Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/12.04.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело № 571 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск по чл.694, ал.2 от ТЗ за признаване за установено
съществуването на обезпечение на оспорено вземане.
Ищецът „К.т.б.“ АД (н)
твърди, че вземане на банката в общ размер 2 134 386,80 лв., произтичащо от
договор за банков кредит от 31.01.2011г. е било предявено и прието в
производството по несъстоятелност на ответното дружество „К.-Д.“ ООД (н), но
след възражение от друг кредитор – Национална агенция по приходите, списъкът на приетите вземания е изменен от
съда по несъстоятелност, като е прието, че вземането е необезпечено и е с
поредност по чл.722, ал.1,т.8 от ТЗ. Ищецът поддържа, че вземането му се ползва
с привилегия и вписаният особен залог е продължен с вписване по реда на ЗОЗ на
наложен запор върху имущество на длъжника, който запор е вписан в ЦРОЗ под
номер 2015130302714 на основание образувано изпълнително дело на ЧСИ Р.М..
Поддържа, че доказателства за това са били представени в производството по
чл.692 от ТЗ, но не са били взети предвид, защото не са били представени още с
молбата за предявяване на вземането. Моли да бъде постановено решение, с което
да се признае за установено, че вземането на банката, включено в списъка на
приетите вземания по т.д. 4855/2016г. на СГС е с поредност на удовлетворяване
чл.722, ал.2, т.1 от ТЗ. Поддържа се и, че в случая евентуално следва да се
приложи и § 5 от ПЗР на ЗБН, обн. ДВ от 13.03.2018 година.
Синдикът на „К.-Д.“ ООД - В.П.М.,
намира предявения иск за основателен.
Ответникът - дружеството в несъстоятелност - „К.-Д.“ ООД
(н), призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, не заявява становище.
Ответникът – кредитор - Национална
агенция за приходите, оспорва иска, като поддържа, че ищецът е заявил за
наличието на привилегия едва след началото на производството по чл.692 от ТЗ,
без да я посочи в молбата за предявяване на вземането, поради което тази
привилегия не следва да бъде взета предвид. Поради това сочи и, че НАП не е
дала причина за завеждане на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника и
страната- участник в производството – синдик на дружеството в несъстоятелност,
намира за установено следното от фактическа страна:
С решение 2218/19.12.2016 г.
по т. дело 4855/2016 г. на СГС, VI-16 обявява неплатежоспособността и свръхзадължеността на „К. -Д.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление:***, офис 23 А и определя начална дата на
неплатежоспособността и свръхзадължеността – 31.12.2015 г., открива
производство по несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на
„К. - Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, офис 23
А.
С решение 273/06.02.2017 г.
на основание чл. 632 от ТЗ е прекратена дейността на предприятието на „К. -Д.“
ООД (н), ЕИК *******, „К. -Д.“ ООД (н), ЕИК ******* е обявен в несъстоятелност
и производството по делото е спряно.
С решение Nо 2185/21.11.2017
г. производството по несъстоятелност е възобновено.
С молба вх. № 8225/23.01.2018
г. в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ „КТБ“ АД (н) предявява вземанията си към „К. -
Д.“ ООД (н), ЕИК ******* във връзка с
четири договора за банков кредит, за сумата от общо 47 113 297,96 лева, дължими
по сключени договори за банков кредит. Един от договорите, въз основа на който
се претендира наличие на вземане срещу длъжника в несъстоятелност е договор за
банков кредит от 31.01.2011 година. В молбата за предявяване на вземане се
твърди, че по силата на този договор длъжникът в несъстоятелност дължи на
банката сумата от 1 874 336,43 лева – главница, 185 351,03 лева – лихви,
сумата 56 490,41 лева – просрочени лихви върху просрочена главница, сумата 16 956,98
лева - неустойка и сумата 1251,92 лева – разноски за събиране на вземането. Предявена
и законна лихва върху главницата за периода от 08.07.2015 г. до откриване на
производството по несъстоятелност - 19.12.2016 г. в размер на 152 690,40 евро или 298 636,47
лева. В молбата кредиторът заявил, че вземанията по този договор за банков
кредит са обезпечени с учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху всички
настоящи и бъдещи вземания на „К. - Д.“ ООД, произтичащи от всички договори за
сметки, сключени с банката, както и с учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху
всички настоящи и бъдещи вземания на „К.-Д.“ ООД от „К.Р.“ АД, произтичащи от
договор за прехвърляне на вземания от 31.02.2011 г., които особени залози са
вписани в ЦРОЗ на 23.03.2011 година.
В списъка на приетите от
синдика вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в търговския регистър
на 23.01.2018 г., вземанията на кредитора КТБ АД /н/, произтичащи от договор за
банков кредит от 31.01.2011 г., в общ размер от 2 134 386,80 лева, са
включени като обезпечени с първи по ред особен залог, учреден по реда на ЗОЗ
върху всички настоящи и бъдещи вземания на „К.-Д.“ ООД по договори, сключени с
банката и с първи по ред учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху всички
настоящи и бъдещи вземания на „К.-Д.“ ООД от „К.Р.“ АД, произтичащи от договор
за прехвърляне на вземания от 31.02.2011 г., който особен залог е вписан под №
2011032301153 в ЦРОЗ.
Във възражението си по чл. 692
от ТЗ кредиторът с прието вземане НАП оспорва вписаната привилегия на вземанията
на КТБ АД (н) въз основа на договор за банков кредит от 31.01.2011 г., като
представя удостоверение № 1062521/11.01.2017 г., издадено от ЦРОЗ, и сочи, че
от същото не се установява по партидата на „К. - Д.“ ООД, ЕИК *******, да е
налице вписан на 23.03.2011 г. особен залог върху вземания на последното по
договори за сметки, сключени с банката и върху вземания от „К.Р.“ АД по договор
за цесия от 31.02.2011 г., съответно вписване под № 2011032301153 не се
установява да е било подновено.
Установява се, че с вписване
номер 2015120302714 по искане на ЧСИ Р.М. в ЦРОЗ е вписан запор на имущество по
чл. 4 от ЗОЗ - върху вземания на „К. Д.“
ООД (н) към „К.Р.“ АД, придобити във връзка
с договор за прехвърляне на вземане между КТБ АД (н) и „К. Д.“ ООД (н) от 31.01.2011 г., които вземания са
предмет на договор за особен залог от 31.01.2011 година. Вписването на запора е
в рамките на изпълнително дело 835/2015 г. срещу „К. Д.“ ООД (н), образувано
във връзка с издадени в полза на КТБ изпълнителни листове за вземания по
договори за кредит, сред които и вземанията по договора за кредит от 31.01.2011
година.
По повод възражението на
кредитора НАП, съдът по несъстоятелността, като е констатирал, че в списъка на
приетите от синдика предявени в срока по чл. 685 ТЗ вземания, обявен в
търговския регистър на 23.01.2018 г., тези, произтичащи от договор за банков
кредит, сключен на 31.01.2011 г., в общ размер от 2 134 386,80 лева, са
включени като обезпечени с първи по ред особен залог, учреден по реда на ЗОЗ
върху всички настоящи и бъдещи вземания на „К.-Д.“ ООД по договори, сключени с
банката и с първи по ред учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху всички
настоящи и бъдещи вземания на „К.-Д.“ ООД от „К.Р.“ АД, произтичащи от договор
за прехвърляне на вземания от 31.02.2011 г., който особен залог е вписан под №
2011032301153 в ЦРОЗ, е приел, че обезпеченият кредитор „К.Т.Б.“ АД (н) не е
ангажирал доказателства вписването на особения залог да е подновено в рамките
на петгодишния срок по чл. 12 от ЗОЗ. Посочено е, че е ирелевантно, че вземанията
по процесния договор за банков кредит от 31.01.2011 г. са обезпечени с наложен
в рамките на индивидуално принудително изпълнение запор, тъй като с молбата за
предявяване на вземанията кредиторът не е посочил същите да се ползват с
привилегия, произтичаща от наложен запор по реда на ЗОЗ. Относно приложението
на § 5, ал. 3 на ЗИД на ЗБН, съдът по несъстоятелността е приел, че е
неотносим, тъй като към разглеждането на възражението законът не е влязъл в
сила.
В настоящото производство е
представено потвърждение за вписване в ЦРОЗ (стр. 179 по делото), видно от
което на 20.07.2018 г. е извършено първоначално вписване на договор за залог по
партидата на „К. Д.“ ООД в полза на заложен кредитор КТБ АД (н) върху всички
настоящи и бъдещи вземания по договор за разплащателна сметка в КТБ АД (н) в лева
и евро, както и върху всички и бъдещи вземания от „К.Р.“ АСД, произтичащи от
договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2011 г., вписани по партидата на
дружеството под номер 2011032301153 ,
съгласно параграф 5, ал.1 и ал.3 от ПЗРЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018
година.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.
694 от Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност.
Обезпеченията и
привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл. 690,
ал. 1 ТЗ, което се подава срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът
по несъстоятелността се произнася с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, а от там
същите могат да бъдат и предмет на иска по чл. 694 ТЗ вкл. в хипотеза, когато
не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия.
Възможността да се оспори по съдебен ред само обезпечението/привилегията на
вземането на кредитор следва и от разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ,
съгласно които за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в
сметката за разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или
привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора,
като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил
за обезпечено вземане. По смисъла на чл. 726, ал. 2 ТЗ под "съдебен
ред" се има предвид производството по специалния установителния
иск по чл. 694 ТЗ относно обезпечението/привилегията на вземането с оглед
обусловеността и обслужващата роля на този иск от и спрямо производството по
несъстоятелност, очертана по-горе. (така решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.
д. № 3199/2013 г., т. к., І ТО на ВКС).
Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в
производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия
случай искът е предявен от кредитор, с предявено, прието от синдика вземане с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Във връзка с постъпило възражение по чл. 690 от ТЗ от друг кредитор с прието
вземане, с определението си по чл. 692 от ТЗ, Съдът по несъстоятелността е
изменил поредност на удовлетворяване на вземането на
ищеца в настоящото производство.
По изложените съображения, в
настоящото производство за кредитора - ищец „КТБ“ АД (н) е налице правен
интерес от предявяването на положителен установителен иск, с който да се приеме
за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност
лица – синдикът (страна в настоящото производство на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ), длъжникът, като и останалите кредитори, че приетото в производството по
несъстоятелност вземане по договор за банков кредит от 31.01.2011 г. е с привилегия, която го
поставя в първи ред на удовлетворяване по чл. 722 от ТЗ относно определение
вземания – вписан залог в ЦРОЗ върху тези вземания на длъжника в
несъстоятелност.
Първият спорен въпрос е дали
кредиторът КТБ АД (н) може да претендира включване на вземането му по договор
за банков кредит от 31.01.2011 г. като обезпечено вземане в списъка на приетите
вземания с ред за удовлетворяване по чл. 722, т.1 от ТЗ, на основание вписан запор
през 2015 г. от ЧСИ Р.М., с оглед довода на кредитора НАП, че в искането му по
чл. 685 от ТЗ не е изрично посочено, че това вземане е обезпечено по този начин,
а има позоваване само на обезпечаване на вписан особен залог през 2011 г., и
съответно с второто основание за обезпечаване - разпоредбата на § 5, ал.3, изр.
2 от ПЗРЗИДЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г.) – подновяване на залога от
2011 г. в ЦРОЗ в указания от закона шестмесечен срок.
Съдът намира, че следва да
се отговори утвърдително и при двете хипотези. Действително, както сочи и чл.
685 от ТЗ при предявяване на вземането си кредиторите следва да посочат в
писмената молба основанието и размера на вземането, привилегиите и
обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства. Съгласно
съдебната практика (така определение № 103 от 06.02.2018 г. по ч. т. д. №
2420/2017 г., т. к., ІІ ТО на ВКС), кредитор, който е предявил едно свое
вземане като необезпечено, а същото реално е обезпечено, следва да търси защита
по чл. 690, от ТЗ, т.е да подаде
възражение срещу списъка на приетите вземания, с оглед промяна на реда на удовлетворяване
на вземанията, т.е допустимо е едва във възражението по чл. 690 от ТЗ да изложи
твърдения за наличие на привилегия на вземането си и същото следва да бъде
разгледано по същество. В конкретния случай, в молбата за предявяване на вземане
кредиторът КТБ АД (н) е посочил, че вземането във връзка с договора за банков
кредит е обезпечено с вписан особен залог в ЦРОЗ през 2011 година. Според
настоящия съдебен състав е допустимо, при възражение от кредитор по чл. 690 от ТЗ (както е процесния случай) кредиторът с оспорена привилегия да изложи нови
аргументи в производството по чл. 692 от ТЗ, които да подкрепят твърденията му
за наличие на привилегия, вкл. и нови фактически твърдения относно оспорената
привилегия и да ангажира доказателства в тази насока. Още повече, че както е
посочено и в ТР 1/03.12.2018 г. на ОСТК на ВКС производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към
разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на
вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост, но
все пак цели да разреши на този етап, макар и не по окончателен начин, правния
спор относно съществуването на предявените вземания.
Поради това и съдът в настоящото
производство по иска по чл. 694 от ТЗ, с още по-голямо основание (касае се за същинско
съдебно производство, което решава въпросът за съществуването на
привилегията на вземането със сила на
присъдено нещо) следва да се произнесе по наведените аргументи и да разгледа
всички представени доказателства от ищеца (към релевантния момент – чл. 235,
ал.3 от ГПК), в подкрепа на твърденията му за съществуване на посочената
привилегия (вече направени в производството по чл. 692 от ТЗ), тъй като не само
първоначално е имало заявление за обезпечаване на вземането с привилегия в
срока по чл. 685 от ТЗ, но и същата е била първоначално призната от синдика, и едва
по оспорване от кредитор, вземането е включено като необезпечено в одобрения
списък на приетите вземания.
Доколкото другото основание
кредиторът да се позове на привилегия на вземането му е промяна в
законодателството, настъпила след приключване на съдебното производство по чл.
692 от ТЗ, която обаче е свързана с твърдяната още в молбата по чл. 685 от ТЗ привилегия на вземането, Съдът следва
да го разгледа по същество (аргумент и от чл. 235, ал.3 от ГПК).
Искът по чл. 694 от ТЗ на
КТБ АД (н) е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал.6 от ТЗ и е допустим.
Разгледан по същество, е
неоснователен по следните съображения:
Относно твърденията, че с
вписания запор през 2015 г. от ЧСИ Р.М. по изпълнително дело 20157900400835 е
налице учредяване на привилегия на вземането на банката въз основа на договор
за банков кредит от 31.01.2011 г., Съдът констатира следното:
Налагането на запор върху
движими вещи и вземания на длъжника, в рамките на висящо производство по
индивидуално принудително изпълнение поначало не създава привилегия за
кредитора, наложил обезпечителната мярка, която да му даде право на предпочтително
удовлетворение от цената на запорираното имущество. Същевременно,
видно от редакцията на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ вземания, обезпечени със залог
или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на Закона за особените залози, се удовлетворяват
предпочтително от получената сума при реализацията на обезпечението.
В конкретния случай се
установява, че през 2015 г. ЧСИ Р.М. е вписала запор върху вземанията на
ответника към К.Р. АД по договор за цесия от 31.01.2011 г., които вземания е
посочено, че са предмет и на договора за особен залог от 31.01.2011 г., вписан
под номер 2011032301153.
Следователно, следва да се
установи дали така вписаният запор има характер само за обезпечителен запор в
рамките на индивидуалното принудително изпълнение по изп.
дело 20157900400835 в полза на банката- кредитор (ищец в настоящото
производство) или се касае за привилегия, която следва да се съобрази при
определяне на реда на удовлетворение на този кредитор и в рамките на
несъстоятелността на длъжника. Т.е необходимо е да се издири съдържанието на
посочената норма в системата от норми, регламентиращи възможностите на
кредиторите да охранят имуществото на длъжника си, с цел да могат принудително
да осъществят своето признато вземане.
Допълненията на разпоредбата
на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105
от 2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г.), в частта им относно вземанията,
обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените
залози, са направени с § 21, т. 4 от ПЗР на ДОПК - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в
сила от 01. 01. 2006 г.). В мотивите към законопроекта липсва разграничени
между запори, наложени в рамките на принудителното изпълнение за публични
държавни вземания по реда на ДОПК, или за такива, в рамките на индивидуалното
принудително изпълнение по ГПК. Към този момент в Закона за особените залози
съществува разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.1, съгласно която на вписване в ЦРОЗ
подлежи и запора върху имущество по чл. 4, т.е имущество, което може да е
предмет на особен залог по ЗОЗ. Тази разпоредба не е изменяна от момента на
приемане на ЗОЗ до настоящия момент (релевантният в настоящото производство
момент по чл. 235, ал.3 от ГПК). С последващо изменение на ЗОЗ § 32 от ЗИДЗДДС,
обн. ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от
19.12.2007 г.) –в текста на чл. 26, ал.3 се включват т.11, 12 и 13 като обстоятелства, които подлежат на вписване
- запорът и възбраната, наложени по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; съобщението за доброволно
изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; разпореждането
за прекратяване на принудителното изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, съответно е приета нова разпоредба на чл. 32, ал.5 от ЗОЗ,
с което се забранява пристъпване към изпълнение, ако е вписан запор, възбрана
или съобщение за доброволно изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
С последващо
изменение на ЗОЗ – ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр.100/2008 г., са отменени чл. 26, ал.3,
т.12 и т.13, и изменени т.11 (премахнато е вписването на възбраната по
реда на ЗОЗ като непрецизно) и чл. 32, ал.5 от ЗОЗ. В мотивите към законопроекта е записано,
че новият текст на чл. 32, ал. 5 преодолява една празнота в закона, която
създава сериозни проблеми в практиката, като ясно урежда отношенията между
кредиторите, когато върху имущество, послужило като обезпечение по този закон,
се провежда индивидуално изпълнение по различни начини. Уреждат се правата на
заложния кредитор при започнало принудително изпълнение от друг кредитор по реда на Гражданския процесуален кодекс или ДОПК.
Изтъкнато се, че принципът, който се застъпва е, че заложният кредитор, вписал в регистъра
пристъпване към изпълнение, има правото да изиска от всеки, насочил изпълнение
върху заложеното имущество, да му го предаде, или, ако не е вписал пристъпване
към изпълнение, да се присъедини към изпълнителното производство. Предложението
съответства на материалноправните разпоредби за
правото на обезпечения кредитор, да се удовлетвори било като сам и директно
упражни заложното си право чрез осребряване на заложеното имущество, било като
се присъедини в изпълнителното производство, когато срещу заложеното имущество
са започнали изпълнителни действия от
съдебен или публичен изпълнител. Анализирането на чл. 32, ал.5 от ЗОЗ в
рамките на настоящото производство е от значение за изясняване волята на
законодателя, а именно дали се прави разлика между наложен запор по ЗОЗ в
рамките на принудително изпълнение по ГПК или на ДОПК, тъй като през този
период има успоредно съществуване на чл.26, ал.3, т.1 и т.11 от ЗОЗ. Видно от
мотивите, такава разлика не се прави. Дуалната
възможност за вписване на залог в ЦРОЗ, наложен в производство по ДОПК – и по
т.4 и по т.11 от чл. 26, ал.3, следва да се отдаде на непрецизна законодателна
техника, а не на формулировка, която води до различен правен ефект на
вписването на запора по ЗОЗ, в зависимост от това какво вземане се
удовлетворява (по реда на ДОПК или на ГПК).
Аргумент в тази насока са последващите изменения на ЗОЗ – ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр.
105/2016 г., с които разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.11 не е възпроизведена,
като в мотивите към законопроекта е посочено, че с промените в чл. 26 се прецизират
правилата, уреждащи залог на вземане, залог на ценна книга и залог на съвкупност,
като е възприет подходът на опростяване на режима на вписване на договора и
осигуряване на бързина и качествено реализиране на правата на кредитора.
За да се прецени дали
вписаният запор по реда на чл. 26, ал.3, т.1 от ЗОЗ създава посочената привилегия
за предпочтително удовлетворяване, следва да се анализира и относимата уредба в
ДОПК, доколкото в ГПК няма особена уредба, но с оглед приетото от съда, че няма
разлика в режима, следва да се приеме, че това, което би важало за публичните
вземания, съотв. вземания, събирани по реда на ДОПК
ще важи и по отношение на частноправните вземания, събирани по реда на ГПК.
Според специалното правило
на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди
откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния
изпълнител при условията и реда на ДОПК
в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който
срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и
разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване
на имущество по чл.193 ДОПК вр. чл. 638 от ТЗ (в 6 месечен срок от откриване на
производството), съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са
учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху
имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са
наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в
производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по
реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е
вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то
на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена
привилегия по чл. 722, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в
производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от
откриването му. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която
изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана
вещ, но не и на възбранена или запорирана
вещ.
Следователно, вписаните в
първичните регистри на ЗОЗ запори (невъзможно е вписването на възбрани, тъй
като предмет на особен залог не могат да са недвижим имоти и кораби) не разкриват
по-различни характеристики от обезпечителните запори, т.е класически
обезпечителни мерки по ГПК и ДОПК. С тях се забранява извършване на
разпоредителни действия от страна на длъжника с предмета на обезпечителната
мярка, а при нарушаване на тази забрана, действията се считат
непротивопоставими (неизвършени по отношение на кредиторите) - чл. 451 и чл. 452 от ГПК. Но въз основа на
запора или възбраната (която не е ясно как може да бъде вписана по реда на ЗОЗ)
не възниква право на предпочтително удовлетворение на кредитора при осребряване
на това имущество (така и „Обезпеченията в
материалното и в процесуалното право“, ИК Труд и Право, 2018 г., стр. 53).
Следва да се отбележи, че
аргумент в полза на извода, че запорът и възбрана, вписани по ЗОЗ не създават
някаква особена привилегия за предпочтително удовлетворение, което сочи на
необходимостта от корективно тълкуване на
разпоредбата на чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ, е и разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Указ
№ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове във връзка
с чл. 9, ал.1 от ЗНА, съгласно която думи или изрази с утвърдено правно
значение се използуват в един и същ смисъл във всички
нормативни актове. В конкретния случай, нито в ЗОЗ, нито в ТЗ има специално
правило, което по аргумент от чл. 37, ал.2 от Указа да определят специален
смисъл на понятието „запор“, което да води до разлика в общоприетия смисъл на това
понятие, така, както бе очертано и по-горе, а именно - разпореждане на съдебния
изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за
принудително удовлетворяване на взискателя, като се
забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице
– да плаща на длъжника, като по този начин се обезпечава изпълнението, чрез запазване
принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетяване погасяването
на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължаване третото
лице да пази запорираните суми. Допълнителното условие по чл. 722 от ТЗ – за
вписване на запора по реда на ЗОЗ не води на различен извод, тъй като ЗОЗ не
предвижда подобен ефект, който да се свързва с
вписване на запора по партидата на залогодателя.
По изложените съображения,
съдът намира, че независимо от вписване на запора през 2015 г. по партидата на
длъжника, в полза на кредитора „КТБ“ АД (н) не е била създадена привилегия
относно вземанията по договора за банков кредит от 31.01.2011 г., в резултат на
която същите да се ползват от право на предпочтително удовлетворение от
стойността на запорираното имущество в производстввото по несъстоятелност.
И тъй като е безспорно, че
вписаният особен залог през 2011 г. не е бил подновен преди изтичане на
определения по ЗОЗ петгодишен срок, изтекъл на 23.03.2016 г., то Съдът следва
да се произнесе по направеното твърдение, че с вписване от 20.07.2018 г. на
основание § 5, ал. 3 на ЗИД на ЗБН, e подновено вписването от
2011 година.
С цитираната разпоредба на
ЗБН се предвижда, че за времето от поставянето на "К.т.б." АД - в
несъстоятелност, под специален надзор до изтичането на 6-месечен срок от
влизането в сила на този закон (има се
предвид ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22.2018 г. от 13.03.2018
г.) по отношение на всички
учредени от длъжници или от трети лица в полза на
банката обезпечения не текат предвидените в съответните закони срокове за
тяхното действие. В изречение второ е предвидено, че "К.т.б." АД - в
несъстоятелност, може да поднови до изтичането на 6-месечен срок от влизането в
сила на този закон всяко едно обезпечение за нов срок.
В конкретния случай, видно
от данните по делото, не само към датата на влизане в сила на ЗИДЗБН -
13.03.2018 г., но и преди постановяване на решението на СГС, с което е открито
производството по несъстоятелност –19.12.2016 г., е бил изтекъл срокът на
вписания в полза на банката особен залог от 23.03.2011 година, т.е кредиторът
по това вземане не се е ползвал от привилегията на особения залог.
С цитираната норма, се дава
възможност за подновяване на всяко обезпечение в полза на КТБ АД (н) –
изречение 2 на ал. 3 на § 5 от ЗИДЗБН (ДВ, бр.22 от 2018 г.).
Без да обсъжда в детайли
използваната от законодателя техника за постигане на определени цели (в този
смисъл са съображенията, изложени в статията на Попова, В., Марков, М. – „Законът
за изменение и допълнение на закона за банковата несъстоятелност (Дв, бр. 22 от
2018 г.) и противоречията на неговите разпоредби с Конституцията), публ. в сп. Норма,
бр.5 и бр. 6 от 2018 г.), следва да бъде установено съдържанието на конкретната
правна норма и приложимостта й в настоящия случай. Едва след тази преценка, ако
се установи приложимост на правната норма, настоящата съдебна инстанция следва
да се произнесе дали не са налице основания за прилагане на чл.5, ал.4, изр.2
от Конституцията на Република България във връзка с разпоредби от приложим
международен правопорядък.
Общоизвестен факт е, че с решение
№ 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ),
„КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са
квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. С решение
№ 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ е продължен
срокът за поставяне под специален надзор
до 20.11.2014 година.
С решение № 138 от 6.11.2014
г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на
банкова дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в
търговския регистър на 7.11.2014 година.
С решение № 664 от
22.04.2015 г. по т.д. 7549/2014 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността
на „КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност
и е прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. 2218/2015
г. на Софийски апелативен съд е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата
20.06.2014 година.
Въпросът, релевантен по
делото е дали в конкретния случай, по настоящото дело е възникнало право за
банката-кредитор да поднови вписването на вече изсрочен особен залог, в
хипотезата на залогодател – дружество, обявено в несъстоятелност към датата на
възникване на това право в полза на
кредитора и съответно дали упражняването му е противопоставимо на останалите
кредитори, на длъжника и на масата на несъстоятелността. Т.е необходимо е да се
установи съдържанието на приложимата правна норма.
За да се достигне до точния
смисъл, до действителната нормативна воля на законодателя, изразена в тази
правна норма, следва да се проведе систематическо, логическо, телеологическо и
политико-историческо тълкуване, както предписва правната норма на чл.46, ал. 1
ЗНА.
Видно от мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗБН и в стенограмите от заседанията
на Правната комисия е видно, че идеята на законодателя е била да се считат за
нищожни всички заличавания, които са направени неправомерно от квесторите на
КТБ след поставянето ѝ под особен надзор, т.е разпоредбата на § 5 е обоснована
с нуждата да се заличат, да се ликвидират последиците от неправомерните действия на квесторите. Тези аргументи са изложени и
по време на дебатите по време на първо и
второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на ЗБН в Народното
събрание. Както сочи един от вносителите на законопроекта по време на
обсъжданията „Част от законопроекта,
който внасяме сега, е да поправи това, което квесторите направиха според нас
неправомерно – да заличат
обезпеченията – ипотеки и така нататък по вземания на банката, погасени чрез цесии и прихващания, които обаче
не са утвърдени от съда“. Следователно, вложеният смисъл от
законодателя при приемането на посочената норма е да се даде възможност за
подновяване на заличени от квесторите, т.е привилегии в полза на вземанията на банката,
направени в периода на квестурата. Разпоредбата на ал. 3 на § 5 от ЗИДЗБН (ДВ,
бр.22 от 2018 г.) следва да се тълкува и
във връзка с ал.1 на същата норма, а именно, че тъй като според законодателя
всички действия на квесторите за заличаване на вписани обезпечения в полза на
банката са нищожни, то следва да се гарантира, че сроковете на тези обезпечения
не са изтекли в периода след поставяне на банката под особен надзор до приемане
на закона, което би обезмислило прогласяването на заличаването за нищожно.
Именно това предполага необходимостта от законова регламентация на „спиране“
течението на законовоопределени срокове (в случая би бил приложим срокът по чл.
30 от ЗОЗ) относно неправомерно заличените обезпечения и възможност да бъдат
подновени в шестмесечен срок от влизане на закона в сила.
В конкретния случай, е
налице особен залог, чийто срок е изтекъл поради неподновяване в срока по чл.
30 от ЗОЗ. Не са предприети нарочни действия от страна на заложния кредитор
(съотв. упълномощените да действат от негово име лица – квестори или синдици)
за заличаване на вписването, респ. с този срок не са свързани действия по
погасяване на задължения поради цесия или други способи за изпълнение, различни
от парично плащане. Следователно, посоченото основание за подновяване на
вписването на особения залог не е налице. За кредитора КТБ АД (н) не е
възникнало правото по силата на цитираната разпоредба на § 5, ал.3 от ЗИДЗБН
(ДВ, бр.22 от 2018 г.) да иска подновяване вписване под номер под №
2011032301153 в ЦРОЗ на особен залог по договор за особен залог от 31.01.2011
година.
За пълнота следва да се
отбележи, че дори и да се приеме, че разпоредбата на ал.3 на § 5 от ЗИДЗБН (ДВ,
бр.22 от 2018 г.) е приложима в конкретния случай, Съдът намира, че не следва
да прилага същата на основание чл.5, ал.4, изр.2 от Конституцията на Република
България по следните неизчерпателни съображения:
Чл. 1 от Допълнителен
протокол № 1 (Протокол 1) към Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) защитава правото на мирно ползване на
собствеността. Основната цел на този текст е да защити всяко лице срещу
необосновано вмешателство в неговото право на мирно ползване на собствеността
му (B.v. Poland, § 143), а произтичащото от чл. 1 от ЕКЗПЧОС задължение на
всяка от държавите-страни по Конвенцията е да осигури на всеки под нейна
юрисдикция правата и свободите, предоставени от Конвенцията (Ališić
and others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former
Yugoslav Republic of Macedonia, § 100).
При преценката си за
съответствието на разглежданата мярка с изискванията на чл. 1 от Протокол 1 за
допустима намеса ЕСПЧ обсъжда дали мярката е била законна, т.е. съдържаща се в
ясен, достъпен и предвидим закон, дали е преследвала легитимна цел в защита на
обществен интерес, дали е пропорционална на преследваната легитимна цел, или
съставлява прекомерна тежест за засегнатия индивид и дали на засегнатите лица е
била предоставена адекватна възможност за защита.
Първият въпрос, който следва
да се изясни в случая е дали са налице „притежания“ по смисъла на ЕКЗПЧ, които
да са обект на защита.
Текстът на разглежданото
правило от Конвенцията има значително по-широко приложно поле от правото на
собственост, тъй като предоставя защита на "притежания". В практиката
на ЕСПЧ безспорно се приема, че терминът "притежания" има
самостоятелно значение, което не е ограничено само до собственост върху
материални блага и е независимо от формалната класификация на националното
право на държавите-страни по Конвенцията. Като притежания по смисъла на разглеждания
текст от Конвенцията се приемат и вземания, и други материални права с
икономически характер (В. v. Poland, § 129).”Основателни
очаквания” също могат да доведат до „притежания“. По делото Gratzinger and Gratzinger v Poland Голямата Камара посочва:
„Притежания“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 могат да са или съществуващи
притежания или активи, вкл. и вземания, по отношение на които жалбоподателят
може да твърди, че има поне „основателни“ очаквания, че ще бъдат реализирани.
В конкретния случай, с
цитираното правило се дава възможност на един от кредиторите в производството
по несъстоятелност, да промени реда за удовлетворяване на вземанията от
имуществото на несъстоятелния длъжник. Поради
това и съдът намира, че следва да се разглежда ефекта на това правило върху
интересите на всички кредитори в
масата на несъстоятелността на „К. Д.“ ООД (н), поради което няма да се обсъжда
отделно въпросът дали кредиторът в производството по настоящото дело - Държавата, представлявана от НАП в
тези производства, може да се ползва от закрилата на ЕКЗПЧ.
В конкретния случай, с оглед
съществувалата нормативна уредба към датата на предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност на „К. Д.“ ООД (н) – чл. 618 от ТЗ - кредиторът
запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.
Следователно, всеки кредитор, който предявява вземането си в производството по
несъстоятелност, има определени очаквания относно възможностите за
удовлетворяване, които безспорно са свързани и с поредността на удовлетворяване
на вземането му от активите, които се намират в масата на несъстоятелността.
След като вече вземанията на
кредиторите са приети, изготвен е списък на приетите вземания с определена
поредност, приемането на законодателна промяна, която санира пропуск на един от
кредиторите в несъстоятелността да поддържа учреденото му от длъжника
обезпечение в негова полза (както е в конкретния случай – действието на
особения залог, учреден в полза на КТБ АД (н) е изчерпано единствено поради
изтичане на срока на действие на вписването на особения залог и бездействието
на кредитора да го поднови), безспорно води до засягане на легитимни очаквания
за осребряване на вземанията на всички останали кредитори в определена
поредност. С посочената промяна се създава привилегия за един конкретен
кредитор да се удовлетворява предпочтително от значителен дял от имуществото на
длъжника.
В обобщение даването на
възможност за КТБ АД (н) конкретно да осъществи вписвания на особения си залог
би имало за последица лишаване на останалите кредитори на несъстоятелността от
„притежание“ в широк смисъл.
Както бе посочено, в съдебната
си практика ЕСПЧ е приел, че правото на държавата по законодателен път да лиши
някого от притежание следва да е упражнено при спазване на принципите на
законосъобразност, легитимност и пропорционалност, за да се приеме, че не
противоречи на установената закрила на собствеността по ЕКЗПЧ.
Принципът на
законосъобразност означава, че "съответният закон трябва да е достъпен,
прецизен и предвидим" (Carbonara and Ventura v Italy, Beyeler v Italy).
Предвидимостта като принцип на законосъобразното лишаване от права изключва
възможността това да бъде извършено чрез придаване на обратно (или
"незабавно" според терминологията на РКС 4/2014) действие на закона -
лицата са длъжни да съобразяват действията си със закона, действал към момента
на извършването им. Промяната на правния ефект на вече извършени правни
действия не е предвидимо за субектите и поради това нарушава тяхно основно
право по ЕКЗПЧОС. По делото Baklanov срещу Русия Съдът приема, че законът
трябва да дава "възможност на жалбоподателя да предвиди до разумна степен
с оглед на обстоятелствата последиците от действията си. Липсата на такава
възможност Съдът определя за "произвол".
