Мотиви на Решение № 88 от 26.03.2019
г. по н.а.х.д. № 98/2019 г. по описа на Районен съд гр.Л..
Производство с правно основание
чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С
постановление от 21.01.2019 г. по досъдебно производство № 353/2017 г. на РУ на
МВР У. на Х. Христов – прокурор при Районна прокуратура гр.Л., на основание
чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд, да се
произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК Х.В.К. ***, по повдигнатото му
обвинение по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във
връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, за това, че на 17.11.2017 година, около 10:44 часа, на път 307 /*/, при
км 36 + 750, при управление на МПС - л.а. „***" с peг.№
***, собственост на Община У., нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.21, ал.2 от ЗДвП - „когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал.1 - 90 км/ч за извън населено
място при категория „В", нарушил пътен знак В26 „забранено движение със
скорост по-висока от означената", като се е движил със скорост от 94,9 км/ч, вместо с 60 км/ч и по
непредпазливост причинил на М.В.Пот в гр.В.Т., средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично счупване на дискалната
трета на дясната раменна кост с последващо оперативно
лечение, обуславящо затрудняване на движението на дясната ръка за около 6-7
месеца.
На
досъдебното производство обвиняемият Х.К. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения /т.2, л.265/.
В съдебно заседание, редовно
призован, явява се лично. Заявява, че не желае да дава обяснения. Защищава се
от адвокат Е.В. ***, която не оспорва приетата от прокурора в постановлението
фактическа обстановка. Пледира обвиняемият К. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи глоба в минималния предвиден от закона размер. Позовава
се на имотното му състояние и изтъква наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Районна прокуратура гр.Л.,
редовно призовани, не изпращат представител.
С постановлението на Районна
прокуратура е приета следната фактическа обстановка :
Обвиняемият Х.В.К. ***, на
длъжност «главен специалист отбранителна и организационна подготовка».
Свидетелят Л. М. С. /т.І,
л.118/ работил, като търговски представител във фирма «***» ООД - гр.В.Т.. Обслужвал
района на гр.Л., който включвал и гр.У.. Пътували в екип с колегата му свидетелят
М. В. П., като двамата карали хладилен бус марка «М. С.», с peг.№ ВТ 12-85 КМ, собственост на
фирмата. На 17.11.2017 г. двамата свидетели били в гр.У., където заредили
магазините, с които работели и им доставяли стока, след което тръгнали обратно
към гр.Л.. Буса шофирал свидетелят С., като колегата му М. се возел до него. Движел
се с около 60 км/ч,
когато около 10:40 часа, на влизане в ляв завой видял срещу него в насрещното
платно кола. Колата била с предната си част към мантинелата, а задната й част на
осовата линия и в следващия момент се завъртяла на обратно, но вече в неговото
платно на движение. Асфалта бил мокър, ръмяло дъжд и на места имало лека мъгла,
но не и в този участък. Свидетелят С. задействал спирачната система на буса,
като се опитал да избяга в дясно към канавката, но не успял и между двата
автомобила настъпил удар, който за лекия автомобил бил в предна дясна част, а
за „***"-а челен. След сблъсъка свидетелят С. се опитал да отвори вратата
и макар трудно, успял да излезе от буса. Видял и че колегата му П. излизал в същия
момент. Попитал го дали е добре, а П. му отговорил, че много го боляла ръката.
В този момент ги наближил движещ се от гр.Л. към гр.У. автомобил марка «***т»,
в който пътували мъж и две жени – свидетелките З. Й. и П. Г.. Двете пътували
служебно, като мъжът с тях ги водел на оглед в собствен имот, които двете
служителки на OC3 - гр.У., трябвало да
инспектират. Същите спрели веднага, като мъжът звъннал веднага на тел.112. В
това време свидетелят П. отишъл и седнал в буса, а свидетелят С. отишъл и
отворил вратата на другата кола, която била марка «***», комби, с peг.№ ***. В нея, на шофьорското място имало мъж на около 50
години, който не реагирал на въпросите на С., като явно бил в безсъзнание.
