МОТИВИ към решение № 260000 / 13.01.2022г по АНД № 80 / 2020г по описа на Районен съд Котел
Производството е по реда на глава ХХVІІІ от НПК,
образувано по предложение на РП Сливен за налагане на административно наказание
по чл.78а от НК.
Срещу Л.В.К. е повдигнато обвинение, затова че на 02.11.2019г
в 17:25ч на път ІІ-48 на км.26,500 в землището на село Градец, община Котел,
при управление на лек автомобил марка Опел Вектра с
рег. № *******, в посока село Мокрен – село Градец, община Котел, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.23 от ЗДП : „Водачът на пътното превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго предовно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко“ и чл.77 от ЗДП : „При
заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре“,
вследствие на което по непредпазливост причинил на С Ж. Д., роден на ***г,
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява лакътна
става (надкондилно счупване на лявата мишнична кост), което довело да трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ
чл. чл.342, ал.1 от ЗДП.
В хода на съдебните прения представителят на РП Сливен поддържа
обвинението така, както е повдигнато. Счита фактическата обстановка за
безспорно доказана, поддържа и правната квалификация. Моли обвиняемият да бъде
признат за виновен по обвинението и да му бъде наложено административно
наказание по чл.78а от НК глоба в размер на минималния от 1000.00 лева.
Служебният защитник адвокат Р. *** моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
Обвиняемият поддържа становището на служебния защтник относно доказаността на
обвинението и за размера на наказанието.
Съдът, след като обсъди всички доказателства събрани по
делото, намира за установено следното:
Обвиняемият Л.К. е роден на ***г, с начално образование,
не е осъждан, безработен, живее постоянно в град Котел.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава
свидетелство за управление на МПС от категория В.
На 02.11.2019г обвиняемият К. и свидетелката Р.Д. ***.
Придвижвали се с лек автомобил Опел Вектра рег. № ******,
управляван от обвиняемия. Свидетелката Д. седяла на предната седалка до
шофьора.
По същото време, но в обратната посока – от село Жеравна,
община Котел, към град Бургас, свидетелят Б.П. и приятелката му пътували с лек
автомобил Фолксваген Поло с рег.№********, управляван от свидетеля.
И двата автомобила се движели по път ІІ-48 и наближавали
към км. 36.500 в близост до село Градец, община Котел – на около километър от
селото в посока към пътен възел Петолъчката. Този район свидетелите наричат
„Циганския вир“. В този участък на пътя максимално допустимата скорост на
движение била 90 км/ч.
По същото време и по същия път към село Градец се
придвижвали с каруца свидетелите М.И.Л. и М.С.Л., както и малолетният пострадал
С Ж. Д. В каруцата имало натоварени дърва, а пътниците седели върху дървата.
Каруцата била теглена от кон и се движела със скорост около 6 км/ч.
Времето било сухо, нямало вятър. Вече се сдрачавало. Същия ден слънцето залязло в 17:15 часа. Малко
преди 17:45 часа обвиняемият, управлявайки автомобила Опел, минал през ляв за
него завой, с включени къси светлини и движейки се със скорост около 50 км/ч. В
същото време пред него се движела описаната в предходния абзац каруца. При
навлизане в правия участък обвиняемият възприел насрещно движещият се автомобил
Фолксваген, също движещ се на къси светлини. Когато обвиняемият навлязъл в
зоната на правия участък, разстоянието между двата автомобила било 63м.
Осветеността на автомобила Фолксваген от фаровете на къси светлини е била по –
голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобилът Опел при навлизане в
зоната на правия участък – до около 75-80м. При това положение обвиняемият
възприел първоначално фаровете на автомобила Фолксваген, преди да навлезе на
правия участък, а след това възприел наличието на каруца върху платното за
движение. Обвиняемият възприел каруцата на разстояние около 30м тогава когато
навлязъл в зоната на прав участък, независимо дали каруцата била обозначена със
светоотразители. Опасната зона на спиране била 39м.
Обвиняемият употребил спирачки, продължавайки движението си напред и настъпил
удар между задната лява част на каруцата и предната челна дясна част на
автомобила Опел. След удара каруцата продължила движението си напред и се
завъртяла около вертикална ос в посока по часовниковата стрелка. Пострадалият С
Д., както и свидетелят М.С.Л. изхвръкнали от каруцата и паднали зад мантинелата. Автомобилът Опел продължил движението си
напред и наляво спрямо предварителната посока, като със задната си част
навлязъл в насрещната пътна лента, където последвал втори удар – между задната
част на автомобила Опел в областта на багажното отделение и лявата странична
част на автомобила Фолксваген.
Каруцата се строшила на части от удара и натоварените
върху нея дърва се разсипали от пътя. Свидетелят П. слязъл от автомобила си и
отишъл до автомобила на обвиняемия да види дали има пострадали. В 17:45 часа
свидетелят П. се обадил в РУ на МВР Котел и съобщил за инцидента. Дежурният се
обадил на свидетеля Н.Н. – младши автоконтрольор,
който тръгнал от град Котел, както и до полицейския пункт в село Градец,
откъдето тръгнали свидетелите К.М. и Т.К., които пристигнали на място след
около пет-десет минути.
Междувременно покрай произшествието минавали и спирали
хора от село Градец, вкл. и близки на пострадалите деца. За много кратко се
събрали около 50 – 60 човека, които проявили агресия както към обвиняемия, така
и към пристигналите полицейски служители М. и К.. Обвиняемият и свидетелката Д.
се заключили в техния автомобил, страхувайки се да не бъдат бити. Свидетелят П.
и приятелката му също се заключили в автомобила си до идването на полицейския
екип.
Когато полицейските служители установили, че има
пострадали от ПТП, извикали медицински екип.
Пристигналите на място намерили пострадалите С Д. и М.С.Л.
в канавката и ги изнесли оттам. Започнали да изхвърлят зад мантинелата
остатъците от каруцата. Когато след около 20 мин пристигнал свидетелят Н.,
движението вече било възстановено. Този свидетел видял само разхвърляни дърва. Екперт при РУ на МВР Котел изготвил фотоалбум. На част от
снимките се виждат строшени дървени части от каруцата – снимки №№ 1.2, 2.1, 2.2 и 3.2, както и колелетата
на каруцата, свързани две по две с метален мост – снимки №№ 2.3, 2.4, 2.5 и
2.6. Виждат се и разхвърляни тънки дълги дървета снимки № 3.1, 3.3 и 4.6. На
снимки №№ 4.6, 4.7 и 4.8 се вижда жълт светоотразител,
закрепен посредством метална подложка на дървената конструкция на каруцата. На
снимки №№ 5.1, 5.2, 6.1, 6.2, 6.3, 6.4, 6.5, 7.1 и 7.2 са заснети външните
увреждания по автомобила Опел Вектра, а на снимки №№
8, 9.1, 9.2 и 9.3 – тези по автомобила Фолксваген.
Протокол за оглед не е съставен.
По – късно свидетелят М.Л. отишъл в полицейския участък в
село Градец, където предал на разследващия полицай Й. К. части от червени и
жълти светлоотразители, както и метална ламарина с
форма на ромб, с вграден в нея светлоотразител, който,
по данни на свидетеля се поставя на крайпътните мантинели.
Двете деца – С Д. и М.Л., били отведени с екип на ЦСМН до
МБАЛ „Доктор Иван Селимински“ в град Сливен, където С
Д. бил приет в Отделението по травматология и ортопедия, а М.Л. – в Отделението
по неврохирургия.
От ренгеновото изследване се
установило, че пострадалият С Д. получил надкондилно
счупване на лявата мишнична кост и увреждане – остеолиза на епифизата в долния
(далечния ù край) в близост до лакътната
става. На 04.11.2019г била извършена операция под обща анестезия с поставяне на
две кишнерови игли за фиксация
на фрактурата. Същия ден бил изписан с подобрение с препоръки да проведе антибиотична терапия. Срокът на гипсовата имобилизация тип ръкавна лонгета е определен на 21 дни.
От съдебномедицинската експертиза, назначена по
досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание, се установява, че
описаните и диагностицирани телесни увреждания имат
травматичен характер – механична генеза, и добре отговарят да са получени по
начин и време, който сочат данните по делото. Вещото лице сочи, че фрактурата
да е получена при падане на пострадалия върху твърди тъпи предмети в повърхности
(твърд терен) и удари в тях. Уврежданията са направили функцията на ръката
невъзможна за около месец.
Горните факти съдът прие за
установени въз основа на всички събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство производство доказателствени
източници.
Обясненията на обвиняемия,
както и показанията на свидетелите Р.Д., Б.П., Н.Н., К.М.
и Т.К. съдът кредитира в цялост.
Свидетелите М.Л. и М.Л. ***
пътували с две каруци натоварени с дърва, в първата от които седели свидетелят М.Л.
и неговият син, също на име М., а във втората каруци – пострадалите С Д. и М.Л..
Еднозначно тези двама свидетели твърдят, че свидетелят М.Л. държал в едната си
ръка светещо фенерче, а с другата си ръка – поводите на коня. Във втората
каруца пък пострадалият С Д. държал поводите на коня, а свидетелят М.Л. държал
във вдигната си до главата ръка мобилен телефон, на който включвал светлините.
Освен че показанията им изобилстват от неточности, са и в очевидно противоречие
с показанията на свидетеля Б.П., който категорично заяви, че видял и се
разминал не с две, а само с една каруца, върху която се возели един мъж и поне
две малки деца. Свидетелят П. отрича да е видят някакви светлини от каруцата, с
която се разминал. В показанията си свидетелят Б.П. дава прецизно и
изчерпателно описание на процесната ситуация и съдът
не намира основания да ги игнорира.
Свидетелят М.Л., роден на ***г,
разпитан в присъствие на психолог, даде схематични показания, като на част на
зададените въпроси не отговори. Речта на този свидетел е аграматична,
изказът е примитивен, дължащ се ниското интелектуално развитие и езиковата
бариера. Свидетелят не знае значението на понятия като метър, дата, час, месец,
година, цвят, адрес, посока и пр. Познава парите и знае колко струват един хляб
и една бира. Предвид тези констатации при непосредствения му разпит в съдебно
заседание, съдът не кредитира и показанията му от досъдебното производство,
които съдът прочете и приобщи по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Показанията на този свидетел, дадени на 12.11.2019г, са
били копирани от друг разпит, тъй като е немислимо да е заявил пред
разследващия орган следното : че на 02.11.2019г
около 16:30ч били тръгнали за дърва и отишли на около 1,5км южно от село Градец; че около 17:10ч тръгнали обратно; че на около 300м в посока към село Градец в 17:25ч били на асфалтовия път; че
карали плътно вдясно; че на 02.11.2019г бил приет в болница и
изписан на 05.11.2019г; че майка му
трябвало да го води в София на психолог.
Към доказателствената
съвкупност съдът приобщава и четирите експертни заключения.
Съдебномедицинската експертиза,
изготвена от д-р С. С. не беше оспорена, дава отговор на поставените въпроси и
съдът няма основания да не я кредитира в пълнота.
Във връзка с механизма на ПТП и
да отговори на въпроси, относими към предмета на делото,
в хода на досъдебното производство е била назначена една съдебна автотехническа експертизи, а в хода на съдебното следствие
съдът назначи още две допълнителни автотехнически
експертиза :
Вещото лице инж. Г. Х. приема, че подсъдимият се е движел със
скорост около 80 км/ч и описва механизма на ПТП. Дал е и отговор кои точно
разпоредби от ЗДП били нарушени.
Двете допълнителни експертизи
бяха изготвени от доцент д-р инж. Х.У., които дадоха отговор на неизяснени
въпроси, включени в предмета на доказазване.
Експертното заключение,
изготвено от инж. Х. съдът не кредитира в частта му, в която е дал отговор кои
разпоредби от ЗДП са били нарушени. Недопустимо е било разследващият полицай да
поставя такъв въпрос, тъй като прилагането на правото е задължение на
съответния орган, а не на експерта.
Безпредметно е съдът да
коментира и разликата в скоростта на движение на лекия автомобил Опел Вектра, установена в отделните експертизи (доцент д-р инж. Х.У. поддържа, че скоростта
е била около 50 км/ч), тъй като срещу обвиняемия не е повдигнато обвинение да е
управлявал с превишена, респ. несъобразена скорост.
В останалата му част кредитира
заключението на инж. Х., както и в цялост двете допълнителни експертни
заключения, изготвени от доцент д-р инж. Х.У., тъй като дават екзактни отговори
на поставените въпроси и липсват доказателства, които да поставят под съмнение
тяхната правилност.
Съдът кредитира и всички
прочетени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна
до правния извод, че обвиняемият Л.В.К. е невиновен в това, че на 02.11.2019г в 17:25 часа по път ІІ-48 на км.36,500 в землището на
село Градец, община Котел, при управление на МПС нарушил правилата на движение
по пътищата – чл.23 и чл.77 от ЗДП, и по непредпазливост причинил на С Желков Дончев средна телесна повреда, поради което го
оправда по повдигнатото му обвинение за извършено по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2 вр. чл.342, ал.1 от НК престъпление.
По делото има данни за причинени имуществени вреди – тези
по каруцата и по автомобила Фолксваген, но тъй като те не са съставомерни и не са установени, производството е допустимо
да се развие по реда на глава ХХVІІІ от НПК – ТР № 2/22.12.2016г по
тълкувателно дело № 2/2016г на ВКС,ОСНК, т.3.
Установено е, че на посоченото време и място обвиняемият,
управлявайки лек автомобил Опел Вектра, е блъснал
каруца, на която се е возел пострадалият С Д., който изпаднал от каруцата и
получил средна телесна повреда.
Телесната повреда е средна, тъй като са били затруднени
движенията на горния ляв крайник на пострадалото лице за повече от тридесет
дни, което в съдебната практика се възприема като трайно затруднение по смисъла
на чл.129 от НК.
Обвиняемият обаче не е нарушил посочените в обвинителния
акт правила за движение по пътищата, поради което не следва да носи наказателна
отговорност.
Първата посочена в постановлението разпоредба е тази на
чл.23, ал.1 от ЗДП, поставяща задължение към водача на пътното превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Указания по прилагане на чл.124 от ППЗДП (отм), идентичен на сегадействащия
чл.23, ал.1 от ЗДП, са дадени в ТР № 12/01.03.1983г по наказателно дело №
12/1983г на ВКС, ОСНК, в което се разяснява следното : „Когато две моторни превозни
средства се движат по една
и съща лента едно след друго,
следва да
спазват дистанция, при която водачът
на движещото се отзад превозно
средство при всяко положение да е в състояние да избегне удар
в движещото се отпред при намаляване
на скоростта му или при
внезапно спиране. Това се постига, когато
водачът, движещ се отзад, съобрази
скоростта на движението със състоянието на пътната настилка, спирачните възможности на управляваното от него моторно
превозно средство и разстоянието на движещия се отпред.
Скъсяването на дистанцията
може да се
дължи на намаляване на скоростта
на движещото се отпред превозно
средство, от аварийното му спиране
или от несъобразена
скорост на движещото се отзад
превозно средство. При такива опасни ситуации
от скъсената дистанция между движещите се едно
след друго превозни средства, от самото рязко
спиране на движещото се отзад
превозно средство или при принудителното
му отклонение вляво или вдясно“. При всички случай безопасната дистанция не може да
бъде по-малка от величината на
опасната зона за спиране – решение №234/23.06.1988г по наказателно дело №241/88г на ВС, Военна колегия. По делото няма данни
каруцата, като движещо се отпред превозно средство, да е намалила скоростта си
или да е спряла. Както вещото лице доцент
д-р инж. Х.У. поддържа и в двете допълнителни експертни заключения, причините
за ПТП следва да се търсят в скоростта, която би могло да се изследва дали е
съобразена с пътните условия, а не в липсата на дистанция или заслепяване –
така решение № 84/05.07.2018г, постановено по наказателно дело № 277/2018г,
препращащо към решение № 234/1988г. Следователно първопричина се явява
скоростта за движение, но по делото няма обвинение по чл.20 от ЗДП, поради
което е недопустимо този въпрос да се поставя на изследване.
Втората посочена за нарушена разпоредба е на чл.77 от
ЗДП, задължаваща водача на пътното превозно средство да намали скоростта си и
при необходимост да спре, ако бъде заслепен.
Според допълнителната автотехническа
експертиза, приета в проведеното на 13.01.2022г съдебно заседание, навлизането
на автомобила Опел вектра в зоната на правия участък
и движението на автомобила срещу светлините е моментът, в който обвиняемият е
бил в затруднение да възприеме наличието на каруцата. Тъй като обективните
данни сочат предприемане на спиране, това означава, че не е налице заслепяване,
а намалена видимост към тъмния обект, каквато се явява каруцата спрямо
осветеността на фаровете. Обвиняемият първо възприел фаровете на автомобила
Фолксваген, а след това каруцата, когато е бил на разстояние около 30м от
мястото на удара, като не е имал обективна възможност да възприеме каруцата в
по – ранен момент, независимо от нейното обозначаване. Моментът на възникване
на опасността, от който водачът е длъжен да вземе предписаните мерки за
безопасност на движението, които се изразяват в намаляване на скоростта или
спиране, е възприемане на пътното препятствие – решение № 1271/09.12.1976г,
постановено по наказателно дело № 1128/1976г, ВКС, ІІІ н.о. Установено е, че
опасната зона на спиране на автомобила Опел вектра е
39 км/ч, което означава, че сблъскът с каруцата е бил
непредотвратим при избраната скорост на движение. В решение № 51/03.04.2009г,
постановено по наказателно дело № 660/2008г, ВКС, ІІ н.о, постановено по сходен
случай, е възприето следното : „…касаторът с предходното
си неправомерно поведение по отношение
величината на скоростта, с която е управлявал
автомобила, сам се
е поставил в положение на невъзможност да предотврати настъпване на вредоносния
резултат. Поведението на касатора в случая разкрива типичната хипотеза на професионалната
непредпазливост, допускана от водачите, защото
е управлявал автомобила нощно време на
къси светлини и насрещно движещи се, също на светлини, моторни превозни
средства – намалена видимост, със скорост, при която опасната зона за спиране
е по-голяма от разстоянието на видимостта, осигурявана от
осветлението на фаровете. Очевидно е при това положение,
че той ще
се окаже в положение на безпомощност,
когато възприеме пътното препятствие, защото то във
всички случаи ще се яви
в опасната зона за спиране.“ Доколкото обаче по настоящото дело няма обвинение за
нарушение на правилата за скоростта за движение, съдът приема, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.14 от НК.
Тъй като не се установи обвиняемият да е нарушил
очертаните в постановлението по чл.78а от НК нарушения на разпоредбите на ЗДП,
то съдът го призна за невиновен да е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Разноските остават за сметка на органа, който ги е
направил.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови решението
си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :