РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 23.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №162 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, представлявано от Димитър Тодоров
Димитров, чрез процесуалния си представител твърди, че на 28.04.2017г. е
сключил с В.Б.И. договор за потребителски кредит №PLUS-14754337, съгласно който й отпуснал паричен кредит в
размер на 2000 лв и закупуване на застраховка от 403.20 лв. За ответницата е
възникнало задължение да погаси заема на тридесет и шест месечни вноски, всяка
по 101.67 лв, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, заедно
с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите – 42.73 % и годишен
лихвен процент – 33.39 %. Ответницата е преустановила плащането на вноските по
кредита на 20.09.2017г., като към тази дата е погасила три месечни вноски. На
основание чл.5 от договора вземането му става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората неплатена вноска. За ответницата останало задължението да
изплати остатъка от заема в размер на сумата общо 3052.71 лв, представляващ
оставащите 33 броя погасителни вноски към 20.10.2017г. (2004 лв главница и
1048.71 лв възнаградителна лихва). Ответницата му дължи и лихва за забава в
размер на 381.72 лв за периода от 20.10.2017г. до 03.09.2019г. За събиране на
вземането си в този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело №6308/2019г. на Русенския
районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено
съществуването на вземането му към В.Б.И. за сумите 2004.00 лв главница по
кредит №PLUS-14754337/28.04.2017г., заедно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, 1048.71 лв възнаградителна
лихва по договора и 381.72 лв лихва за забава за периода от 20.10.2017г. до
03.09.2019г. Претендира разноските по ч. гр. дело №6308/2019г. на РРС, както и
тези по настоящето исково производство.
Ответницата В.Б.И. чрез назначения й особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства, че е страна по Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-14754337/28.04.2017г., че е подписала същия, както и
Условия по договора, Кратък медицински въпросник, Общи условия за застраховка
“Защита на плащанията”, Сертификат №PLUS-14754337,
Сертификат №CARD-14754337 и Общи условия за
застрахователна програма “Защита на плащанията по кредитни карти”. Оспорва
твърдението ответницата да е усвоила предоставения й кредит и че е извършвала
действия по погасяването му. Оспорва и подписите, положени върху приложените
документи от името на ищеца и от нейно име върху тях. Моли искът да бъде
отхвърлен.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №6308/2019г. на Районен
съд - Русе.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от данните по ч. гр. дело №6308/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.Б.И. за сумите 2004.00
лв главница по договор за потребителски заем №PLUS-14754337/28.04.2017г., заедно със законната лихва от 26.09.2019г.
до окончателното изплащане, 1048.71 лв възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г.
до 20.05.2020г., 381.72 лв лихва за забава за периода от 20.10.2017г. до
03.09.2019г., както и за 68.69 лв разноски за държавна такса и 50 лв
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника
съгласно чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представения Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №PLUS-14754337/28.04.2017г. се вижда, че ищецът е
предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 2000 лв, заедно със
застрахователна премия “Сигурност на плащанията” в размер на 403.20 лв. Изплащането
на задължението по договора е разсрочено, съгласно Погасителен план,
инкорпориран в договора, на 36 месечни погасителни вноски, всяка по 101.67 лв, дължими
до 20-то число от месеца, които вноски съставляват изплащане на главницата по
заема, заедно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите – 42.73 %
и годишен лихвен процент – 33.39 %. Съгласно чл.17 от договора, кредиторът
следва да изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията
на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените транзакции, но
не по-малко от веднъж годишно. Съгласно чл.5, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава на една или повече месечни погасителни вноски в размер на
законната лихва, действаща в периода на забавата, върху всяка погасителна
вноска. В изр.2 на чл.5 е посочено, че при просрочие на две или повече месечни
вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички надбавки и дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
По делото е представено Извлечение по кредит PLUS-15676115 от 09.01.2020г. (л.43-46), който не е
предмет на настоящото дело, във връзка с което с определение в съдебно
заседание на 04.02.2021г. съдът е задължил ищеца да представи извлечение по
кредит PLUS-14754337/28.04.2017г., съдържащо погасителен план,
получени плащания, разнесени плащания и по искане на ищеца е назначил
счетоводна експертиза.
Поради
невнасяне на разноски за изготвяне на счетоводната експертиза съдът е заличил
същата. Ищецът не е представил и относимото към случая извлечение по кредит PLUS-14754337/28.04.2017г.
При това положение съдът намира, че искът се явява
недоказан по размер, поради което следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. “Осман” №1, рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда
14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, иск по чл.422 ГПК за
съществуване на вземането му към В.Б.И. ***, ЕГН **********, за сумите 2004.00
лв главница по кредит №PLUS-14754337/28.04.2017г., заедно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 1048.71 лв
възнаградителна лихва по договора и 381.72 лв лихва за забава за периода от
20.10.2017г. до 03.09.2019г.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: