О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. София, 27.10.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, трети наказателен състав, в открито заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след
като се запозна с ВНЧД № 389 по описа на АСНС за 2020г., докладвано от съдията
ВРАЧЕВА, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК и е образувано по повод
постъпила частна жалба от служебния защитник на осъдения И.Й.С., с която жалба се
атакува в
законоустановения срок протоколно определение от 15.07.2020 г. по ЧНД №1876/2020г.
по описа на Специализираният Наказателен Съд, с което на основание чл.25 ал.1 вр чл.23 ал.1 от НК
и чл.306 от НПК съдът е определил едно общо наказание на осъдения И.Й.С., а именно едно общо най-тежко наказание по НОХД
№310/2015 година по описа на СНС и по НОХД 828/2014 година по описа на СНС, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така
определеното общо и най тежко наказание в размер на 6 / шест / месеца „лишаване
от свобода“, като на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднал предварителното
задържане на осъдения по НОХД
№310/2015 година по описа на СНС и по НОХД 828/2014 година по описа на СНС.
Със същия съдебен акт съдът на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил към наказанието „лишаване от свобода“ наказанието „ГЛОБА“ в размер
на 300 лева, постановена на осъдения по НОХД№ 828/2014 година.
Според изложеното в жалбата на служебния защитник адв. П.Г.Ч.
от САК, определението на съда в частта относно приложението на чл. 24 от НК е
неправилно и незаконосъобразно като в подкрепа на становището си е изложил
следните аргументи:
Приложението на чл.24 от НК е една
правна възможност, дадена от закона, но не е задължително съда да я приложи. При
приложението на чл.24 от НК съдът е длъжен да прецени цялостната престъпна
дейност на осъдения, обществената опасност на деянията, личната обществена
опасност на дееца, подбудите за извършването на деянията, както и степента и
вида на вината.
Според защитата, СНС в процесния случай,
неправилно е преценил така изброените обстоятелства и неправилно е счел, че
обществената опасност както на извършените престъпления, така и на самия деец е
изключително висока, както и неправилно се е позовал и аргументирал на факта,
че осъд. С. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго висящо
досъдебно производство. Наред с това още един аргумент в насока, че не следва
да бъде увеличавано определеното общо най-тежко наказание е и обстоятелството,
че по групираните присъди е налице осъждане след неоправдано дълъг срок, изтекъл
от извършването на деянията и постановяването на окончателен съдебен акт.
Защитата прави искане до въззивната
инстанция за отмяна на първоинстанциония съдебен акт в частта относно
приложението на чл. 24 от НК, като счита, че целите на наказанието, поправянето
и превъзпитанието на осъдения могат да бъдат постигнати и без увеличаване на
определеното общо наказание „лишаване от свобода“.
Защитата прави искане до въззивната
инстанция на основание чл. 59 ал. 2 от НК да се приспадне от така определеното
наказание времето, през което осъд. С. е бил задържан от 06.11.2013 г. до
04.08.2014 г.по Д.П.№304/2013г. по описа на ГДНП, а също така на основание чл.
59, ал. 3 от НК да се приспадне срока на задържане по други досъдебни
производства, прекратени от прокурора или приключили с оправдателни присъди.
Адв. П.Г.Ч. от САК прави и искане до въззивната инстанция
за определяне на основание чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС режима на изтърпяване на
наказанието.
В частната жалба, защитата е направила доказателствено искане с
оглед приложението на чл. 59, ал. 3 от НК да се изиска подробна справка от
Националната следствена служба, която да съдържа информация по колко
досъдебни производства осъдения С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и мярка за неотклонение „Домашен арест“ и дали някои от производствата срещу осъд. С. са били
прекратени, респективно завършили с оправдателни присъди.
В съдебно заседание защитникът на обв. И.Й.С.
подържа жалбата до АСНС както и доводите изложени в нея.
Представителят на Апелативната специализирана
прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като
групирането на наказанията на осъдения С. е правилно и законосъобразно както и
че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е увеличил наказанието на
основание чл. 24 от НК с една втора.
Апелативният специализиран
наказателен съд, като въззивна инстанция проверявайки изцяло правилността и
законосъобразността на обжалваното определение във връзка с направените искания
и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК намира,че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
И.С. е осъждан многократно. С присъда, вл. в законна
сила на 22.06.2020 година по НОХД №310/2015 година по описа на СНС на
осъдения С. е наложено наказание 1 /една/ година ЛС и наказание глоба в размер
на 300 лв. за извършено на 31.10.2008
година престъпление по чл. 214, ал.2,пр.1 вр. чл. 213а, ал.2,т.2 и т.4 вр. чл.
20, ал.2 от НК. С присъда, вл. в. зак. сила на 12.02.2018 година по НОХД 828/2014
година по описа на СНС на осъдения И.С. е наложено наказание 8 /осем/ месеца ЛС
за престъпление по чл. 348, б.“б“,пр.2 от НК, извършено на 06.11.2013 година.
С определение от 15.07.2020 година по ЧНД №1876/20 година по описа на Специализиран наказателен
съд, III състав е кумулирал на основание чл.25, ал.I вр. с чл.23, ал.I от НК наложените на осъдения И.С. наказания по НОХД №310/2015 година по описа на СНС и по НОХД 828/2014
година по описа на СНС, като е определил едно общо наказание, а именно
„Лишаване от
свобода“ за срок от 1/една/ година, което
наказание да бъде изтърпяно ефективно при „строг“ режим в затвор. Към така определеното
общо наказание от една години лишаване от свобода, СНС на
основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 300
лева. На основание чл. 24 от НК, първоинстанционният съд е увеличил така
определеното наказание с 6 месеца и определил наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 6 месеца. Първоинстанционният съд на основание чл. 25, ал. 2
от НК е приспаднал срокът на изтърпяване на осъдения С. наказание „Лишаване от свобода“ до влизане в
сила на определението на първоинстанционния съд.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е групирал наказанията на осъдения И.Й.С. по НОХД
№310/2015 година по описа на СНС и по НОХД 828/2014 година по описа на СНС, тъй като
престъпленията по горецитираните НОХД са в съотношение на съвкупност и в този смисъл е приложим чл. 25 от НК. За да са налице
предпоставките за извършване на групиране на наказанията е необходимо да е
налице съвкупност от престъпления. Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност е
налице, когато с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно
лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила
присъда за, кое да е от тях. Преценката дали има влязла в сила присъда се
извършва към момента на осъществяване на деянието, а не към този на разглеждане
на делото. За наличието на съвкупност е ирелевантно обстоятелството, че едно от
престъпленията може да е разкрито след като деецът е осъден за другото. В
конкретният случай е налице реална съвкупност, т.е. осъдения С. е осъществил
престъпленията по НОХД №310/2015 година по описа на СНС и по
НОХД 828/2014 година по описа на СНС преди да е осъден, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е определил едно общо наказание между посочените по-
горе определени наказания. След като на осъдения са определени наказанията за
всяко едно от престъпленията отделно, правилно и законосъобразно СНС е наложил
най-тежкото от тях. Разпоредбата на чл. 23 от НК има предвид наказания, които
са от един и същи вид. Съгласно Р. №
31/2001 год. на ІІІ н. о. кое от наложените на подсъдимия наказания е
най-тежко по смисъла на чл. 23 от НК следва да се преценява с оглед размера на
наказанията, а не от начина на изтърпяването им.
Правилно и законосъобразно е
счетено общото наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година
и шест месеца да се изтърпи при първоначален „строг“ режим с настаняване в
затвор, съобразно чл.57, ал.1 б. „б“ от ЗИННЗС, тъй като И.С. е осъден за умишлени престъпления, когато не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния
кодекс, независимо от реабилитацията, тъй като същият е осъден с присъда, вл. в законна сила на
22.06.2020 година по
НОХД №310/2015 година по описа на СНС за умишлено деяние и определеното му
наказание не е отложено за изпитателен срок, като преди това е осъден с присъда, вл. в. зак. сила на 12.02.2018
година по НОХД 828/2014 година по описа на СНС на осъдения И.С. за умишлено престъпление с наложено наказание
8 /осем/ месеца ЛС, извършено на 06.11.2013 година. Наред с това не са налице и
условията на чл. 57, ал.3 от ЗИННЗС, тъй като в случая осъдения С. като деец е
с висока степен на обществена опасност.
Въззивната инстанция намира,
че завишаването на така определеното общо наказание на основание чл. 24 от НК с
шест месеца „лишаване от свобода“ се явява напълно адекватно на противоправното
поведение на дееца и същото не е прекомерно и несправедливо, имайки се предвид
престъпната упоритост на осъдения С.. При групирането и определянето на общо
наказание без приложението на чл. 24 от НК би се оказало недостатъчно крайно
снизходително на фона на обсъжданите престъпления.
Оплакването в
жалбата за несправедливост на наказанието, предвид увеличаването му по реда на
чл.24 от НК, се явява неоснователно. Както е констатирано и в мотивите на
обжалваното определение, С. е осъждан седем пъти за извършени престъпления от
общ характер. Налице е значителна
продължителност на престъпна дейност на осъдения С., тъй като видно от
представената от прокуратурата справка за висящи дела, спрямо същия има три
висящи досъдебни производства по описа на ОП-София и РП-Костинброд за деяния
през 2020 година, през 2018 и през 2016
година. Настоящият въззивен състав, установява, че в контролирания акт на съда
е намерило израз правилното заключение, че осъденият има вече формиран трайни
престъпни навици и начин на живот с престъпен светоглед, от което правилно е
съобразено от първоинстанционния съд, че с оглед постигане целите на
наказанието по смисъла на чл.36 НК следва да се приложи разпоредбата на чл.24 НК. Изтърпените до момента наказания лишаване от свобода не са довели до
необходимата възпитателна роля и последният е продължил да извършва
престъпления. От посоченото правилно първоинстанционния съд е достигнал до
изводите, че осъдения е с по-висока
обществена опасност, поради което и с оглед реалното му превъзпитание и
възпрепятстване извършването на нови престъпления, спазване на закона и
добрите нрави, е наложително наказанието
да се увеличи по смисъла на чл.24 НК. Посоченото обстоятелство изисква
по-продължителен престой на осъдения в местата за лишаване от свобода за
постигане целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.
Предвид на това,
съдът счете, че за постигане на целите на наказанието и най-вече, за
превъзпитаване на дееца към спазване на закона, първоинстанционният съд
правилно е обосновал приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, като е
увеличил определеното най - тежко общо наказание, със срок, който е максималния възможен. Завишаването на
наказанието „лишаване от свобода“ е до една втора, при стриктното спазване на
забраната за надвишаване на срока, с който е увеличено наказанието, да не
надвишава сбора на отделните наказания.
Ето защо, въззивната инстанция
счита, че приложението на чл. 24 от НК в избрания от СНС размер е справедливо и
би изпълнило функциите по чл. 36 от НК.
Приспадането на наказанието,
на основание чл. 25, ал. 2 от НК е законосъобразно от определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ на осъдения С. и при условие, че същият към
момента не изтърпява наказание „лишаване от свобода“, а е в следствения арест в
гр. София, ул.“Г. М. Димитров“, №42 с определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Фактът, че е налице висящност на дела спрямо осъденото
лице и че към момента е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
досъдебно производство - сл.д. №25/20202 година по описа на СО при СОП ,
правилно и законосъобразно първоинстанционния съд не е посочил срока, който
следва да се приспадне. С оглед разпоредбата на чл. 59, ал.1 от НК времето, през което осъденият е бил задържан или по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а в момента осъденият С. е
задържан под стража по досъдебно производство по описа на ОП-София- сл.д.
№25/2020 година и не изтърпява наказание
„лишаване от свобода“.
При проведеното
първоинстанционно производство не са били допуснати процесуални нарушения,
които да предпоставят отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане
на СНС.
Имайки предвид изложеното,
Апелативният специализиран наказателен съд намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено изцяло.
Ето защо и на основание чл.341
от НПК Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на
СНС от 15.07.2020 година по НЧД №1876/2020 година по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕнието е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.