Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ касационен състав, в публичното
заседание на десети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело
№ 99/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Г.П. ***, чрез адв. П.М. против Решение № 932/23.11.2021г., постановено по
НАХД № 4137/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 333/06.08.2021г. на зам.Кмета на Община Варна, с което му е наложено административно наказание за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.178е от с.з. глоба в размер на
50лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата; съдът изобщо
не е обсъдил възраженията на жалбоподателя; липсва пълно, точно и ясно описание
на нарушението. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение, както и да
отмени процесното наказателно постановление. В съдебно заседание и по
съществото на спора, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В
депозирано по делото писмено становище, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния
срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН,
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако е било изложено
в жалбата като касационно основание.
Настоящата инстанция намира подадената
касационна жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Г.П. *** против Наказателно
постановление № 333/06.08.2021г.
на зам.Кмета
на Община Варна. За да потвърди процесното НП първостепенният съд е приел за
установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2021г. около 15.30часа, полицейски
служители установили, че е паркиран в гр. Варна, на ул.“Драгоман“ пред гостилница
„Чучура“ л.а. „БМВ” с рег. № СВ **** ММ, като това било сторено върху тротоара,
при което се създавали пречки за преминаване на пешеходците. За установеното
нарушение, на 18.03.2021г. бил съсавен фиш за налагане на глоба. Фишът бил
съставен в отсъствие на лицето, осъществило паркирането – Г.П.. Последният оспорил
фиша, при което на 12.07.2021г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който описала установеното.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.94 ал.3 от ЗДП. Актът бил
надлежно предявен и връчен на П., който го подписал, вписвайки, че има
възражения. В срок по преписката постъпило възражение, но не билбо прието от наказващия
орган. На 06.08.2021г. въз основа на съставения акт и след проведеното разследване
е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия
орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с
посочената с АУАН и на основание санкционната норма на чл.178е от ЗДП, на
въззивника било пределено административно наказание в минимален размер.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява от събраният по АНП доказателствен
материал – показанията на свидетелите, фиш,докладна записка и др.
Районният съд е
преценил, че в хода на проведеното административно-наказателно производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставените АУАН и НП
съдържат реквизитите, изискуеми по ЗАНН и са издадени при спазване на сроковете
по цитирания закон. Посочил е, че нарушението е установено въз основа на
събраните доказателства и същото е безспорно доказано. Изложил е мотиви, че
правилно е определена квалификацията по ЗДвП и вида на административното
наказание. Произнесъл се е и по направените в жалбата възражения.
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият касационен състав
счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило
състава на нарушението, за което е привлечено към административно-наказателна
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП за престой и паркиране
в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Направените изводи от решаващият
съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната
обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да
установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС.
Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани,
тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Въззивният съд е стигнал до извод
за доказаност на извършването на посоченото в НП нарушение въз основа на
писмените и гласни доказателства по делото, като правилно ги е ценил и е извел
релевантните факти от тях. Въпреки че санкционната норма на чл. 178е ЗДвП и
посочената за нарушена материалноправна норма – чл. 94, ал. 3 ЗДвП, не
определят създаването на пречки за преминаването на пешеходци като елемент от
фактическия състав на процесното нарушение, това обстоятелство се приема
единствено като утежняващо вината, при извършване на нарушението. В този смисъл
напълно несъстоятелно касаторът приема, че в НП липсва надлежно описание на
нарушението. Нарушението е пълно и точно описано в НП и в АУАН, като не е
налице засягане на правото на защита на наказаното лице. Не е ясно какви
конкретни факти и обстоятелства при които е извършено нарушението и какви потвърждаващи
го доказателства, извън процесните по делото, касаторът твърди, че е следвало
да се посочат в НП, за да може да се преценил правилно ли е квалифицирано и
правилно ли е приложена санкционната норма. Правилен е и изводът за
законосъобразност на определеното наказание като вид и размер, както и изводът
за липсата на основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
По изложените по-горе съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
932/23.11.2021г., постановено по НАХД № 4137/2021г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.