Практиката на Съда в Страсбург
извежда като принцип на законосъобразната държавна намеса, освен
предвидимостта, също и справедливия баланс между изискванията на обществения
интерес и защитата на индивидуалните права, като обобщава, че
"необходимият баланс няма да бъде постигнат, ако засегнатото лице трябва
да понесе "индивидуална и прекомерна тежест" (Sporrong and Lonnroth v
Shveden).
В настоящия случай лицата – други
кредитори на длъжник, спрямо който КТБ АД (н) би предприела съответни действия
по вписване на обезпечения, ще бъдат лишени от вече възникнали очаквания за
удовлетворяване на вземанията им в определена поредност към момента на
обявяване на дружеството в несъстоятелност или изобщо по възможността да се
удовлетворят от имуществото му. По същия
начин, доколкото в периода от 2014 г. до 2018 г. (когато е прие законът)
стопанските отношения са се развили, като всяка от страните е съобразявала при
поведението си съществуващата правна уредба, придаването на такова обратно
действие на нормите, без в закона да има механизъм за уреждане на впоследствие
развили се отношения (напр. след като е била заличена ипотека/особен залог
върху някакво имущество, съответното имущество е отчуждено или пък е предмет на
последващо обезпечаване в търговския оборот, с
допускане възможността да се подновят въпреки изтичане на законовите срокове на
учредени ипотеки се засягат директно правата на новите собственици, съотв. кредитори, стабилността на търговския оборот,
доверието в съответните регистри) накърнява изискването за баланс между
обществения интерес (както е посочен от законодателя в мотивите на
законопроекта – да се търсят начини да се подобри събираемостта на вземанията
на една конкретна банка в несъстоятелност) и индивидуалния интерес - на всеки добросъвестен участник в
търговския оборот за период от 4 години.
Би могло да се разсъждава и
относно принципът на легитимност, според който намесата на държавата в
притежанието на лицата трябва да преследва легитимна цел, а "липсата на
легитимна цел ще доведе до нарушение на чл. 1 без да е необходимо нищо
повече" (Burdov v Russia).
Съдът намира, че в
конкретния случай трудно се установява законът, с който е приет § 5, да
преследва легитимна цел - напротив, същият има извънреден характер, създаден е
за да регулира вече осъществили се конкретни облигационни отношения и то в
полза само на един частноправен субект. Това е видно от датата, спрямо която се
постановява спиране на вече изтекли към датата на приемане на закона
преклузивни срокове, и съответно създадената възможност само за този правен
субект (КТБ АД (н)), чрез едностранни действия да се намеси във вече развили се
производства, като се постави в привилегировано положение. Както е
посочено и от ЕСПЧ в решението James и други срещу Обединеното кралство,
държавите имат широко право на намеса в правата на собствеността заради общ
социален или икономически интерес, дори ако облагите са в полза на частни лица.
Това обаче не изключва задължението на законодателя за анализ на предимствата
или недостатъците на този подход, който да обоснове легитимостта
на целта. Такъв анализ не е направен, освен посочването, че към момента на
предлагане на законопроекта не са налице съществени резултати по връщане на
активи в масата на несъстоятелността, придобити с активи на банката.
По изложените съображения
искът по чл. 694, ал.2 от ТЗ е неоснователен и следва да бъде уважен.
Относно разноските по делото
На основание чл. 694, ал.2
от ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 24 330,23 лева –
дължима държавна такса.
Водим от горното, СГС, VI – 10
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД
(н), ЕИК *******, съдебен адрес:*** ***** иск по чл. 694, ал.2 от ТЗ за
признаване за установено, че вземането на „К.т.б.“ АД (н), ЕИК ******* към „К. Д.“
ООД (н), ЕИК *******, адрес: гр. София, бул. *******, ап.офис 23А по договор за
банков кредит от 31.01.2011 г. в размер на сумата от 1 874 336,43 лева –
главница, 185 351,03 лева – лихви, сумата 56 490,41 лева – просрочени лихви
върху просрочена главница, сумата 16 956,98 лева - неустойка и сумата 1251,92
лева – разноски за събиране на вземането, законна лихва върху главницата за
периода от 08.07.2015 г. до откриване на производството по несъстоятелност -
19.12.2016 г. в размер на 298 636,47
лева, прието в производството по несъстоятелност на „К. Д.“ ООД (н), ЕИК *******,
е обезпечено с учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху всички настоящи и
бъдещи вземания на „К. - Д.“ ООД, произтичащи от всички договори за сметки,
сключени с „К.т.б.“ АД (н), ЕИК *******, както и с учреден особен залог по реда
на ЗОЗ върху всички настоящи и бъдещи вземания на „К.-Д.“ ООД от „К.Р.“ АД,
произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от 31.02.2011 г., които
особени залози са вписани в ЦРОЗ на 23.03.2011 година.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (н), ЕИК *******,
съдебен адрес:*** Игнатиев 10 да заплати по сметка на СГС сумата от
24 330,23 лева – дължима държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: