МОТИВИ ПО НОХД 1788/19 ПО ОПИСА НА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение на К.С.Б. за това, че
на 10.09.2018г. като чужденец -гражданин
на Конфедерация Ш., с цел да участва в
престъпление по чл.108а, ал.1 от
НК-тероризъм /с цел да създаде смут в населението, извърши престъпление по
чл.339 от НК/, включително против чужда държава -С. /Сирийска арабска република/,
влязъл през границата на Република Б. с Република Р. -ГКПП-В. мост -2
-престъпление по чл.108а, ал.7, вр. с ал.6, вр. с ал.1 от НК;
На 10.09.2018г. в Република Б., гр.В., ГКПП-В. Дунав мост-2,
с лек автомобил марка JEEP с швейцарска регистрация - per. № *** пренесъл през
границата на страната оръжие: пистолет марка „ЗИГ ЗАУЕР" -9мм.с № ***с два
пълнителя, ловна пушка „Берета" с № ***-12-ти калибър, ловна карабина Щаер
-Манлихер-М с № ***, калибър 7x64 с монтиран оптичен прицел и боеприпаси за огнестрелно
оръжие: -90 бр. патрони за пистолет 9мм. -92 бр. ловни патрони -12-ти калибър
-91 бр. патрони калибър 7x64 -17 бр. патрони , калибър 308 и 91бр. патрони
калибър 223, без знанието и разрешението на митниците -Митница В.-престъпление
по чл. 242 ал.1, буква „Г", пр. 4 и 5 от НК;
На 11.09.2018г. през ГКПП „К. А.", общ.С. , обл.Х. с
лек автомобил марка JEEP с швейцарска регистрация - per. № *** се опитал да
пренесе през границата на страната оръжие: пистолет марка „ЗИГ ЗАУЕР"
-9мм.с № ***с два пълнителя, -ловна пушка „Берета" с № ***-12-ти калибър, ловна
карабина Щаер -Манлихер-М с № ***, калибър 7x64 с монтиран оптичен прицел и
боеприпаси за огнестрелно оръжие: 90 бр. патрони за пистолет 9мм. , 92 бр.
ловни патрони -12-ти калибър, 91бр. патрони калибър 7x64,17 бр. патрони ,
калибър 308 и 91 бр. патрони калибър 223,
без знанието и разрешението на митниците -Митница Бургас-престъпление по чл.242,
ал.1 буква „Г" пр.4 и 5 вр. с чл.18 ал.1 от НК;
В хода на делото по същество представителят на държавното обвинение
пледира за налагането на осъдителна
присъда. Извършва подробен анализ на фактите по делото, съобразно възприетата
от него като надеждна доказателствена съвкупност. Специално внимание отделя
на психическата годност на подсъдимия Б.
, посочвайки кои експертни заключения , отнасящи се до този специален въпрос,
следва да бъдат кредитирани и кои -не. В заключение моли да бъдат наложени наказания „лишаване от
свобода“, като за престъплението по чл.108а от НК размерът да бъде пет години,
а за двете престъпления по чл.242
от НК- шест години. Предлага да не се
налага кумулативно предвиденото наказание глоба, като на основание чл.23, ал.1
от НК общото, най-тежко наказание бъде отмерено в размер на шест години
лишаване от свобода. Посочва, че следва да се приложат мерките по чл.53, ал.1
б.а и б.б от НК за всички оръжия и боеприпаси, както и за автомобила,
управляван от подсъдимия, тъй като е средство за престъплението.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Г. акцентира вниманието си върху спорните
обстоятелства по делото, като твърди, че става въпрос за лице, което е със
сериозна суицидна нагласа. Подробно излага аргументи в тази посока,
анализирайки начина на живот на подсъдимия Б. в Ш., провежданото през годините психиатрично лечение, тръгването
му за С. и начина, по който поведението му е било възприето от задържалите го
български гранични полицаи. Заключава, че подсъдимият страда от тежко психично заболяване, което е
личностово разстройство и следва да бъде приложена нормата на чл.33 от НК.
Алтернативно пледира за налагане на наказания под минимума на съответните
престъпления, предвид наличните добри характеристични данни, доброто име и
правомерен начин на живот на Б..
Защитата в лицето на адв. К. също пледира за липсата на
субективна страна на вменените престъпления и приложимост на нормата на чл.33
от НК. Посочва и че в доказателствата категорично отсъства каквато и да е
връзка на подсъдимия Б. с терористични организации, което в контекста на
установеното при него психично разстройство и неосъзнаване на свойството и
значението на извършването води до оправдателен диспозитив.
Подсъдимият Б. намира, че проблемите и настоящото му
положение се дължат на психичното му състояние, на наличието на няколко личности
в него, една от които е поела контрола над поведението му; намира,
че проблемът му няма да бъде решен с настоящото дело, че се нужда е от лечение
и всъщност следва да му се даде възможнст да се лекува.
При даването на последна дума моли присъдата да му даде възможност
да се прибере вкъщи и да се лекува.
Съдът, като съобрази изтъкнатите от страните доводи и
събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
К.С.Б. е роден на *** в гр. З., Ш., номер на паспорт ***,
издаден на ***г. в гр. А., живущ *** , със швейцарско гражданство, швейцарец,
неженен, със средно образование, неосъждан;
Подсъдимият Б. преминал
обучение в швейцарската армия, като бил в казарма 9 месеца в
периода 2009-2010г. Участвал в три
ежегодни 4 седмични курса първо за подофицер, после за офицер, като достигнал
до чин/степен старши лейтенант противотанкова рота, взводен командир. От
службата в швейцарската армия и съгласно местното законодателство му било
поверено за лично съхранение оръжие -пистолет Зиг Зауер Р75, калибър 9мм , №***и
щурмова пушка /карабина/ Зиг Зауер, калибър 223, № ***. Освен тях К.Б.
притежавал законно и ловна карабина Щаер-Манлихер-М, калибър 7x64, с № ***, с
монтиран оптичен прицел и ловна карабина Беретта 686, калибър 12, с № ***, както и боеприпаси
за тях.
В периода м.април
2015г. до м.февруари 2016г. работил като
ръководител на цех в дърводелска работилница, като трудовият му договор бил прекратен поради прекратяване дейността на фирмата.
Освен тази си трудова ангажираност Б. участвал и в допълнителни дейности в
родното си място (в противопожарната защита гр.З., където бил групов ръководител през
2016г., участвал в курсове по защита на дихателните пътища през 2014г., имал интереси
в спорта -хокей на лед, като се състезавал в местния клуб; бил и
треньор на ниво „деца", както и младши арбитър).
През 2016г. за пръв
път подсъдимият бил лекуван заради психиатрични страдания (впоследствие това
лечение било както амбулаторно, така и стационарно). Диагнозата
(първоначалната), която му поставили швейцарските медици, била „развитие на
депресия“, а лечението, което било предприето- психотерапевтично с интензивни
терапевтични сесии (75-120минути седмично). През 2018г. получил направление за психиатричната
клиника, където било формирано медицинско мнение с диагноза „травма на свързване", която
последният не можал да приеме. Стигнало се до открит вербален конфликт с
лекуващите го лекари, което наложило К.Б. да бъде изписан на 03.09.2018г.
От 2017г. с лечението му се занимавала д-р Б.-М. К. –лекар-специалист
по психиатрия и психотерапия, като нейната диагноза за психичното състояние на К.Б.
била „диссоциативно разстройство“, ICD-10 F44.81 по диагностичната класификация
на психичните разстройства на Световната здравна организация.
След изписването му на 03.09.2018г. К.Б. се прибрал в дома
си. Същата година той започнал целенасочено да събира информация за въоръжения
конфликт в С. между силите на Ислямска държава-IDIL и армията на официалната
власт в страната (Сирийската арабска република) с
президент Б. А.. Проявил интерес към посещение в тази държава, въпреки
нестабилната политическа ситуация с водещи се от дълго време там на значителна
част от територията сражения. В тази връзка
лично направил запитване чрез „Глоубтротер Виза Сървиз"АГ
/Globetrotter Visa- service/-TypncTH4ecKa, служба Световен пътешественик АД на
сайта им ***********@************.** за виза на 30.08.2018г., като посочил цел
на пътуването си гр.Дамаск, дата на отпътуване от Ш. 10.09.2018г.,
продължителност на престоя 30 дни и причина за престоя-туризъм. В заявката (изпратена
на фирмата по ел.поща) посочил собствения си
адрес, имена, телефон за връзка и електронна поща. От фирмата му
отговорили още на следващия ден с писмо и
съответни формуляри, но Б. не предприел
действия по осъществяване на контакт с цел издаване на виза по единствения
легален начин за това - чрез Генералното консулство на Сирийската арабска
република в Ш., намиращо се в Женева или чрез туристическата служба. Вместо
това решил да отиде в С. във възможно най-конфликтната към този момент (началото
на м.09.2018г.) зона в С. - района на град И., където били концентрирани
последните значителни сили на терористичната организация „Ислямска
държава" и гравитиращи около тях въоръжени групировки, които контролирали
района и към който въоръжените сили на официалната международно призната власт
-тази на президента Б. А., напредвали и се очаквало ожесточен сблъсък. Моментната
ситуация, както и опасността от хуманитарна катастрофа за мирното население,
намиращо се в района, била обилно отразена в международния информационен обмен.
К.Б. бил запознат с нея от медиите в
родината си, както и от немски такива. Намерението му било да се включи във
въоръжения конфликт, макар да не симпатизирал на никоя от страните в него. Веднага
след излизането си от психиатричната клиника подсъдимият започнал да се
подготвя за пътуването си до С., гр.И., като възнамерявал да го направи с личния си автомобил марка JEEP с регистрация ***. Изтеглил на личния си лаптоп (качил
файл на работния плот), съдържащ подробно
описан маршрут от гр.З. (Ш.) до гр. И., С.. Разпечатал на хартиен носител и се
запознал от източници в интернет с района на гр.И. като географско положение, население,
особености. Планирал целия маршрут на пътуването си, като отново на хартиен
носител изтеглил от интернет информация за дължината на пътя, страни на
преминаване-Ш., А., У., Р., Б., Т. и С., време за пропътуване, номера на шосета,
километри в различните държави, ограничения на скоростта, опасни отсечки и т.н.
Изтеглил дори карти с мащабно изображение на гр.И. (с точност до 500м. и 200м.). Предвиждайки, че ще попадне в чужда страна и среда на
ожесточен въоръжен конфликт, изискващ изключително бързи реакции и решения за
собственото оцеляване Б. взел със себе
си тактическо ръководство на
швейцарската армия (***), съдържащо
подробно разработени указания за
тактика на водене на военни действия и отбрана, вкл. борба с въоръжени групи,
нападение и отбрана в застроен терен и т.н.. Освен това информационно- логистично
осигуряване той се подготвил за бъдещите си действия и в чисто
материално-технически план като взел със себе си цялото налично огнестрелно и хладно
оръжие с което разполагал, боеприпаси за него и екипировка (пистолета Зиг Зауер
Р75 с два пълнителя за него, щурмовата пушка Зиг Зауер, ловна карабина с монтиран оптичен прицел Беретта
686, ловна карабина , калибър 12 с № *** , както и боеприпаси-90 бр. патрони за
пистолет-9мм, 92 бр. ловни патрони 12-ти калибър, 91 бр. патрони 7x64, 17 бр.
патрони калибър 308, 91 бр. патрони
калибър 223). Взел със себе си и хладни оръжия- лък с номер *** и 10 бр.
стрели за него, 24 бр. ножове, три мачете, две брадви, както и екипировка-военна
каска, бронежилетка, бинокъл, уред за нощно виждане, противогаз и маскировъчни бои. Натоварил в автомобила си
и много други вещи, които смятал за необходими -медикаменти, раница, одеяло,
камера, лаптоп и други.
Така
екипиран през нощта на 09 срещу 10.09.2018г. Б. напуснал дома си в гр.З., Ш. с личния си автомобил и потеглил посока С..
Преминал последователно и безпрепятствено
през Ш., А., У. и Р.. На близките си Б. не съобщил къде отива, но
оставил прощално писмо, което сестра му (св. Д.Б.) открила
в дома му на 10.09. В него той посочвал, че за това, което прави, никой няма
вина и че обещава да е жив, доколкото е възможно; давал и
някои битови указания относно пари и ключове. Запознавайки се със съдържанието на писмото
и констатирайки, че огнестрелните оръжия,
съхранявани от сина му, липсват, бащата на К.Б. подал сигнал в полицията. Швейцарските
власти обявили подсъдимия за издирване (с
телеграма № *** в системата на ШИС). Междувременно К.Б. вече успял да стигне до Б. и на
10.09.2018г. в 21.38ч. преминал през ГКПП В.- Дунав мост с управлявания от него
автомобил марка JEEP с швейцарска регистрация *** и влязъл на територията на
страната ни. На тази граница не му била извършвана физическа проверка, нито от органите на „Гранична полиция“, нито
от митническите органи, като от своя страна Б. не декларирал пренасяните от него огнестрелно оръжие и
боеприпаси. След влизането в Б. той се
придвижил до гр.София, където пренощувал на 10/11.09.2018г. в хотел „Х.“. Малко преди
влизането си в Б. К.Б. осъществил контакт с близките си (от
телефона си марка Айфон 6S, IMEI ***, със СИМ карта с фабричен № *** и тел № +***
по приложението Whatsapp), след което престанал да вдига.
На другия ден Б. продължил по пътя си посока Република Т. и
оттам С., като около 19.00ч. пристигнал на границата на Б. с Т. -ГКПП-К. А.. Към
този момент сигналът по ШИС на швейцарските власти относно издирването му вече
бил въведен в системите за граничен контрол в Б. (***). При появата на
швейцарския гражданин на ГКПП с обявения автомобил и легитимирането му с
швейцарския му паспорт, граничните
полицаи незабавно предприели действия по проверка на К.Б., като такава
извършили и служителите на Митница Бургас съобразно техните правомощия. Първоначална
беседа на английски език с Б. провел свидетелят Р.К.Д. *** ГД"ГП“. Освен него в проверката участвали и друг
служител на ГД“ГП“ – свидетелят А.Д.С., както и служителите на Митница Бургас
–ст. митнически инспектори И.Д.Д., С.Т.В. и митнически инспектор Д.Т.Н.. С оглед
данните в телеграмата за издирване на швейцарския гражданин, че е възможно той
да носи оръжие, автомобилът бил подложен на щателна проверка. Преди започването
Б. бил попитан има ли нещо за деклариране, на което отговорил отрицателно. Митническите служители
започнали да проверяват автомобила, като през това време граничните полицаи
говорили с него с цел изясняване на причината на пътуването му като крайна точка, мотивацията да тръгне към
този район, кога е тръгнал от Ш., кога и откъде е влязъл в Б.. На въпрос носи ли със себе си в автомобила оръжие К.Б.
заявил, че носи. Извършващите проверката намерили в автомобила такива
огнестрелните оръжия, боеприпасите, хладните оръжия и екипировката.
За откритите огнестрелни оръжия и боеприпаси на подсъдимия бил
съставен акт за установяване на адм. нарушение № ***/12.09.2018г., в който всички
тези вещи били прецизно изброени и описани. Бил съставен протокол за извършена митническа проверка №***,
код на ***/11.09.2018г., както и 4-ри разписки с № ***, ***, *** и ***, в който
били описани всички вещи, задържани при проверката.
В хода на водената беседа К.Б. съобщил, че е тръгнал от Ш.
преди два дни, обяснил кога и откъде е влязъл в Република Б., че целта му била
не Т., а сирийския град И.. На конкретния въпрос защо отива точно там, заявил,
че цит: „отива за да воюва". На въпроси относно това на чия страна отива да
воюва отговорил, че отива да воюва в
полза на невинните цивилни граждани, както и че няма да се присъедини към нито една от
двете враждуващи страни-правителствените войски на президента Б. А. или
антиправителствените военни формирования и групировки, а ще помага на цивилните,
сражавайки се за тях. На въпрос осъзнава ли, че има вероятност да бъде убит К.Б.
отговорил, че осъзнава тази възможност и вероятно в най-скоро време ще умре, като си е мислил за това по пътя, страхувал се, но
преценил, че дори да бъде убит, смъртта за една добра кауза не е лоша идея. На въпрос има ли контакт с лица в Т. и С., които
да му помогнат при пресичането на границите, отговорил отрицателно. Съобщил, че
носените огнестрелни оръжия са лични и получени от швейцарската армия; на
въпроса знае ли, че при пресичане на държавни граници на други държави е нужно
специално разрешително за оръжие заявил, че предполага такова нещо и е знаел,
че може да има проблем, но решил да пътува и да ги вземе със себе си, най-вече
защото отивал с посочената определена цел-да воюва в С..
Незабавно след приключването на проверката и с оглед установеното
К.Б. бил задържан със заповед на началника на ГКПП-К. А. за срок от 24 часа;
започнато досъдебно производство №***/2018г. по описа на Митница Бургас за
извършено престъпление по чл. 242, ал.1, буква „Г" вр. с чл.18 ал.1 от НК,
а за случая била сезирана Окръжна прокуратура Х.. С постановление от
12.09.2018г. наблюдаващият прокурор в ОП гр.Х. изпратил всички събрани материали в Специализираната прокуратура,
където производството било прието по компетентност /пр.пр. № 1481/18г., ДП № 137/2018г
по описа на СО при СП/, като разследването продължи под надзора и ръководството
на СП.
Така установената фактическа обстановка съдът изведе от
следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване,
както следва: обяснения на подсъдимия К.Б., показания на свидетелите С.В., А.С.,
Р.Д., И.Д., Д.Н., В.Т., балистична експертиза №14 от 13.09.2018г., психиатрична
експертиза от 14.09.2018г., психиатрична
експертиза от 20.03.2019г., техническа експертиза от 22.11.2018г., психиатрична експертиза от 25.11.2019г., психиатрична експертиза от 12.02.2020г., доклади за К.Б. от
09.04.2018г., 23.09.2018г., от 10.10.2018г., от 17.12.2018г. от Б.-М. К., доклад от психиатричната служба А.
от 05.05.2017г. /при напускане на дневната клиника/, от 30.05.2017г. /кратък
доклад при напускане/, от 05.09.2017г./доклад при изписване/, доклад на
психиатричната служба А. АД за първоначален разговор за стационарно ДБТ от
29.09.2017г., доклад на психиатричната служба А. АД от 10 ноември 2017г./доклад
при напускане/, доклад на психиатричната служба А. АД от 10.09.2018г.,
медицинско удостоверение от 28.05.2019г. на психиатрична служба А. АД,
съобщение от Б. К. за риск относно възрастен човек от 12.09.2018г., формуляр за приемане на
съобщение за риск относно възрастен човек от 01.10.2018г., протокол за
доброволно предаване от 13.11.2018г. с удостоверения на немски език за
притежаване на огнестрелни оръжия, протокол за доброволно предаване от
12.09.2018г. за предадена 90 листа документация, предадена от К.Б., протокол за
доброволно предаване от 19.10.2018г. с удостоверение на немски език от 19.09.2018г., протокол за доброволно
предаване от 12.09.2018г. във връзка с
предаването на телефон „Айфон“ от подс. К.Б., протокол за извършена митническа
проверка №***, код на ***/11.09.2018г., акт за установяване на адм. нарушение №
***/12.09.2018г., разписки № № ***, 0125392, ***, ***, ***, талон за МПС ***,
протокол за оглед на ВД от 14.09.2018г. /личен тефтер на К.Б./, протокол за
оглед на ВД от 08.10.2018г. / лек автомобил JEEP Grand Cherokee 5.7 с рег.№ ***/ с прилежащ
фотоалбум, справка за съдимост.
По отношение на фактическите
действия на подсъдимия, инкорпорирани в съставите на повдигнатите му обвинения,
събраните доказателства се непротиворечиви: всички гласни доказателствени
средства, в контекста на писмени доказателствени средства изясняват, че
подсъдимият Б. е тръгнал за С., взимайки със себе си законно притежаваното си
оръжие, военна екипировка, не е съобщил на съответните митнически и гранични
власти в Б. за превозваното огнестрелно оръжие и е бил задържан при напускане
на страната вследствие обявяването му за международно издирване. Разпитаните
представители на граничните власти, участвали в проверката на автомобила и
задържането му – в това число и митнически представители, еднопосочно изясняват
неговото поведение към този момент, направени изявления, както и възприятията
си по отношение на превозваните от него вещи. Така от показанията на тези лица-
свидетелите С.В., А.С., Р.Д., И.Д. и Д.Н.,
които съдът счита за последователно и правдоподобно поднесени, се въвеждат
преки факти от значение за обективната истина по случая.
Принос към горната фактология имат и показанията на близките
родственици на подсъдимия Б.- неговият баща свидетелят А.Б. и сестра му
свидетелката Д.Б.. От същите се
установява как са научили за тръгването на подсъдимия, съдържанието на оставеното
от него прощално писмо, последващият осъществен контакт с него и подадени
сведения към швейцарските власти. От тези показания се изяснява най- вече
жизнения път на подсъдимия, социалните му контакти, психични страдания и
полагани грижи за преодоляването им.
От
показанията на свидетеля В.Т. съдът изведе състоянието на подсъдимия Б. от периода
на престоя му в затвора в гр.Л., в
психиатричното отделение на затворническата болница, както и характеристични
данни за същия като стил на поведение, личности оценки и т.н.
Основният спорен момент по делото се явява въпросът дали подсъдимият страда от
психично заболяване и какъв вид, дали е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към периода на инкриминираните деяния, както и дали към периода на
провеждане на съдебното следствие е имал годност да участва в процеса. В тази
връзка по делото бяха приети четири психиатрични експертизи, две от които
изготвени в хода на досъдебното производство и две -в хода на съдебното
производство, възложени на съответните експерти, съобразно правилата на чл. 147
от НПК. Доколкото нито една от тези експертизи не е била приета за непълна или
неясна, всички експерти са имали съответните специални знания и не са
съществували основание да се счита, се са били предубедени при експертното
изготвяне, съдът дължи прецизен анализ на
всяко едно заключение, за да обясни крайните си изводи кои от тези експертизи
споделя и кои не. Необходимо е да се посочи и че защитата на подсъдимия не е направили искане за отвеждане на който и да
било от участвалите експерти, макар и да е изразявала несъгласие с експертните
заключения, свързани с изводите за вменяемост на подсъдимия (което не
обосновава негодност на самото заключение).
Първата изготвена психиатрична експертиза на подсъдимия Б. е проведена незабавно след
неговото задържане (14.09.2018г., вещо лице С.). Вещото
лице застъпва извод, че при проведеното амбулаторно краткотрайно изследване при подсъдимия Б. има данни за наличие на
психотично разстройство- несъщинско психично заболяване- психоза, което може да
се приравни към продължително разстройство на съзнанието по см. на чл.33
от НК; допуска се, че поради анамнезни данни за
извършен суицид в миналото и към настоящ момент е възможно да възникне суицидно
поведение, но съществува възможност и да се демонстрира защитно (симулативно)
поведение; вещото лице заключава, че за изясняване на горните
обстоятелства се налага по продължително наблюдение в затворено психиатрично
заведение, което да изясни характера на заболяването и провежданото лечение.
Именно такава в същността си съдебно-психиатрична експертиза
е назначил водещият разследването (тройна, след
продължително наблюдение и беседване с освидетелствания),
приключила с експертно заключение от 20.03.2019г. В резултат на проведено
няколкомесечно наблюдение на подсъдимия, както и съобразявайки се с
предоставените им междувременно медицински документи от провеждано в Ш. лечение
на К.Б., вещите лица застъпват следните
изводи:
- че
освидетелстваният К.Б. е емоционално нестабилна личност, граничен /borderline/
тип /МКБ-10, F60.31/; личностовото разстройство при
освидетелствания не е психично
разстройство в тесния смисъл на това понятие и не може да бъде приравнено към
„продължителното разстройство на съзнанието" по смисъла на чл.ЗЗ от НК;
- по отношение на
деянието осв.К.Б. има съхранени спомени, които подрежда в правилен хронологичен
ред, разпознава и описва участниците, дава логически свързани детайлни описания
на събитията и обстоятелствата свързани с тях; без
данни за паметови и интелектуални нарушения, които обективно да възпрепятстват
способността за фиксиране, съхранение и възпроизвеждане на информация от
значение за делото; осв.Б. е могъл правилно да възприема и
запаметява факти и събития, касаещи деянието и може правилно да ги
възпроизвежда в обясненията си по време на досъдебното производство. Заключено е, че Б. към настоящ момент е без
качествени разстройства в базисни сфери на психичната дейност, които да
нарушават основните му психични годности; има
съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните следствени
действия спрямо него, т.е. да участва пълноценно в наказателния процес.
Изводът, който вещите
лица правят за психичното страдание на подсъдимия Б., е рецидивиращо
депресивно разстройство, понастоящем в ремисия /МКБ-10, F 33.4/, възникнало
при емоционално нестабилна личност, граничен /borderline/ тип /МКБ -10 , F
60.31/; вещите лица не споделят
хипотезата за дисоциативно
/конверзионно/ разстройство, множествена личност /МКБ-10, F 44.80/, още по-
малко хипотезата, че той е бил в състояние на невменяемост;
категорични са и че подсъдимият Б. не страда от посттравматично стресово разстройство /МКБ-10 , F 43.1/.
Доколкото доказателствената стойност на експертното
заключение е приравнена на останалите доказателствени материали по делото,
съдът не е можел да не отчете наличното
противоречие между заключението на вещите лица по отношение на вида психично
страдание при Б. с диагнозата, поставена му от неговия лекуващ психиатър в Ш.,
поради което е назначена нова съдебно –психиатрична експертиза, по която е
изготвено заключение на 25.11.2019г.
Според вещите лица, при подсъдимият Б. е налице личностово разстройство (което не е проява
нито на краткотрайно, нито продължително разстройство на съзнанието в смисъла
на чл.33 от НК); анализът на
достъпната медицинска документация е довел вещите лица до извод, че са
наблюдавани депресивни декомпенсации със
суицидни мисли и намерения, които са овладявани
при съответните видове лечения; посочват, че за
периода, в който освидетелстваният е предприел пътуване до С. през месец
септември 2018г., при него е било налице психотично мотивирано поведение т.е психотична декомпенсация на личностово
разтройство, което е липса на годност той да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Заключават и че към момента на прегледа освидетелстваният
няма психотични симптоми и може да участва в наказателния процес, като в същото
време наличието на психично разстройство и свързаните с него декомпенсации му
пречат правилно и точно да запаметява факти и обстоятелства от месец септември
2018г., свързани с него и околните по време на деянието, както и да ги
възпроизвежда, защото може да деформира спомена.
Приемането на гореописаната тройна съдебно-психиатрична експертиза
се е явило в противоречие с предходната тройна съдебно-психиатрична експертиза (доколкото
първата изготвена по делото от в.л. С. не е била категорична и е препоръчала по
прецизно изследване на осв., поради което тя не може да се приеме за равнозначно
противопоставима на останалите) по отношение на
психичното страдание на подсъдимия и възможността тай да разбира свойството и
значението на извършеното и ръководи постъпките си към момента на вменените му
престъпления. На никое от двете заключения не може да се отдаде привилегировано
място, поради което съдът е решил да преодолее противоречието чрез назначаване
на последваща, „арбитражна“ експертиза, която е възложил на пет вещи лица, сред
които едно е със специалност психология (тази
експертиза не е нито повторна, доколкото не е констатирано, че някоя от
предходните е негодна и не може да изпълни своите процесуални функции, нито допълнителна, тъй
като не налага поставянето на допълнителни въпроси).
В заключението на вещите лица, изготвено на 20.02.2020г., са
застъпени следните изводи: че осв. Б. страда от смесена форма на личностово разстройство (с
преобладаване на гранични и хистрионни черти) и от рекурентна депресия, понастоящем в ремисия, като давността на
личностовата патология е от юношеска възраст, докато на афективното
разстройство, което е в ремисия- от 2016г.; по време на деянието освидетелствяният е могъл правилно и
точно да запаметява факти и обстоятелства, свързани с него и околните, има
съхранени психични годности за възпроизвеждане на факти и обстоятелства по
време на наказателното производство, стига да желае това и в заключение-
психичният му капацитет да участва в
качеството на подсъдим не е увреден.
След внимателно проучване и оценка на всички приети
експертни заключение, съобразявайки наличните и други доказателствени източници,
съдът се съгласи изцяло с приетото арбитражно
съдбно-психиатрично и психологично изследване, съобразявайки
изводите и на предходните психиатрични
експертизи по отношение на психичното страдание, отхвърляйки единствено извода
на съдебно-психиатричното заключение от 25.11.2019г. по отношение на психотично
мотивирано поведение т.е психотична
декомпенсация на личностово разтройство на подсъдимия към месец септември
2018г.
Всички експертни заключения са възложени на експерти, притежаващи нужните
специални знания и които към съответния момент са извършили пълноценни наблюдения върху освидетелствания
подсъдим, като очевидно целта е била постигане на максимална обективност и задълбоченост в изследването. По същество и
трите експертизи ( от
20.03.2019г., от 25.11.2019г. и от 12.02.2020г.) са дали еднопосочен отговор за психичното
страдание на подсъдимия Б.- личностово разстройство и депресия (първата-
личностово разстройство-емоционално нестабилна личност, граничен тип и
рецидивиращо депресивно разстройство; втората –личностово
разстройство с моменти на депресивни
декомпенсации и третата- смесена форма на личностово разстройство и
рекурентна /повтаряща/ се депресия). Тези
изводи следват същата диагностична интерпретация, която е направена и в
докладите от амбулаторните и стационарни лечения на Б. в Психиатричната
служба АА. АД, където също се сочи
личностова абнормност от граничен тип и депресивни епизоди.
Никое от изготвените експертни заключения не споделя
диагнозата, посочена в докладите на психиатъра М.- Б. К., а именно- дисоциативно разстройство, множествена
личност, още по-малко в хипотезата, че освидетелстваният е бил в състояние на
невменяемост към момента на извършване на престъпленията. Изложените аргументи с медицинско
обосноваване в тази насока са множество, прецизно описани и последователни -в
експертните заключения от 20.03.2019 и от 12.02.2020 (доколкото в експертното
заключение от 25.11.2019г. възможност за такава диагноза
дори не е коментирана); посочено е, че при
освидетелстваният няма симптоми и синдроми за множествена личност, както и че
действията му към онзи момент са били предварително планирани, целенасочени и
последователни, като той е бил със съхранени психични годности за оценка
смисъла на поведението си; констатирано е че Б.
възпроизвежда последователно, логически свързано и хронологично правилно
спомените за деянието си, което е обект на делото;
аргументирано
се оборват въведените данни за
такъв тип диагноза- собственото твърдение на Б., че чува „гласове“, че в него
има множество личности и той няма спомен за тази, която е тръгнала за С. (твърдението
за „гласовете“ се появява едва в условията на ареста, а липсата на спомен се
твърди едва при последните две експертизи; подсъдимият
демонстрира, че е добре осведомен за всичките си „личности“, което е
несъвместимо с концепцията на посоченото заболяване; всички действия са последователни, без загуба на спомен,
липсват прояви на амнезия), както и заключенията
на д-р К. за „множествена личност“ (в нито един момент тя
самата не е констатирала нарушение на
идентичността му, а разкритието и се дължи на съобщеното от самия Б.,
което коментира като „изградено
терапевтично доверие“, което също е в дисонанс ако насреща й е имало няколко
личности).
Експертните заключения от 20.03.2019г. и 12.02.20г. обстойно са изложили съобразените с
медицинската документация и поведението на обследвания обстоятелства, заради
които считат, че подсъдимият Б. е годен субект на престъпленията, в които е
обвинен т.е. че същият е разбирал свойството и значението на извършеното и
способен да ръководи постъпките си, както тогава, така и към момента на
провежданото съдебно производство. Експертното заключение от 20.03.2018г. се базира както на поставената диагноза, отхвърляща наличието на
дисоциативно разстройство, така на
невъзможност отиването му в С. да се коментира като суициден опит (цит.:“…при абнормни
личности като освидетелствания суицидните действия не се отлагат във времето,
не изискват предварително планиране и сложен за осъществяване начин, като
конкретните му действия в случая по-скоро могат да се коментират като незрели и
недообмислени, предприети с цел собственото му утвърждаване.“),
така и защото по отношение на деянието пред тези вещи лица Б. е демонстрирал
съхранени спомени, правилно хронологично подредени, разпознава и описва лицата,
с които е контактувал, няма паметови и интелектуални нарушения. Сходни констатации
прави и експертното заключение от
12.02.2020, базирайки се на
медицинските данни за освидетелствания от родината му, поведението му непосредствено по време и след
деянието, както и по време на арестния престой, като психологическото
изследване не открива патопсихологични нарушения в мисленето, патопсихологични
характеристики, присъщи на психоза (нарушения на връзка с
реалността), а потвърждава абнормна личностова структура и високо ниво на защитеност в поведението.
С оглед пълнотата, задълбочената
и
специализирана аргументираност на посочените две експертни заключения, зад
които еднопосочно са застанали осем вещи
лица, изцяло се оборва твърдението в експертното заключение от 25.11.2019г., че
към момента на извършване на деянието (предприетото
пътуване към С.) той е бил психотично мотивирано поведение- психотична
декомпенсация на личностовото му разстройство и в този смисъл му е липсвала
годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Липсата на синдром психоза надлежно обоснована в посочените две
експертни заключения чрез невъзможност да се открие нито едно проявление на
такова патологично нарушение.
Съдът възприе като обективна, пълна и съобразена със
спецификата на поставената експертна задача балистична експертиза № 14 от
13.09.2018г. /т.5 от ДП/. От заключението на същата
се установява, че с изключение на карабина Зиг Зауер, калибър 223, № ***
(технически неизправна и негодна за стрелба), всички
останали намерени в автомобила на подсъдимия Б. оръжия-пистолет „Зиг Зауер“,
ловна пушка „Берета" и карабина ,,Щаер-Манлихер-М" са годни за
стрелба и представляват огнестрелни оръжия; намерените
в същия автомобил боеприпаси, описани подробно по брой, калибър и вид (общо 381
бр.) са технически изправни и годни за произвеждане на изстрел.
На същите основание
бе възприето заключението по назначената компютърна експертиза от 22.11.2018г., имащо за цел да изведе на
хартиен носител наличната информация в
носените от подсъдимия Б. компютърни
системи- лаптоп ASER *** и флаш памет с надпис disk2de.coм; в лаптопа
е
открит намиращ се на работния плот на изследвания обект файл озаглавен
„r.pdf" съдържащ информация - подробно описан маршрут от гр.З. /Ш./ до гр.И.
/С./ с автомобил.
Без съществен принос за обстоятелствата по делото е
заключението по назначената компютърна експертиза от /също от 22.11.2018г./ също свалило на
хартиен носител потребителската информация, съдържаща се в иззети от подсъдимия
веществени доказателства- камера „Сони“ и мобилен телефон „Айфон 6S“ със СИМ
карта. Открити са снимки, видео и
съобщения, които са неотносими към предмета на разследването.
Съдът частично даде вяра
на обясненията на подсъдимия, изхождайки от принципното положение, че те са
средство за защита, но и основен способ за събиране и проверка на доказателства
в наказателния процес. Обясненията на подсъдимия съдържат хронология и логичност единствено в частта относно
неговия житейски път, смяна на работни места и посещение на психиатрични
лечебни заведения. Тези му твърдения намират подкрепа и в останалите
доказателствени данни, касаещи същите факти (свидетелски
показания на близките родственици, медицински документи и медицински експертизи). Оттук
насетне обясненията са обстоятелствен
опит на подсъдимия да убеди съда, че
многократно е правил опити за самоубийства (в какъвто контекст
трябва да се разбира и отиването му в С.), както и че няма
никакъв спомен от момента на тръгването си от Ш. до събуждането си в
ареста. Тази част от обясненията е изолирана
и съответно- надлежно оборена от останалите доказателствени източници. В нито
един медицински документ от периода на лечението на подсъдимия в Ш. не могат да
се изведат негови суицидни опити, нито приетите по делото експертизи констатират реално предприемани от него
действия в такава насока (чести мисли да, но не и
реален опит). Категорично е отхвърлена с медицински аргументи и
твърдяната от Б. липса на спомен за целия период, инкриминиран по делото, както
и е заключено, че той има съхранена психична годност да възпроизвежда факти и
обстоятелства от значение за наказателното производство, ако ига да желае това.
Нещо повече- пред вещите лица, изготвили
експертното заключение от 20.03.2018г.
той е споделил причините да тръгне за С., което е наличие на спомен.
Сред намерените вещи в автомобила на подсъдимия Б. е и
тактическо ръководство на швейцарската армия
в сила от 01.01.18г., съдържащо данни за видове войски, подразделения и
професионални формирования, участници и начини на действие в хибридна
конфликтна среда, укрепване на мира,превенции при налични заплахи и т.н., което
е в принос за изясняване обстоятелствата по делото и в частност- намеренията за пребиваване в С..
Така установената фактическа обстановка налага изводите от правна страна, че подсъдимият е
осъществил вменените му престъпления. На
10.09.2018г. като чужденец-гражданин на
Конфедерация Ш., и с цел да участва в
престъпление по чл.108а, ал.1 от
НК-тероризъм (с цел да създаде смут в населението, извърши престъпление по чл.339 от НК ) против чужда държава -С. (Сирийска
арабска република), е влязъл през
границата на Република Б. с Република Р. -ГКПП-В. мост -2 , което е престъпление по чл.108а, ал.7, вр. с ал.6,
вр. с ал.1 от НК;
Осъществил е и състава на престъпление по чл.242, ал.1 буква
„Г" пр.4 и 5 вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 10.09.-11.09.2018г. в Република Б.,
при условията на продължавано престъпление, с две деяния, пренесъл през
границата на страната оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, без знанието и
разрешението на митниците, като двете деяния са следните: на 10.09.2018г. в Б., гр.В., ГКПП-В. Дунав мост-2, с лек
автомобил марка JEEP с швейцарска регистрация - per. № *** пренесъл през границата
на страната оръжие: пистолет марка „ЗИГ ЗАУЕР" -9мм.с № ***с два
пълнителя, ловна пушка „Берета" с № ***-12-ти калибър, ловна карабина Щаер
-Манлихер-М с № ***, калибър 7x64 с монтиран оптичен прицел и боеприпаси за
огнестрелно оръжие: -90/деветдесет/ бр. патрони за пистолет 9мм. -92/деветдесет
и два/ бр. ловни патрони -12-ти калибър -91/деветдесет и един/ бр. патрони
калибър 7x64 -17/седемнадесет/ бр. патрони , калибър 308 и 91/деветдесет и
един/ бр. патрони калибър 223 , без знанието и разрешението на митниците
-Митница В.-престъпление по чл. 242 ал.1, буква „Г" пр. 4 и 5 от НК;
на 11.09.2018г. през ГКПП „К. А.", общ.С. , обл.Х. с
лек автомобил марка JEEP с швейцарска регистрация - per. № *** се опитал да пренесе
през границата на страната оръжие : пистолет марка „ЗИГ ЗАУЕР" -9мм.с № ***с
два пълнителя, -ловна пушка „Берета" с № ***-12-ти калибър, ловна карабина
Щаер -Манлихер-М с № ***, калибър 7x64 с монтиран оптичен прицел и боеприпаси
за огнестрелно оръжие: 90/деветдесет/ бр. патрони за пистолет 9мм. ,
92/деветдесет и два/ бр. ловни патрони -12-ти калибър, 91/деветдесет и един/
бр. патрони калибър 7x64,17/седемнадесет/ бр. патрони , калибър 308 и 91
/деветдесет и един/ бр. патрони калибър 223, без знанието и разрешението на
митниците -Митница Бургас.
При така приетата правна квалификация на престъплението „контрабанда“,
подсъдимият Б. следва да бъде оправдан за това да е извършил две престъпления
по посочения текст.
С разпоредбата на чл.108а, ал.7 от НК е предвидена
възможност да се търси наказателна отговорност на лица- чужденци, които влязат
през границата на страната с цел да участват в престъпление по чл.108а, ал.1-4
, включително и против друга държава
Съответно, съставът на ал.1 на чл.108а от НК (който в
случая се явява специална цел на престъплението
по чл.108а, ал.7 от НК) е отново с метод на препращане към други състави на умишлени
престъпления, които, ако бъдат извършени със специалната цел, която изисква
чл.108а, ал.1 от НК, ще очертаят изпълнителното деяние на престъплението „тероризъм“.
В състава като форми на изпълнителното деяние са посочени различни по вид
престъпления, като конкретният случай на поведението на подсъдимия е със съотносимост към общоопасното престъпление по чл.339, ал.1 от НК и форма на изпълнителното
деяние „държане“ на огнестрелни оръжия и боеприпаси, което се извършва без
съответното разрешение (с уговорката, че след
като ал.1 се явява специална цел на вмененото му престъпление, то не е нужно
обективно проявление на тероризма или на престъплението по чл.339, ал.1 от НК). Във
всички случаи обаче субективната страна на извършеното престъпление също
подлежи на доказателствено обезпечаване т.е. елементите на субективната страна
също трябва да бъдат доказани по несъмнен начин, както и обективните признаци и
следователно е необходимо не да се
предполага, а да се докаже, че целта на дееца е била именно тероризъм, а не
някаква друга цел. За това по
необходимост следва да се изложат аргументи за признаците на престъплението по
чл.108а, ал.1 от НК. Тероризмът се изразява в извършването на
противоправни наказуеми деяния, представляващи акт на насилие, които чрез
поставяне в опасност на човешки живот и унищожаване на материални обекти имат
за цел да повлияят на държавната политика.
Става въпрос за умишлено престъпление, което може да се
извърши от всяко наказателноотговорно лице, като в случая инкорпорираните в разпоредбата
на ал.1 състави обуславят по-голяма
степен на обществена опасност, която е в състояние да застраши и засегне
сигурността на държавата.
Престъплението е резултатно и се смята за довършено с
настъпване (осъществяване) на общественоопасните последици на някои от
посочените в чл.108а състави. За да
представляват тероризъм, посочените по-горе състави трябва да се извършват със
специална цел, която е посочена алтернативно- да се създаде смут в населението (представлява
неспособност за ориентация) и/или да създаде страх в населението (чувство на потиснатост
и до невъзможност за осъществяване на желаното поведение).
Целта на подсъдимия Б.
е била достигане района на активни
военни действия в град И., С., където с носеното от него оръжие да вземе
участие във въоръжения конфликт. Без значение е
на чия точно страна е
възнамерявал да участва във военния конфликт, тъй като разпоредбата на чл.108а,
ал.1 от НК не въвежда различна наказуемост на действието в зависимост от избора
на страна в един военен конфликт и дали това е терористична групировка според
класификацията на ООН, населението на държавата
или друго военно формирование и независимо от изтъквани съображения от
философски, етнически, политически, а в случая – изтъквани хуманитарни съображения. Подсъдимият Б. не се е
присъединил към хуманитарна организация, а е тръгнал без законово обезпечаване
на влизането си в С. и носейки огнестрелно оръжие, което е възнамерявал да
използва. Използването на огнестрелно оръжие винаги е индикация за насилие,
което като действие в настоящата хипотеза има само неправомерен характер.
Безспорни по делото са и обективните признаци на
престъплението, описани в чл.108а, ал.7 от НК.
Подсъдимият Б. е чужденец и наличните писмени и гласни доказателства (в това число
и собствените му обяснения) извеждат, че той е
влязъл през границата на страната, както и че е задържан при опит да я напусне
в посока С..
Предвид и доказателствата за целта от страна
на подсъдимия да участват в терористични действия, които да са насочени против
чужда държава, съдът приема за осъществен състава на чл.108а ал.7, вр. ал.6, вр. а..1 НК.
Налице са предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия Б. и за престъпление по чл. 242 ал.1, буква „Г" пр. 4 и 5 от НК;
Посоченият текст предвижда търсенето на наказателна отговорност на лице, което
пренесе през границата на страната без знанието и разрешението на митниците
огнестрелно оръжие и боеприпаси. Деянията на подсъдимия Б. са две и са
извършени при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК,
отнасят се за един и същ вид престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, една и съща форма на вина и при налична взаимовръзка помежду
им. Първото деяние е извършено на 10.09.2018г.
в Б., гр.В., ГКПП-В. Дунав мост-2, с лек автомобил марка JEEP с швейцарска
регистрация - per. № *** , като подсъдимият е пренесъл през границата на
страната огнестрелно оръжие и боеприпаси. Второто деяние е извършено на 11.09.2018г. през ГКПП „К. А.",
общ.С., обл.Х. със същия автомобил и предмет на престъплението и приключило във
фазата на опита, по независещи от подсъдимия причини- заради намесата на
граничните и митнически власти, при проверката на които оръжието и боеприпасите
са били открити. По
аргумент на чл.26, ал.5 от НК съдът намира, че отговорността на подсъдимия
следва да бъде ангажирана за довършено престъпление, тъй като първото (довършеното)
деяние е с по-голяма значимост за
цялостната престъпна дейност, доколкото приключилото във фазата на опита е
заради обстоятелства, извън волята на подсъдимия и не се дължи на положителна промяна в неговите
намерения.
По делото безспорно е установена липсата на надлежно
разрешително за пренасяне на процесните вещи- при
внасянето им в Република Б. и при опита да бъдат изнесени от страната. Предметът на
контрабандата е огнестрелно оръжие и боеприпаси. Съобразно чл.120, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротихническите изделия лица,
пребиваващи на територията на други държави- членки, могат да транспортират огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на територията на
Република Б. с разрешение за транспортиране или с
Европейския паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от съответния компетентен орган на държавата членка, в която са пребиваващи,
след предварително писмено
съгласие от МВР. Съответно, чл.121 от закона урежда реда за снабдяване с разрешение за
транспортиране, който подсъдимият Б. така или иначе е нямало да получи, предвид
липсата на легитимна цел на пренасянето. Не е притежавал и европейски паспорт
за огнестрелните си оръжия, за които е следвало да бъде получено и
предварително съгласие на МВР. Законодателното уреждане се отнася до транспонирането на Директива 91/477/ЕИО за огнестрелните
оръжия, изменена с Директива (ЕС) 2008/51/ЕО и Директива (ЕС) 2017/853, в които
са установени правилата за контрола на
придобиването и притежаването на оръжия във всички държави от ЕС. (По отношение на Ш.
настоящата Директива 2017/853 и
Директива 91/477/ЕИО представляват развитие на разпоредбите на достиженията на
правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз,
Европейската общност и Конфедерация Ш. относно асоциирането на Конфедерация Ш.
към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген,
които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО, във връзка
с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета ).
Подсъдимият е осъществил деянието при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, обективиран в действията му. На подсъдимия е било известно, че пренасянето на
огнестрелно оръжие и боеприпаси свободно
и без съобщаване на митническите власти е забранено и се преследва от
закона. Логично, подсъдимият, като човек с
достатъчен житейски опит и образованост, с интереси в областта
на огнестрелните оръжия (притежавал е
немалък брой), служил в армията, е бил наясно, че пренася през
границата на Република Б. вещи без надлежно разрешение, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието ( неговата противоправност, запретеност и наказуемост), предвиждал е настъпването на общественоопасните
негативни последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на
намерението му без знанието на българските власти да може да превози оръжието и
боеприпасите до С.. Изводите в тази насока,
се извеждат от действията, осъществени от подсъдимия –не е съобщавал за тези
предмети при извършваните му гранични проверки, същите не са били разположени
на видими места в автомобила му и при въпрос за нещо за деклариране е отговорил
отрицателно.
За
престъплението по по чл.108а, ал.7, вр. с ал.6, вр. с
ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до десет
години. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази целта на извършеното престъпление (свързана с
възможността да бъде използвано оръжие срещу населението на чужда държава,
което рефлектира върху степента на обществена опасност на деянието), а като
смекчаващи- чистото съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни,
събрани за него, както и обстоятелството, че за извършване на престъплението значително е бил улеснен от
психичното си състояние, характеризиращо го като емоционално лабилен и
хистрионен.
След преценка относителната тежест на горните обстоятелства съдът намери
за справедливо налагането на наказание в размер на четири години „лишаване от
свобода“.
По отношение престъплението по чл.242, ал.1, буква „Г", пр.4 и пр.5 вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до сто
хиляди лева. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази вече
посочените по-горе, отнасящи се до личността на подсъдимия и психичното му
състояние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази наличието на
две деяние при продължавана престъпна дейност, немалък брой на пренасяните
оръжия и боеприпаси (бройката на боеприпасите би
отговорила на квалифициращия признак „големи количества“ съобр. ТР № 6/1973г.
на ОСНК на ВС с оглед приложимостта му за деяния по чл.339, ал.2 от НК), както и факта, че дестинацията на превоза
им е била към зона на военни конфликти с глобални негативни последици за света.
При тези обстоятелства намери за справедливо налагането на наказание
в размер на пет години „лишаване от свобода“, както и глоба в размер
на20 000 лева.
Приложимата за казуса разпоредба на чл.242, ал.1 от НК регламентира като
кумулативно наказание наред с лишаването от свобода и глоба, която противно на
искането на държавното обвинение, не може да не бъде наложена. Наказанието на
подсъдимия се определя в съответствие с разпоредбата на чл.54 от Нк, а не в
хипотезата на чл.55 ал.3 от НК, когато
такава преценка е възможна. Размерът на това наказание е минимален, съобразен
със степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец и данните за материалното
му състояние.
Така наложените
наказания за двете престъпления съдът счита за съответни на деянията и
подсъдимия, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и целите,
визирани в чл.36 НК. Преценява ги като справедливи и отговарящи на целите на
специалната и генералната превенция.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно
общо, най-тежко наказание- „лишаване от свобода“ в размер на пет години, към което на основание чл.23, ал.3 от НК
присъедини наказанието глоба в размер на 20 000 лева.
С оглед разпоредбата на чл.57, ал.1,т.3от ЗИНЗС
така определеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ следва да се
търпи при първоначален общ режим.
Времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан,
следва да се приспадне от определеното наказание съобразно чл.59, ал.1 и ал.2 от НК- считано
от 11.09.2018г. до влизане на настоящата
присъда в сила или на друг акт, с който мярката за неотклонение бъде изменена в
по-лека.
На основание чл.242, ал.7
от НК в полза на държавата бяха отнети носените от
подсъдимия оръжия и боеприпаси-пистолет марка „ЗИГ ЗАУЕР" -9мм.с № ***с два
пълнителя, ловна пушка „Берета" с № ***-12-ти калибър, ловна карабина Щаер
-Манлихер-М с № ***, калибър 7x64 с монтиран оптичен прицел и боеприпаси за
огнестрелно оръжие: -90 бр. патрони за пистолет 9мм. -92 бр. ловни патрони
-12-ти калибър, 91бр. патрони калибър 7x64 ,17 бр. патрони , калибър 308 и 91
бр. патрони калибър 223;
На основание
чл.242, ал.8 от НК в полза на
държавата бе отнет и лекият автомобил на
подсъдимия Б.- JEEP със швейцарска регистрация № *** и номер на рама ***, негова собственост. Нормата императивно повелява,
че превозното средство, послужило за превозването на стоките, предмет на
контрабандата, се отнема в полза на държавата (дори и тогава, когато не е собственост на
дееца). В
случая приложимостта й има същия обхват
на отнемането в полза на държавата, както и нормата на чл.53, ал.1 б. ”а” от НК, която повелява отнемането в полза на държавата на вещите, които принадлежат
на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление. Законовият текст на чл.242, ал.8 от НК изключва отнемането на
превозното средство в полза на държавата единствено в хипотеза, при която
стойността му не съответства на тежестта на престъплението. В случая се касае
за вещи, чието стойностно изражение не е съставомерен признак на вмененото
престъпление, но са много на брой (три
огнестрелни оръжия и 381 броя боеприпаси,
които, както бе посочено по-горе,
биха отговорили на критерия „голямо
количество“ по смисъла на чл.339, ал.2 от НК), предвид което съдът приема, че тежестта на престъплението обуславя
задължително отнемане в полза на държавата на превозното средство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Б. следва да заплати направените
по делото разноски в размер на 9466.54 лв, като тук не бяха включени разноските
за преводач съобразно чл.189, ал.2 от НПК.
С тези мотиви съдът постанови
присъдата си.