Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 01.02.2010                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                       първи граждански състав

На двадесет и девети януари                             две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-П.

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 929  по описа за 2009 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производство за развод по взаимно съгласие.

Ищцата – С.П.М. в исковата си молба твърди, че със съпруга ú сключили граждански брак на 11.11.1979г. при Община К****** Кметство село Д*****, като от брака имат родени две деца – Н******И***** М., роден на ***г. и П***** И***** М., роден на ***г. - пълнолетни към настоящия момент. Твърди, че след сключване на брака, заживели в дома на родителите на съпруга ú в село Д****** където се родили и двете им деца. Въпреки трудностите, свързани с присъствието на родителите на съпруга ú, баба му и дядо му, както и девер ú, се опитали да извоюват свое пространство. В присъствието на всички тези хора и с помощта основно на свекърва ú отглеждали и възпитавали децата си. Това продължило години, като през 19***. решили да излязат и да живеят сами на квартира в град С****. Твърди, че през 19**г. си закупели собствено жилище. Твърди, че още от началото на брака им, независимо, че имали доста финансови затруднения, съпругът ú започнал съвсем самостоятелно да взима решения първо да сменя работните си места, след което да тегли кредити от различни банки, за които я уведомявал постфактум, като задълженията оставали предимно за нейна сметка ***, че той не се задържал дълго време на едно работно място. Сумите, които теглел не постъпвали в семейството им, а за тях оставали само задълженията. Сочи, като особено фрапиращ случай през  1994г.,  когато съдия  изпълнител запечатал жилището им, поради неизплащане на кредит и това станало в присъствието на децата ни. По това време съпругът ú бил в Г*****, като тя три месеца нямала никаква връзка с него и не успяла да му кажа какво се случва. Тогава направила молба за разсрочено плащане на кредита, след което заедно с децата и майката на съпруга ú започнали да отглеждат мента, за да могат да погасят задължението, като през това време ответникът не им изпратил никаква сума. Твърди, че съпругът ú се върнал от Г*****, започнал работа в една фирма за кратко, излизайки от там отново със заем, който заем останал отново при тях като задължение. Във връзка с тези действия от негова страна, отношенията им вкъщи били изострени до крайна степен, не протичал нормален разговор или ако имало такъв винаги темата опирала до липсата на пари. По този начин продължавал живота им, като синовете им напуснали дома им през 20***., а те двамата останали сами, като основно ищцата грижила за финансите. Сочи, че съпругът ú бил инвалидизиран поради болест през 20***., но макар, че бил с право на работа, такава не е търсил или ако е започвал такава е била за кратко и на различни места. Твърди, че през януари 20**г. ú заявил, че ще тегли кредит в размер на 400 лева, за да си оправя зъбите и отишъл в София, където казал, че ще работи. При едно от идванията си в С**** заявил, че е изтеглил още един кредит в размер отново на 400 лева. В началото на месец март се върнал в Сопот и заявил, че фирмата не им осигурявала работа за момента и ще ги търси кога да се явят на работа, но през това време ще стои тук. Така през месец март изтеглил още един кредит в размер на 500 лева. Сочи, че нямала никаква възможност да изплаща сумите, тъй като това задължение било основно върху нея, съпругът ú заявил, че поема ангажимент да си покрие всички свои задължения във връзка с което направил постъпки в Банка ДСК за кредит в размер на 3000 лева, като ищцата станала поръчител за тази сума и с нея изплатили останалите кредити. Сочи, че в тази сложна кредитна обстановка в семейство им, в непрекъснато възникващите задължения, свързани с теглените от съпруга ú заеми, за нея станал непосилен начина на живот и до неизбежните конфликти, като на 06.08.2009г. напуснала семейното жилище и му заявила, че не може повече да плаща неговите разходи и да живея по този начин. МОЛИ съда да постанови решение, с което да с което прекрати сключения помежду им граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Претендира след развода да носи предбрачната си фамилия Б*******. Не претендира ползването на семейното им жилище, представляващо апартамент, находящ се в град С****.

Ответникът – И.Н.М., в срока по реда на член 131 от ГПК не взима становище по така предявения иск.

 В ХОДА на производството, страните са постигнали споразумение, предвид което, на основание член 321, ал. 5 от ГПК, съдът е преминал в производство за развод по взаимно съгласие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са сключили такъв на 11.11.19***. с акт № 11 от 11.11.19***. на Кметство село Д*****, Община К******.

В проведеното съдебно заседание, страните декларират сериозно и непоколебимо свое желание да се прекрати брака им. Представеното пред съда споразумение , съдът намира за законосъобразно и непротиворечащо на закона и морала. Ето защо, същото следва да бъде утвърдено като неразделна част от настоящото решение. При тези обстоятелства, съдът намира искането за основателно и следва да прекрати брака между страните с развод по взаимно съгласие, при условията на постигнатото между тях споразумение.

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 40.00 лева. Съгласно споразумението, разноските за държавни такси се по делото се поемат от страни по равно. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като допълнителната държавна такса по допускането на развода в размер от по 7.50 лева следва да се внесе всеки един от молителите.

                        Мотивиран от изложеното , съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

         ПРЕКРАТЯВА по взаимно съгласие брака, сключен между С.П.М. *** с ЕГН ********** и И.Н.М. *** с ЕГН **********,  сключен с Акт за граждански брак № 11 от 11.11.1979г.  при Община Карлово.

ОДОБРЯВА постигнатото между страните споразумение, както следва:

         Страните нямат малолетни и непълнолетни деца, поради което и спор относно упражняването на родителски права, режим на свиждане и издръжка на деца няма.

След развода съпрузите няма да си дължат издръжка.

         След развода, семейното жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ, находящо се в град С****, ж.к. „С****”, бл.***, вх.**, ет. ** ап. *** след развода ще се ползва от И.Н.М..

         След прекратяване на брака, С.П.М. ще носи предбрачното си фамилно име – Б*******.

         Спор относно права на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти и движими вещи, членски права в ЖСК и общи влогове не съществува, тъй като страните нямат и не са придобили такива. Придобитите по време на брака движими вещи, са поделени извънсъдебно, като съпрузите нямат такива, които да са предмет на делба.

         Разноските по съдебното производство всеки от съпрузите поема по равно от страните.

                   ОСЪЖДА С.П.М. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС държавна такса в размер на 7.50 лева.

            ОСЪЖДА И.Н.М. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на ВСС в размер на  7.50 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: