Решение по дело №170/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1393
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20201100500170
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

гр. София, 20.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:   

                                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

     ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ                                                                ИЛИАНА СТАНКОВА                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Станкова ч.гр.д. № 170 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от „В.“ ООД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20198440402149 срещу постановление от 31.10.2019г. (обективирано в покана за доброволно изпълнение) на съдебен изпълнител С.Я., рег. № 844 КЧСИ, изменено с постановление от 11.11.2019 г., с което са определени като дължими от него разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер над 200,00 лева. Твърди, че от страна на взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, като в срока за доброволно изпълнение дължимите суми са изцяло изплатени. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева.

Взискателят „Х.Р.Е.2“ ООД, представляван от адв. В.Е.-Н., намира жалбата за неоснователна. Твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение е уговорено и заплатено, като предварително няма как да се предвиди какви действия ще е необходимо да предприеме в изпълнителното производство. Сочи, че освен действията по образуване на изпълнителното производство са предприети и действия по възлагане на частния съдебен изпълнител за извършване на пълно имуществено проучване на длъжника, за налагане на възбрани и запори. Евентуално твърди възнаграждението да следва да се намали до сбора на сумата от 200,00 лева – възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и 488,50 лева – минимален размер на възнаграждението за водене на изпълнителното дело.

В мотиви си, ЧСИ С.Я.сочи, че с постановлението си за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя същото е намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, както и че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил и начина на принудително изпълнение и е извършил действия с цел удовлетворяване на вземането, както и по защита във връзка с подадената частна жалба.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

  От представените материали по изп.д. № 20198440402149 на ЧСИ С.Я.е видно, че е образувано по молба от 08.10.2019 г. на взискателя „Х.Р.Е.2“ ООД, представляван от адв. В.Е.-Н.срещу длъжника „В.“ ООД за събиране на сумите по изпълнителен лист от 30.07.2019 г., издаден по т.д. № 1336/2012 г. на СГС, VІ-22 състав за сумата от общо 14 900 лева – присъдени разноски, като в молбата е направено и искане да бъдат събрани в хода на производството по принудително изпълнение и направените в това производство от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лева и законната лихва. В молбата е направено искане за пълно проучване на длъжника, справки за вземания от трети лица и налагане на запори при тяхното наличие, справки за наличие на МПС и налагане на запори, при тяхното наличие, както и справки за банкови сметки и налагане на запори при тяхното наличие, както и е възложено извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е представен Договор за правни услуги с предмет образуване и водене на изпълнително дело за вземанията по изпълнителен лист от 30.07.2019 г. срещу длъжника „ВБН“ ЕООД, при възнаграждение в размер на 1100,00 лева, за плащането на която сума договорът служи за разписка.

С разпореждане от 08.10.2019 г. на помощник-частен съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ С.Я.е разпоредено образуването на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение, налагането на запори върху сметките посочени по справка от БНБ, както и извършването на други справки за имущественото състояние на длъжника, като е присъединен за събиране адвокатски хонорар от 1100,00 лева. На 31.10.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД, получено на 05.11.2019 г., като на 13.11.2019 г. по изпълнителното дело е получена информация, че длъжникът има сметка в банката и запорът е изпълнен. На 31.10.2019 г. е изпратено съобщение до дължинка за образуване на изпълнителното дело, без да му е връчена покана за доброволно изпълнение. Съобщението е получено на 06.11.2019 г. в кантората на частния съдебен изпълнител, като след запознаване с материалите по делото длъжникът е посочил, че по банковата му сметка в банка ДСК има средства за погасяване на цялото му задължение. Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника е изпратена едва на 11.11.2019 г. и е получена на следващия ден. На 08.11.2019 г. длъжникът по изпълнението е подал молба до частния съдебен изпълнител срещу разноските, посочени в ПДИ на взискателя в изпълнителното производство, в която е посочил, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи, тъй като от взискателя по изпълнителното дело не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, като длъжникът е лишен от възможност да извърши доброволно плащане в двуседмичен срок от връчване на ПДИ, тъй като преди това сумата е била вече запорирана по сметката на дружеството в Банка ДСК ЕАД. Направено е искане възнаграждението на взискателя да бъде намалено на 200,00 лева – възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. С постановление от 11.11.2019 г. адвокатското възнаграждение на взискателя е намалено на 977,00 лева.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му. Възлагането с молбата на действия на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ не представлява фактически действия по събиране на вземането, а само възлагане на съдебния изпълнител да извършва справки и сам да определи начина на изпълнението, който по принцип следва да бъде посочен в самата молба  за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, т.е. това е необходим елемент от редовността на молбата.

Ето защо единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия по делото са тези по подаване на молба за образуването му. Извършването на други изпълнителни действия не е необходимо, тъй като в настоящия случай още преди да започне на тече срокът за доброволно изпълнение е посочил погасяването да стане от сметката му в Банка ДСК ЕАД, като се установява, че в последствие целият размер на сумите по запорното съобщение са преведени от банката по сметка на ЧСИ.

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата. Делото по изложените по-горе мотиви не се характеризира с фактическа и правна сложност.

            Предвид изложеното жалбата се явява основателна.

            Жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изп.д. № 20198440402149 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, в размер на 977,00 лева, като ИЗМЕНЯ  същите в размер на 200,00 лв. –  адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.