Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 31.08.2018
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря И. Иванова, като разгледа т.д. № 504/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 208 КЗ (отм) вр.
§ 22 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът П.Л.Б. ЕООД твърди, че на
05.10.2014 г. и на 08.10.2014 г. - в срока на застрахователно покритие по два
договора за имуществено застраховане Каско, сключени с ответника А. АД - са настъпили
събития, съставляващи покрит риск, а именно – кражба на застрахованите леки
автомобили Ауди А6 с ДК № ******(предмет на застрахователна полица 458862/2014)
и Ауди А6 с ДК № СА ******(предмет на застрахователна полица 458861/2014). Застрахователят
отказал да плати дължимите обезщетения. Ищецът счита отказа за неоснователен,
като твърди да е изпълнил точно задълженията си на застрахован (вкл. относно
заплащане на дължимите застрахователни премии, предоставяне за оглед и
заснемане застрахованите автомобили, полагане на грижата на добрия стопанин за
тяхното съхраняване). По наведеното от застрахователя основание за отказ
поддържа, че след настъпване на събитията е предал всички ключове, с които
процесните автомобили са били снабдени (по два оригинални и един пластмасов сервизен
ключ без идентификация). Поради изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати
по всеки от застрахователните договори обезщетение в размер на стойността на
откраднатата вещ, а именно – по 150 000 лв. Твърди, че поради забавата в
плащането на дължимите обезщетения ответникът дължи и лихва, чийто общ размер
за периода от падежа по всяка полица до 20.01.2017 г. възлиза на 79 594,23
лв. (уточнение съгласно молба от 02.08.2017 г., л. 371, т. ІІ). Моли съда да
присъди и тази сума, ведно със законна лихва от предявяване на исковете до
погасяването и разноски.
Ответникът А. АД оспорва исковете при
твърдението, че ищецът не е собственик на застрахованите автомобили; дори и да
е собственик, в качеството си на лизингодател не е претърпял вреда от процесните
събития, тъй като по силата на сключените договори за финансов лизинг рискът от
погиване на вещите е преминал върху лизингополучателя; застрахователните
договори са нищожни поради липса на надлежно изразено съгласие от страна на
застрахования – положеният подпис е неавтентичен и на лице без надлежна
представителна власт; договорите не са влезли в сила поради неплащане на
застрахователната премия и не е изпълнено изискването за оглед и заснемане на
автомобилите. Оспорва настъпването на сочените застрахователни събития, като
твърди, че не е извършено посегателство „кражба“. Поддържа, че е налице
изключен риск съгласно уговореното в Общите условия – застрахованият поради
неосъществен контрол е допуснал загубване на фактическата власт върху сервизния
ключ на автомобилите и не е уведомил своевременно застрахователя за това, а в
хода на разследването предоставил на застрахователя сервизни ключове,
несъответни на застрахованите автомобили (14.5, т. 16.14.1, т. 16.14.3, т.
16.14.4 и т. 50.7.7 и т. 59.6.8. от ОУ). Твърди, че автомобилите не са били снабдени
със сигнално-охранителна система, което съставлява изключен риск съгласно т.
16.14.2 от ОУ. Поради изложеното счита, че не дължи застрахователни обезщетения
или че техният размер следва да бъде съответно намален. Претендира разноски. Възразява
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Помагачът на ищеца - Р.-БМС ООД – счита
исковете за основателни. Поддържа, че ищецът е собственик на застрахованите
вещи и като такъв е активно легитимиран да получи обезщетение независимо от уговореното
в договора за финансов лизинг относно прехвърляне на риска върху
лизингополучателя. Твърди, че застрахованият е изпълнил всички задължения,
имащи отношение към правото да получи застрахователно обезщетение. Счита, че
дължимото обезщетение следва да е равно на фактурната стойност на МПС съгласно
чл. 17.1 от Общите условия.
Помагачът на ответника – П.И.Б.БГ ЕООД –
не взема становище по основателността на исковете.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По
исковете по чл. 208 КЗ (отм.) вр. § 22 КЗ:
Предмет на исковете са застрахователни
обезщетения по два застрахователни договора, събитията по които са се
реализирали при сходна фактическа обстановка. С оглед идентичните възражения
срещу основателността на исковете и сходния характер на фактите, при които са
сключени договорите и са се реализирали събитията, съдът ще изложи общи мотиви по
общите факти.
За основателността на исковете в тежест
на ищеца е да докаже, че между страните са възникнали и съществували валидни застрахователни правоотношения по
имуществена застраховка с предмет процесните автомобили; че в срока на
застрахователното покритие са настъпили застрахователни
събития, за които застрахователят носи
риска; че е налице причинна връзка
между застрахователните събития и вредите, за които се търси обезвреда; какъв е
размерът на вредите.
Относно
наличието на валидни застрахователни правоотношения:
На 28.07.2014 г. от името на ищеца като
застрахован и на ответника като застраховател са подписани комбинирани
застрахователни полици (КЗП) № № 458861 и 458862. Предмет на застраховане са
съответно т.а. Ауди А6 с ДК № ******и т.а. Ауди А6 с ДК № ********. Между
страните не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че двата
автомобила са и предмет на договори за финансов лизинг, сключени от
застрахования (лизингодател) и помагача Р.–БМС ООД (лизингополучател) в деня на
подписване на застрахователните полици.
Възражението за недействителност на
застрахователните договори поради липса
на валидно изразено съгласие от името на застрахования не подлежи на
разглеждане - касае се за относително възражение, релевирането на което е в
правомощието единствено на ненадлежно представлявания (насрещната страна по
сделката не може да упражнява това чуждо за нея право – т. 2 от ТР 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС).
Възражението на ответника за
недействителност на застрахователните договори поради липса на застрахователен интерес (застрахованият не е бил
собственик на застрахованото имущество) е неоснователно. Представени са два
договора за продажба (№ 206/28.07.2014 г. и № № 207/28.07.2014 г.), сключени в
предвидената в чл. 144, ал. 1 ЗДвП форма, по силата на които ищецът е придобил
собствеността върху процесните автомобили. С тези договори той се е легитимирал
като собственик в производството по първоначална регистрация на автомобилите
(съгласно чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба І-45/2000 г. на министъра на
вътрешните работи при издаване на свидетелство за регистрация се изискват
документи за собствеността). Ето защо най-късно към датата на регистрацията
(30.07.2014 г.) договорите за продажба са били сключени. След тази дата – а
именно на 31.07.2014 г. - страните са сключили добавъци (л. 18, л. 35), с които
са потвърдили действието на сключените полици и обвързаността си от тяхното
съдържание. Поради това, дори да се приеме, че за застрахователя като трето на
договорите за продажба лице достоверната дата на придобиване е 30.07.2014 г.,
това не води до липса на валидни застрахователни правоотношения по процесните
полици – съгласие за тяхното сключване е изразено от собственика най-късно при
подписване на добавъците (този извод е мотивиран чрез аргумент на по-голямото
основание от разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КЗ (отм.).
Застрахователният интерес от сключване
на процесните договори за застраховка не
отпада със сключване на договори за финансов лизинг с предмет
застрахованите вещи. Вещта погива за собственика и нему принадлежи интересът да
се застрахова срещу риска от това погиване. Възможната отговорност на трети
лица за заплащане на стойността на погиналата вещ не изключва интереса от
застраховане – да се приеме обратната теза означава да се отрече въобще
интересът от застраховане срещу рискове, които настъпват в резултат на деликт,
тъй като при деликта винаги е налице отговорност на трето лице (делинквента),
различно от застрахователя, за възстановяване на същите вреди. Евентуалното
обезвреждане на собственика чрез плащане от трето лице би могло да има
отношение към правото той да бъде повторно обезщетен, но в настоящия случай
данни за това не са налице – напротив, плащането по договорите за финансов
лизинг е преустановено с настъпване на събитията (видно от заключението на
ССчЕ), а и съгласно общите условия, при които са сключени тези договори (чл.
11.1.4), платеното от застрахователя обезщетение се приспада от задълженията за
лизингови вноски, т.е. избегната е
възможността за двойно обезщетяване на една и съща вреда.
Ето защо съдът счита, че между страните
са съществували валидни застрахователни правоотношения с предмет имуществено
застраховане на процесните леки автомобили.
Относно
влизането в сила на застрахователните договори към датата на процесните
събития:
Съгласно чл. 187 КЗ (отм.) застрахователният
договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата
вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е
предвидено или в договора е уговорено друго. „Друго“ може да е както
предвиждането на предварително действие на застрахователното покритие, така и
установяването и на други изисквания за влизане в сила на договора.
В настоящия случай в застрахователните
полици е уговорено, че „застраховка Каско влиза в сила след изпълнение на
изискванията за оглед и заснемане на МПС от посочено от застрахователя лице.“ От
представените протоколи за оглед (л. 21, л. 38) се установява, че на 29.07.2014
г., преди датата на събитията, представител на застрахователя е огледал процесните автомобили и е
извършил проверка на алармената система. Този факт се потвърждава и от
показанията на лицето, извършило огледа – свидетеля Б. (л. 510), както и на
свидетеля Стоянова, присъствала на огледа.
От заключението на ССчЕ се установява
заплащане на първите вноски от застрахователните премии на 12.08.2014 г.
Следователно към датата на процесните
събития са се осъществили тези факти, които страните са уговорили като условия
за пораждане действието на застрахователните договори.
Относно
настъпването на застрахователно събитие:
Съгласно § 1, т. 3 от ДР КЗ (отм.), за
да се квалифицира едно събитие като застрахователно, е необходимо да се
установи, че то има характер на покрит риск и е настъпило в срока на
застрахователно покритие.
Срокът за застрахователните покрития по
двете полици е до 28.07.2019 г. Ето защо настъпването на събития на сочените от
ищеца дати – 05.10.2014 г. и 08.10.2014 г. – би било в рамките на
застрахователната закрила, ако са налице и другите основания за това.
Безспорно между страните е, а и се
установява от Общите условия, при които са сключени договорите (съгласно
изричното удостоверяване на ищеца върху тях), че кражбата на МПС е покрит риск
(чл. 12 вр. чл. 11 от ОУ). Спорен е въпросът, настъпила ли е кражба (като противоправно отнемане владението на
вещта от застрахования). За отговор на този въпрос са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. (л. 512), който сочи, че
двата автомобила – единият от които управляван от него – са откраднати и описва
конкретни факти от обективната страна на събитията. Неговите показания напълно
се подкрепят от събраните многобройни писмени доказателства, включително
съставените в хода на образуваното досъдебно производство. В рамките на наказателното
разследване на заявените събития не е установено нито местонахождението на
автомобилите, нито са събрани доказателства, които да опровергават твърдението,
че те са били именно противозаконно отнети от държането на лизингополучателя
(разследването е било насочено и към установяване верността на заявеното от
водачите на автомобилите обстоятелство, че те са били предмет именно на кражба).
Ето защо съдът счита, че в срока на
застрахователното покритие по двата застрахователни договора са настъпили
събития, които съставляват покрит риск. Това е основание за възникване на
вземане за обезщетение срещу застрахователя, освен ако са се осъществили факти,
довели до отпадане на неговата отговорност.
Относно
наличието на основания за изключване или намаляване на отговорността на
застрахователя.
За да се отговори на този спорен
въпрос, е необходимо да се установят фактите, при които са настъпили събитията.
За тяхното доказване са събрани както писмени доказателства, така и гласни
доказателствени средства, а също и заключения на САТЕ.
Според показанията на свидетеля Р. (л.
641) след настъпване на събитията на застрахователя са предадени по два
оригинални ключа, съответни за всеки от автомобилите, както и два сервизни
ключа, за които при проверка се установило, че не съответстват на нито един от автомобилите.
Действително, свидетелят не е бил пряк очевидец на предаването на сервизните
ключове (те са предадени от лизингодателя, а Р. е присъствал на предаването на
оригиналните ключове от лизингополучателя), но показанията му следва да се
кредитират, тъй като напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства
относно предприетите впоследствие действия както от застрахователя (извършване
на проверка на сервизните ключове чрез запитване до вносителя, сигнализиране на
органите на реда за установеното несъответствие), така и от самия застрахован
(извършване на вътрешна проверка относно начина на съхранение на сервизните
ключове). Наред с това, от допълнителните заключения на САТЕ и от разпита на
вещото лице, проведен на 28.03.2018 г. и на 08.06.2018 г., се установява, че
наличните към момента сервизни ключове, един от които находящ се в материалите
по образуваната прокурорска преписка, не са съответни на процесните автомобили.
Същевременно, според свидетеля Стоянова
(л. 511) и свидетеля К. (л. 642) сервизните ключове, заедно с втория оригинален
ключ за всеки от лизинговите автомобили, били съхранявани от лизингодателя в
специална метална каса, „до която няма достъп всеки“. След настъпване на
събитията била извършена вътрешна проверка относно условията за съхранение на
ключовете, при която не били открити нередности.
При тези факти съдът намира, че не са налице основания за изключване или
намаляване на застрахователевата отговорност. Тези основания са императивно
изчерпателно нормативно уредени. Това могат да са факти, осъществили се при
сключване на договора (чл. 189, ал. 4 КЗ, отм.) или след сключването му, но
преди настъпване на събитието (чл. 206, ал. 3, чл. 207, ал. 2 и чл. 211 КЗ,
отм.).
В настоящия случай не се твърдят,
а и не се установяват основания за отказ/намаляване на обезщетението поради
факти, свързани с неточно обявяване на обстоятелства при сключване на
договорите. Дори към момента на сключването им автомобилите да са били
окомплектовани с несъответен сервизен ключ, няма никакви данни застрахованият
да е знаел за това обстоятелство и съзнателно да го е премълчал.
Не е налице и хипотезата на чл. 211 КЗ (отм.). В първата хипотеза (чл. 211, т. 1 КЗ (отм.) право на отказ за плащане на
обезщетение възниква при умишлено причиняване на събитието от застрахования,
каквото в случая не се доказа. Както беше посочено, застрахованите вещи са
отнети противоправно от държането на лизингополучателя и няма никакви
доказателства това да е резултат от действията на застрахования.
Съгласно втората хипотеза (чл.
211, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят може да откаже плащане при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. В случая в
Общите условия страните са уговорили, че застрахователят не дължи плащане,
когато ключовете за МПС са оставени без необходимия контрол (т. 16.14.3) или
когато са отнети/изгубени преди настъпване на застрахователното събитие, но
застрахованият не е уведомил писмено застрахователя за това в определен срок от
узнаване за липсата (т. 16.14.4.), а също и когато щетата е настъпила
вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС (т. 14.08.). Задължението за съхраняване на ключовете и за
уведомяване на застрахователя при посегателство върху тях е последователно
детайлизирано и в други, посочени от ответника в отговора, разпоредби на Общите
условия. Всички те се свеждат до общото
изискване за полагане от застрахования на грижа, съответна на обема, очертан в
чл. 207 КЗ (отм.), а именно – грижа
за предотвратяване настъпването на събитието.
В настоящия случай, както беше
посочено, се установи, че сервизните ключове, налични за автомобилите към
момента на събитието, не са съответни на тези автомобили. Не се установи обаче,
дали подмяната на сервизните ключове (отнемането на съответните ключове и
замяната им с несъответни) е извършена, докато те са били във владението на
лизингодателя или преди предаването им нему (докато са били в държане на
продавача). И в първия случай обаче – ако се приеме, че сервизните ключове са били отнети от владението на застрахования –
това не би могло да е самостоятелно основание за упражняване право на отказ/
намаляване на обезщетението. Такова би било то, само ако се установи, че
ключовете са отнети поради неполагане от
страна на застрахования на достатъчна грижа за тяхното опазване.