Тогава свидетелят С. го хванал под мишниците и го издърпал от колата. Извикал
за помощ непознатия за него мъж, който бил спрял с „***" и които се
намирал при колегата му. Мъжът се притекъл на помощ и помогнал на С. да
издърпат водача на О.-а в страни от пътя. Започнали да отбиват движението, за
да не случел друг инцидент. След като извадили шофъора на „О."-а,
свидетелките Й. и Г. познали лицето. Това бил обвиняемият Х.В.К.. Той бил съсед
на свидетелката Й.. Тя се обадила на началничката си и съобщила за инцидента,
като помолила да уведомят съпругата на К.. Междувременно обвиняемият К. дошъл в
съзнание и казал, че го боли гърба и че му е студено.
След около 15 минути на
мястото на произшествието дошли двама служители на РУ на МВР У.. След тях дошла
и линейка на Бърза помощ. В последствие обвиняемият К. бил качен на носилка
отзад в линейката, а свидетеля П. седнал отпред и ги откарали в МБАЛ Л.. Тъй
като на свидетеля С. нищо му нямало, освен натъртванията и уплахата, той не
отишъл в болницата. Веднага уведомил управителя на фирмата за инцидента.
Изчакал докато приключил огледа на местопроизшествието и си тръгнал.
Въз основа на
свидетелските показания по делото, протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него, както и от заключението на вещото лице по назначената и
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, се установява следното относно
механизма на случилото се ПТП и предпоставките довели до него :
Управлявания от
обвиняемия К. лек автомобил „***" се е движил по път 307 /У. – М./, в
посока гр.У., а буса „***", управляван от свидетеля С. по същия път, но в обратната
посока, към с.М.. Времето е било облачно с валял преди това дъжд, платното за
движение било мокро, а видимостта за водачите е била при дневни условия. При
навлизане в десен завой л.а. „***" загубил устойчивост и с въртене и
странично занасяне се отклонил към десния за него край на платното и частично
излязъл на банкета, като оставил следа от преминалата гума, а в края на
платното, участък от изровена почва и листа. След края на следата автомобила се
върнал изцяло на платното и със занасяне навлязъл в насрещната лента за
движение. При навлизането в насрещната лента за движение лекия автомобил „***"
се насочил с предната си дясна част към предната част на идващия товарен
автомобил „М." и в посочените области от автомобилите последвал удар. В
момента на удара автомобила „***" е бил в процес на спиране, тъй като
водача му е възприел занасянето на лекия автомобил „О." и е реагирал със
спиране и едновременно отклоняване на автомобила към десния за него край на
платното. След удара последвало вклиняване на автомобилите с изместване на „О."-а
назад и към десния банкет, като повредите и деформациите за „М."-а
обхванали цялата предна част, а за „О."-а в дясната страна от преден десен
калник до началото на дясната страница. Накрая автомобила «М.» се установил с
дясна си страна на десния банкет, насочен с предна част в посока с.М., а лекия
автомобил „О." се установил с предна си част на десния банкет, а задната му
част била насочена към средата на платното.
Изчислената от вещото
лице скорост на движение на лекия автомобил „***" в момента на удара е
била около 58,3 км/ч,
а скоростта на движение при настъпване на произшествието е била около 94,9 км/ч, за която
скорост опасната зона за спиране на автомобила е била около 109 метра.
Скоростта на движение на
т.а. „М. С." в момента на удара е била около 52,6 км/ч, а скоростта на
движение при настъпване на произшествието е била около 63,1 км/ч, за която
скорост опасната зона за спиране е била около 49 метра. Отстоянието на
л.а. „***" от мястото на удара в момента, когато е загубил устойчивост и е
започнал да се занася е било около 62,60 метра. Според заключението на вещото лице
към този момент водача на автомобила със спиране не е могъл да избегне удара,
тъй като отстоянието от 62,60
метра е било по-малко от опасната зона за спиране на
автомобила от 109 метра.
Отстоянието на т.а. „М. С."
от мястото на удара в момента, когато л.а „О." е загубил устойчивост и е
започнал да се занася е било около 28,9 метра. В този момент водача на автомобила
със спиране не е могъл да избегне удара, тъй като отстоянието от 28,9 метра е по-малко от
опасната зона за спиране на автомобила от 49 метра, но следва да се
отбележи, че дори и ако «М.»-а е бил спрял пред мястото на удара, то ударът за
него е бил неизбежен. Критичната скорост на занасяне за завоя, който за л.а.„О."
се е явявал десен, в зависимост от параметрите на кривата и пътната обстановка
в момента е била около 88,4 км/час.
От така обсъдените и
анализирани доказателства по делото се установява, че причината за настъпване
на произшествието е била движението на лекия автомобил „***" в десния
завой със скорост от 94,9
км/ч, която скорост е била по-висока от критичната
скорост на странично занасяне за завоя, а именно : 88,4 км/час. За да е била
налице устойчивост на л.а.„***" при движението му в десния за него завой и
респективно да осъществи безопасно разминаване с т.а. „М. С.", то л.а.„***"
е следвало да се движи в завоя със скорост по-ниска от критичната на странично
занасяне. В случая безопасната скорост за безпрепятствено преминаване на десния
завой при наличната към момента пътна обстановка е била изчислена от вещото
лице на около 80,6 км/час. В тази връзка, ако лекия автомобил „***",
управляван от обвиняемия К. е бил навлязъл и се е движил в завоя със скорост от
60 км/ч
- разрешената за завоя в пътния участък, то произшествието също е щяло да бъде избегнато.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени дани /т.ІІ,
л.235-236/ се установява, че при настъпилото ПТП, на возещия се в товарния
автомобил „М. С." свидетел М. П. е било причинено травматично
счупване на дискалната трета на дясната раменна кост,
която телесна повреда се характеризира като средна по смисъла на чл.129, ал.2
от НК, предвид и обстоятелството, че е последвало оперативно лечение,
обусловило затрудняване на движението на дясната му ръка за около 6-7 месеца.
С оглед на така изложената фактическа
обстановка, установена след внимателния анализ на събраните по досъдебното
производство доказателства, съдът приема, че с деянието си обвиняемият Х.В.К. е
осъществил от обективна и субективна страна и признаците от състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро,
във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, за това,
че на 17.11.2017 година, около 10:44 часа, на
път 307 /У. - М./, при км 36 + 750, при управление на МПС - л.а. „***" с peг.№ ***, собственост на Община У., нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.21, ал.2 от ЗДвП - „когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1 - 90 км/ч за извън населено
място при категория „В", нарушил пътен знак В26 „забранено движение със
скорост по-висока от означената", като се е движил със скорост от 94,9 км/ч, вместо с 60 км/ч и по
непредпазливост причинил на М.В.Пот в гр.В.Т., средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично счупване на дискалната
трета на дясната раменна кост с последващо оперативно
лечение, обуславящо затрудняване на движението на дясната ръка за около 6-7
месеца.
Съдът намира, че по безспорен и
несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и заключенията на вещите лица, че Х.К. е извършил от
обективна страна престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по чл.343,
ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие - управлявайки лекия автомобил „***”, нарушил правилата за движение на
превозното средство, в случая регламентираното такова в нормата на чл.21, ал.2
от ЗДвП, като по този начин причинил пътно-транспортно произшествие и
травматично увреждане на свидетеля М. П., характеризиращо се като средна
телесна повреда, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява както от събраните писмени доказателства и заключенията на вещите лица по назначените
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, така и от свидетелските показания,
които са последователни, логично свързани и непротиворечиви и няма причини
съдът да не ги кредитира.
От субективна страна обвиняемият
е действал виновно, при форма на вина непредпазливост, като при конкретната
пътна ситуация не е предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди наличието
на опасност за движението с действията си по управлението на автомобила.
Причините за извършване на
престъплението от обвиняемия е неспазването от негова страна на нормативно
вменените му със ЗДвП задължения по управление на МПС.
С постановлението си Районна
прокуратура гр.Л. правилно е приела, че обвиняемия не е осъждан за престъпления
от общ характер /л.20/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява голяма
обществена опасност. От деянието има причинени имуществени щети, но същите не
са съставомерни по конкретно повдигнатото му обвинение. Освен това, за
деянието, което е непредпазливо се предвижда наказание „лишаване от свобода” до
три години или пробация, поради което са налице
условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност.
Извършителят на престъплението
към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради
което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще
действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието
по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства прие, че Х.В.К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то
от НК и му се наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в
минималния предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева, която следва
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази
предмета на престъплението, личността на обвиняемия и социалния му статус, добрите
характеристични данни и липсата на предишни нарушения по ЗДвП, а също и че така
ще се постигнат целите на наказанието.
С оглед смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът прие, че за постигане целите на наказанието
не е необходимо спрямо обвиняемият К. да се приложи разпоредбата на чл.78а,
ал.4, във връзка с чл.343г от НК.
Предвид изхода на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия Х.К. да заплати по сметка
на ОД на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на
сумата от 685,34 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :