Мотиви към
Присъда №9/11.01.2019г.,
постановена по НОХД №1102/2016г. по описа на Разградския районен съд.
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р.И.С.
за това, че за времето от 06.09.2010 г. до 06.10.2010 г. в с. ****, общ.
Разград, след предварителен сговор с И.Т. ***, в условията на опасен рецидив, с
цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у Д. И.О. ***, за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на
4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е причинил имотна
вреда в размер на 32467,50 лв. (големи размери) на “****” ООД гр. Разград, с
управител М.О.О., представлявано от Д.И.О. –
престъпление по чл. 211, пр. 2 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка
с чл. 209, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на
РРП подържа обвинението, счита го за доказано по несъмнен начин и предлага на
съда да наложи на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода в размер на 7 години.
Гражданският ищец моли иска в
предявеният размер от 32467,50лв. за претърпени имуществени вреди, да бъде
уважен.
Подсъдимият С., моли за постановяване на
оправдателна присъда, отрича да е е участвал при
сделката, да е бил в България, да е подписвал запис на заповед. Твърди, че това
е сторил св.Г.И., който в последствие продал процесното сирене.
Защитника на подсъдимия, пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради липса на безспорни доказателства,
че подсъдимият е извършил деянието за което е обвинен.
По делото като граждански ищец е
конституиран **** ООД, за сумата 32467,50 лв,
представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди.
Подсъдимият Р.И.С. е роден на ***г***.
Същият е със средно образование, безработен, женен, осъждан.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Св. М.О. била управител на **** ООД
гр.Разград, което са занимавало с
производство и търговия с млечни продукти. Дружеството притежавало
мандра в с.****, общ.Разград, в която се произвеждало бяло саламурено сирене.
Съпругът на св.М.О. - св.Д. О., бил упълномощен от нея да представлява
дружеството пред съответните органи, както и в договорни отношения с други
лица.
През м. септември 2010г. подс.С., който по това време изтърпявал наказание лишаване
от свобода, бил в отпуск и следвало да се завърне на 23.10.2010г. Същият се
познавал със св.И. ***. Подс.С., разбрал от интернет
пространството, че се продава сирене и за това на 06.09.2010г. посетил мандрата
на **** ООД в с.****. Към него момент в мандрата произвеждали сирене, което
пълнели в тенекии от по 15кг. Подс.С. се срещнал със
св.Д.О. и се представил като търговец на млечни продукти, както и че имал
връзка с представители от този бранш от Македония. Имал предвид да представи
своя познат - св.И.Н. за македонския търговец, който имал фирма в Германия, за да
вземат определено количество сирене, с обещание, че след като продадат, ще го заплатят.
В действителност, нямали намерение да го реализират чрез „фирмата“ на св.Н., тъй
като той нямал такава, нито да го заплащат, а съответно да се облагодетелстват
от продажбата му. За това на 10.09.2019г. подс.С. и
св.Н. отишли заедно в мандрата в с.****, като последния бил представен от
подсъдимия за македонски гражданин - И. Н., а за достоверност говорел с акцент.
Разговаряли в офиса на св.Д.О. тримата, като предимно подсъдимият говорел, обяснил,
че св.Н. бил македонски гражданин, имал фирма в Германия, която се занимавала с
търговия на млечни продукти. Уточнили параметри, килограми, цени в изпълнение
на бъдещи количества за реализация. Така
на 20.09.2010г. подсъдимият се обадил на св.Д.О., че е направена връзка
чрез фирмата на св.Н. за Германия за пет тона сирене, което трябвало да бъде
натоварено. На 21.09.2010г. подс.С., който бил с лек
автомобил и шофьора на товарен камион Мерцедес Атего,
управляван от св.Св.М., пристигнали в мандрата. Камионът бил собственост на Вестранс ЕООД гр.София с управител св. Я.Н., нает чрез
транспортен сайт Спедитор нет - борса за товари.
Връзка с този сайт, в който вкарал искането за транспорта с товарен автомобил чрез
обява, извършил св.И.Н.. На 21.09.2010г. било предадено и натоварено сиренето –
в тенекии от 15кг., сини, на литография, изписано на четирите страни на всяка
на различни езици-български, немски, руски, английски, като договорката била
парите да заплати след продажбата му. Били изготвени необходими съпроводителни
за стоката документи от св. М. О. - международна товарителница, инвойс фактура. Понеже се разбрали със св.Д.О. за
реализация и на бъдещи количества сирене, следвало да се изготви запис на
заповед за гаранция на вземането, в която била вписана по-голяма сума 25000
евро в полза на **** ООД, с падеж 06.10.2010г. Вместо за уговорената пред св.Д.О.
дестинация, камионът натоварен с процесното количество сирене – 4995кг., първо се
отправил към гр.София, като на бензиностанция в гр.В.Търново спрял, тъй като подс.С., се обадил по мобилния телефон на св.Е. М. и му
предложил за продажба сирене. Последният проявил интерес, тъй като работел в
Сирма-Приста, производител на сирене и др. продукти. След като видял и
дегустирал сиренето, което било в камиона в тенекии от по 15кг., до който бил заведен
от подс.С. и св.Н., св.**** казал, че не проявява
интерес. Тогава го попитали откъде могат да купят друго сирене и той ги насочил
към фирмата, в която работел. По договорка на подсъдимия и неустановено лице, камиона
бил разтоварен на следващия ден в склад на Сирма Приста клон гр.Русе, а от там сиреното
натоварено на неустановено превозно средство с чужда регистрация, съответно
продадено от подсъдимия на неустановено лице. Няколко дни по-късно св.Н. се
обадил по телефона на св.Д.О., като му казал на чист български език, без
акцент, че е бил излъган от подс.С., който бил
затворник излязъл в отпуск и че сиренето е препродадено
и няма да му бъде заплатено. Тогава св.Д.О. се обадил на подсъдимия, който
преди това му се бил обадил от телефон от немски оператор, за да го попита за
парите, а подсъдимия го уверил, че ще му бъде заплатено както е уговорено. След
два дни отново св.Д.О. се обадил по телефона на подс.С.,
но вече отговорила жена, която се представила за съпруга на подс.С.
и казала, че бил в болница, и не може да говори. След като разбрал, че
стойността за предаденото количество сирене - за 4999кг. на 6,50лв. няма да му
бъде заплатена, св.Д.О. на 30.09.2010г. подал жалба на до ОД на МВР Разград.
Според
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза стойността на
процесното количество сирене е в размер на 32467,50лв.
От заключението на вещото лица по
назначената графологична, както и тройна такава, се установява, че почеркът и
подписът на запис на заповед от 21.09.2010г. не са изпълнени от подсъдимия.
С влязла в сила на 08.10.2014г. присъда
по нохд №133/2013г. по описа на РРС, св.И.Т.Н. е
признат за виновен, че е извършил процесното деяние описано по-горе, след предварителен
сговор с подс. С., като му е наложено наказание в
размер на три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо заведение.
Подс. Р.И.С. е осъждан. С протоколно определение по нохд №628/2005г. на РС Ловеч, влязло в сила на 09.09.2008г., на същия за извършено престъпление по чл.196
ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК, било наложено наказание една година и пет
месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.
Изложената фактическа обстановка съдът
намира за безспорно доказана от събраните гласни доказателства, а именно
показанията на разпитаните свидетели и приобщени техни показания по реда на
чл.281 от НПК, а именно: Д. О., М. О., Л.И., Е.****, М.К., Ир.К.,
Г.М., Я.Н., М.С., Г.И., И.Н., Н.П.,
М. К., заключението на вещите лица по изготвените счетоводна, графологични експертизи, съдебно-медицински експертизи, приложените
писмени доказателствени материали – протоколи за разпознаване на лица и
фотоалбум, запис на заповед, инвойс фактура, международна
товарителница, справка за съдимост, характеристична справка, справка за задгранични пътувания и др. От показанията на св.
Д.О. на първо място се установява обстоятелството относно времето на извършване
на деянието в периода от 06.09.2010г. до
21.09.2010г. - последният е денят, когато е било предадено сиренето на
подсъдимия. Същият след реализацията му следвало да заплати неговата стойност. Това обаче не се осъществило, подсъдимият нито
е заплатил стойността, нито е върнал вещта, а се е укрил. Спорният момент по
делото е дали подс. С. именно е човекът/заедно със св.Н./ действал измамливо
към момента на разговорите със св. Д.О., когото е убедил да му даде сиренето, с
обещание за продажбата му, или по-точно имал ли е изобщо намерение да го върне,
или пък заплати уговорената цена. Това е
от значение с оглед умисъл към момента на имущественото разпореждане –
предаването на вещта от пострадалия, дали подсъдимият и св.Н., договаряйки със св. О.,
умишлено го е въвел в заблуждение или е налице едно неизпълнение на поето
задължение по договорката между тях. От събраните доказателства, се установява,
че подсъдимият при договарянето не е имал намерение нито да заплати цената,
нито да върне вещта на пострадалия. Това е така тъй като същият не е казал
истината на св.Д.О. - на първо място, явно, че не се занимавал с търговия, тъй
като е бил в затвора, също така св.Н. не е македонски гражданин, нито пък е
имал фирма в Германия, за да може изкупи сиренето. Съдът кредитира показанията
на св.Д.О., като логични, непротиворечиви, последователни, подкрепени от
показанията на св.М.О., която също е видяла подсъдимия при първата среща и при
предаването на сиренето, приложените писмени документи - инвойс
фактура и международна товарителница, извършеното на ДП разпознаване от св.Д.О.
на св.Н. и на подсъдимия. Съдът няма причина да се съмнява в достоверността на
показанията на този свидетел, независимо от доводите на защитата, че бил
заинтересован. На първо място, няма как св.Д.О. да е уведомил и насочил
органите на МВР още с подаването на жалбата си на 29.09.2010г., че именно
подсъдимият С. е лицето, с което е разговарял, тъй като няма как да е знаел
самоличността му, ако действително не е разбрал това от св.Н., който му се
обадил няколко дни след сделката, че е бил излъган именно от подсъдимия, който
бил затворник в отпуск по болест по това време. Действително по това време подсъдимият е търпял наказание
лишаване от свобода в затвора гр.Белене и в този период е бил в отпуск. Това се
потвърждава и от приложените писма и справки от ДП, както и че на 23.10.2010г.
не се завърнал в затвора Белене, поради което на 24.10.10г. е бил обявен за ОДИ
като беглец от МЛС. Разпознаване на същия в последствие е извършено по снимки,
при което св.Д.О. го посочил, като лицето представило се за търговец на млечни
продукти, разпознал и св.Н., като лицето, което било с него и се представило за
македонски гражданин. Обясненията на подсъдимия, че само на 02.08.2010г. е
посетил мандрата, помолен от св.Е.****, да придружи св.Г.И., който всъщност бил
договарял сиренето със св.Д.О., са изолирани и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. В показанията си св.Г.И. сочи, че не е ходил в
мандрата в с.****, не познава и не е виждал св.Д.О., че подсъдимият го карал да говори, че е участвал, както, че
го е заплашвал преди 2-3 месеца. А св.Е.**** сочи, че е видял сиренето на бензиностанция
в гр.В.Търново, предложено му за продажба от лице, което му се обадило по
телефона на 21.09.2010г. Не се доказа и твърдението на подсъдимият, че напуснал
страната на 16-17.08.10г., видно приложената справка за задгранични пътувания.
Единствено в този смисъл са показанията на съпругата на подсъдимия - св.М.С. Същата
обаче е явно е предубедена и заинтересована в случая и показанията и не следва
да бъдат кредитирани. Не се доказа и твърдението на подс.С.
в дадени последващи от него обяснения, за среща и
заплахи от страна на св.Г.И., както и това, че той се обадил на св.Н.П., за
камион, за да пренатоварят сиренето от гр.Русе за Германия. Св. Н. П., който е чичо
на подсъдимия в показанията си в с.з.
сочи, че изобщо не е запознат със случая, нито пък защо е призован да
свидетелства. Освен това в на няколко пъти дадените по желание на подс.С. обяснения в
хода на съдебното производство, същият сочи на нови факти, че св.Е.**** изкупил
сиренето от св.Н.П.. За пръв път посочи последния като лице съпричастно по
случая, в обясненията си в проведено на 29.06.18г. с.з. Поради което съдът намира обясненията на
подсъдимия за противоречиви, не се подкрепят от събраните доказателства и ги приема единствено като
защитно средство. Действително не бе доказано, че процесната
запис на заповед е изготвена от подсъдимия, в какъвто смисъл са показанията на
св.Д.О.. Тук съдът намира за необходимо да отбележи обаче, че в приложени жалби
от подс.С. до РРС/л.586 т.II/, същият сочи, че има лице в затвора Белене, което от
2016г. е написал от негово име, молби, писма, жалби, декларации във връзка с
това дело, както и че се е подписвал вместо подсъдимия. Поради което е налице
съмнение относно авторството на сравнителния материал ползван от при
изготвените експертизи. Освен това буди недоумение обстоятелството, ако
подсъдимия не е присъствал лично при предаването на сиренето и изготвянето на процесната запис на заповед, откъде именно неговите пълни
лични данни ще бъдат отразени в нея. Няма как и още при подаването на жалбата
си до полицията, св.Д.О. да го посочи, като лицето с което е договарял и
представило св.Н. за македонски гражданин. Но дори и да се приеме, че този
документ не е попълнен от подсъдимия, това не е достатъчно да опровергае
събрания доказателствен матирал, че именно той е бил в мандрата и на
21.09.2010г. му е предадено сиренето. Действията на подс.С.
в последователност сочат, за явното намерение заедно със св.Н. да заблуди св.Д.О.,
за да му предаде той вещта, след което да я ползва за собствени нужди, както
очевидно е станало. Обстоятелствата по делото указват на целенасочени действия
от страна на подсъдимия, с цел св.Д. О. да бъде въведен в заблуждение, което в
процесния период е и поддържал, за да предаде вещта, с цел да се
облагодетелства. Явно, че подсъдимият от самото начало не е имал намерение да
изпълни задължението си към св. Д. О. като представляващ **** ООД, да плати
цената за сиренето, а е искал единствено след като го вземе, да го реализира и
от стойността да се облагодетелстват заедно със св. Н..
Всичко изложено обосновава правния
извод, че с действията си подсъдимият С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
“измама” по чл.211, пр. 2 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка с
чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 06.09.2010г. до 21.09.2010г. в с. ****,
общ.Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н., при условията на опасен
рецидив, с цел да набави за себе си и И.Т.Н. имотна облага, е възбудил и
поддържал у Д. И.О. заблуждение, за това че ще сключи изгодна сделка за
продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е
причинил имотна вреда на **** ООД гр.Разград, с представител Д. О. в размер на
27354,24лв. В периода от 06.09.2010г. до
21.09.2010г. подсъдимият е уверил св. О., че е търговец, който може да
реализира чрез продажба процесното количество сирене, за това той му го предал.
Така с действията си е възбудил
заблуждение у същия свидетел, че вещта
му се дава по сделка, която ще бъде реализирана чрез продажбата му в чужбина и
че ще му заплати уговорената цена. Подсъдимият е поддържал това заблуждение, представяйки
се като търговец на млечни продукти, както че има връзка с представители от
този бранш от Македония. Подведен от
думите на подсъдимия свидетеля Д.О. му е предал сиренето, което подсъдимият не
върнал и по този начин причинил вреда. Подсъдимия не е имал намерение да
изпълни задължението си, а е използвал договорните отношения само като способ
за измама. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл - съзнавал е, че с действията си въвежда св.О. в заблуждение и че по
този начин причинява имотна вреда, но въпреки това е извършил деянието,
поддържал е заблуждението, воден от стремежа си, да се облагодетелства
неправомерно, в което се изразява и измамливата
цел на действията му. Именно с
оглед тази предварителна цел на дееца - да набави за себе си имотна облага
дейността му следва да се квалифицира като “измама” по смисъла на чл.209 ал.1
от НК. Подсъдимия е действал задружно и целенасочено в изпълнението на
престъплението - въвеждането и поддържането на заблуждението заедно със св. Н.,
с когото се уговорили за извършването му - представил го за македонски
гражданин, който има фирма и ще изкупи сиренето. Поради което е налице общност
на умисъла, поради което е осъществена квалификацията на чл.210 ал.1 т.2 от НК.
Деянието е довършено с разпореждането на вещта от страна на св.Д.О.,
предаването на сиренето на 21.09.2010г. както бе посочено по-горе, поради което
за периода след това до 06.10.2010г. подс. следва да
бъде оправдан. Налице е и квалифициращия признак “опасен рецидив” по смисъла на
чл.29 ал.1 б. “б” от НК, тъй като подс. С. е осъждан
многократно, в случая следва да се посочи осъждането по нохд
№628/2005г. на РС Ловеч, за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, по което му
е наложено наказание една година и пет месеца лишаване от свобода и е
осъществена квалификацията на чл.211 пр.2 от НК. Причинената вреда съдът
намира, че е в размер на 27354,24лв., тъй като е налице влязла в сила присъда
по отношение на св.И.Т.Н. за същото престъпление, при същите фактически
обстоятелства, а процесното количество сирене е на стойност 27354,24лв, поради
което няма как настоящия състав да приеме различна стойност, а следва да зачете
влязлата в сила присъда. До първоначалния размер на вредата 32467,50лв., подсъдимият следва да бъде
оправдан. Причинената вреда е в големи размер, надвишаваща над 70 пъти размера
на минималната работна заплата към момента на деянието, поради което е
осъществена квалификацията на чл.210 ал.1 т.5 от НК.
За престъплението за което е обвинени подс. С. е предвидено наказание от три до десет години
лишаване от свобода. Индивидуализирайки наказанието, съдът отчита като отегчаващи
обстоятелства, високият размер на причинената вреда, не е възстановена,
многобройните осъждания на подсъдимия и лоши характеристични данни. Като
смекчаващи обстоятелства следва да съобрази продължилия повече от две годишен
период от време на продължилия наказателния процес срещу подсъдимия, това, че
страда от тежко заболяване и е с диагноза: „Фибросаркома
крурис декстра“. При това
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
свобода към средата, а именно в размер на пет години и шест месеца лишаване от
свобода. Не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият
вече е осъждан на наказание лишаване от свобода. Наказанието следва да бъде
изтърпяно при строг режим в затвор съгласно разпоредбата на чл.58 т.2 от ЗИНЗС.
По отношение на предявения граждански
иск срещу подсъдимия. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на юридическото
лице са причинени имуществени вреди в размер на 27354,24лв., стойността на сиренето,
с което юридическото лице представлявано от св.Д.О. се е разпоредило в полза на
подсъдимия в резултат на измамливите действия на последния. Предвид направеното
възражение от защитата за изтекла давност, съдът намира, че е изтекъл срок повече
от 5г. от деня на извършване на деянието, респ. откриване на дееца, до
предявяването му, поради което същият е погасен по давност. Независимо от предявяването
и приемането на граждански иск по предходно водено нохд
№950/2013г. по описа на РРС срещу подсъдимия С., присъдата с която е уважен
гражданският иск е отменена, поради което давността не е прекъсната, съгласно
чл.116 б. б от ЗЗД и към момента на предявяване на гражданския иск по
настоящото – 26.01.2017г. петгодишният срок е изтекъл. Поради което следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на делото на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и направените
разноски от досъдебното и съдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: