Решение по дело №371/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

………./24.06.2020г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 371 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2606/13.01.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. А.К., срещу решение № 5777 от 16.12.2019г., постановено по гр.дело № 5678/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на въззивното дружество сумата от 170,41 лв., за която сума има издадена фактура № ********** от 02.04.2019г. за периода 23.10.2017г. - 22.01.2018г., за партида с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „****“, бл.*, вх.*, ап.*, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявеният иск за неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му се присъдят направените разноски

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от В.Б.Н. срещу „Енерго – Про Продажби” АД за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 170,41 лв., за която сума има издадена фактура № ********** от 02.04.2019г. за периода 23.10.2017г. - 22.01.2018г., за партида с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. Възраждане, бл.1, вх.Б, ап.18

Твърди се в исковата молба, че ищцата е потребител на ел. енергия за обект - апартамент № 18, находящ се в гр.Варна, ул. „****“, бл.*, вх.*,ет.1, с кл. № **********, аб. № **********. Излага, че с писмо с изх. № 4735082/02.04.2019 г. на „Енерго - Про Продажби" АД, е уведомена, че за периода от 23.10.2017г. до 22.01.2018г. и срок на плащане 12.04.2019г. е издадена фактура № 02788592897/02.04.2019г. на стойност 170,41 лева въз основа на начислени от „Електроразпределение Север" АД количества електроенергия, съобразени с обичайното потребление и изчислени на база аналогичен период от предходната година. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата. Счита, че размерът е произволно определен и не е налице основание за начисляване на сумата. Счита, че електроразпределителното дружество за доставка на ел. енергия няма право да коригира сметки и да начислява вече платени месечни такива за предходни периоди, както и да иска заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена. Ищцата сочи, че от потребителя не може да бъде търсена отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като те нямат задължение да следят техническата неизправност на СТИ, още повече че същите не са тяхна собственост. Счита, че не е установено по безспорен начин период, в който е налице липсващо измерване на електрическата енергия от СТИ, поради което посочения период на корекцията от 92 дни е произволно определен и не съответства дори на вече отменените нормативните изисквания на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.

С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно констативен протокол № 1104295 на 02.01.2018г. служители на „Енерго Про“ АД са извършили проверка в обект, находящ се в гр.Варна, ул. „****“, бл.*, вх.*,ет.1, ап.18, демонтирали са СТИ за проверка в БИМ .

Видно от констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 614/05.03.2019г.–АУ-Е-000029-1241/09.01.2018г. на БИМ, РО-Варна, не е осъществен достъп до вътрешността на електромера - дисплеят е тъмен, излъчвателят не свети, не може да се измерят точки 4.4 и 4.6. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, съответства на технически изисквания.

Видно от справка № 4735082 от 27.03.2019г. по кл. № ********** и аб.№ ********** е начислено общо 106 кВч енергия за корекция.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че съществуват данни за техническа повреда в процесния електромер, доказана от независимото изследване на уреда в БИМ. Присъединеното съоръжение – електромер, е с ток 60 А. Начислени служебно са 909 кВч Количествата ел.енергия, показани в процесната фактура от 02.04.2019г. могат реално да бъдат доставени до абоната, с оглед пропусквателната способност на проводниците в таблото и тази на присъединителното съоръжение-електромер.

Заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза потвърждава, че е издадена фактура № **********/13.12.17г. с нулева стойност и за периода 23.10.2017г. - 22.11.2017г. Сумата е сторнирана на 06.03.2019г. след експертиза на Българския метрологичен институт с констативен протокол № 614/ 05.03.2019г. Има издадена фактура № 02614443/15.01.18г. с нулева стойност. Периодът, за който е издадена фактурата е 23.11.2017г. - 22.12.2017г. Сумата е сторнирана на 06.03.2019г. след експертиза на БИМ с констативен протокол № 614/ 05.03.2019г. Има издадена фактура № **********/13.02.18г. на стойност 33,62лв. Фактурирана е ел. енергия по нов електромер. Сумата е платена на 02.03.2018г. Периодът, за който е издадена фактурата е 23.12.2017г. - 22.01.2018г. Сумата е сторнирана на 07.03.2019г. след експертиза на Българския метрологичен институт с констативен протокол № 614/ 05.03.2019г. Има издадена фактура № ********** от 07.03.19г. сумата, по която е 163,62лв. Сумата не е платена. С КИ № ********** / 02.04.19г. сумата е сторнирана. Причина за сторнирането е, че няма нанесени служебно показания за периода 30.12.2017-02.01.2018г. Фактура № ********** /02.04.19г. на стойност 170,41лв. е издадена въз основа на демонтиран електромер с повреда в дисплея и невъзможност за отчитане на ел.енергия, както и на база извършена проверка, завършила с издаден констативен протокол № 614/ 05.03.2019г. на Българския институт по метрология „Енерго Про Продажби"АД. Ищата е платила стойността по фактура № **********/13.02.18г. - 33,62 лв., която по-късно е сторнирана. Тази сума ответникът приспада от фактура № **********/02.04.19г., която е на стойност 170,41лв. Така дължимата сума от ищцата в базата данни на „Енерго про продажби" АД е 136,79лв. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура, намерила отражение във фактура № ********** /02.04.19г. са изчислени коректно.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия.

Съобразно събраните доказателства се установява, че в конкретния случай причината за установената липса на отчитане е резултат от неизправност на СТИ. Доколкото последното е собственост на електроразпределителното дружество, то негово е задължението за поддържането на устройството в изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по извършване на проверки относно техническата му изправност. По делото не се установява неправомерно поведение на абоната, довело до неизправност на електромера, което обуславя извод за липса на виновно неизпълнение на някое от задълженията на потребителя. Следователно, за ответника не съществува основание да извърши корекция на сметката на абоната и начисли служебно ел.енергия. За процесния период и към датата на проверката 02.01.2018 г., приложими са правилата, залегнали в ПИКЕЕ. От друга страна следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата 170,41 лв., претендирана като стойност на начислена без правно основание електроенергия за периода от 23.10.2017г. до 22.01.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.

Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5777 от 16.12.2019г., постановено по гр.дело № 5678/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 170,41 лв., за която сума има издадена фактура № ********** от 02.04.2019г. за периода 23.10.2017г. - 22.01.2018г., за партида с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „****“, бл.*, вх.*, ап.*, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: