Решение по дело №16085/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1868
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Чавдар Александров Костов
Дело: 20211110216085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1868
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110216085 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 16085 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. К. Д. срещу Наказателно постановление
/НП/ № 19-4332-026781 от 18.12.2019 г., издадено от Г В Б – Началник на
група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР /ОПП-СДВР/, с което на
жалбоподателя Б. К. Д. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата от Б. К. Д., се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото
му нарушение. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят Б. К. Д., редовно уведомен, не се явява.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 27.11.2019 г., около 21:30 часа във връзка със сигнал за настъпило
1
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на бул. „Христо Ботев“ в гр. София
били изпратени П. Петров и свид. П. К. – полицейски служители от отдел
„Пътна полиция“ при СДВР. На мястото същите установили двамата водачи
на превозните средства, участвали в ПТП и дали за попълване декларации.
Въз основа на заявеното от участниците в ПТП била изготвена скица на ПТП
и съставен протокол за ПТП № 1766212 от 27.11.2019 г.
Въз основа на данните от участниците в ПТП било установено, че на
27.11.2019 г., около 21.30 часа, в гр. София жалбоподателят Б. К. Д. е
управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № по бул. „Христо Ботев“, с
посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Пиротска“, като около 20-
30 метра след кръстовището с ул. „Цар Симеон“ при извършване на маневра
завиване в обратна посока не е пропуснал попътно движещия се от лявата му
страна лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. № и е реализирал
пътнотранспортно произшествие.
Свидетелят П. К. – „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, счел, че
жалбоподателят Б. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, поради
което му съставил акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА № 363727 от 27.11.2019 г. за това, че на същата дата, в
22:33 часа, в гр. София е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №
СВ 0682 НР по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от ул. „Цар
Симеон“ към ул. „Пиротска“, и на около 20-30 метра след кръстовището с ул.
„Цар Симеон“ при маневра завиване в обратна посока, при недостатъчна
широчина на платното, не е пропуснал и е реализирал леко ПТП с попътно
движещия се отляво лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. № , с което виновно
нарушил чл. 38, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и
свидетеля и предявен на нарушителя, който отказал да го подпише и да
получи препис от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на
нарушението и дадената му правна квалификация Г В Б – Началник на група
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, издала обжалваното НП № 19-4332-
026781 от 18.12.2019 г., с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП наложила на жалбоподателя Б. Д. административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 3 от
ЗДвП. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 09.11.2021 г., като на
същата дата пред наказващия орган е депозирана жалбата срещу НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля П. Т. К., дадени в хода на съдебното следствие, 2
бр. декларации, скица на ПТП, заверено копие на протокол за ПТП №
1766212 от 27.11.2019 г., справка картон на водача Б. Д. за извършени
нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповеди на министъра на
вътрешните работни относно компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган /АНО/.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля П. К., намирайки ги за
обективни, последователни и логични, като същите се подкрепят и допълват
от писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се
установяват обстоятелствата, свързани с посещаването на мястото на
процесното ПТП, констатираното на място, получените устни сведения от
водачите на двата автомобила и съставянето на АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни
органи, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДвП - при недостатъчна широчина завиването
в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение,
но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и
попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
Съдебният състав намира, че описанието на нарушението в АУАН и НП
е непълно и не съответства на посочената като нарушена норма на чл. 38, ал. 3
от ЗДвП, която урежда изключение от правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗДвП, че
завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по
посока на движението. В двата процесуални акта е отразено, че нарушението
се изразява в това, че жалбоподателят не е пропуснал попътно движещия се
отляво лек автомобил „Киа Каренс“ при маневра завиване в обратна посока
при недостатъчна ширина от другата част на платното, поради което е
реализирал ПТП. В словесното описание на нарушението обаче не е посочен
съставомерен елемент, а именно от коя „друга част“ на платното за движение
жалбоподателят е започнал маневрата си завиване в обратна посока,
3
доколкото разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП визира случаите, в които тази
маневра е предприета в друга част на платното за движение, различна от най-
лявата пътна лента по посока на движението. Липсата на пълно и
изчерпателно описание на нарушението, както и несъответствието между
словесно и цифрово описание на нарушението представляват съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като затрудняват наказаното лице
да разбере рамките на предявеното му административно обвинение и водят до
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно
постановление е издадено и при неправилно приложение на материалния
закон, доколкото административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Б. К. Д. е неправилно ангажирана за нарушение, което той не е
извършил, вкл. в посоченото в акта и НП време.
В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че от писмените
доказателства /декларации на участниците в ПТП и протокол за ПТП/ се
установява, че пътнотранспортното произшествие е реализирано около 21:30
часа на 27.11.2019 г., а в 22:30 часа е съставен самият протокол за него, т.е.
процесното нарушение не е извършено в 22:33 часа на 27.11.2019 г., както се
твърди в АУАН и НП. На следващо място, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че жалбоподателят Д. е предприел
маневра завиване в обратна посока от най-лявата лента по посока на
движението, съгласно общото изискване на чл. 38, ал. 1 от ЗДвП, т.е. в случая
не намира приложение правилото на алинея трета. Предвид изложеното, АНО
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.
38, ал. 3 от ЗДвП.
Що се отнася до причиненото ПТП, то същото е резултат на неспазване
на общото правило на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което преди да започне
маневра, свързана с отклонение наляво по платното за движение, водачът на
пътно превозно средство трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Поради това, съдът намира, че АНО неправилно е установил част
от фактите, а именно какво точно действие или бездействие стои в причинна
връзка с настъпването на произшествието, а това от своя страна е обусловило
и неточно определяне на нарушената законова разпоредба.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
При този изход от делото правото на присъждане на разноски се
поражда в полза на жалбоподателя, който обаче не е направил такова искане,
поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-4332-026781 от 18.12.2019
г., издадено от Г В Б – Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на Б. К. Д. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 4 от Закон за движението по пътищата е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 38, ал. 3
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5