В случая се доказа, че ключовете
са били съхранявани надлежно, в метална каса с ограничен достъп. Извършването
на посегателство върху тях, дори да е в резултат от действията на служител на
застрахования, не съставлява неполагане на дължимата от застрахования грижа – отнемането
на ключовете на автомобила е един от
възможните начини за осъществяване на застрахователното събитие „кражба“ и
не би могло да се приеме, че при всяко отнемане на ключовете от държането на
водача ще е налице основание за отказ от плащане. Именно скритият, таен и неустановим характер на действията по отнемане
сочи, че действията не са били флагрантни и видими при полагане на обичайната
за това грижа, както и че застрахованият не е могъл в рамките на тази обичайната
грижа да противодейства.
Не е налице неизпълнение и на
задължението за уведомяване на застрахователя за отнемане на ключовете – това
задължение възниква, само когато застрахованият узнае за отнемането. В случая
най-ранният доказан момент на узнаване за несъответствието на сервизните
ключове (индикиращо за противоправно отнемане на оригиналните сервизни ключове),
е моментът, следващ настъпване на събитията, а именно – когато застрахователят
сам узнава за този факт. Ето защо няма как на застрахования да се вмени
задължение за по-ранно уведомяване, нито да му се възложат в тежест последици
от неизпълнение на такова задължение.
Няма доказателства процесните
събития да са в причинна връзка и с неизпълнение на задължението за надлежно
съхраняване на вещите, вкл. чрез обезопасяването им със сигнално-охранителна
техника. Автомобилите са били снабдени с фабрична аларма и в момента на
кражбите са били паркирани на паркинг, единият от които – охраняван.
Поради изложеното съдът приема,
че не е налице неизпълнение на
съществено задължение, в причинна връзка с което да са настъпили процесните
събития. Същевременно са предприети достатъчно действия за ограничаване на вредите – чрез незабавно уведомяване на
органите на реда и на застрахователя. Ето защо застрахователят няма право да
откаже или да намали дължимото обезщетение.
Относно размера на дължимото обезщетение:
По силата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) обезщетението
трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.
Вредата в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество
към момента на събитието. Според заключението на САТЕ действителната стойност
на процесните автомобили към датата на противозаконното им отнемане е 143 100
лв. за т.а. с ДК № СА ******и 143 295 лв. за т.а. с ДК № ********, което е
по-малко от застрахователната сума.
Възражението на помагача на
ищеца, че дължимото обезщетение следва да е равно на фактурната стойност
съгласно 17.1. от Общите условия, е неоснователно. На първо място, в посочената
разпоредба е определен начинът за установяване на действителната стойност като
горна граница на застрахователната сума,
а не като критерий за размера на застрахователното обезщетение. Дори обаче страните да бяха уговорили друг начин на определяне
на застрахователното обезщетение, различен от стойността на вещта към датата на
събитието, такава уговорка би била нищожна поради противоречие с императивната
разпоредба на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) – тази разпоредба изключва отклонение
както в полза на застрахователя, така и на застрахования предвид спецификата на
регулиране на дейността на застрахователя.
Ето защо исковете по всеки от
застрахователните договори следва да бъдат уважени до посочените по-горе суми.
По
исковете по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в 15-дневен срок от деня, в който
застрахованият е изпълнил задължението си да представи поисканите от
застрахователя документи, свързани с установяване на събитието и размера на
вредите. Съгласно чл. 85 от Общите условия при риска кражба застрахователното
обезщетение се изплаща след прекратяване/спиране на наказателното производство,
но не по-рано от 90 дни от датата на събитието. Съдът приема, че документите,
свързани със спиране/прекратяване на наказателното производство, нямат отношение към установяване на
събитието по смисъла на чл. 207, ал. 3 вр. чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), тъй
като за да се установи настъпването на събитието, не е необходимо наказателното
производство да е било спряно/прекратено. Определеният в Общите условия
минимален срок от 90 дни в случай, че същият изтича по-късно от 15 дни от
представяне на необходимите документи, пък противоречи на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.)
