№ 234
гр. гр. Димитровград, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101057 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сега с наименование
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София посочва, че с ответника са за подадено
заявление по чл.410 ГПК и връчване на издадената заповед на ответника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. Между ответника и ищеца били сключен Договор за мобилни
услуги от 24.07.2016 г. за ползване на мобилен номер +359********* със срок на
действие от 24 месеца и избрана абонаментна програма Стандарт 15,99 лева. По силата
на последното сключено към него Допълнително споразумение от дата 24.01.2019 г.
абонатът е предпочел нова абонаментна програма Тотал 44,99 лева за срок от 24
месеца. На същата дата абонатът сключил и Договор за лизинг, по силата на което му е
предоставено за ползване посочено мобилно устройство Самсунг Галакси А6 за период
от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 10,99 лева, с
право на обанате след изтичане на срока срещу заплащане на допълнителна сума от
10.99 лева да придобие собствеността върху лизингованата вещ. Устройството било
предоставено за цена от 263,76 лева при стандартна 669,90 лева или отстъпка от 406.14
лева. Ответникът не изпълнил свои парични задължения зап заплащане на потребените
услуги в периода 18.03.2019 г. – 17.06.2019 г., за които в периода от 18.04.2019 г. до
18.06.2019 г. били издадени 3 бр. фактури-подробно посочени на обща стойност 164,97
лева. Поради неизпълнението от страна на абоната-ответник, ищецът едностранно
прекратил индивидуалните договори на ответника и издал крайна фактура от
18.08.2019 г. След предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника, в
1
крайната фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент и разликата между стандартната цена на устройството и цената при
предоставянето му или общо в размер на 374.89 лева. Дължимите лизингови вноски
били обявени за предсрочно изискуеми и начислени в последната фактура – 17 бр.
неплатени вноски и една допълнителна за изкупуване на устройството – общо 197,82
лева. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение против ответника за сумите: 164,97 лева – неплатени месечни
такси за потребените услуги, ведно със законната лихва, 197,82 лева – незаплатени
лизингови вноски и 374,89 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Н. АТ. ИВ. от с.Крепост, общ.Димитровград- призован
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител подава отговор, с
който намира исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва подписването от
страна на ответника на посочените договори и допълнителни споразумения, вкл. и
договора за лизинг, оспорва ползването на далекосъобщителни услуги. Липсвали по
делото доказателства относно количеството и единичната стойност на
далекосъобщителните услуги през посочените три отчетни месечни периода, както и
надлежното връчване на посочените фактури. Алтернативно се твърди, че
претендираните суми не съотвестват на вида и количеството на ползваните услуги,
като не били отмчетени извършените от ответника плащания. По отношение на
неплатените лизингови вноски по договор за лизинг се оспорва получаването на
устройството – липса на съставен приемо-предавателен протокол или друг документ.
Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да изпрати уведомление до
лизингополучателя за отказ от изпълнение на условията по договора. По отношение на
претендираната неустойка счита, че не са налице предпоставките за начисляване на
същата, тъй като липсвало писмено прекратяване на договора за мобилни услуги.
Счита клаузата по т.11 от договора за мобилни услуги от 24.01.2019 г. за изцяло
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като единствената цел, за която е
уговорена, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции. Същата не съответствала на добрите нрави и принципа за справедливост.
Намира същата за прекомерна и моли за нейното намаляване. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 15.04.2021 г. е образувано ч.гр.д. № 616/2021 г.
и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 737,68 лв,
ведно със законната лихва от 15.04.21 г. до изплащане на сумата и 205,00 лева
2
деловодни разноски.
За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнени парични задължения на длъжника произтичащи от
Договори за мобилни услуги, Допълнителни споразумения и Договори за лизинг,
подробно посочени в заявлението. Неудовлетворените вземания са индивидуализирани
по основание и размер в издадени фактури, посочени в заявлението. Разноски: Внесена
ДТ – 25,00 лева и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника Н. АТ. ИВ. са
сключени следните договори/допълнителни споразумения за предоставяне на мобилни
услуги и договори за лизинг:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 24.07.2016 г. за ползване
на мобилен номер +359*********, първочанален срок 24 м., програма Стандарт,
месечна абонаментна такса 15.99 лв. с вкл. ДДС.
2. Допълнително споразумение № ********* от 29.10.2016 към договор
за мобилни/фиксирани услуги. Споразумението е с първоначален срок от 24 месеца,
при нов абонаментен план нонстоп 30.99 промо 24.99 лева.
3. Допълнително споразумение № ********* от 10.01.2018 г., 24 ч. м.
първоначален срок, при абонаментен план Тотал 36.99 Коледа 2017;
4. Допълнително споразумение № ********* от 24.01.2019 г., срок 24 м.,
нов абонаментен план Тотал 44,99 лева.
5. Договор за лизинг от 24.01.2019 г. за предоставяне за ползване на
устройство SAMSUNG, Galaxy A6 Black при обща лизингова цена 252,77 лв. с ДДС.
Лизингополучателят се задължил да заплати цената на 23 бр. месечни лизингови
вноски, всяка една в размер на 10.99 лева, платима на 24 –та дата на съответния месец,
като може да придобие устройството след заплащане на допълнителна сума от 10.99
лева, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги. С подписване на договора за лизинг, съгл.
чл.4 лизингополучаткелят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба, изрядно функиониращо и в съотвествие с
договорените характеристики.
В. раздел ІV т. 2 от последното Допълнителното споразумение от
24.01.2019 г. е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
посочения срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията по договора, в т.ч. и ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
3
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор, чийто
срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му.
Прилагат се извлечение от Общи условия на договор за лизинг, както и
Общи условия на Теленор България за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с последно изменение
20.09.2018 г.
Ищецът представя фактури за отчетни периоди: 1. 18.3.-17.04.19 г. -55.98
лева, от които 44.99 лева – аб. Такси и 10.99 лева – вноска лизинга, 2. 18.04-17.05.19 г.
– на стойност 112.95 лева и включваща и задължение за предходния период от 55.98
лв., 3. от 18.05.2019 г. – 17.06.2019 г. на стойност 168,93 лева и вкл. задължение от
предходен период 112,95 лева, както и крайна фактура № **********/18.08.2019 г. за
отчетен период 18.07.2019 г. – 17.08.2019 г. и срок на плащане до 02.09.2019 г.,
включваща 164,97 лева – задължения от предходен период с ДДС, Вноска за лизинг –
197,82 лева и 374,89 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, като фактурата е на обща стойност 737,97 лева.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Безспорно се установи по делото сключването на процесните договори за
мобилни услуги/допълнителни и договор за лизинг, както и техните условия.
Ответникът не доказа твърденията си в отговора, че същите не са подписани от негова
страна.
Доколкото се установи сключването на допълнителното споразумение и
договор за лизинг, за ответника е възникнало задължението за заплащане на
ползваните мобилни услуги и абонаментни такси, като от страна на ответника са
представени справки за общото потребление за процесните отчетни периоди, като на
ответника са били начислени едниствено дължимите месечни абонаментни такси – тъй
като потреблението му е в тези граници, както и дължимите месечни лизингови
вноски.
Категорично е установено и получаването на предоставеното устройство,
което е удостоверено с подписа на лизингополучателя по договора.
Ответната страна оспорва и дължимостта на начислената неустойка, както и
предсрочно изискуемия остатък от лизинг в размер на 118,24 лева, като счита, че
ищцовото дружество не е упражнило надлежно правото си да прекрати договора за
4
мобилни услуги, като подобно негово писмено изявление не е стигнало до ответника,
поради което в правната сфера на ищеца не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя.
По настоящото производство претенцията на ищеца е за неустойка в
следствие на прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на срока
на същите по вина потребителя, тъй като същият не е заплатил дължими абонаментни
такси и ползвани услуги и лизингови вноски в размер на 164,97 лева. Претендира се и
остатъка от лизинговите вноски 197,82 лева, от които 17 неплатени вноски в периода
м.08.2019 г. – м.12.2020 г. и една допълнителна вноска за изкупуване в размер на 10.99
лева.
Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка в общ размер на 374,89
лева, съответно 112,47 лева по Допълнителното споразумение – представляваща
стойността на 3 месечни абонаменти такси без ДДС и 262,42 лева – неустойка за
предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съдът намира за
неоснователна.
В случая между страните са сключени писмени договори/споразумения.
Съгласно посочените разпоредби на т.11 от Договора, на Раздел 4, т.2 от
Допълнителното споразумение от 24.01.2019 г. и чл.12 от Договора за лизинг, в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по договора, вт.ч. и
ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му.
В чл.19б, б.“в“ от Общите услови на Теленор България ЕАД е
предвидено също правото на Теленор едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
По делото обаче не се представиха доказателства за прекратяване на
договора. Ищецът е преустановил предоставянето на услуги, но липсва изрично негово
писмено изявление до потребителя за прекратяване на договорите за мобилни услуги,
което да е било връчено до същия.
5
Липсват доказателства изрично от страна на ищеца да е изпратено
изявление за прекратяване на договора, поради което и за него не е възникнало правото
да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Действително исковата
молба би могла да съдържа такова изявление (доколкото се претендира неустойка), но
към датата на подаване на заявлението и на исковата молба първоначалните срокове на
договорите са изтекли.
Основателна се явява претенцията на ищеца относно сумата от 197,82
лева – остатък от лизингови вноски. В полза на ищеца е възникнало правото по силата
на чл.12 от Общите условия към договорите за лизинг, да начисли станалите
предсрочно изискуеми месечни вноски и други суми по договора за лизинг, доколкото
в ал.3 е предвидено – в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори
плащания. От друга страна към момента на подаване на заявлението на 15.04.2021 г. е
бил настъпил падежа на всички отделни вноски, като последната е следвало да се
извърши на дата 24.12.2020 г.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване на вземането
следва да се уважи за сумата от 164,97 лева – абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски за отчетен период 18.03.2019 г. - 17.06.2019 г.,, както и за сумата от
197,82 лева – остатък от лизингови вноски, а в останалата част до пълния предявен
размер от 737,68 лева, в т.ч и 374,89 лева –неустойка за предсточно прекратяване на
договора/и за мобилни услуги, да се отхвърли като неоснователен.
В полза на ищеца се следват разноски за настоящото производство в
размер на 297,68 лева съобразно уважената част от иска.
За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят
146,32 лева деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик
против Н. АТ. ИВ. от с.Крепост, общ.Димитровград, ул.”Марица” № 7, ЕГН
********** съществува вземане за сумата в размер на 164,97 лева (сто шестдесет и
четири лева и деветдесет и седем ст.) - неплатени абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги и месечни лизингови вноски, по договори с абонатен № *********
за периода от 18.03.2019 г. до 17.06.2019 г., 197,82 лева (сто деветдесет и седем лв. и
осемдесет и две ст.) – цена на предоставено мобилно устройство SAMSUNG, Galaxy
A6 Black, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.08.2019 г. до
6
12.2020 г. и допълнителна вноска за изкупуване по Договор за лизинг от 24.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.04.2021 г. до окончателното
й изплащане, част от сумата за която по ч.гр.д. № 616/2021 г. на РС-Димитровград е
била издадена заповед по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 737,68 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. АТ. ИВ. от с.Крепост, общ.Димитровград, ул.”Марица” №
7, ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата в размер на
146,32 лева - разноски в заповедното производство, както и 297,68 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7