Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
07.05.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, в публично съдебно заседание на
осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов
гражданско дело №1222 по описа за 2002 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава тридесета, чл.297
и 298 от ГПК от 1952г.(отм.) на основание пар.2, ал.1
от ПЗР на ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът
М.Р.М. твърди в исковата си молба, че на 01.10.1999г. между нея в качеството
на купувач и Н.В.Д. в качеството
на продавач, бил сключен предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент с площ от 111 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня,
тоалетна и други сервизни помещения, находящ се в гр.С., ул.”Н.Р.”№6, на първи надпартерен етаж, вдясно от стълбището, при съседи: М.Х.- Б.,
двор, западен калкан, улица и стълбище, отгоре- М.Х.- Б., отдолу- Р.В.П.
съгласно нотариален акт №18/1941г., заедно с мазе при съседи: М. Х.Б., д-р Ст.П.
и вестибюл, таванско помещение при съседи: коридор, стълбище, клозет, сушилня и
улица, заедно с 35/320 идеални части от общите части на сградата и от дворното
място с площ от 615 кв.м., съставляващо УПИ ІV-8 от
кв.354 по плана на гр.С., местност ГГЦ-Г-6-І, срещу задължение на купувача да
направи основен ремонт на апартамента до 01.09.2002г., като продавачът си
запазва правото на ползване върху стая- кабинет и сервизни помещения докато е
жив. Ищцата изпълнила задължението си, но имотът не и бил прехвърлен. Моли да бъде постановено решение,
с което да се обяви предварителният договор
за окончателен. Претендира разноски по
делото и адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗАдв.
Ответниците А.В.Д.
(Р.М.) и С.Д.П. Ф., конституирани по реда на чл.120 от ГПК(отм.) на мястото на
починалия по време на процеса- на 01.11.2003г. Н.В.Д. и впоследствие на
починалата също по време на процеса негова съпруга Ж.М.П., оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че продавачът по процесния
предварителен договор не е собственик на имота, предварителният договор е
нищожен като сключен в противоречие със закона, като привиден или сключен без
основание, евентуално- че ищцата е неизправна страна. Претендират отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.188
от ГПК(отм.), приема за установено следното от фактическа страна:
С представения
по делото предварителен договор от 01.10.1999г. между Н.Д. в качеството на
продавач и М.М. в качеството на купувач, страните са се договорили продавачът
да прехвърли на купувача собствеността върху подробно описания в исковата молба
недвижим имот, срещу задължението на последния да направи основен ремонт на
апартамента- да подмени целите електро-, водопроводна
и канализационна инсталации, всички мвки и батерии,
да смени подовите настилки, като в сервизните помещения сложи теракот и вана в банята, да сложи нова портална врата и
алуминиева дограма на кабинета и кухнята, както и кухненски шкафове комплект с
вградени печка, мивка и пералня, да направи шпакловка на стени и тавани и
боядисване с латекс, а дограмата- с блажна боя и
подмяна на стъклата. Ремонтът следва да се извърши до 01.09.2002г. Съгласно т.4
продавачът си запазва правото на ползване върху стая, кабинет и сервизни
помещения докато е жив. Съгласно т.5 владението се предава при подписването на
договора, а нотариалното прехвърляне се извършва след приключване на ремонта.
Истинността на договора, в частта относно подписа на продавача Н.Д., е оспорена
от ответниците. Заключението на изслушаната в тази връзка съдебно- почеркова експертиза е, че подписът в процесния
договор е положен от Н.Д., поради което съдът приема, че оспорването е
недоказано.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №3954/15.09.1992г. се
установява, че наследниците на починалия на 18.06.1954г. В.А. Д. са Н.В.Д., А.В.Д.
и съпругата му Л. Н. Д.а. Последната е починала през 1965 година и оставила за
наследници Н.В.Д. и А.В.Д..
От представеното
по делото удостоверение от 14.04.2003г. на СРС се установява, че при справка в
съответните книги за 1976г. няма вписан отказ от наследство на А.В.Д.- канадски
гражданин, известен с името Р.М., оставено му от починалата Л. Н. Д.а, починала
на 20.06.1965г. В книгите за отказ от наследство през 1976г. липсват страници
до 555/76г.
От
представеното удостоверение от 06.02.2004г. на СРС се установява, че при
повторна проверка по всички специални книги за откази от наследство през 1976г.
на СРС, включително и по отделните досиета за откази от наследство, обозначени
с липсващи поредни номера от 225 до 555/76г. не се оказва да е вписан отказ от
наследство на А.В.Д., известен и с името Р.М., оставено му от починалата Л. Н. Д.а,
починала на 20.06.1965г.
От представения
по делото договор от 22.03.2001г. между ищцата като възложител и „Р.”ЕООД като
изпълнител се установява, че ищцата е поръчала изработка, доставка, монтаж и
остъкляване на 4,90 кв.м. алуминиева дограма за процесния
апартамент. С договор от същата дата ищцата е поръчала и два броя комарници за същия имот.
Останалите
представени по делото писмени доказателства- касови бележки за строителни
материали, са неотносими към предмета на делото, тъй
като не се установява връзката им с процесния имот.
В открито
заседание от 29.05.2003г. съдът е приел представените от ищцата писмени
доказателства, като изрично е изключил от тях представените записка от
29.03.1941г., нотариален акт №18, том V, рег.№878, дело 761/41г. и записка за
вписване №223/41г. На ищцата е указано да представи четливи преписи от същите,
което не е сторено до приключване на устните състезания.
От показанията
на разпитания по делото свидетел Х. Д. се установява, че познава Н.Д. от 1992г.,
когато започнала реституцията. Той живеел сам на ул.”Н.Р.”№6. Брат му А. не бил
се връщал от Швейцария въобще. Н. живял
на този адрес до смъртта си през 2003г, с едно прекъсване когато отишъл в САЩ и
се оженил. А. идвал в България след реституцията, преди това не бил идвал. Свидетелката не
познава лично А. Д., само кореспондирали във връзка с водени дела. Ищцата правила
ремонт в апартамента на Н.. Подписали договор за гледане и ищцата се задължила
да направи ремонт на апартамента, Н. бил много възрастен и не можел да се
занимава с ремонт. Ремонтът продължил няколко години, до 2002г. Всички стени били
измазани с латекс, в кухнята и кабинета на Н. била
поставена алуминиева дограма. След това се поставила портална врата, защото холът
е преходен, теракот, мивки, батерии- всичко било
сменено. Обзавеждането за кухнята било поръчано, но не било готово към момента
на запечатване на апартамента. Н. бил доволен от ремонта. Не се оплаквал, че
нещо не е извършено.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Р. К.- съпруг на ищцата се установява, че познава Н.Д. от 2001г,
когато се запознал с ищцата. Заедно с М. правили ремонта на ул.Н.Р. №6,
ап.4. Д. ги поканил при себе си и тъй
като е в напреднала възраст предложил да направят ремонт на апартамента. Той запазил за ползване
апартамента докато е жив. Направили основен пълен ремонт на ел.
инсталация, водопроводната инсталация,
подовите настилки на сервизните помещения. В банята и кухнята поставили плочки.
Свидетелят лично с работниците ги слагал. Алуминиева дограма била поставена
в кабинета и кухнята. В кухнята също
сложили плочки, съборили една стена за да разширят кухнята и сложили плочки.
Поръчали кухня, но не успяли да монтират шкафовете.
Шкафчетата се намирали в апартамента, но не били монтирани. Стените били
боядисани с латекс и блажна боя, бил сложен корк за
звукоизолация със съседния апартамент. Бил изциклен и лакиран паркета във всички стаи, били поставени
первази. Н. бил много доволен и пожелал
да се премести да живее в стаята откъм улицата, защото тя е свързана с кухнята.
Банята била ремонтирана с плочки, била поставена
вана и нова мивка. Ремонтът бил извършен със средства на ищцата и свидетеля, за
около 30 000 евро.
Предвид така установената от събраните
доказателства фактическа обстановка, приета от съда
за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
С
предявяването на конститутивния иск с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД страната по един предварителен договор упражнява потестативното си право да иска сключването на окончателен
договор. В такъв случай влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава иска,
замества обещания договор. Предпоставка за обявяването на
предварителен договор за окончателен е наличието на всички законови условия за
действителност на договора, включително изискванията на чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД-
предварителният договор трябва да съдържа
всички съществени условия на окончателния договор, както и да се сключи
в определена форма, която при прехвърляне на право на собственост върху
недвижими имоти трябва да бъде писмена. Страната, поискала обявяването на
предварителен договор за окончателен следва да е изправна, т.е. да е изпълнила
всички свои задължения с настъпил падеж по договора. Съгласно разпоредбата на
чл.298, ал.1 от ГПК(отм.), когато се касае до прехвърляне право на собственост
върху имот, следва да са налице и всички предпоставки за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, включително да е установено правото на
собственост на отчуждителя.
В случая между
ищеца в качеството на купувач и наследодателя на ответниците в качеството на
продавач, на 01.10.1999г. е сключен действителен предварителен договор, който
съдържа всички съществени елементи, необходими за сключването на окончателен
договор. Съдът приема, че при сключването на договора са спазени изискванията
за неговата действителност, съобразно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Договорът е
сключен в писмена форма и съдържа съществените условия за окончателен договор. Възражението
на ответниците в тази връзка е неоснователно- страните са свободни да договорят
както плащане на пари, така и друг вид престация,
стига да не е изрично забранена от закона. Неоснователни са и останалите
възражения на ответниците за нищожност на договора- уговорено е продавачът да
си запази право на ползване върху част от имота, което се явява и основание за
сключването на договора.
Въпреки
гореизложеното обаче, настоящият състав намира предявения иск за неоснователен
по следните съображения:
В
производството за обявяване на предварителния договор за окончателен съдът е
длъжен да провери дали продавачът (респективно- неговите правоприемници) е
собственик на процесния недвижим имот към момента на
постановяване на съдебното решение. По делото доказателства за това
обстоятелство не са представени. Приложените към исковата молба преписи от
записка от 29.03.1941г., нотариален акт №18, том V, рег.№878, дело 761/41г. и
записка за вписване №223/41г. не са приети като доказателства по делото, а
ищецът, въпреки изрично дадените му указания в тази връзка, не е представил
същите документи в четлив вид. Неподкрепено с
доказателства е и твърдението на ищцата, че наследодателят на ответниците е
придобил имота по давност.
Поради липсата
на
предпоставките на чл.298, ал.1 от ГПК(отм.), настоящият състав намира, че
предявеният от ищцата иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен
и като такъв трябва да се отхвърли.
При този изход
на спора ответниците имат право на направените по делото разноски, но поради
липса на данни за сторени такива (по делото са представени само пълномощни, но
не и договори за правна помощ) искането на ответниците за присъждане на
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от М.Р.М. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, чрез адв.П.Т. от САК против А.В.Д. (Р.М.), гражданин на К., роден на ***г., със съдебен адрес:***, чрез адв.Х.Т. от САК и С.Д.П. Ф., гражданка на САЩ, родена на ***г., със съдебен адрес:***,
чрез адв.К.К. от САК, правоприемници на починалия по
време на процеса Н.В.Д. с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен
на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 01.10.1999г. между ищцата и наследодателя на
ответниците Н.В.Д., относно апартамент с площ от 111
кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна и други сервизни
помещения, находящ се в гр.С., ул.”Н.Р.”№6,
на първи надпартерен етаж, вдясно от стълбището,
при съседи: М.Х.- Б., двор, западен калкан, улица и стълбище, отгоре- М.Х.- Б.,
отдолу- Р.В.П. съгласно нотариален акт №18/1941г., заедно с мазе при съседи: М.
Х.Б., д-р Ст.П. и вестибюл, таванско помещение при съседи: коридор, стълбище,
клозет, сушилня и улица, заедно с 35/320 идеални части от общите части на
сградата и от дворното място с площ от 615 кв.м., съставляващо УПИ ІV-8 от кв.354 по плана на гр.С., местност ГГЦ-Г-6-І.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците А.В.Д. (Р.М.),
гражданин на К., роден на ***г.,
и С.Д.П. Ф., гражданка на САЩ,
родена на ***г., за присъждане на
разноски, поради липса на данни по делото за сторени такива.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: