. Б и вх. В
Като доказателство по делото е
приет протокол от 10.09.2014 г. на Общото събрание на етажните собственици от сградата
с адрес ул. „***, в който са обективирани взети решения за сключване на договор
за договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение с „Т.С.“ ЕООД
и избор на същото дружество, което да извършва услугата дялово разпределение, към
него е приложено извлечение от списък на собствениците, подписан и от Р.А.М.
под № 24. Като доказателство е прието заявление от 07.10.2014 г. от упълномощен
представител на етажната собственост, с което е поискано дяловото разпределение
от 01.10.2014 г. да бъде извършвано от „Т.с.“ ЕООД и е посочено, че до
30.09.2014 г. е извършвано от „Бруната“ ООД.
Като писмено доказателство по
делото са приети съобщение към Фактура от 31.07.2014 г., съгласно което за
реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. се
дължи сумата от 1 832, 24 лв., дължимото обезщетение за забава за периода
към 14.08.2014 г. е 94, 01 лв. и общо дължимата сума за плащане от абоната е
1 926, 25 лв., като е посочен срок за плащане до 14.09.2014 г.; съобщение
към Фактура от 31.07.2015 г., съгласно което за реално консумирана топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. се дължи сумата от 2 374,
32 лв., посочен е срок за плащане до 15.09.2015 г. Прието е и извлечение от
сметки за аб. № 256796, от което е видно, че по сметка на ищеца се водят
дължими суми за партидата, както следва за периода от м.06.2014 г. до м.07.2015
г. главница: 4 274, 55 лв., лихва 1 044, 22 лв., съгласно които ответникът
дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен иск
В постановеното определение по
реда на чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е приел за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че за топлоснабдения имот през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. е потребено количество топлинна енергия на
стойност 4 206, 56 лв., както и че сумата не е заплатена
В прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки в счетоводството на ищеца е посочило, че по данни на
счетоводството на ищеца общото задължение на ответника за потребление на
топлинна енергия за еприода от м.05.2013 г. до 04.2015 г. е в размер на
4 206, 56 лв., като по обща фактура № **********/31.07.2014 г. се дължи
сума в размер на 1 832, 24 лв. за периода от 05.2013 г. до 04.2014 г., а
по обща фактура № **********/31.07.2015 г. се дължи сума в размер на
2 374, 32 лв. за период от 05.2014 г. до 04.2015 г. Законната лихва върху
всяка главница за топлинна енергия до 01.09.2017 г. възлиза на 1 024, 89
лв. Изчислено е, че общият размер на потребената топлинна енергия за периода от
01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. е 2 259, 82 лв.
Приети са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в забава на плащането на топлинната
енергия се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на
интернет-сайта на „Т.С.“ ЕАД.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен
от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на обжалване пред
въззивна инстанция е първоинстанционното решение в частите, с които са
отхвърлени предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД – за присъждане на вземания,
представляващи стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в
сграда - етажна собственост, на възнаграждения за извършване на услугата дялово
разпределение и за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата за топлинна енергия.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
Съдът следи служебно за
допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част. При извършена
проверка настоящият състав намира, че решението по иска за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение е недопустимо. Разпоредбата на чл. 26 ГПК не допуска предявяване на чуждо право. Тази разпоредба е императивна и за
приложението й съдът следи служебно. Уговорките в договор по който ответникът,
съответно третото лице помагач не е страна, не могат да ги обвържат, а и такъв
договор дори не е приет като доказателство по делото. Те не са от естество да
обосноват извод за принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да
предяви това вземане като свое и да търси плащането му от ответника. Ето защо и
„Т.С.“ ЕАД не разполага с процесуална легитимация да предяви искове за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение, респективно акцесорни
искове за заплащане на обезщетение за забава върху претендираните
възнаграждения, поради което същите са недопустим, а постановеното по тях
решение на първоинстанционния съд е недопустимо в тази си части следва да бъде
обезсилено.
В останалата обжалвана част
решението е допустимо.
По отношение на правилността
настоящият състав намира следното:
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответниците
да заплащат стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения
и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./,
поради което и за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото. По отношение на акцесорния иск за
установяване съществуване на вземане за мораторна лихва следва да се установи
изпадане в забава на ответниците по отношение на дължимата цена.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя,
без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение на
процесния период от м. 08.2013 г. до 01.2014 г. са действали общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2008 г, а от 02.2014 г. до 04.2016 г. са действали общите условия
от 2014 г.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство
на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От събраните по делото
доказателства се установява, че за процесния период от 05.2014 г. до 04.2015 г.
ответниците са били клиенти на топлинна енергия по смисъла чл. 153 ЗЕ за топлоснабден
имот - апартамент № 24, находящ се в гр. София, ул. „***с аб. № 256796. Наследодателката
им Р.А.М. е придобила правото на собственост върху процесния имот на 23.09.1987
г. Приобретателката е починала на 15.10.2013 г. и е оставила законни наследници
съпруг С.К.М., дъщеря С.С.М. и син А.С.М. са законни наследници. Притежаваните
от лицата квоти в собствеността, респективно отговорността им за задълженията
на наследодателката не са предмет на обжалване пред въззивния съд и съдът не
дължи произнасяне. Налице е и сила на пресъдено нещо на влязлото в сила като
необжалвано решение на Софийски районен съд, обвързващо страните относно
валидното правоотношение за доставка на топлинна енергия и дължимото вземане за
дялово разпределение.
По делото не се спори, че „Т.С.“
ЕАД е доставяло енергия с предвидените качествени параметри в ЗЕ, Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. и Общите условия, както и че в исковия период от 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г. е потребено количество енергия на стойност 4 206, 56 лв.,
която сума не е заплатена.
С оглед наведените във въззивната
жалба на ищеца оплаквания спорно по делото е дали задълженията за доставена
топлинна енергия в периода от май 2014 г. до август 2014 г. и за лихва върху
тях са погасени по давност.
Настоящият състав намира, че вземанията
за заплащане на цена за доставена топлинна енергия са периодчини и са погасяват
по с кратката 3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което ответниците
своевременно са направил възражение. Касае се за трайно и периодично изпълнение
на задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са
еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен /в този см.
Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС/.
В исковия период от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г., действащи между страните са приетите от „Т.С.“ ЕАД Общи
условия от 2014 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. Приложими за претендираните
вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ОУ., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до
30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
задължението на интернет-страницата на доставчика. С оглед предвиденото
тези задължения да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че е
налице съглашение изискуемостта им да настъпва след покана за плащане. Това е така,
защото изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо
отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема
за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето и доколкото правния мир не допуска моментът на
начало на периода на погасителната давност по отношение на задължение да се
отлага по преценка на кредитора, съдът приема, че предвид липсата на данни за
публикуване, в случая е приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на възникването му.
Несъстоятелни са възраженията на
въззивника относно свързването на изпадането в забава с публикуването на общата
фактура. Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, които единствено са релевантни при определяне
началото на срока на погасителната давност. Вземанията на топлоснабдителното
дружество са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията
и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури за тези вземания, които са по изравнителни сметки и включват и
начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за претендираните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия за определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура. Да се приеме обратното би означавало да се допусне
от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на
погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност
е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и от
изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането
на същото са различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбите
на чл. 32 и 33 ОУ сочат изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано
с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
Ето защо първоинстанционният съд
е достигнал до правилен и обоснован извод относно уважаването на релевираното
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на „Т.С.“ ЕАД спрямо С.К.М.,
С.С.М. и А.С.М.. Исковата молба е предявена на 15.09.2017 г., поради което и
вземанията на ищцовото дружество за заплащане на цена за доставена топлинна
енергия за периода от 05.2014 г. до 08.2014 г. са погасени по давност. Цената
на доставената енергия за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. е изчислена
в размер от експерта в размер на 2 259, 82 лв. и е прието, че исковете на
„Т.С.“ ЕАД са основателни до този размер. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК при липса
на въззивна жалба от другата страна, положението на жалбоподателя не може да се
влошава, поради което съдът не следва да се произнася относно размера на
присъдената в общ размер сума от 2 259, 82 лв. и коректното определяне на
периода, относно който вземанията са погасени по давност.
По отношение на акцесорния
иск за забава:
По делото не е доказано
ответниците да са изпаднали в забава, тъй като не са събрани доказателства,
които да установяват, че ищецът е публикувал на интернет-страницата си
фактурите за вземанията, за които са предявени исковете за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г. По отношение на тези вземания е приложима разпоредбата
на чл. 33, ал. 2 и ал. 4 ОУ от 2014 г., съгласно които продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 ОУ, ако не са заплатени в 30-дневен срок от публикуването на интернет
страницата му. С оглед изложеното въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че ответниците не са изпаднали в забава на плащането на
главниците за заплащане на цена за доставена топлинна енергия, поради което и
акцесорните исковете правилно са отхвърлени и решението на СРС в тази част
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Към отговора на въззивната жалба
е приложен договор за правни услуги от 13.09.2019 г., сключен между С.С.М. и
адв. И.Д., в който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 380 лв.
и е отразено, че същото е заплатено в брой в деня на подписване на договора.
Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззивника „Т.С.“ ЕАД
настоящият състав намира за основателно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални действия от
страна на упълномощения адвокат, изразяващи се подаване на отговор на
въззивната жалба и писмена молба, съдържаща идентични съображения. Поради
изложеното дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
предвидения в чл. 9, ал. 1 НМРАВ минимум от 300 лв.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 181429 от 31.07.2019
г. по гр.д. № 65522 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 66 състав в частите, с които исковете на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу С.К. М.с
ЕГН ********** с адрес *** с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с което са отхвърлени исковете
срещу ответника за заплащане на главница за дялово разпределение над уважения
размер от 19, 49 лв. до пълния предявен размер от 45, 32 лв. и за
периода от 01.06.2014 г. до 31.07.2014 г., както и за сумата от 12, 31 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 01.09.2017 г са
отхвърлени, както и в частите, с които
са отхвърлени исковете
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б поотделно
срещу С.С.М. с ЕГН ********** и
адрес *** и срещу А.С. М.с ЕГН **********
и адрес *** с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главница за дялово разпределение над
уважения размер от по 4, 87 лв.
до пълния предявен размер от 11, 33 лв. и за периода от 01.06.2014 г. до
31.07.2014 г., както и иска за сумата
от 3, 08 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
08.08.2014 г. до 01.09.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по исковете в тези части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181429 от 31.07.2019 г. по гр.д.
№ 65522 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 66 състав в останалите
обжалвани части.
В необжалваните части
Решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С.С.М. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от
300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2