Решение по дело №77/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 50/17.10.2024 г., постановено по анд № 20244410200159/2024 г., Районен съд – Левски е изменил Наказателно постановление № 15-2400187 от 17.07.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), на „Додо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Обнова, общ.Левски, ул „Л.К.“ №15, с управляващ и представляващ дружеството В. Т. Ц., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, като е намалил размера на имуществената санкция на 1500 лева. Административното наказание е наложено за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, за това, че на 29.05.2024 год. около 11,35 часа, при проверка на място в обект закусвалня, намираща се в с.Обнова, общ.Левски, ул. „9-ти септември“ №32а, стопанисвана от касатора, е констатирано, че „Додо“ ЕООД в качеството си на работодател е приел на работа в гарецитирания обект лицето Г. П. А. да изпълнява трудови функции, а именно „помощник-готвач“. Лицето заявило, че идва да помага от 22.05.2024 год., защото са приятели и работи без сключен трудов договор с работно време от 10,00 часа до 12,00 часа с определено работно място закусвалня, намираща се в с.Обнова, общ.Левски, ул „9-ти септември“ №32А и й се заплаща на ръка по 20 лева.

С допълнително Определение №127/20.12.2024 год. Районен съд-Левски е изменил постановеното решение в частта на разноските, като е осъдил „Додо“ ЕООД да заплати в полза на ДИТ-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева/

Срещу постановеното решение и допълващо го определение е подадена касационна жалба от „Додо“ ЕООД, чрез адвокат А. Д., която сочи, че Г. А. в момента на проверката е била в заведението на жалбоподателя, за да предаде заготовките на обработеното от нея месо и да получи друго, което да обработва в къщи, съгласно сключения между тях граждански договор и не е извършвала никаква дейност, присъща на „помощник-готвач". Доказателство за това са показанията на разпитаните свидетели, както и факта, че липсва конкретизация от страна на проверяващите какво всъщност те са приели като нарушение. Счита, че бланкетното твърдение, че Г. А. „е престирала работна сила като помощник-готвач“ освен, че е невярно, не отговаря на изискванията на закона за индивидуализация на нарушението.

Сочи, че в обжалваното решение съдът е посочил, че изцяло кредитира показанията на проверяващите, и не дава вяра на показанията на свидетелите А. и Ц., като неправилно приема, че същите „не са достоверни, тъй като са противоречиви“. Счита, че показанията, дадени от тези свидетели са непротиворечиви, както и изцяло кореспондират с приетите по делото писмени доказателства- граждански договор и справка за надлежното му осчетоводяване.

В обжалваното Решение съдът се позовава на Декларация на лицето Г. А., като игнорира изцяло свидетелските показания, дадени непосредствено пред него, а именно - че декларацията е попълнена под диктовка на проверяващите след уточнението, че същата е формалност, няма значение и няма да навреди на фирмата. Липсват мотиви, които да съставляват анализ на тези показания и евентуален аргумент - защо същите не се кредитират. Още повече, че показанията на двете свидетели са идентични и изцяло си кореспондират. И двете свидетелки посочили, че цитираните декларации са написани под диктовка на проверяващите и под натиск, но това не е съобразено от съда, като са вписани данни, за които лицата са заявили, че не са верни /напр. получавана сума/, но проверяващите са настоявали за това.

Според касатора на л. 7 от решението си съдът прави неправилно тълкуване на същността на гражданския договор. От съдържанието на същия се установява, че именно в него е регламентиран „елемента на самостоятелност“’ характерен за гражданското правоотношение“, който включва както избор от страна на изпълнителя на място за изпълнение на поръчката , така и време за това. В тази си част решението изцяло изопачава изричните договорености в гражданския договор между страните, твърдейки точно обратното. Счита, че не са съобразени основните разлики между гражданския и трудовия договор, които именно ги обуславят като такива. Сочи, че в представения граждански договор има възложена поръчка, която следва да се изпълни за определен период - има регламентиран срок за общо изпълнение на поръчката до 30.05.2024г., няма посочено работно място /в чл.11 от Договора изрично е посочено, че изпълнителя сам го определя/, няма финсирано работно време /в чл.9 е посочено, че поръчката трябва да бъде изпълнена в удобно за изпълнителя време/, в чл.5 е посочено, че поръчката ще бъде изпълнена с материали на клиента /възложител/. Твърди, че съгласно КТ - това са задължителни елементи на трудовия договор и липсата им категорично води до извода, че договорът не е трудов.Счита, че посочените детайли, изрично разписани в гражданския договор, категорично опровергават наличието на трудово правоотношение между страните, което да изисква наличие на трудов договор. Съгласно законовите разпоредби - договорът за поръчка може да се сключи устно или в писмена форма. /Трудовият договор се сключва винаги и само в писмена форма/. Счита, че след като са налице изрични писмени договорки между страните, обективирани в представения граждански договор, неоспорен от ответната страна, то изцяло неправилни и необосновани се явяват изводите на съда за наличие на „нарушение“, изразявяващо се в несключване на трудов договор. След като липсва трудово правоотношение, с неговите задължителни законови характеристики, то няма причина да се сключва трудов договор. Според касатора по делото липсват каквито и да било данни, които да обосноват извода на съда, че е налице „опит за прикриване в процесния случай на трудово правоотношение като гражданско“.

Твърди, че съдът не е взел предвид показанията на свидетелите А. и Ц., които са заявили, че са уведомили проверяващите за наличие на граждански договор още в момента на проверката и счита, че приятелските отношения между свидетелите и касатора не са индиция за недостоверност на техните показания. Мотивите на решението изцяло противоречат на събраните по делото доказателства, а именно показанията на горните две свидетелки, като в същото време съдът неправилно е посочил, че кредитира изцяло показанията на двете проверяващи, като приема, че показанията им са „еднопосочни, безпротиворечиви, ... без данни за възможна заинтересованост от изхода на делото и преднамерено излагане на факти. Счита, че не е съобразена служебната им ангажираност и обвързаност, която поставя въпроса за тяхната „обективност и безпристрастност“ .

Твърди, че по делото не е установено кои действия на Г. А., са възприети от проверяващите и респ. от съда за „полагане на труд“ . Конкретизирането“ на „нарушението“ едва в съдебна фаза чрез синхронизирани гласни показания на актосъставителите счита за недопустимо, тъй като индивидуализиране на нарушението е задължителен елемент от АУАН и от НП.

Счита за неправилни изводите на съда, че „осъществяваната от лицето дейност представлява трудова такава“ и че „на лице е прикрито трудово правоотношение". Сочи, че съобразно КСО, за „наето на работа" се счита лицето, което е сключило трудов договор по реда на чл. 62 от КТ с изискуемите законови реквизити. Излага съображения за разликата между трудов и граждански договор и прави извод, че липсата на регламентирано работното време и работното място са само част от задължителните реквизити на трудовия договор и липсата им категорично води извода, че договорът между страните няма характер на трудов, предвид че на посочената дата и час С. Ц. се е намирала в закусвалнята на съпруга си, но в нито един момент от време и с нито едно свое действие същата не е изпълнявала функции на „продавач- консултант". Според касатора извод, че лицето не е изпълнявало трудови функции, се извежда и от факта, че и в АУАН, и в НП е фиксиран точен час на проверка - 11.35ч., поради което проверяващите нямат наблюдение, а и доказателства за твърдяното „нарушение" за периода 10-12.00ч. А повторно посещение няма извършено и отбелязано . Нито в НП, нито в АУАН има конкретизация в какво според проверяващите се състои „приемането на работа на длъжност „помощник-готвач" и как са го „констатирали", след като лицето не е работило ; не е било с работно облекло, не е имало работно място, и не е извършвало никакви действия на „помощник-готвач“ /или поне няма такива данни в документите от проверката/ . Ето защо счита, че между страните не съществуват валидно трудово правоотношение и при извършване на проверката в заведението проверяващите по никакъв начин не са установили извършване на трудова дейност от страна на Г. А.. Поради което на това основание за касатора не съществува задължение да сключва трудов договор с лице, което не престира труд в неговото дружество. Счита, че не е налице извършено нарушение, което да бъде санкционирано според закона.

Твърди още, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на касатора, че АУАН съдържа подпис само на един свидетел, а законът изисква двама; липсва посочване на лицето, подписало се като свидетел на какво всъщност качество има - свидетел на установяване или извършване на нарушението или на съставянето на акта.

Сочи още, че щом контролните органи са били сигурни в съществуването на трудово правоотношение, е следвало да предприемат действия по спазване на трудовото законодателство и издаване на постановление по. чл.405а, ал.1 от КТ, каквото освен тяхно правомощие, е и тяхно задължение. Липсата на постановление по чл. 405а, ал.1 от КТ означава, че и според самите проверяващи липсва трудово правоотношение. А след като липсва установено трудово правоотношение, - няма основание за сключване на трудов договор. И посоченото в НП „нарушение" е несъставомерно, наложената санкция е незаконосъобразна и НП следва да бъде отменено изцяло.

На последно място счита, че посоченото нарушение е първо за дружеството и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и измененото с него НП, претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата, излага подробни съображения за нейната основателност, моли съда да отмени оспореното решение и да отмени НП. Претендира разноски.

Ответникът, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ч., която излага съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба, моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 29.05.2024г., около 11,35ч. инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, извършили проверка на обект - Закусвалня, находящ се в с.Обнова, ул.“9-ти септември“ №32А, стопанисван от „Додо“ЕООД. По време на извършената проверка в обекта бил установен мъж, който пред входа на обекта приготвял месо на скара, а вътре в обекта - жена зад щанд с храна и две жени в кухнята, в работно облекло - престилки и бонета на главата, които приготвяли храна. При легитимиране на свидетелите като инспектори от ДИТ Плевен, трите жени, намиращи се в обекта, излезли през заден вход, а мъжът се представил като едноличния собственик на дружеството. Свидетелите Т. и Б. разяснили, че се извършва рутинна проверка и помолили собственика на дружеството да върне трите жени, които следвало да попълнят декларации. След известно време жените се върнали в обекта. Сред тях била свидетелката Г. А., която собственоръчно попълнила и подписала декларация, в която декларирала, че работи от 22.05.2024г. в обекта, от 10 до 12 часа като помощник-готвач, посочила, че помага, защото са приятели, за което й се плаща на ръка сумата в размер на 20 лв. В декларацията отбелязала, че няма сключен трудов и граждански договор. След извършената проверка в обекта, през периода 11.06.2024г. - 18.06.2024г. била извършена документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, от която било установено, че лицето Г. П. А. няма сключен трудов договор с „Додо“ ЕООД. По време на проверката от дружеството бил представен сключен със същото лице граждански договор от 20.05.2024г. с предмет направа на 1000 бр. пържоли и 500 бр. шишчета от свинско месо, със срок до 30.05.2024г. срещу възнаграждение.

Съставен бил АУАН №15-2400187/18.06.2024г. за това, че „Додо“ ЕООД, в качеството си на работодател, на 29.05.2024г. около 11,35 часа приел на работа в обект Закусвалня, находящ се в с.Обнова, ул.“9-ти септември“ №32А, стопанисван от „Додо“ЕООД, лицето Г. П. А. да изпълнява трудови функции, а именно „помощник готвач“, без да има със същия сключен трудов договор - нарушение на чл.62, ал. 1, във вр. чл. I, ал.2 от КТ. Въз основа на АУАН било издадено оспореното пред РС Наказателното постановление №15- 2400187/17.07.2024г., с което на „Додо“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.З от КТ за нарушение на чл,62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ.

Горната фактическа обстановка въззивният съд приел за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът дал вяра на показанията на свидетелите П. М. Т. и М. Г. Б., като ги приел за подробни, еднопосочни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си, съответни на писмените доказателства по делото. Приел, че посочените гласни доказателства изхождат от лица, които дават показания за установеното от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода на делото и преднамерено излагане на факти, с цел уличаване на жалбоподателя в извършване на нарушение, които да създават съмнение относно обективността и безпристрастността на свидетелите, поради което съдът ги приел за добросъвестно дадени.

Съдът не дал вяра на показанията на свидетелите Г. П. А., С. С. Ц. - съпруга на собственика на дружеството, освен в частта им, в която заявяват, че са се намирали в обекта по време на проверката.Съдът изложил съображения, че в показанията си посочените свидетели твърдят, че имат сключени граждански договори с дружеството. Свидетелката Г. А. дошла в обекта, за да предаде обработено от нея месо, което била взела за обработка вкъщи. Имали уговорка със свидетелката С. Ц. и третата жена да пият кафе в обекта. Твърдели, че съгласно сключения граждански договор, при възлагане от дружеството Г. А. трябвало да вземе месо от обекта в дома си, да го обработи, след което да го предаде отново там. Сочели, че по време на проверката А. не е готвила, не е била с работно облекло. Твърдели, че попълнили предоставените им декларации, без да четат какво пише в тях, проверяващите им диктували какво да пишат, не били съгласни с това, което написали в декларацията. Съдът приел така депозираните показания за недостоверни, тъй като изхождат от заинтересовани лица, противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се опровергават от тях.

Твърденията, че свидетелката Г. А. не е престирала работна сила в деня на проверката, според въззивния съд се опровергават от показанията на свидетелите П. Т. и М. Б.. Същите са еднопосочни, категорични и подробни, че А. се намирала в кухнята, където готвела заедно с друга жена, двете жени били с работно облекло посочено в конкретика- престилка и боне. За нелогични приел показанията на свидетелките А. и Ц., че били в обекта, за предаване на изработеното от Г. А. и да пият кафе, доколкото установил, че при легитимиране на проверяващите същите веднага напуснали обекта от заден вход, наложило се впоследствие да бъдат повикани от управителя, което действие противоречи на житейската логика в случай, че целта е била да се видят като приятелки и да пият кафе и не са имали отношение към проверката за спазване на трудовото законодателство. За опровергани от показанията на кредитираните от съда свидетели приел и твърденията, че декларациите били попълнени под диктовка на проверяващите без декларираното да отговаря на истината. Декларациите са попълнени саморъчно от грамотни лица, които са имали възможност да прочетат написаното и да попълнят вярна информация, още повече, че в попълнената от Г. А. декларация същата със свои думи е вписала, че помага в обекта поради приятелските си отношения със собственика, което съдът приел за нелогично да бъде диктувано от проверяващите. В показанията си свидетелите П. Т. и М. Б. са категорични, че не са упражнявали какъвто и да било натиск при попълване на декларациите, нито са указвали какво да бъде вписано.

Съдът изложил съображения, че приетият като доказателство граждански договор от 20.05.2024г., сключен между дружеството и Г. А., съгласно който на същата е възложено направата на 1000 бр. пържоли и 500 бр. шишчета от свинско месо със срок до 30.05.2024г. срещу възнаграждение в размер на 150 лв., е съставен за целите на проверката, с цел прикриване чрез гражданския договор на действителното трудово правоотношение между страните, за което не е имало сключен писмен договор. Позовал се на попълнената от лицето декларация в деня на проверката 29.05.2024г, в която лицето е посочило, че няма граждански договор, макар представеният такъв да е с предходна дата 20.05.2024г. Установил от представената справка, ме макар в договора да е посочена дата 20.05.2024г, същият е осчетоводен едва на 30.05.2024г. – денят, следващ датата на проверката, което обосновало извод , че същият е антидатиран и създаден единствено за целите на проверката. От показанията на свидетелите Т. и Б. съдът установил, че Г. А. не е предавала месо, а готвела заедно с другата жена в кухнята, след връщането им в обекта двете жени показали на проверяващите работното помещение, котлоните, наличието на ел. табло и пожарогасител. Съдът направил извод, че не е налице елемента на самостоятелност, характерен за гражданското правоотношение, а престиране на работна сила в установено място на работа. Съдът установил още от представената справка от информационна система на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, че лицето Г. П. А. е била неколкократно в трудови правоотношения със санкционираното дружество по безсрочни и срочни трудови договори, което също е индиция за опит за прикриване в процесния случай па трудовото правоотношение като гражданско.

С оглед на изложеното и предвид семейните и приятелски отношения със собственика на дружеството, съдът приел, че с показанията си свидетелите Г. А. и С. Ц. подкрепят изградената в последствие защитна версия на санкционираното лице, след установяване последиците от констатираното по време на проверката и наложените на дружеството имуществени санкции. Поради изложеното съдът не ги кредитирал и приел за установена фактическата обстановка, изложена от свидетелите П. Т. и М. Б., която се подкрепя напълно от приобщените писмени доказателства.

Съдът направил изводи, че обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен от компетентни лица, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на упълномощен представител на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Съдът приел, че деянието е съставомерно и доказано, тъй като безспорно се установява от показанията на свидетелите и приложената справка, че не е налице сключен писмен трудов договор между Г. А. и дружеството- жалбоподател. Изложил съображения, че осъществяваната от лицето дейност представлява трудова такава, която изисква уреждането й посредством трудов договор. Налице е престиране на работна сила на установено от проверяващите работно място, липса на елемента на самостоятелност, характерен за гражданския договор, което води до извод, че правоотношението има характера на трудово. Налице е прикрито чрез сключения граждански договор трудово правоотношение. Направил извод, че е правилен извода на АНО, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, изискваща сключването на трудов договор в писмена форма, който да урежда като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила. Съдът приел още, че деянието не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава в характеристиките си от типичните нарушения от същия вид, не се установяват изключителни обстоятелства относно осъществяването му, които да водят до незначителна обществена опасност в сравнение с други нарушения на чл.62, ал.1 КТ. Отделно от това, съгласно изричната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ. Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.414, ал.З от КТ, предвиждаща имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал. 1 от КТ. Според въззивния съд обаче, налице е нарушение при определяне на нейния размер. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществена санкция на юридическо лице - работодател, над нейния минимален размер, предвиден от законодателя, без в своя акт да изложи конкретни мотиви за това или в хода на производството да представи доказателства, че нарушението е по-тежко от обичайното за този вид нарушения. Предвид изложеното, съдът изменил обжалваното НП, като наложеното административно наказание намалил до предвидения в закона минимум, а именно от 2000 на 1500 лв.

С допълнително определение Районен съд-Левски е изменил постановеното решение в частта на разноските, като е осъдил „Додо“ ЕООД да заплати в полза на ДИТ-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева/

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си.

Съобразно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. От доказателствата по делото действително се установява, че Г. А. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект, стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация но чл. 402 от КТ, в която А. собственоръчно е попълнила , че работи в предприятие/фирма „Додо“ ЕООД, с.Обнова, от 22.05.2024 год. на длъжност помощник-готвач, в обект –закусвалня в с.Обнова , на ул „9-ти септември“ с работно време от 10 часа до 12 часа, като изрично е отбелязала, че няма сключен нито трудов, нито граждански договор с дружеството-жалбоподател. По –надолу в декларацията е уточнила, че идва да помага , за което й се плаща на ръка по 20 лева. От друга страна, от показанията на разпитаните в съдебно заседание контролни органи се установява, че към момента на извършване на проверката са възприели, че се касае за обект-щанд с храна, след което-врата и отделно прозорче, като зад щанда са възприели мъж и жена, жена зад щанда, която е продавала и вътре в кухнята две жени. Проверяващите са възприели, че жените са с работно облекло, двете готвачки били вътре с бонета и престилки в момента, в който са влезли за проверката. Конкретно по отношение на А. съобщават, че е била в кухнята, възприета е била да готви, била е вътре в кухнята, имало е тенджери, приготвяла е храна, било е по обяд. Била е с работна престилка и боне, с работно облекло и е готвила в кухнята. В момента, в който жените в кухнята, в т.ч. и А., са възприели проверяващите и последните са се легитимирали, жените излезли от задния вход. Тези факти проверяващите са възприели лично и непосредствено при влизане в обекта, тъй като са застанали пред бара, имало е прозрачни прозорци и са възприели как А. готви – приготвя храна, с работно облекло Проверяващите са влезли и вътре, в самата кухня и са установили, че действително се е готвило, приготвяла се е храна в кухнята, и по –конкретно Г. А. е била възприета да готви в кухнята. Ето защо и от съвкупния анализ на саморъчно попълнената от Г. А. писмена декларация и свидетелските показания на контролните орган, се удостоверяват конкретните елементи на трудовото правоотношение. Недоказани от страна на касатора са твърденията, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото отношение, А. е действала под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. А и сключването на приложения по въззивното дело граждански договор на л.19, от една страна се опровергава от саморъчно вписания текст в декларацията от А., че работи без трудов, и без граждански договор, а от друга страна-гражданският договор е частен документ, изходящ от жалбоподателя и завареното да работи по ТПО лице, няма достоверна дата по смисъла на процесуалния закон и според съда, поради което не е противопоставим на останалите доказателства и обслужва защитната теза на касатора. Самият факт, че А. е установена в обекта в работно облекло, опровергава поддържаната теза, че тя е отишла в същия, за да предаде готовата продукция, поръчана й да бъде обработена. Освен това, предаването е могло да стане извън кухнята, в частта на помещението, непредназначено за осъществяване на същинската дейност на търговския обект. Затова съдът възприема показанията на свидетелите А. и Ц. като изолирани, противоречиви на събраните писмени доказателства и нелогични. Правилно въззивният съд, въз основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в съдебно заседание контролни органи на ДИТ е преценил, че вмененото на дружеството деяние е съставомерно и доказано. Констатациите в оспореното НП са обусловени от преките и непосредствени възприятия на контролните органи и не са опровергани от впоследствие представените в съдебно заседание доказателства-граждански договор от 20.05.2024 год. и свидетелските показания на А. и Ц.. Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на контролните органи и е изградил решаващите си мотиви въз основа на тях, предвид, че същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, а и са в съответствие с обясненията на лицето, което е било заварено да престира работната си сила в момента на проверката в попълнената от нея писмена декларация. Правилен и съответен на законовите предписания е изводът на решаващия съд, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Предвид, че А. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект, стопанисван от него, според вписаните в декларацията данни при установено работно време от 10 до 12 часа, в работно облекло, при декларирано получавано възнаграждение, на конкретно работно място в търговски обект, е било налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В случая не е сключен какъвто и да е трудов договор в писмена форма, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Додо“ ЕООД, на основание чл.414, ал.З от КТ, до какъвто правилен извод е достигнал и РС.

Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения при процедиране на административнонаказателното производство. Не съставлява отменително основание обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел на нарушението. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на пълномощник на нарушителя и в присъствие на един свидетел - свидетел при съставянето му. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Противно на оплакването в жалбата, на стр.втора от съставения АУАН, е вписано в какво качество е подписан последният от свидетеля-и като свидетел на установяване на нарушението, и като свидетел на съставяне на акта.

Липсата на издадено от контролните органи на Постановление по смисъла на чл.405А, ал.1 от КТ не налага извод, че липсва трудово правоотношение. Липсата на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение не води на извод за липса на нарушение по чл. 1, ал.2 от КТ. Производството по обявяване на трудовото правоотношение е самостоятелно и се развива независимо от административнонаказателното. За да е налице нарушение на чл. 1, ал.2 вр. чл.62, ал.1 от КТ е достатъчно да се установи, че дадено лице престира работна сила в полза на работодател, при наличие на елементите на трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен трудов договор – обстоятелства, които безспорно са установени в административнонаказателното производство.

С оглед което съдът приема за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, опорочаващи образуването на административнонаказателното производство и представляващи основание за отмяна на издаденото НП. Като е достигнал до аналогични правни изводи, въззивният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/17.10.2024 г., постановено по анд № 20244410200159/2024 г на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.