Р Е
Ш Е Н
И Е
N440
гр.Русе, 14.11.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Т.Н. и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N467 по описа за 2016
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ЧСИ Ц.Н.- рег.№ *** на КЧСИ с район на действие ОС П. чрез
пълномощника му адв. С.М. *** против решение №
351/09.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 6580/2015 г. на П.ския
районен съд в частта, с която е осъден да заплати на В.Н. *** сумата в размер
на 48.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконно
принудително изпълнение. Твърди, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост по съображенията, изложени в жалбата и иска отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.
Ответникът по жалбата В.Н.Н. оспорва основателността й по съображенията, изложени в
отговора по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно провомощията си, визирани в чл.269
от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна- ответника, имащ право на жалба и правен интерес от обжалване,
в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството по делото
е образувано по предявения от В.Н. *** против жалбоподателя иск с правно
основание чл.74 от ЗЧСИ.
Предмет на иска са
претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в направени от него транспортни
разходи, разходи за консумативи и личен труд,
съизмерим с адв. възнаграждения, визирани в Наредба
№1/2004 г., направени по повод водени граждански дела от неправомерни действия
на ЧСИ по изп.д.№ 18/2006 г. по описа на ЧСИ,
изразяващи се в нередовно връчване на ПДИ на длъжника и липса на решение по
разпределението.
От фактическа страна е
установено, че изпълнително дело №18/2006 г. по описа на ЧСИ е образувано по
молба на взискателя Н.Х.М.-И. срещу длъжниците „ИНОТ
АГРО“ ООД- гр.Априлци и ЕТ „Инот- Р. Н.“- гр.Априлци
и въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2005 г., издаден по ч.гр.д.№
844/2005 г. на П.ския районен съд.
До длъжниците
е изпратена призовка за доброволно изпълнение, връчена при условията на чл.51
от ГПК. С решение №840/06.01.2006 г.,
постановено по гр.д.№818/2005 г. на П.ския окръжен
съд е отменено като незаконосъобразно действието на съдебния изпълнител,
изразяващи се в изпращане на ПДИ до длъжниците и
същият е задължен да го повтори като са обезсилени извършените последващи действия. В изпълнение на това решение съдебният
изпълнител на 18.06.2006 г. е изпратил нови ПДИ до длъжниците,
връчени при отказ на 19.01.2006 г.
На 17.02.2009 г. В.Н.Н. е подал писмена молба с приложено пълномощно с
нотариална заверка от сина си Р. Н. за извършване на процесуално
представителство по изпълнителното дело. В това качество В.Н.Н. е предявявал искови молби и жалби срещу действията на
ЧСИ. В хода на изпълнителното производство като взискател е конституирана и
Държавата, както и ЕТ Д.Т. въз основа на
подадена от него молба. Проведена е публична продан на недвижим имот и до взискателите и длъжниците са
изпратени съобщения за предявяване на разпределение от 28.05.2011 г., съставен
е протокол за предявяването му на 03.06.2011 г., а на 21.12.2011 г. е издадено
и постановление за възлагане на недвижимия имот.
Първоинстанционният съд
е уважил предявеният иск за сумата в размер на 48.20 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за пощенски и транспортни услуги, ксерокопиране във
връзка с воденето на гр.д.№ 7126/2013 г. по описа на Пл
РС, гр.д.№ 216/2013 г. на РС Павликени и
гр.д.№ 347/2014 г. на РС Павликени, настъпили като резултат от
незаконосъобразните действия/ бездействия на ЧСИ по изп.д.№
18/2006 г. във връзка с липсата на валидно решение по чл.463 от ГПК по
съображения, че са налице неправомерни действия от страна на ответника,
изразяващи се във връчване на ПДИ по време, когато изпълнителното производство
е било спряно и съответно невръчване на ПДИ до длъжниците
след възобновяване на изпълнителното производство. Районният съд е приел също,
че тези действия са противоправни, тъй като е налице
нарушение на закона от страна на ЧСИ, който не изпълнил задължителните указания
на съда и е приел, че е налице процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, довело до воденето от страна на ищеца на посочените в исковата
молба граждански дела за защита на интересите на длъжниците
по изпълнението.
Решението е валидно,
допустимо, но неправилно.
При разглеждане на спора
първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно
е приложил материалния закон и решението е необосновано.
Разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ регламентира деликтната отговорност на частните
съдебни изпълнители в качеството им на длъжностни лица, които изпълняват
дейност по повод принудително изпълнение, за причинените от тях вреди от
незаконосъобразните им действия или бездействия при или по повод тази им
дейност. ЧСИ дължат обезщетение на увредените лица за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пряка вреда е тази,
която директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият
не би претърпял
вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са
само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ на основание чл.74 от ЗЧСИ, в доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на цитираната правна норма- неправомерни действия и/ или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване на вредата при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решения по чл. 290 от ГПК
№ 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО, цитирана и от първоинстанционния съд.В настоящото производство съдът извършва
самостоятелна преценка относно процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Това е така, тъй като с решението по
жалба срещу действия на частен
съдебен изпълнител се формира сила
на присъдено нещо по отношение
съществуването на потестативното право да се постанови
отмяната им, но не и по
отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този
процес. Относно обстоятелства от значение за
отговорността по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ сила на присъдено нещо не се формира, правоустановителното
действие на решението не се изразява в установена противоправност
на обжалваното съдебно-изпълнително действие, ако то бъде отменено.
В настоящият случай първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения като не е събрал по надлежния ред необходимите
доказателства, което е довело до неправилно установяване на релевантните за
спора факти.
От приложеното във въззивната инстанция
изпълнително дело №18/2006 г. по описа на жалбоподателя не се установява заявената
от ищеца незаконосъобразност на действията на ЧСИ.
Първото от заявените от ищеца основания за
ангажиране на отговорносттта на жалбоподателя в
качеството му на ЧСИ е нередовно връчване на призовка за доброволно изпълнение
/ПДИ/.
ПДИ има за цел да уведоми длъжника за започналото
изпълнително производство като го предупреждава, че ако не изпълни доброволно
задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Нейната задача е
да стимулира длъжника към доброволно изпълнение. Същата е процесуална
предпоставка за започване на принудително изпълнение, но тя не съставлява
принудително действие, което да подлежи на съдебен контрол по реда на обжалване
на действията на съдебния изпълнител.
В настоящият случай се установи, че съдебният
изпълнител е изпратил ПДИ до длъжниците, редовно
връчени съобразно правилата на ГПК /отм./. Установи се също, че след обжалване
от длъжниците и в изпълнение на указанията на съда,
съдебният изпълнител е извършил повторно връчване на ПДИ до длъжниците.
Обстоятелството дали това е извършено по време, в което изпълнителното
производство е спряно е ирелевантно и не обосновава противоправност на действията на жалбоподателя в качеството
му на съдебен изпълнител. Това е така, тъй като спиране на изпълнителното
производство означава забрана да се извършват изпълнителни действия, а както се
посочи по- горе ПДИ не съставлява токова действие.
Отделно от това следва да се посочи, че към
момента на връчване на ПДИ до длъжниците, ищецът не е
имал качеството на процесуален представител на сина си- длъжник по изпълнението,
поради което не е възможно същият да е претърпял каквито и е да било вреди от
тези действия.
Второто от заявените в исковата молба основания е
липса на решение по разпределението по чл.463 от ГПК.
В обжалваното решение първоинстанционният съд не е
изложил мотиви относно процесуалната незаконосъобразност на действията на
жалбоподателя във връзка с извършеното от него разпределение на сумата,
постъпила от публичната продан на недвижимия имот и същото е изцяло
необосновано.
Данните от изпълнителното дело сочат, че ЧСИ след
извършената публична продан на имота е съставил разпределение на сумата. Срещу
това разпределение е била подадена жалба от ищеца в качеството му на
пълномощник на длъжника, която е надлежно върната поради неотстраняване на нередовностите й.
С оглед на това не е възможно да се развие съдебно
производство по реда на чл.463 от ГПК и липсата на такова производство и
съдебно решение не опорочава извършените от ЧСИ действия по разпределението.
Въззивният съд приема, че по делото не е установена
заявената незаконосъобразност на действията на жалбоподателя, поради което не е
налице основание за ангажиране на неговата обезщетителна
отговорност.
Неправилно и в противоречие на процесуалните
правила и материалния закон първоинстанционния съд е приел, че ответникът по
жалбата е претърпял вреди от воденето на посочените от него граждански дела,
свързани с горепосочените действия на ЧСИ.
По делото няма доказателства, които да установяват
както предмета на спора по посочените граждански дела, така и наличието на
преки вреди от тях, настъпили в правната сфера на ищеца, поради което не са
налице и другите елементи от фактическия състав на чл.74 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че решението в
обжалваната част е неправилно като постановено при съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, поради
което същото следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново
решение, с което предявеният иск се отхвърли изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на ответника по
жалбата. В полза на жалбаподателя следва да се
присъдят направените от него разноски- платено адв.
възнаграждение в размер на 300 лв., както и платена държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
351/09.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 6580/2015 г. на П.ския
районен съд в частта, с която ЧСИ Ц.Н.- рег.№*** на КЧСИ е осъден да заплати на
В.Н. *** сумата в размер на 48.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени
вреди от незаконно принудително изпълнение и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Н.
*** против ЧСИ Ц.Н.- гр.П., рег.№*** на КЧСИ иск за сумата в размер на 48.20
лв.- представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА В.Н. *** да
заплати на ЧСИ Ц.Н.- рег.№*** на КЧСИ сумата в размер на 325 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.