№ 1099
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202214 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ИВ. Р. с ЕГН ********** от гр.Варна,
чрез адв. А.А., ВАК срещу НП № 23-0001891/15.12.2021 год. на Директора на
РД „АА“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.18 ал.1,т.1 от
Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на осн.чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтПр му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/
лв..
С жалбата се иска отмяната на НП, като се оспорва фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП.Твърди се, че същото е необосновано и
незаконосъобразно. Счита, че са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна – РД „АА“ - Варна, редовно призована, в първото
съдебно заседание са представлява от мл. експерт В. С. В. , която моли НП да
бъде потвърдено изцяло и по размер. Моли съда за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство.
Актосъставителят Т.Т., редовно призован, взема становище по жалбата и
1
поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, серия А-2021, бланков № 295849/18.11.2021 год.
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на
18.11.2021 г. около 11:30 ч. в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, на таксиметрова
стоянка по бул.“Народни будители“, пред кръгово кръстовище с ул.“Св. Св.
Кирил и Методий“, престоява в изчакване на пътници с лек таксиметров
автомобил марка „Шкода“ с рег. № В 91-15 ТХ, кат. М1, обозначен, облепен
и маркиран за извършване на таксиметров превоз на пътници с поставен знак
„Такси“ и включен ЕТАФП № ЕС028218 на режим „Свободно“.
При проверката е установено:
Водачът извършва таксиметров превоз на пътници, видно от Пътна
книжка, сер. „Б“ № 156, издадена от превозвача „Божо 2017“ ЕООД,, с
попълнен пътен лист № 00020 за 18.11.2021 год. и отчет на водача за
18.11.2021 год. от монтиран на МПС ЕТАФП № ЕС028218, с ФП 46095218,
без да притежава СУМПС от категория „В“, издадено в Република
България. Водачът притежава СУМПС № RAYKO608125MI9W41, издадено
на 21.01.2018 г. от Обединено кралство Великобриттания.
Нарушението е установено при извършване на проверка от служители
на Регионална Дирекция "АА" гр.Варна – нарушение на чл.18, ал.1, т.1 от
Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата
бележки и възражения не отразил да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП №
23-0001891/15.12.2021 год. , с което за извършено нарушение на чл. 18, ал.1,
т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на осн. чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтПр.
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на
2000.00 /две хиляди/ лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя – Т.Т., който потвърждава изложеното в акта. Посочва, че
при акция на територията на гр. Варна, била извършена проверка
таксиметров автомобил. .При проверката се установило, че водача извършва
таксиметров превоз без да притежава СУМПС от категория – „В“, издадено в
Република България.
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля - Т.,
дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени
доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на РД „АА“ гр.Варна , въз основа на Заповед № РД- 08 -
30/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във
вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените
наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На базата на събраните по делото гласни и приетите
писмени доказателства по преписката, съдът счита, че описаната по акта и
наказателното постановление фактическа обстановка е установена
категорично.
3
В нормата на чл. 18, ал.1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници е предвидена забрана за водачите на
таксиметрови автомобили да извършват таксиметров превоз, без да
притежава валидно свидетелство за управление на МПС, от категория – „В“,
издадено в Република България.
Съгласно чл.2 от Наредбата, таксиметров превоз на пътници е
обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.
Легална дефиниция на понятието „обществен превоз” се съдържа в § 1,
т.1 от ДР на ЗАвтП, който гласи, че обществен превоз е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
Налице е действително установяване от страна на контролните органи
при проверката, че се касае до управление на лек таксиметров автомобил, -
„Шкода“ с рег. № В 91-15 ТХ, кат. М1, обозначен, облепен и маркиран за
извършване на таксиметров превоз на пътници с поставен знак „Такси“ и
включен ЕТАФП № ЕС028218 на режим „Свободно“, който престоява в
изчакване на пътници .
При условие, че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на
пътници, по отношение на него са възникнали и съществували и задължения
за съобразяване със специалните разпоредби на Наредба № 34/99 г. за
таксиметров превоз на пътници и действително към момента на проверката
не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, от категория
– „В“, издадено в Република България, което е негово задължение по чл.18,
ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г..
Съдът намира направеното възражение от процесуалния представител
на жалбоподателя за неоснователно. Правилно АНО е ангажирал
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата таксиметров превоз на пътници може
да се извършва и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името
на превозвача по ал. 1, притежаващи валидно свидетелство за управление на
МПС, от категория – „В“, издадено в Република България. След като
жалбоподателя не е притежавал такова СУМПС, същият не е следвало да
извършва таксиметрови превози.
Съответно в чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните, е предвидено
налагане на административно наказание глоба в размер на 2000. 00 /две
хиляди/ лева, на водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в
случай че това нарушение е първо.
4
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е
наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството,
че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне
на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер.
Според състава на съда процесното нарушение не съставляват
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. С
деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово
регламентирания ред за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид
завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за
нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита.
Непредставянето на съответните изискуеми от нормативната база документи,
води до невъзможност от осъществяване на контрол за спазване на
изискванията за осъществяване на посочената дейност от съответните водачи.
С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РД
„АА“ гр.Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна се е явил само
в едно съдебно заседание, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001891/15.12.2021 год. на Директора на
РД „АА“ гр.Варна, с което на М. ИВ. Р. с ЕГН ********** от гр.Варна за
извършено нарушение на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 34/ 06.12.1999 год. на
МТ, на осн. чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтПр е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв..
ОСЪЖДА М. ИВ. Р. с ЕГН ********** да заплати на Регионална
дирекция „ Автомобилна администрация“ Варна сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, за осъществено процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6