в частта относно максималния срок за заплащане на обезщетението.
Ето защо ответникът изпада в забава след
изтичане на 15 дни от представяне на
документите, свързани с установяване на събитието. В настоящия случай с
приемо-предавателни протоколи от 09.10.2014 г. и от 14.10.2014 г. (л. 22-23 и
л. 39-40) на застрахователя са предадени ключове и документи за „ликвидиране на
щетата“ и няма данни от застрахования да са изискани конкретни други документи,
свързани с установяване на събитието. Поради това съдът намира, че
застрахователят е изпаднал в забава
преди началния момент на претенциите за лихва, който съгласно уточнителната
молба от 02.08.2017 г. (л. 371) е считано
от деня, следващ спирането на наказателното производство (10.02.2015 г. –
за л.а. с ДК № -*******, л. 113, и 09.06.2015 г. – за т.а. с ДК №-*******, л.
149).
За периода 11.02.2015 г. – 20.01.2017 г.
размерът на мораторната лихва върху главницата от 143 100 лв. (дължима по КЗП
458861) е 28 273,39 лв., а за периода 10.06.2015 г. – 20.01.2017 г.
размерът на мораторната лихва върху главницата от 143 295 лв. (дължима по КЗП
458862) е 23 570,47 лв. До тези суми следва да бъдат уважени исковете.
По
разноските:
Съобразно уважената
част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 26 664,43
лв. разноски за държавна такса, депозит за вещи лица и адвокат. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е
неоснователно с оглед фактическата сложност на процеса, обусловена от
поддържаните от ответника оспорвания, извършените процесуални действия, броя на
проведените заседания, както и предвид минималния размер, установен в Наредба
1/2004 г. (платеният е в размер на около 1.5 пъти минималния).
Ищецът следва да заплати на ответника
съобразно отхвърлената част от исковете разноски да вещо лице и свидетели в
размер на 43,03 лв. Претендира се адвокатско възнаграждение, но няма
доказателства такова да е уговорено и заплатено.
На погачите не се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
А. АД, ЕИК-*******, да заплати на П.Л.Б. ЕООД, ЕИК -*******сумите, както
следва:
-
на основание чл.
208 КЗ (отм.) – 143 100 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 08.10.2014 г. застрахователно
събитие – кражба на т.а. Ауди А6 с ДК № -*******, което съставлява покрит риск
по договор за имуществено застраховане, сключен с Комбинирана застрахователна
полица № 458861/28.07.2014 г., ведно със законната
лихва от 21.01.2017 г. до погасяването
-
на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 28 273,39 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 143 100 лв. за периода 11.02.2015 г. –
20.01.2017 г.
-
на основание чл.
208 КЗ (отм.) – 143 295 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 05.10.2014 г.
застрахователно събитие – кражба на т.а. Ауди А6 с ДК № ********, което
съставлява покрит риск по договор за имуществено застраховане, сключен с
Комбинирана застрахователна полица № 458862/28.07.2014 г., ведно със законната лихва от 21.01.2017 г. до
погасяването
-
на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 23 570,47 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 143 295 лв. за периода 10.06.2015 г. –
20.01.2017 г.
-
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 26 664,43
лв. разноски, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 208 КЗ (отм.) до пълните
предявени размери от по 150 000 лв., както и исковете по чл. 86 ЗЗД до
пълните предявени размери съответно 42 278,76 лв. и 37 315,47 лв.
ОСЪЖДА
П.Л.Б. ЕООД, ЕИК -*******да заплати
на А. АД, ЕИК-*******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 43,03 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: