№ 20585
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110125060 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от “ДЗИОЗ”
ЕАД против СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1
от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата
от 203,39 лева.
Ищецът-„ДЗИОЗ“ ЕАД твърди, че на 11.05.2020 г. в гр. София, при движение по
ул. „Тодорини кукли“ е настъпило произшествие, при което лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. ////, управляван от Г. П. Х. попада в необозначен и необезопасен участък
от пътното платно с положена некачествена настилка и разтапящ се повърхностен
битумен слой, в резултат на което са увредени 4-те гуми на автомобила. Твърди, че към
момента на настъпване на събитието автомобилът е имал действаща застраховка
„Каско+” № 440119213100091, валидна към момента на събитието. Твърди, че във
връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № 44012132011874, като на
собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 188,39 лева. Поддържа, че след плащане на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на увреденото лице против ответника. Твърди, че ответникът е
поканен доброволно да заплати исковата сума, което не е сторено към настоящия
момент. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 203,39 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
1
Ответникът-СО е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявение иск по основание и размер.
Третото лице помагач-„ДЛВ“ ЕООД не оспорва предявения иск.
По делото е предявен, в условията на евентуалност, от СО срещу
конституирания в настоящото производство като трето лице помагач „ДЛВ“ ЕООД
обратен иск, за вреди в размер на същите суми, поради неизпълнение на договорни
задължения по поддържане на пътя, поети с договор № СОА19-ДГ-55-359/31.05.2019г.
Ответникът по обратния иск-„ДЛВ“ ЕООД признава предявения срещи него иск.
Твърди, че е платил на СО претендираната сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 09.09.2019 г. е сключен застрахователен договор между “ДЗИОЗ” ЕАД и
собственика на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. ////, с комбинирана застрахователна
полица № 440119213100091 за застраховка „Каско+” и „Помощ на пътя“, по силата на
който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие със застрахования автомобил. Срокът на
действие на договора е от 16.09.2019 год. до 15.09.2020 год.
При застрахователя „ДЗИОЗ” ЕАД е образувана ликвидационна преписка по
щета № 44012132011874, въз основа на уведомление за щета, подадено от собственика
на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. ////. От преписката по щета е видно, че е
определено застрахователно обезщетение в размер на 188,39 лева, като са определени и
15 лева ликвидационни разноски. Между страните не съществува спор, че
застрахователното обезщетение е платено на собственика на застрахования автомобил.
На 14.05.2020 год. от СО район „Подуяне“ е издадена служебна бележка, в която
е посочено, че на 11.05.2020 год., вследствие разтопяване на положен битум е
възникнала извънредна ситуация на 11 улици, сред които и ул. „Тодорини кукли“ в
учасъка от бул. „Владимир Вазов“ до ул. „Витиня“.
С регресна покана с изх. №Р-92-15796, за която няма спор, че е получена от
адресата на 18.12.2020 год., “ДЗИОЗ” е поканило СО да заплати сумата от 203,39 лева,
представляваща изплатеното обезщетение.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че от техническа гледна точка е
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. ////. Установява се, че стойността на увредените части
по средни пазарни цени е в размер на 730,70 лева.
На 31.05.2019 год. между СО, в качеството на възложител и „ДЛВ“ ЕООД, в
2
качеството на изпълнител е сключен договор № СОА19-ДГ-55-359/31.05.2019г., по
силата на който „ДЛВ“ ЕООД се е задължил да извършва на територията на СО – V
зона „Райони Кремиковци, Подуяне и Оборище” дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане,
изработване и поддържане на средства за организация на движението на база
посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. В
т. 1.1.1 от договора е посочено, че за посочените в Приложение № 6 улици и булеварди
поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение, в зависимост от
определеното в Приложение № 6 от договора ниво на поддържане като изпълнителят
се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на
изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на
пътя, определени от нивото на поддържане. В т.1.1.2 от договора е посочено, че за
цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка
по Приложение № 6 като изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане
и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост.
От показанията на свидетеля Г. П. Х. се установява, че на 11.05.2020 год. е
управлявала служебен автомобил „Рено Меган“ и на ул. „Тодорини кукли“ е чула шум
от гумите на автомобила, а като е отворила прозореца и неприятна миризма.
Установява се, че след като е слязла от автомобила е видяла, че по гумите е полепнал
асфалт. Установява се, че са били увредени и четирите гуми.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу
причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Каско” МПС. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП при
участието на водача на застрахования автомобил – Г. П. Х..
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. Между страните
няма спор, че обезщетението е платено. Основателността на предявения иск на
3
застрахователя обаче, е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията изложени в
исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410 вр. чл.411 от ЗК във връзка с
чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е възникнало в
резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за поддържане и
ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е налице виновно
действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са
причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение
за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или
бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата СО осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища,
като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Механизмът на
ПТП се установява и от показанията на свидетеля Г. П. Х., които съдът кредитира като
обективни и непосредствено възприети.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са установени релевантните за
спора факти, въз основа на които се твърди в исковата молба, че е възникнало
задължение на ответника да възстанови причинени от неизпълнение на установени със
закон задължения по поддръжка и ремонт на републиканските пътища. По отношение
на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция на чл.45, ал.2
ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят. Отговорността на
ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието –
бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените вреди, която връзка
се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Установява
се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от попадането му в дупка, при
извършване на ремонт на трамвайните релси и се явяват резултат от противоправно
бездействие на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е
изпълнил задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя,
собственост на общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на
безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и обезопасяване на пътния
участък, на който се извършва ремонт /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Следва да се посочи и че
от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства във връзка с твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат, напротив от показанията на свидетеля се
установява, че се е движил с около 25 км/ч.
