Р Е Ш Е Н И Е
11.02.2020 г.
Номер 39 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и първи януари 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С. и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 521 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Ю.З.Л., при завеждане на исковата молба се е намирал в Затвора в гр. Бобов дол, твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че в следствие лошите условия в Следствения арест в гр. Кюстендил, а именно липса на постоянен достъп на естествена светлина, свеж въздух, санитарен възел в арестантското помещение и липса на течаща вода при престоя му в същия за периода от 10.01.2015 г. до 13.07.2015 г. Излагат се мотиви, включително и от адвоката му, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам, неудобства и уронено човешко достойнство, нарушаване на правата му, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, за посочения по – горе период, в който е привеждан в Следствения арест в гр. Кюстендил.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител, вкл. и в писмено становище и отговор представени по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото са разпитани и свидетелите С.А.И. и К.Н.П..
По делото е допусната и приета съдебно – медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.М.С., която съдът приема за достоверно изготвена и ще я кредитира като такава. Същата е оспорена от процесуалния представител на ищеца.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът Ю.Л., при предявяване на исковата молба, се е намирал в Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпявал присъда “лишаване от свобода”. Твърди, че по време на престоите му в Следствения арест на гр. Кюстендил, за посочените в исковата молба дати, в следствие на лошите условия в същия се е влошило здравословното му състояние, поради липсата на постоянен достъп до естествена светлина, свеж въздух, санитарен възел в арестантското помещение и липса на течаща вода. Горното довело до неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам, неудобства и уронено човешко достойнство. Иска от съда да бъде компенсиран изцяло за посочените периоди. Всичко това било в резултат на проявено виновно действие на администрация на ГДИН, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 3 000 лева.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 5243/03.12.2018 г.; вх. № 5407/11.12.2018 г.; вх. № 5645/28.12.2018 г.; вх. № 596/04.02.2019 г.; вх. № 365/28.01.2019 г.; вх. № 638/06.02.2019 г.; вх. № 755/12.02.2019 г.; вх. № 1001/25.02.2019 г.; вх. № 878/18.02.2019 г., вх. № 948/21.02.2019 г.; вх. № 1615/25.03.2019 г.; вх. № 2022/12.04.2019 г., вх. № 2253/19.04.2019 г.; вх. № 2664/14.05.2019 г.; вх. № 968/22.02.2019 г.; вх. № 1080/27.02.2019 г.; вх. № 3318/17.06.2019 г.; вх. № 40304/24.07.2019 г.; вх. № 4958/09.10.2019 г.; вх. № 5854/19.11.2019 г.; вх. № 5977/22.11.2019 г.; вх. № 6113/02.12.2019 г.; вх. № 6411/10.12.2019 г., със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Следствения арест в гр. Кюстендил и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по мястото на увреждането на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
На първо място, не се доказва от събраните доказателства по делото /писмени и устни/, че вследствие на лошите условия за живот в ареста, е получил усложнения в здравословното си състояние. Това се потвърждава от изготвената медицинска справка с рег. № 3193/27.12.2018 г. на медицинския фелдшер Г., в която е описано ,че ищецът е преглеждан при всяко постъпване в ареста в гр. Кюстендил. Още на 12.01.2015 г. и 13.01.2015 г. е установена наркотична зависимост хероинов тип, абстинентен синдром. Не се доказа твърдението на ищеца, че от „лошите условия“ в ареста е развил урологично заболяване „хроничен цистит“. Ищецът не доказа, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в следствения арест. Видно от приложените материали по делото е, че Л. е преглеждан и лекуван продължително в няколко медицински заведения. Претърпял е различни интервенции и са му прилагани специализирани терапии. В о.с.з. от 30.04.2019 г. св. К.П. подробно описва реда за използване на санитарните възли в ареста, като се установява, че задържаните с мярка за неотклонение „задържане под стража“ имат 24 часов достъп до тоалетна и течаща вода, извършва се дезинфекция на арестантските помещения по график, а при необходимост и доплънителни пръскания с препарати срещу хлебарки, дървеници и др. вредители. Това се потвърждава и от Становище на началника на ОСИН – Благоевград с рег. № 1078/26.02.2019 г. и медицинска справка с рег. № 516/21.02.2019 г. с приложения към нея – 24 листа. От изложеното в тях е видно, че в действията на администрацията категорично сочат, че няма извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Не се установява действие или бездействие на служителите в ареста, което да е довело до влошаване на здравословното му състояние.
В
показанията на св. С.И. изрично се сочи, че същият е бил само един път в една
килия с ищеца – от 11.01.2015 г. до 19.02.2015 г. и същият едва ли би могъл да
има ясна представа за здравословното сътояние на ищеца, още повече, че свидетелят
заяви, че се познава от по – рано с Л., тъй като заедно извършили кражба и това
обстоятелство прави показанията му проблематични.
Приетата от съда съдебно – медицинска експертиза в заключението си е категорична, че заболяванията не са повлияни от условията в ареста. Същите са с голяма давност, хронифицирани при несвоевременно лечение, с периодични обостряния при имунен срив на наркотично зависим, какъвто е ищецът, с органична промяна на личността и социална дезадаптация. Изрично в о.с.з. сочи, че ищецът е бил лекуван по време на исковия период „да, даже повече от необходимото“.
Не се представиха по делото от ищеца доказателства, че жилищните и битови условия в посочената килия са причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка с условията в ареста. Емоционалните преживявания, които Л. е преживял в ареста в гр. Кюстендил са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в затвора за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От всичко изложено по – горе, както и от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Следствения арест гр. Кюстендил довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените и имуществени вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Следствения арест – гр. Кюстендил. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Следствения арест – гр. Кюстендил, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на Л., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на Ю.Л. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест в гр. Кюстендил, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПрП и с оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски по настоящето дело в полза на ответника, в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.З. Лучачки иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест гр. Кюстендил, за посочените периоди в исковата молба, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.З.Л., със съдебен адрес ***, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред 3 – членен състав на Кюстендилския административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: