Решение по дело №2471/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 46
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20193630202471
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   46/23.1.2020г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, втори състав, на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2471 по описа на ШРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление  03–1891/21.10.2019г. на Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.85, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ШУМЕН” ООД, ЕИК *********, гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл.44, т.4, във връзка с чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че предвид дадените предписания е следвало да бъде санкционирано при неизпълнението им. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява. В деловодството на ШРС са депозирани писмени бележки.

            Въззиваемата страна, редовно призована също не изпраща представител. Депозирано е писмено становище. Излага се, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, не е налице маловажен случай. Изразява се становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 23.05.2019г. свидетелят  Е.Й.Д. и С.М.С. – гл. инспектори в Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България  на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ на ДАМТН, извършили надзорна проверка на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ШУМЕН” ООД, ЕИК *********, гр. Шумен, в качество му на лице, което използва средства за измерване, с цел осъществяване  на търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ. За времето от 10.30 часа до 11.00 часа,  в присъствието на представител на дружеството – К.П.К. – техник водомерно стопанство, проверили обект– водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в приземен етаж, намиращ се в гр. Шумен, ул. Милан Борисов № 3. Монтираният водомер бил в употреба, свързан към водоснабдителната мрежа, осигурява подаване на питейна вода към водопроводната инсталация на абоната и измерва  количеството потребена вода. При проверката било констатирано, че непрекъснато измерване на обема на доставена вода, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ, „В и К - Шумен“ ООД на описания обект за абонат А.Б. с клиентски № 813145 използвал монтиран водомер, тип Optima, произведен от „Mannheim“ с идентификационен № 1344885  и метрологични характеристики Qn=2.5 куб.м./ч. и в момента на проверката показанието му било 1186 куб.м. Водомерът бил в употреба, тъй като бил монтиран на водопроводното отклонение с водомерен възел в шахта в приземен етаж на посочения адрес, свързан е с водоснабдителната мрежа, осигурявал подаване на питейна вода към водопроводната инсталация на абоната и измервал количеството потребена вода от абоната. При проверката, свидетелят Е.Д. констатирал, че „В и К“ – Шумен“ ООД използва гореописания водомер без знак за одобрен тип на средство за измерване в употреба, съгласно изискванията на чл.35 от ЗИ, както и, че върху него нямало поставен знак за последваща проверка на СИ в употреба, изискващ се по чл.43, ал.1 от ЗИ.

От изисканите и представени от дружеството документи – копие на карнета  за отчитане на водомера и справка за консумация на водомера за потребител А.Б. с клиентски № 813145, проверяващите установили, че същия се използва  за непрекъснато  измерване на обема на доставената вода, с цел осъществяне на търговски плащания, без знак за последваща проверка.

След извършената проверка бил съставен Протокол за задължителни предписания № 121-ЕЙД-013/23.07.2019г.,връчен на представител на дружеството на 23.07.2019г., с който било дадено предписание  дружеството да спре употребата  на описаните в него водомери, между които бил и процесния до извършването на последваща проверка и удостоверяването й със съответния знак, както и да използва  водомери за непрекъснато измерване  на обема на изразходваната  от потребителите  вода, с цел търговски плащания, със знаци по чл.43, ал.1 от ЗИ.

На същия ден - 23.07.2019г., свидетелят Е.Й.Д. в прсъствието на  С.М.С. съставил срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ШУМЕН” ООД гр. Шумен АУАН № ШН 321  за нарушение на чл.44, т.4, във връзка с чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ, изразяващо се в това, че към 23.05.2019г. използва за непрекъснато измерване на обема на вода за абонат А.Б. с клиентски № 813145 в гр. Шумен, ул. Милан Борисов № 3, ет.1,  с цел осъществяване на търговски плащания, без знак за одобрен тип на средство за измерване, без знак за първоначална проверкана средство за измерване и без знак за последваща проверка на СИ в употреба. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител – К.К., на когото е и връчен. При предявяване на акта няма отразени обяснения или възражения. Такива не са направени и в законоустановеният срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.85, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ШУМЕН” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Е.Й.Д.. За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло  показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви. Пресъздава, това което е възприел непосредствено и показанията им кореспондират изцяло  с приложените по делото писмени доказателства.

 При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното:

 В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененотовъв на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004г.) услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В чл.32, ал.10 от същата наредба е установено задължението на оператора на водоснабдителната система да монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода.

Следователно жалбоподателят е субектът, който използва водомерите като средства за измерване с цел осъществяване на търговски плащания и за него е установено задължението по чл.44, т.4 от ЗИ да не използва средства за измерване без знаците по чл.35 от ЗИ /за одобрен тип/; чл.39, ал.1 от ЗИ (за първоначална проверка) или по чл.43, ал.1 от ЗИ (за последваща проверка).

Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗИ производителите и вносителите нанасят знак за одобрен тип върху всяко средство за измерване, произведено в съответствие с одобрения тп, и по желание – върху съпровождащата го документация.

Според разпоредбата на  чл.39, ал.1 от ЗИ първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗИ последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Последващата проверка се извършва периодично и след ремонт, а периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията (чл.43, ал.2 и ал. 4 от ЗИ).

Безспорно е установено, че към датата на надзорната проверка, подробно описаният по-горе водомер на водопроводното отклонение с водомерен възел в шахта в приземен етаж, намиращ се в гр. Шумен, ул. Милан Борисов № 3, за ет.1 е използван от жалбоподателя с цел осъществяване на търговски плащания, тъй като е бил монтиран на това водопроводно отклонение и е осигурявал снабдяването на абоната с вода за питейно-битови нужди. Жалбоподателят не твърди и не доказва към същият този момент да е начислявал на абоната количеството изразходвана вода по реда на чл.39, ал.6 от цитираната по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) при наличието на предпоставките по чл.34а, ал.5 от същата наредба, т. е. да не е използвал водомера за измерване на количеството вода за питейно-битови нужди, доставена на абоната и с цел осъществяване на търговски плащания.

При положение, че в хода на надзорната проверка, осъществена от свидетеля Е.Д. на 23.05.2019г. водомерът на горепосоченото водопроводно отклонение не е имал знак нито за одобрен тип, нито за първоначална проверка, нито за последваща проверка, се налага еднозначен извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, установено в чл.44, т.4 във връзка с чл.35,  чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ. Тук е мястото да се отбележи, че по делото няма конкретни индиции за това знакът за одобрен тип, за първоначална или последваща проверка да е бил унищожен преди изтичането на срока на тяхната валидност.

 Неизпълнението на задължението по чл.44, т.4, връзка чл.35,  чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл.85, ал.2, вр. ал. 1 от ЗИ.

Имуществената отговорност на жалбоподателя – търговско дружество е обективна, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.      

Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата в случая санкционна разпоредба, а именно чл.85, ал.2 от ЗИ, която предвижда имуществена санкция в размер от 200 до 500 лева за юридическо лице, което в случаите по чл.5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл.44 от същия закон. При индивидуализация на наказанието наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като съобразявайки тежестта на нарушението е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в  цитираната разпоредба.

Изложеният в жалбата довод за незаконосъобразност на съставения акт и на издадено наказателно постановление, доколкото в протокола за задължителни предписания бил даден срок за изпълнение и едва след неговото изтичане и след неизпълнение на дадените предписания, дружеството – жалбоподател подлежало на санкция, съдът намира за неоснователен. Изпълнението или не на задължителните предписания не рефлектират върху административно-наказателната отговорност за процесното нарушение, тъй като не освобождават санкционираното лице от задължението му да заяви и представи процесното средство за измерване на първоначална и последваща проверка по  чл.44 т.3 от ЗИ и в срока по чл.43, ал.3 от ЗИ, както и да  не използват средства за измерване без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ. Неизпълнението на задължителни предписания от страна на дружеството, съставлява отделно нарушение, което се санкционира по чл.92,  ал.2 от ЗИ. 

            Правилно наказващият орган е приел, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Касае се средство за измерване, на базата на което са извършвани търговски плащания, през продължителен период от време, през който период по никакъв начин не са били гарантирани точността и достоверността на извършените измервания и са били създадени условия за ощетяване на потребителите.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  03–1891/21.10.2019г. на Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.85, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ШУМЕН” ООД, ЕИК *********, гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл.44, т.4, във връзка с чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                        Районен  съдия: