РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Смолян, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20235440200442 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на "*" *, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. Смолян, ул. "*, представлявано от * * * против
наказателно постановление № *-*/09.06.2023 год. на *, с което на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на юридическото лице е наложена "имуществена
санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В депозираната до съда жалба се оспорва законосъобразността на
издаденото наказателно постановление. Твърди се, че констатациите на
органите на НАП са неправилни и в тази връзка излага, че вмененто му
административно нарушение не е извършено.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява
от адв. В. *, който поддържа депозираната жалба. Излага доводи за
нарушение на материалния и процесуалния закон, с оглед на което моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от
юрисконсулт *, която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 06.02.2023 г. св. А. И. и св. Х. Т., в качеството на длъжностни лица
при *извършили проверка на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в
гр.Смолян, ул. *, стопанисван от "*" *, ЕИК *. Във връзка с проверката била
направена контролна покупка на 2 броя кафе и 2 броя минерална вода на обща
стойност 3 лв. Сумата е заплатена в брой на предствляващия стопанисващото
1
обекта дружество * * *, от проверяващата А. И., преди легитимацията. За
извършената продажба не бил издаден фискален бон от монтираното,
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/
DAISY * с ИН на ФУ * и ИН на ФП * или от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Отпечатан бил дневен финасов отчет „Х“ за 06.02.2023 год., от който
било видно, че продажбата не е отразена чрез наличното в обекта фискалното
устройство.
За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена
проверка №0478192/06.02.2023 год, в който било отразено установеното от
органите на *.
За горното, св. И. съставила АУАН за извършено нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Съдържанието на съставения АУАН е пренесено в издаденото впоследствие
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите А. И. и Х. Т., както и от приобщените писмени доказателства,
които съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
От показанията на св.И. и св. Т. се установяват времето и мястото на
нарушението, както и обстоятелството, че лично представляващият
дружеството – жалбоподател им е продал поръчаните от тях кафета и води.
От техните показания се установява, че г-н * е предложил да ги почерпи кафе,
но те отказали тъй като си поръчали и две води, след което лично той им
казал, че струват 3,00 лева, които били заплатени от И.. Св. И. сочи, че едва
след като се представили и започнали проверка, в съставения опис на
паричните средства * записал, че обекта не работел от доста време. Твърди,
че когато отишли в обекта имало още един човек и вратата била отворена,
като приели, че същият е в работен режим. По време на проверката от
фискалното устройство бил издаден отчет, от който установили, че дневния
оборот бил 0,00 лева. Свидетелските показния са източник на доказателствена
информация за обстоятелствата по съставянето на АУАН, като показанията и
на двете свидетелки И. и * се ползват с доверие от съда. Те са подробни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В
показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които
непосредствено са възприели като очевидци. Съдът намира, че и двете
свидетелки в разпита си не преповтарят схематично констатациите по АУАН,
а пресъздават и допълнителни детайли от проверката като водените разговори
с г-н *, наличието на други клиенти в обекта, състоянието на фискалното
устройство. Тази обстоятелственост и детайлност в разказа и на двамата
свидетели доказва, че те имат ясен спомен за случилите се събития и придава
завишена доказателствена стойност на показанията им. Накрая показанията
служат и за взаимната си проверка едни на други, при което не се установяват
2
съществени противоречия между тях.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателно постановление № *-*/09.06.2023 год. е издадено от
компетентен орган – *, за което, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на *, същият е надлежно
упълномощен.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е правилно индивидуализирано.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство по безспорен начин
се установи фактическата обстановка, установена с АУАН и възприета в НП.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за
извършено от жалбоподателя нарушение, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно тази разпоредба, в редакцията й към датата на извършване на
нарушението, "на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. ".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определя с
Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин /загл. изм. – ДВ, бр. 80/2018 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
3
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата: т. 1 - по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; т. 2 - по чл. 3, ал. 2 – за
всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Административното нарушение "неиздаване на касова бележка" се
извършва чрез бездействие. За доказването му следва по безспорен начин да
бъде установено наличието на задължение да се издаде касова бележка.
Такова задължение възниква при извършване на продажба, при която
плащането е извършено в брой.
По делото безспорно се установи, че при контролна покупка в
проверявания търговски обект, стопанисван от "*" *, е прието плащане без
представяне на касова бележка за поръчаните 2 бр. кафета и 2 бр. минерални
води на стойност от 3,00 лева. Доколкото представляващия дружеството г-н
А. *, който е работил в този момент в обекта е бил фактически длъжен, да
издаде касова бележка преди да получи сумата за поръчката, то с действията
си по приемане на плащането и с бездействието си по неиздаване на касовата
бележка е осъществено нарушението, за което е санкционирано
проверяваното дружество, тъй като приемане на плащане в брой по сделка,
без да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба съставлява нарушение.
В тази връзка неотносими са твърденията на жалбоподателя, че за
поръчаните от И. и Т. две кафета, им предложил да ги почерпи, а двете
минерални води ги взели сами от хладилната витрина и оставили три лева. В
показанията си свидетелките потвърждават, че * им предложил да ги почерпи
с кафе, но тъй като освен тях поръчали и две води им казал, че дължат три
лева, която сума те заплатили. От представеният по делото дневен отчет от
фискалното устройство в търговския обект на 06.02.2023 год. е видно, че към
15,50 часа няма регистрирани покупки и дневния оборот е 0,00 лева, т.е.
извършената продажба не била регистрирана. Отговорността на
юридическото лице е безвиновна такава, като законът не се интересува от
причините, поради които не са спазени императивните предписания.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи относно
липсата на реално извършени действия от негова страна, обхванати от
4
нормата на чл.118 от ЗДДС, съгласно която „всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ“. В случая е налице извършена продажба в
стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, която не е била
регистрирана във фискалното устройство и дали двете свидетелки сами са
взели водите от витрината или не, е ирелевантно за съставомерността на
деянието.
Останалите доводи за незаконосъобразност на НП изложени от
жалбоподателя относно непосочване на мотиви за неприлагането на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, също не се споделят от настоящата
инстанция. АНО има задължение да прецени наличието на основания за
прилагане на правилата за маловажност на случая, която му преценка
подлежи и на съдебен контрол. Неизлагането на нарочни мотиви в подкрепа
на извода си обаче не съставлява съществено процесуално нарушение и не
ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
5
опасност на извършеното и на извършителя. В случая макар и за пръв път и за
не голяма сума, не е издаден фискален бон, но това фактически се явява едно
от най-съществените нарушения на ЗДДС, което пряко ощетява държавния
бюджет. На следващо място е абсолютно ирелевантно че покупката е само за
3,00 лв. доколкото се касае за малък търговски обект, в който се предлагат
продукти преди всичко на ниска стойност и поръчка на по-голяма стойност е
по-скоро изключение. По тези съображения настоящия съдебен състав
намира, че в случая извършеното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като няма признаците на по-ниска обществена опасност, в
сравнение със сходни случаи.
Ето защо напълно основателно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за административно нарушение
по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и
законосъобразно е наложена минималната санкция на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС, поради което съдът формира извода за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от страна на въззиваемата страна, следва в нейна полза да се
присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено
от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *-*/09.06.2023 год. на
*, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на "*" *, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. *, ул. "*, представлявано от * * * е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за нарушение на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА "*" *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.
"*, представлявано от * * *, ДА ЗАПЛАТИ на * сумата в размер на 100 /сто/
лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6
7