РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. К., 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20245100600367 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 50/07.10.2024 г., постановена по НЧХД № 792/2023 г., по
описа на К.йският районен съд, подсъдимият Е. М. И. от гр.К., е признат за
невиновен в това, че:
На 25.03.2023 г., в гр. К., общ. К., обл. К., е разгласил позорно
обстоятелство спрямо И. О. Х., с ЕГН **********, в качеството му на
длъжностно лице по време на изпълнение на служебните му задължения като
****** в *************., изпълняващ ************, а именно: че при
изпълнение на служебните си задължения консумира алкохол, като клеветата е
разпространена устно при обаждане на Единен европейски номер 112 -
престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3,
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователен и
недоказан, предявения от частния тъжител и граждански ищец И. О. Х., с ЕГН
**********, против подсъдимия Е. М. И., с ЕГН ********** и приет за
1
съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 5 000 лв. /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата. С присъдата на основание чл.190, ал.1 от
НПК, тъжителя И. О. Х., с ЕГН **********, е осъден да заплати на
подсъдимия Е. М. И. сумата в размер на 1680 лева, представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на тъжителят
И. О. Х., подадена чрез повереника му адв.М. Б. от АК – К. против присъдата
постановена по НЧХД № 792/2023 г. по описа на РС – К..
В жалбата се твърди, че присъдата постановена от РС – К. е
необоснована, неправилна и незаконосъобразна, поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с правната квалификация на деянието, както и с анализа и
оценката на доказателствата събрани по делото.
Моли, първоинстанционната оправдателна присъда да бъде отменена и
да се постанови нова, с която Е. М. И. да бъде признат за виновен по
обвинението, за което е предаден на съд, както и да бъде осъден да заплати на
тъжителя сумата от 5000.00 лева за нанесени неимуществени вреди от
престъплението. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото
да се върне на първа инстанция за разглеждане от друг състав съгласно
разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК.
В допълнение към въззивната жалба се излагат подробни доводи в
подкрепа на същата. Неправилно първоинстанционния съд квалифицирал
деянието по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1 от НК и
съответно неправилно бил достигнал до извода, че подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав „клевета“.
Служебно задължение на съда било да определи квалифицирането на
престъпното деяние.
Твърди се, че фактическата обстановка била правилно възприета от
съда, включително и факта, че подсъдимият подал на ЕЕН 112 девет броя
сигнали, в които съобщавал, че полицаите, които дошли по негов сигнал са го
изгонили от Районното управление – К. и били пияни и пиели алкохол в
патрулния автомобил, както и съобщил, че полицаите били трима
2
униформени, съобщил и марката и номера на служебния автомобил, както и
че иска тези полицаи да бъдат отстранени от работа. След получаване на
сигналите била разпоредена проверка на тримата полицейски служители, един
от които е тъжителят, за алкохол, както и че след проверката последният се е
почувствал засегнат, че спрямо него са извършени действия по проверка и че е
станал обект на подмятания и шеги относно случилото се. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че не били ангажирани доказателства за
това, че от страна на подсъдимия са разпространени твърдените позорни
обстоятелства, като от свидетелските показания ставало ясно, че изнесените
позорни обстоятелства от подсъдимия били сведени до знанието на трети лица
– работещите на ЕЕН 112, полицейските служители и други лица, и те са
рефлектирали върху тъжителя. Подсъдимият многократно звънял на ЕЕН 112
и заявявал, че полицаите посетили подадения от него сигнал са пияни, като не
бил назовал по име тъжителят единствено, защото не го знаел, но в достатъчна
степен го е конкретизирал с описание на патрулния автомобил и екипа
посетил сигнала, посочвайки ги като водач, седящ отпред отдясно и седящата
отзад жена, като с описанието *****, ****, *** ******, седящ отпред в
патрулния автомобил, който пие в служебния автомобил уиски. Твърди се, че
подсъдимият безспорно е знаел, че тези сочени от него обстоятелства са
неверни и въпреки това ги е съобщил на трети лица и то многократно.
Безспорно било, че извършеното от подсъдимия деяние от субективна страна
било с пряк умисъл.
В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез повереника си,
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Ответника по въззивната жалба – подсъдимият Е. И., не се явява, като се
представлява от защитника си – адв.Н. М., който счита жалбата за
неоснователна. Защитата твърди, че подсъдимият в нито едно от обажданията,
които направил на ЕЕН 112 не е разгласил позорни обстоятелства по
отношение на тъжителя И. О. Х.. Установило се по делото, че тъжителят е
употребил питие – кола в автомобила и тъй като е било тъмно подсъдимият е
предал в обажданията си на ЕЕН 112 своите лични възприятия, като не е
посочил конкретно това лице, като по този начин се е възползвал от правото
си да подаде сигнал, в които е предал своите възприятия, които може и да са
били погрешни вследствие на неговото състояние след употреба на алкохол.
3
Това поведение на Е. И. не осъществявало престъпния състав, за който бил
предаден на съд. Моли, да се постанови решение, с което да се потвърди
обжалваната присъда, като се присъдят на подсъдимия и направените пред
въззивната инстанция разноски.
На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на
присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по
делото следното:
Подсъдимият Е. М. И., с ЕГН **********, е роден на **.**.****г. в гр.
К., български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес с. В., И. №*, общ. К.,
обл. К..
На 25.03.2023г. подсъдимият под влиянието на алкохол, осъществил
многократни телефонни разговори с оператор на Единен европейски номер
112, за да сигнализира за проблем с електричеството в сградата, в която живее,
а именно жилищен блок в гр. К., ж.к. „В.“, ул. „Х. № **, общ. К..
Настойчивите му обаждания предизвикали проверка на подадения от
него сигнал като от страна на дежурния оперативен служител от състава на
РУ - К. бил изпратен дежурен патрул за извършване проверка на място.
Тъжителят, съвместно с колегите си полицейските служители, разпитани в
качеството си на свидетели по делото, В. М. и Р. Х.а, посетили адреса, при
което установили, че на място пред блока в гр. К. на ул. „Х. № **, се намира
само лицето, подало сигнала, а именно: подсъдимият Е. М. И.. Същият бил във
видимо нетрезво състояние и обяснил, че във входа няма ток. Полицейските
служители обяснили, че трябва да се обади на „ЕВН“ и ако има повреда от
електроснабдителното дружество ще предприемат действия по
възстановяване на захранването. Подсъдимият заявил искане да депозира
жалба срещу „ЕВН“, настоявайки това да се случи в РУ - К..
С патрулен автомобил марка „О.“, модел „А“, с peг. № *******, лицето
било транспортирано до сградата на РУ-К., където му била осигурена
възможност да напише така исканата от него жалба. Малко след това
подсъдимият напуснал сградата на РУ - К. и се отправил към дома си.
След около час оперативният дежурен разпоредил на извършилите
4
проверката полицейски служители да се явят в сградата на РУ - К.,
съобщавайки им, че подсъдимият, след като е напуснал сградата на РУ - К., за
времето от 01.13 часа на 25.03.2023 г. до 01.45 часа на 25.03.2023 г., от
мобилен номер **********, е подал общо 9 /девет/ броя сигнали на Единен
европейски номер 112, а именно:
На 25.03.2023 г. в 01:13 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите,
които са дошли по негов сигнал са го изгонили от Районно управление - К. и
са били пияни и пиели алкохол в патрулния автомобил;
На 25.03.2023 г. в 01:14 часа подсъдимият е сигнализирал, че тримата
полицаи пият алкохол в служебната кола и иска нов полицейски екип;
На 25.03.2023 г. в 01:16 часа подсъдимият е сигнализирал, че полицаите
са пили алкохол в колата;
На 25.03.2023г. в 01:31 часа подсъдимият е поискал да му бъдат
предоставени трите имена на служителите, които са се отзовали на неговия
сигнал, като е сигнализирал, че тези служители пиели алкохол в колата. Сочел
служебен автомобил О. А, с peг. № * **** **. Освен това заявил, че в
патрулката имало трима униформени полицаи. *****, ****, **** ******,
който пиел в служебния автомобил уиски. Подсъдимият Е. И. бил заявил, че е
съгласен да свидетелства и искал полицаите да се отстранят от работа;
На 25.03.2023 г. в 01:40 часа подсъдимият е сигнализирал, че иска
държавният служител, който пиел алкохол да бъде отстранен;
На 25.03.2023 г. в 01:43 часа подсъдимият е сигнализирал, че отново
подава сигнала;
На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има
полицейска хайка и заплаха;
На 25.03.2023 г. в 01:44 часа подсъдимият е сигнализирал, че има
полицейска хайка и полицаите употребяват алкохол.
Служителите били тествани за употреба на алкохол в служебен сектор
на „Пътна Полиция“ при ОДМВР - К. с техническо устройство „Дрегер 7510“,
като пробите и на трима са отчели отрицателен резултат, т.е. липса на алкохол.
Първоинстанционният съд е посочил, че „изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
5
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:
писмени доказателства - справки, протоколи, график на дежурства,
свидетелски показания, предявените веществени доказателства, съдържащи
звукови файлове от подадените сигнали на ЕЕН 112, изслушани в ОСЗ, приети
и приложени по делото“. Посочено е също в мотивите на първоинстанционния
съд, че същият не е констатирал пороци, водещи до компрометиране на
доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и
„цени всички писмени доказателства“. Разпитаните свидетели В. М., Р. Х.а, Р.
К., К. А. и Е. Н., възпроизвеждали показания, свързани с получаването на
сигнали, предадени от ЕЕН 112, отработването им, както и че след проверката
на „тъжителката“ за алкохол, „същата се е почувствала засегната и че спрямо
нея са извършени действия по проверка и че е станала обект на подмятания и
шеги относно случилото се“. В тази им част районният съд е посочил, че
кредитирал напълно свидетелските показания, като логични, последователни
и непротИ.речиви, като нямало данни показанията да са тенденциозни или да
се изграждат върху обстоятелства, които свидетелите обективно не са могли
да възприемат. Видно било „от показанията на свидетелите, съдържа се
оценъчна дейност за висок професионализъм и колегиалност от страна на
тъжителката“, като за пореден път тъжителят И. О. Х. е посочен като
„тъжителка“, след което решаващият съд е заключил, че „в тази им част
показанията не се ценят, предвид че не възпроизвеждат възприятия относно
случилото се, а дават сведения за характеристична справка на тъжителят.
Никой от свидетелите обаче не е възприел пряко извършването на вменените
нарушения от страна на подсъдимия, за които е предаден на съд. Обективно и
това е било невъзможно. Възприятията на свидетелите са в резултат на
препредадени им обстоятелства, от чуто в последствие“.
Първоинстанционният съд е посочил, че „не били ангажирани
доказателства за това от страна на обвиняемия да са разпространени
твърдените позорни обстоятелства“. От свидетелските показания ставало
ясно, че информацията за извършената проверка за алкохол на „тъжителката“
е сведена до знанието на трети лица от непосочен източник в рамките на
ведомството, в което работи. Разпространяването на мълва сред служителите
не било в резултат на действия на подсъдимия или поне не се доказало
подобно обвинение. Разпространението на информация в рамките на РУ К. и
сред служителите индикирало вътрешен пропуск, свързан със свободно
6
обсъждане на служебна информация и не опазване на такава. Извън
правомощията на съда било да извършва проверка и да констатира пропуск
или нарушение на трудова дисциплина в настоящия случай“.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извода, че
подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на текста, по който е предаден на съд. В случая било повдигнато
обвинение на Е. М. И. за извършено престъпление по чл. 148. ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, което в съдебно заседание било
поддържано от частния тъжител и неговите повереници, но по делото
липсвали доказателства, от които да се направи единствено възможния извод,
че на процесната дата и място са отправени клеветнически твърдения от
страна на Е. М. И. спрямо И. О. Х.. Доказателствата по делото сочели, че
действително е имало вербални нападки от страна на Е. М. И. спрямо И. О. Х.
и колегите му, които заедно посетили сигнала, но не се доказало несъмнено, че
същите са в достатъчна степен индивидуализирани спрямо личността на И. О.
Х. и то в качеството му на длъжностно лице, а именно полицейски служител.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не можела да почива
на предположения, като било необходимо обвинението да бъде доказано по
несъмнен и категоричен начин, а това означавало от доказателствата да не
може да се направи друг извод, освен този, че именно подсъдимият е
осъществил инкриминираното деяние. По делото безспорни доказателства, от
които да следвал такъв извод не били събрани, напротив, възможни били и
други хипотези, поради което подсъдимият Е. М. И. бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във вр.
с ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Следвало да се отбележи и че от
обективна и субективна страна така описаното в тъжбата деяние не
осъществявало състава на престъплението с правна квалификация по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от НК, тъй като в настоящия случай тази разпоредба
била отменена с Държавен вестник, брой 67 от 2023 г., като следвало да се
приложи разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.
Настоящата въззивна инстанция намира, че при разглеждане на делото и
постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея,
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
7
процесуалните правила.
С разпореждане № 1140 от 02.10.2023 г., по чл.250-252 от НПК, съдията-
докладчик е установил, че делото е подсъдно на съда; че не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство;
произнесъл се е по направените с тъжбата доказателствени искания и
образуваното НЧХД е насрочено за разглеждане в съдебно заседание в
едномесечен срок; постановено е връчване на препис от тъжбата на
подсъдимия, като му е указано, че в седемдневен срок от връчването на
преписа може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да
направи нови искания; постановено е връчване на препис от разпореждането
на съда, както и е съобщено на подсъдимия, че делото може да бъде
разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК.
Първоинстанционният съд още във фазата на подготовка на съдебното
заседание, което по дела, образувани по тъжба на пострадалия започва с
постановяване на разпореждане по чл. 252, ал. 4 от НПК, е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, ограничило правата на тъжителя по чл. 82, ал. 1
от НПК. Принципно това нарушение се отнася и до правата на подсъдимия по
чл. 55 НПК, но доколкото в настоящия случай е постановена оправдателна
присъда и същата представлява най-благоприятния изход по делото за него, то
нарушението ще следва да се обсъди само що се касае до ограничените
процесуални права на тъжителя.
С § 12 на Закон за изменение и допълнение на НПК (Обн., ДВ, бр.48 от
02.06.2023 г.), в чл. 252, ал. 4 се създава ново изречение второ: „В
разпореждането за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията
докладчик определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата“.
Или, към датата на постановяване на разпореждане № 1140 от 02.10.2023 г., с
нормата на чл. 252, ал. 4 НПК е въведено императивно задължение съдията
докладчик да определи правната квалификация на деянието, каквато в
настоящия случай не е направена. В разпореждането дори не е описана
тъжбата, въз основа на която е образувано делото, липсва констатация дали
тъжбата отговаря на условията на чл.81 ал.1 и ал.2 НПК, и дали е подадена в
срока по чл.81 НПК.
Съгласно последно цитирания член, задълженията на тъжителя се
8
свеждат до това да подаде писмена тъжба, която да съдържа данни за
подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението, да подпише тъжбата и да я подаде в шестмесечен срок от
деня, когато е узнал за извършване на престъплението или от деня, в който
пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство
на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Коментираната разпоредба не вменява
задължение на тъжителя да посочи в тъжбата правна квалификация на
деянието, без значение дали същата се подава чрез повереник адвокат. Това
задължение изрично формулирано в нормата на чл. 252, ал. 4 от НПК
принадлежи единствено на съда. Така, макар иницииращата производството
тъжба да съдържа правна квалификация, тя нито обвързва съда, нито го
освобождава от задължението да направи такава, което следва да стори още в
началото на съдебния процес, респ. с разпореждането за насрочване на делото.
Това задължение, както бе посочено, не е изпълнено от първоинстанционния
съд при постановяване на разпореждането по чл. 252, ал. 4 от НПК, а при
откриване на съдебното следствие с доклада по чл. 276, ал. 1 от НПК, е приета
посочената от тъжителя И. О. Х. в подадената от него против Е. М. И. тъжба
правна квалификация на престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.3,
вр. с чл.147, ал.1 от НК, като т.3 - обида на длъжностно лице или на …при или
по повод изпълнение на службата или функцията му, на ал.1, чл.148 от НК е
била отменена с ДВ, бр.67/2023 г., в сила от 08.08.2023 г., т.е. още към момента
на подаване на тъжбата - 21.09.2023 г. По този начин тъжителят е следвало да
доказва обвинение за квалифициращи обстоятелства, които са били
несъставомерни към момента на образуване и разглеждане на делото,
съответно подсъдимият да се защитава срещу такива и като краен резултат
районният съд се е произнесъл по обвинение с квалифициращи обстоятелства,
които са несъставомерни.
Отделно от изложеното, мотивите към присъдата не отговарят на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, като не са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. Мотивите на първоинстанционния
съд са неясни, повърхностни и протИ.речиви. Единствено коментираните
свидетелски показания са тълкувани объркващо и превратно, а не според
действителното им значение и смисъл. Така от една страна районния съд е дал
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели – В. М., Р. Х.а, Р. К.,
9
К. А. и Е. Н., в частта им, в която показанията им възпроизвеждали свързани с
получаването на сигнали, предадени от ЕЕН 112, отработването им, както и че
след проверката на тъжителя за алкохол, същият се е почувствал засегнат и че
спрямо него са извършени действия по проверка и че е станал обект на
подмятания и шеги относно случилото се. Посочил е, че доказателствата по
делото сочели, че действително е имало вербални нападки от страна на Е. М.
И. спрямо И. Х. и колегите му, които заедно посетили сигнала, но не се
доказало несъмнено, че същите са в достатъчна степен индивидуализирани
спрямо личността на И. О. Х. и то в качеството му на длъжностно лице, а
именно полицейски служител. От така коментирания анализ, не става ясно
защо след като решаващият съд е приел, че след получаването на сигнала от
ЕЕН 112 и след проверката на тъжителя за алкохол, като същият се почувствал
засегнат, че спрямо него са извършени действия по проверка и че е станал
обект на подмятания и шеги относно случилото се, е направен извод, че
„възприятията на свидетелите били в резултат на препредадени им
обстоятелства, от чуто впоследствие“ и не били ангажирани доказателства за
това от страна на „обвиняемия“ да са разпространени твърдените позорни
обстоятелства.
Следва също да се посочи, че освен свидетелските показания другите
събрани по делото доказателства въобще не са коментирани и анализирани, а
единствено декларативно, при това най-общо, са изброени – „справки,
протоколи, график на дежурства, предявените веществени доказателства,
съдържащи звукови файлове от подадените сигнали на ЕЕН 112, изслушани в
ОСЗ, приети и приложени по делото“. В мотивите липсва каквато и да било
преценка и съпоставка между събраните доказателства, а това е задължително,
дори анализът да доведе до извода, че доказателствените материали са
еднопосочни, без значими протИ.речия по съставомерните факти. Това
изискване кореспондира с общия принцип по чл.14 от НПК за вземане на
решения по вътрешно убеждение и при съблюдаване на разписаните законови
правила, който принцип намира практически израз само и единствено при
пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото
и то на база приобщените доказателства, които следва да се анализират както
поотделно, така и в логическата им връзка и взаимна обусловеност. В случая
подобен анализ липсва, като районният съд е възприел за безспорна описаната
в тъжбата фактическа обстановка, но е направил нелогичния, неясен и
10
объркващ извод, че не били ангажирани доказателства за това от страна на
подсъдимия да са разпространени твърдените позорни обстоятелства извод,
като „от свидетелските показания ставало ясно, че информацията за
извършената проверка за алкохол на „тъжителката“ е сведена до знанието на
трети лица от непосочен източник в рамките на ведомството, в което работи.
Разпространяването на мълва сред служителите не било в резултат на
действия на подсъдимия или поне не се доказало подобно обвинение.
Разпространението на информация в рамките на РУ К. и сред служителите
индикирало вътрешен пропуск, свързан със свободно обсъждане на служебна
информация и не опазване на такава. Извън правомощията на съда било да
извършва проверка и да констатира пропуск или нарушение на трудова
дисциплина в настоящия случай. По делото не става ясно на база на кои
доказателства са направени тези изводи и въобще каква е връзката им с
конкретния предмет на делото. Като е решил делото, без да е определил
правната квалификация на фактите изложени в тъжбата и без да е преценил,
анализирал и съпоставил всички събрани по делото доказателства и без да е
изяснил всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната
истина, съдът е допуснал нарушение на закона, като е приложил отменен
закон, коментиран по-горе в решението, както и е направил по същество
необоснован извод относно съставомерността на деянието.
Липсата на мотиви е особено съществено нарушение на процесуалните
правила и тъй като препятства проверката от въззивната инстанция на
правилността - обосноваността и законосъобразността на постановената
присъда, а и нарушава процесуалните права на страните, като в конкретния
случай ограничава възможността на тъжителят и граждански ищец да
упражни процесуалните си права /да оспорва изводите на съда, да навежда
доводи в тази връзка, да прави искания, възражения и др./ по най-ефективния
за него начин за постигане на целения от него резултат – постановяване на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Освен, че липсва задълбочен и всеобхватен анализ и прецизна оценка на
събраните доказателства, липсват мотиви и от правна страна. Решаващият съд
е пресъздал общи теоретични разсъждения за обективните признаци на
престъплението „клевета“ след което е направил извод, че по делото имало
вербални нападки от страна на Е. И. спрямо И. Х. и колегите му, които заедно
11
посетили сигнала, но нямало достатъчно доказателства клеветническите
твърдения отправени от подс.Е. И. да са били в достатъчна степен
индивидуализирани спрямо личността на И. Х. и то в качеството му на
длъжностно лице, а именно полицейски служител, каквато квалификация,
както вече бе посочено, към момента на образуване и разглеждане на делото
не е съществувала в закона. От фактическа страна, районният съд е приел, че в
един от сигналите до ЕЕН 112, този подаден на 25.03.205 г. в 01:31 часа,
подс.Е. И. е посочил марка, модел и регистрационен номер на полицейския
автомобил, а именно О. А, с рег. № ***** **, в който били тримата
униформени полицаи, след което по отношение на твърдението на повереника
на тъжителя за индивидуализация на личността на пострадалия чрез
патрулния автомобил, е посочил, че „съдът не приема този аргумент, тъй като
в действителност полицейският автомобил не е индивидуализиран по свои
частни признаци като рег.номер, служебен номер на автомобил, означения
към коя структура на МВР принадлежи, а единствено е сочен като полицейски
автомобил, с множество каквито разполага ОДМВР- К.“.
Подобен протИ.речив и объркващ анализ, както от фактическа, така и
от правна страна, прави неясна волята на съда за направените крайни изводи.
В тази връзка следва да се посочи, че макар и формално към присъдата да са
изложени мотиви, по същество същите са непълни до степен, приравняваща
ги на липса на такива. Посоченото съставлява нарушение на императивните
процесуални правила, тъй като не се очертава начина и базата при
формираното вътрешно убеждение. А за да не са налице пороци във волята,
респ. във вътрешното убеждение на решаващия орган от субективна страна
същият следва да е напълно категоричен и убеден в крайните си изводи по
фактите. От обективна страна, тази убеденост следва да е подплатена от
доказателствата по делото. Взетото решение, изразено в диспозитивната част
на акта винаги е едно неразривно цяло с аргументите на съда, с които е
стигнал до тези си изводи, като именно изискването за мотивираност на акта е
и гаранция за разкриване на обективна истина. Ролята на мотивите е да
аргументират убедително вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да
разкрият действителната му воля. Това предназначение не може да се
изпълни, ако мотивите са неясни, съдържат съществени непълноти или
включват протИ.речиви, взаимно изключващи се констатации и изводи, както
е в настоящия случай. Съдебната практика е единна в становището си, че
12
липсата на мотиви или непълнотата на същите винаги се явява съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, водещи
до отмяна на акта по същество.
Според константната и последователна практика на ВКС въззивната
инстанция по начало действа като контролно-решаваща такава и е значително
ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за
ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира
непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически
положения, като дори по силата на чл.335, ал.2 от НПК може да отстранява
допуснати от основния съд процесуални нарушения. Въззивното производство
обаче не може да замести първоинстанционното такова и в тази връзка
въззивният съд не разполага всякога с правомощията на „втора първа
инстанция“ и като такава, процедира само при надлежно проведено
първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт, а в
предвидените в чл.335 от НПК законови хипотези задължително връща делото
за ново разглеждане, доколкото се установяват отстраними процесуални
нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи.
В настоящия случай въззивния съд не може да отстрани допуснатото
от районния съд нарушение на процесуалните правила, като това нарушение
единствено може да бъде отстранено от първата инстанция, при ново
разглеждане на делото. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд
не би могъл да компенсира констатираните пороци, и преди всичко –
проведеното първоинстанционно производство при липса на надлежно и
своевременно определена от първоинстанционния съд правна квалификация
на престъплението, тъй като би лишил страните от една инстанция, както и не
би могъл да „пренапише“ мотивите към присъдата, тъй като тези мотиви биха
били израз на неговото вътрешно убеждение, а не това на първата съдебна
инстанция.
С други думи, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението
си да постанови съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са
гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на
всички страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на
провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина
и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт.
13
С оглед изложеното, и тъй като при постановяване на обжалваната
присъда първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, във вр. с ал.1, т.2 от НПК,
довели до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител и
граждански ищец, които нарушения не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд при ново
разглеждане на делото; нарушението на процесуалните правила е съществено
и защото само по себе си, коментираните по-горе в решението непълнота и
непреодолимо логическо протИ.речие в мотивите, сочи на опорочаване на
вътрешното убеждение на съда, поради което следва присъдата на районния
съд да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани въпросите по
съществото на делото, събраните доказателства и направените в тази връзка
доводите, съдържащи се в жалбата на частния тъжител. А поради връщане на
делото за ново разглеждане, въззивният съд не следва да се произнася и по
въпроса за разноските в настоящото производство, като това следва да се
извърши при новото разглеждане на делото с оглед изхода му.
Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2,
във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 50/07.10.2024 г. по НЧХД № 792/2023 г. по описа
на Районен съд - К. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14