4
Установява се и размера на причинените вреди, определен по средни пазарни
цени на части, труд и материали, който е повече от исковата сума и размера на
платеното застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, налице са предпоставките на чл.49 ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на 203,39 лева с вкл. 15
лева ликвидационни разноски.
По отношение на предявените при условията на евентуалност по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК обективно съединени обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
49 ЗЗД на СО срещу третото лице помагач „ДЛВ“ ЕООД за заплащане на сумата
203,39 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на обратния иск до окончателното
изплащане на вземането.
При така предявения иск в тежест на ищеца по обратния иск е да докаже,
валидно правоотношение по договор за изработка, по който ответникът е следвало да
изпълни конкретна работа, че неизпълнението на същата е причинило на ищеца
имуществени вреди в претендирания размер.
В тежест на ответника по обратния иск е да докаже, че е изпълнил точно
възложената му по договора работа, респ., че е заплатил претендираната сума.
В срока за отговор на исковата молба ответникът по обратния иск - "ДЛВ"
ЕООД е признал изцяло исковата претенция на СО за заплащане на сумата в размер на
203,39 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на
плащането. Отделно от това ответникът по обратния иск е посочил, че претенцията на
СО е била изцяло удовлетворена - на 02.08.2022 г. "ДЛВ" ЕООД заплатило на ищеца
по обратния иск пълния размер на претендираната сума, ведно със законната лихва, за
което е представил преводно нареждане от посочената дата, установяващо
извършеното плащане. Извършеното плащане не се оспорва от процесуалния
представител на СО.
Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът при постановяване на
решението си следва да вземе предвид и настъпилите след предявяването на иска
факти. С оглед извършеното плащане, в хода на производството, предявеният обратен
иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца строетите в производството
разноски в размер на 578 лева.
Ответникът по обратния иск е релевирал искане за разпределяне на
5
отговорността за разноски по този иск при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата
е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу
която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод
за образуване на делото.
Първата предпоставка ответникът да е признал иска е налице. По отношение
втората съдът взе предвид следното:
По обратния иск с оглед извършеното плащане в хода на процеса от значение
за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е поведението на ответника (арг. решение № 185
от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на IV г. о. на ВКС). В случая още на 18.12.2020
год. СО е била поканена от "ДЗИОЗ" ЕАД да заплати процесната сума, представляваща
вземане за връщане на изплатеното по застраховка "Каско" на МПС обезщетение за
вредите, причинени на лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. ////. С отговор от
04.01.2021 год. СО е отказала заплащане на претендираната сума. Същевременно,
ответникът по обратния иск "ДЛВ" ЕООД не бил канен извънсъдебно да заплати на СО
сумата, която е претендирана от "ДЗИОЗ" АД, като дружеството "ДЛВ" ЕООД е
заплатило претенцията по обратния иск в първия възможен момент, след като е узнало
за нея – в рамките на срока за отговор по чл. 131 ГПК. При предявен регресен иск
ответникът изпада в забава след покана, като преди да бъде поканен, ответникът не
дължи нищо и не може да даде повод за завеждане на делото (Определение № 646 от
7.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г. на II т. о. на ВКС).
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав като отчете, че с
писмения отговор "ДЛВ" ЕООД е признал предявения обратен иск и в срока по чл. 131
ГПК е заплатил претендираната сума, а ищецът по същия – СО, не е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение по главния иск, не е уведомило за
претенцията "ДЛВ" ЕООД и не е отправил покана до същия за плащане, то счита, че
ответникът по обратния иск с поведението си не е станал повод за завеждане на иска,
поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този
случай съдът намира за приложима практиката, изразена и в Определение №
646/07.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г. по описа на ВКС. Ето защо разноските по
отношение на предявения обратен иск следва да останат в тежест на Столичната
община. От ответника по обратния иск не са представени доказателства за сторени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА СО, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на „ДЗИОЗ”, ЕИК
////, със съдебен адрес: гр. /////, чрез адв. Б., на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл.
411 от КЗ във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 203,39 лева (двеста
и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща платено застрахователно
обезщетение по щета № 44012132011874, образувана във връзка с настъпило на
11.05.2020 год. застрахователно събитие с лек автомобил „Рено Меган“ с рег. ////, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда-05.05.2021 год. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 578 лева (петстотин седемдесет и осем лева), представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СО, с адрес: гр. София, ///// срещу „ДЛВ“ ЕООД, с
ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 106, вх.Д, ет.2, ап.3, иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 203,39 лева (двеста и три
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди във връзка с ПТП реализирано на 11.05.2020 год., като неоснователен поради
извършено в хода на производството плащане.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – „ДЛВ“
ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7