П Р И С Ъ Д А

гр. София, 04.08.2016 г.

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

     СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 12 състав, в открито съдебно заседание на четвърти август  две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

                                   

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.М.

 2. Г.Г.

 

 

при участието на секретаря А.П. и ПРОКУРОР М.Дишлянов, като разгледа докладваното от Председателя на съдебния състав НОХД №794 по описа за 2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Д.П.,  роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В  ТОВА, ЧЕ:

На 13.02.2015г. в магазин "K.", находящ се в гр. П., ул. *, с цел да набави за себе си имотна облага принудил другиго - Й.Ц.Р. чрез сила (като му нанесъл два удара с длан в областта на лицето) и заплашване, отправяйки му думите: "Знаеш ли, че имам нож в мен и ще го извадя и ще те наръгам!", да извърши нещо противно на волята му - да му даде сумата от 50.00 (петдесет) лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 50.00 (петдесет) лв., като деянието е извършено при условията на чл. 213а, ал.2,т.2 от НК - придружено е с нанасянето на лека телесна повреда - на Р. е причинено болка и страдание, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и глоба в размер на 4000(четири хиляди) лева ,

като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН в това деянието  да е придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда , а именно с думите “Знам къде живееш. Ще пратя хора, ще запаля теб и семейството ти, ще те изкормя докато спиш!", поради което и на основание чл.304 НПК и го ОПРАВДАВА относно първоначално повдигнатото му обвинение за квалифициращото обстоятелство по т. 1 на чл. 213а, ал.2  вр. чл. 214, ал. 2, т. 1 от НК.

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 66, АЛ. 1 ОТ НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТАКА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Т.Д.П. „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ В РАЗМЕР НА ДВЕ ГОДИНИ ЗА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ  3/три/ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Д.П.(със снета по делото самоличност), ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ:

На 17.02.2015г. в магазин "K.", находящ се в гр. П., ул. *, направил опит да принуди другиго - Й.Ц.Р. да извърши нещо, противно на волята му, а именно - да си оттегли жалба, подадена срещу него във 2 РУП - гр. П., като употребил за това заплашване, отправяйки му думите "Лайнар малък, ти не знаеш какво направи. Това беше голяма грешка, че си пуснал жалба. Отиваш веднага и дърпаш жалбата!", като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т.Д.П. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 455,13лева(четиристотин петдесет и пет лева и тринадесет стотинки), като от тях 15,11 лева (петнадесет лева и единадесет стотинки) представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство, които да заплати по сметка на ГДНП-МВР и 440,02лева (четиристотин и четиридесет лева и две стотинки) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

 

Присъдата може да се  обжалва и протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и следв. от НПК,считано от днес.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:             1.

                                                                                                            2.

МОТИВИ

към присъда от 04.08.2016 година по НОХД №794/2016 год. по описа на Специализирания наказателен съд, 12 състав

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд, като е повдигнала  обвинение за две престъпления срещу подсъдимия   Т.Д.П., а именно затова че:

1.На 13.02.2015г. в магазин "Кауфланд", находящ се в гр. *, с цел да набави за себе си имотна облага принудил другиго - Й.Ц.Р. чрез сила, като му нанесъл два удара с длан в областта на лицето и заплашване, отправяйки му думите: "Знаеш ли, че имам нож в мен и ще го извадя и ще те наръгам...Знам къде живееш. Ще пратя хора, ще запаля теб и семейството ти, ще те изкормя докато спиш",  да извърши нещо противно на волята му - да му даде сумата от 50.00 /петдесет/ лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 50.00 /петдесет/ лв., като деянието е извършено при условията на чл. 213, ал.2 от НК - придружено е с нанасянето на лека телесна повреда - на Р. е причинено болка и страдание, както и със заплаха за убийство или тежка телесна повреда -престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и

2.На 17.02.2015г. в магазин "Кауфланд", находящ се в гр. *, направил опит да принуди другиго - Й.Ц.Р. да извърши нещо, противно на волята му, а именно - да си оттегли жалба, подадена срещу него във 2 РУП - гр. П., като употребил за това заплашване, отправяйки му думите "Лайнар малък, ти не знаеш какво направи. Това беше голяма грешка, че си пуснал жалба. Отиваш веднага и дърпаш жалбата!", като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-престъпление по чл.143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се е потвърдила фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,  поради което и подсъдимия  Т.Д.П. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото и предявено му обвинение.  По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия  да бъде наложено наказание от вида „лишаване от свобода“ при условията на чл.55,ал.1,т.1  от НК,  като размера му да бъде определен на 6 месеца за деянието по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и без да му бъдат налагани по-леките наказания предвидени в закона – глоба и конфискация, а за деянието по чл.143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК се предложи да му бъде наложено наказание лишаване от свобода  в размер на три месеца. Прокурорът предлага на подс.П. да му бъде определено едно общо наказание на основание чл.23,ал.1 от НК,което да бъде шест месеца лишаване от свобода и изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Представителят на държавното обвинение взема становище за разноските по делото, като предлага същите да бъдат възложени на подсъдимия.

Процесуалният представител на подсъдимия, адв. Г. излага аргументи, че деянието на подсъдимия е недоказано, престъплението за което е обвинен не е извършено от него, коментира  изложените в обвинителния акт факти, като твърди че не кореспондират на обясненията на подзащитния му, както и че показанията на пострадалия не са се доказали и подкрепили с останалия събран доказателствен материал. Взема становище,че подсъдимия Т.П. следва да бъде признат за невиновен и съдът да постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият  Т.Д.П. разбира в какво се състоят  повдигнатите срещу него обвинения, като в съдебно заседание дава  обяснения и не признава вината си. Лично и чрез процесуалния си представител моли  Съдът да го признае за невинен. В последната си дума подсъдимият отново моли да бъде оправдан, като сочи че не е виновен за нищо.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Т.Д.П. с ЕГН ********** е роден на *** ***, не е осъждан , женен е, българин, български гражданин. Живее в гр.П на постоянен адрес:***. Завършил е средно образование, работи - ремонтира покриви.

От приобщената по делото справката за съдимост на подс.П. (л.16,19,25 от СП) се установява,че не е осъждан  и има чисто съдебно минало.

 

Към месец февруари 2015 год. свидетелят Й.Ц.Р. работел  на смени, по утвърден график, в супермаркет „Кауфланд” , находящ се в гр. П. като заемал длъжност в магазина в отдел „Плод и зеленчук”. Отделът се намирал след главния вход/изход за клиенти в супермаркета, от лявата страна,а от дясно на входа била разположена сладкарница „?”. От посочения отдел („Плод и зеленчук”) имало пряка видимост към отдел „Информация”, както и към  сладкарницата. Свидетелят Р. бил  кротко, свито и притеснително, добро, работливо и скромно момче, не бил скандалджия или агресивен човек.

На 13.02.2015 год. (петък) свид.Р. бил на работа в магазина - втора смяна (от 13.30 часа до 22.00 часа), като вечерта около  21.20 часа  приключил със задълженията в своя отдел и отишъл да зарежда стока на стелажите в отдел „Напитки”. В магазина имало малко клиенти, тъй като било непосредствено преди края на работното време, а и наоколо не се виждали други служители или охранители. На работа били единствено касиерките, към които нямало пряка видимост от отдел „Напитки”.  Докато бил сам в този отдел, към свид.Р. се приближил подсъдимия Т.Д.П., който  той познавал по физиономия с името „Т”  като постоянен и редовен клиент на сладкарница „?”. Двамата нямали никакви отношения , до този момент нямали и конфликти. Подсъдимият заговорил Р., като го питал на какъв му се прави и защо го бил гледал „така”, защо му се подигравал и му се изсмял, когато го видял с колежката му от сладкарница „?”. Подсъдимият П. смятал, че свид.Р. бил „спал” с въпросната колежка от сладкарницата и приел това за подигравка, тъй като той  прекарвал голяма част от времето си през деня при нея и „… нищо не правел”. Свидетелят Р. се притеснил и започнал да се обяснява и да казва,че няма нищо общо с въпросната колежка, че не помни изобщо  дали и къде го е видял, както и че има жена и дете, които обича и няма  да направи нещо нередно. Подсъдимият  отвърнал: „И аз имам жена и дете, ама по този начин, по който ми се подигра, кажи какво ще правиш?”. Свидетелят заявил, че когато го срещне ще се обръща на другата страна и няма да му казва нищо , дори и „здравей”. Подсъдимият не се съгласил и му казал да мисли нещо друго, след  което му ударил един шамар в областта на лицето, по лявата буза. От ударът свидетелят го заболяло,загубил за момент равновесие и изчервил се, притеснил се още повече и попитал П. какво друго иска, след като вече му е заявил , че няма да прави нищо. Подсъдимият не се съгласил и му казал „Мисли нещо друго, за пари…”. Р. му казал ,че има само 10(десет) лева, при което първия го погледнал очевидно не удовлетворен от предложението и свидетелят предложил 20(двадесет) лева. В този момент П. ударил още един шамар на свид.Р. и казал : „Ти подиграваш ли се? Не ме гледай, защото имам нож в мен и да не го извадя, че ще те наръгам тук и никой няма да знае, че съм бил аз!”. Подсъдимият видимо бил разстроен и агресивен, не говорел на висок тон, но говорел заплашително и ръкомахал. П.  направил движение с ръка и посочил отстрани тялото си демонстрирайки, че има нещо в него и Р.  действително решил и останал с впечатлението,че има нож. Свидетелят Р., който бил много тихо и скромно момче, се притеснил, уплашил се и казал на подсъдимия, че има 50(петдесет) лева. С тези свои пари (една банкнота от петдесет лева) свидетелят имал намерение да направи изненада и да купи подарък по случай празника „С. В.” на **.**.20** год. на свид.Д.С., с която живеел на семейни начала и имали заедно едно общо дете. Подсъдимият П. като възприел, че свидетелят има 50(петдесет)лева, казал: „Виж как по-бързо започваш да мислиш. Отиваш към шкафчето и взимаш парите. Аз съм на „?” и като те видя,че идваш ще изляза отвън и ти ще дойдеш след мен”. Р. се уплашил, решил че няма избор,мотивиран от отправената към него заплаха, отишъл до шкафчето(намиращо се на втория етаж в магазина,в противоположната посока на входа на супермаркета), в което съхранявал личните си вещи докато бил на работа, взел  банкнотата от 50(петдесет) лева и  тръгнал обратно за да я даде на П.. Подсъдимият междувременно се насочил навън към изхода и застанал отстрани до банкомата, където нямало монтирани  охранителни камери за видеонаблюдение. Свидетелят  след като взел парите от шкафчето си последвал П. навън, отишъл при него и му дал парите. Последният взел 50(петдесетте) лева  и казал: „Това да не си го казал на никой, защото не знаеш какво става, имам много хора и ще пратя хора у вас да ви запалят,теб ,жена ти и детето ти!”.  Свидетелят Р. се уплашил изключително много, тъй като никога досега не се бил сблъсквал с такова поведение, никой не го бил заплашвал, никога не бил „ограбван”, никога не му бил ваден нож, той не знаел какво да прави и от страх дори и не сигнализирал охраната и полицията. Освен това в този момент имало само един охранител, който се занимавал с извеждане на клиентите от магазина, поради приключване на работното време. На тръгване, подсъдимият ударил  свидетелят по крака с юмрук (като „приятелски жест”), при което казал : ”Върви си върши работата и това нещо не се е случвало!”.

Р.  се върнал обратно в магазина за да довърши работата си, тъй като смяната му приключвала, като в същото време видял,че подс.П. отново отишъл  в сладкарница „?” и започнал да разговаря със свид.Ж.М.. След като  смяната на Р.  приключила в 22.00 часа ,той си тръгнал към вкъщи с личния автомобил. В 22.00 часа затваряли работа за клиенти и магазин „Кауфланд”, както и намиращата се в него сладкарница „?”.

Свидетелят Р. се прибрал вкъщи, където го чакала свид.С. за вечеря. Последната видяла,че мъжът й е силно притеснен, зачервен и треперещ и го попитала какво се е случило. Р. й разказал абсолютно подробно за инцидента който претърпял, за отправените към него заплахи от подсъдимия,ударените му шамари и в резултата на което му дал процесните 50(петдесет) лева.Свидетелката С. видяла,че бузата на Р. била червена, тя също се уплашила, почувствала се  зле и  била притеснена, тъй като имали малко дете.Тя не познавала подсъдимия, не знаела на какво е способен и доколко заплахите могат да бъдат сериозни, освен това му било известно къде живеят.

Следващите два дни(събота и неделя) свид.Р. не бил на работа, същият отишъл  на работа втора смяна отново на 16.02.2015 год. Следобедът Р. изпълнявал задълженията си в магазина и  на работното му  място се появил отново подсъдимия П.. Последният като видял свидетелят, извикал го по име и му казал „ Ей, Д. , много си печен!” и влязъл в магазина навътре. Р. виждайки подсъдимият се притеснил, изпитал безпокойство и  решил че след като веднъж му е дал пари, той  отново ще иска и затова решил да се допита до служители от охраната в магазина. Говорил със свидетеля Ив.Я.(който също възприел уплахата и притеснението на пострадалия) и му разказал и на него подробно за случилото се. Свид.Я. решил да прегледа записите от охранителните камери за видео наблюдение поставени в магазина от датата 13.02.2015 год., вечерта, малко преди края на работното време. Свид.Я. видял,че  на записите се вижда как подсъдимият П. и свид.Р.  спират един до друг в отдел „Напитки” и че подсъдимият ръкомахал, видял движение на ръцете му, наподобяващи удари към колегата му. Свид.Я. посъветвал Р. да пусне жалба за да е по-спокоен. Последният решил да стори именно това,като решението му било подкрепено и от  свид.С..

На следващия ден сутринта, около 09.00-09.30 часа на 17.02.2015 год.,  свид.Р. *** и подал писмена жалба, била му проведена беседа от свид.Н.П. и му били снети писмени обяснения от свид.Р.И. (и двамата полицейски служители, оперативни работници в същото полицейско управление). Свидетелят Р.И. видял ,че Р. е много уплашен и бил притеснен за семейството си и споделил, че е възможно заплахите отправени към него да бъдат реализирани от подсъдимия. При проведената му беседа Р. споделил със свид.Н.П., че е бил изнуден на 13.02.2015 год. от подс.П.,като след отправена по отношение на него заплаха  му е дал сумата от петдесет лева. Във връзка с образуваната в 02РУП-П. преписка, от супермаркет „Кауфланд” били изискани записите от 13.02.2015 год.(за времето 21.10 часа -21.40 часа в отдел „Напитки“) и от 17.02.2015 год.( за времето 14.10-14.30 часа отдел „Плодове и зеленчуци“) от охранителните камери за видеонаблюдение в магазина, при което същите били предоставени на органите на МВР и приложени по преписката,водено в 02РУП П. и впоследствие било образувано наказателно производство в СпП. В хода на досъдебното , а и след това в съдебното производството свид.Р. не е представил медицински документи относно причинените му увреждания от страна на подс.П., тъй като от получените удари.

Същият ден, на 17.02.2015 год., след като подал жалбата в полицейското управление, Р. отишъл  на работа  (бил втора смяна) и там в отдел „Плод и зеленчук” отново се появил подс.П.. Последният отишъл при  свидетелят и му казал: „Ей, лайнар малък, не знаеш какво направи. Това което ти казах, ще стане. Отиваш веднага в полицията и си отдръпваш жалбата, защото  не знаеш какво ще стане с теб и семейството ти..!”. Р. се притеснил изключително много, дори емоционалното му състояние било външно забележимо и това негово притеснение било възприето от колежката му и негов началник смяна – свидетелката М.Б.. Същата  била в течение на случилото се с Р. и  подсъдимият. Б. видяла,че Р.  разговаря с непознат за нея мъж, но  предположила ,че именно това е лицето което предходните дни е заплашвало свидетеля (възприемайки  неговото смущение и червенина, както и близостта между двамата) и решила да извика охраната. В него момент, обаче  подсъдимият  минал „ през” касите и напуснал магазина. Непосредствено след случилото се, свид.Р. споделил на  началника си(свид.Б.), че  именно това е човекът,който го е заплашвал и му е взел парите.

След този инцидент и поредната отправена заплаха от страна на подсъдимия към свид.Р.,  последният отишъл при управителя  на супермаркет „Кауфланд”, който по това време бил свид. К.Г. и му разказал за случилото се. Свидетелят Г. му казал да отиде да се почине, след което да се довърши работата и да не се притеснява, тъй като ще разпореди на „охраната” да стои в неговия отдел „Плод и зеленчук”, както и че ще бъде забранено на въпросното лице да посещава магазина. Свид.Г. изгледал също видеозаписа,който бил видян от свид.Я.,видял „сбутване” , „шамар” и издал заповед, с която се спирал достъпа на П.  до магазина. Подписаната заповед от свид.Г. била предадена на охраната  за да я връчи на подсъдимия. След издаването на заповедта, последният престанал да посещава магазина, като престанал да притеснява и  свидетеля Р..

За случилото се на 17.02.2015 год.  свид.Р. отново споделил със свидетелката С., като и разказал подробно за срещата му с П.,за  отправените заплахи и  желанието му да оттегли жалбата от 02РУП-П.

Р. бил изключително  стресиран от случилото се и  преживял много тежко деянията на подсъдимия, като  преодоляването на притеснението и стреса продължило около месец. Свидетелят  изпитвал страх да отива и да се прибира сам от работа(особено когато бил втора смяна) и поради това помолил свои приятели няколко дни да го карат и връщат с автомобилите си от тях до работа и обратно при приключване на смяната му.  Това бил свидетелят  А.М. и  лицето П.Х., на които Р. подробно разказал за инцидентите,които преживял. М. също забелязал притеснението, което  последния преживял и уплахата която изпитвал за семейството си, поради което и ходил да го прибира от работа няколко пъти.

Свидетелят  Р. освен на посочените по-горе лица разказал за случилото се на 13.02.2015 год. и на  свид. Й.Я. и Ж.М., които работели като продавач-консултанти в сладкарница „?”. Свид.Я. на процесния ден била първа смяна и  нямала преки възприятия, но  колежката й  свид.Ж.М. била на работа до края на работното време. Същата вечер - на 13.02.2015 год., подс.П. бил клиент на заведението,като непосредствено преди приключването на работното време се появил отново. П. искал да си купи тулумбички, като подал на свидетелката една сгъната банкнота от 50(петдесет) лева. М. попитала подсъдимия защо са толкова едри парите в края на работното време, тъй като той бил последен клиент, а той й отговорил че има само такива, при което тя му върнала необходимото ресто след покупката на тулумбичките.

 

 До приключване на съдебното следствие пред настоящия състав не са постъпили доказателства, от които да е видно, че  имуществените вреди в размер на 50(петдесет) лева са възстановени на  пострадалия.

 

От заключението по извършената и приета съдебно-медицинска експертиза (СМЕ)  от 08.06.2016 год. (л.82-84 от СП) се установява,че ВЛ д-р Цв. Г. не е разполагал с  медицински документи относно  причинените травматични увреждания и заключението е изготвено по свидетелските показания на пострадалия Й.Р.. ВЛ сочи , че ако съдът им даде вяра(а съдът им дава вяра), то следва да се приеме, че вследствие на   нанесените удари от страна на подсъдимия П., на пострадалия е причинена болка и страдание по смисъла на чл.130,ал.2 от НК-лека телесна повреда без разстройство на здравето. Според ВЛ при удари  с длан по лицето, в мястото на травматичното въздействие е напълно възможно да се изявят локални зачервявания на кожата, като подобни признаци на травматичните увреждания-локална ахипермия, отшумяват  без последици за пострадалия и са видими за не повече около 2-3 часа.

От разпита на вещото лице Г. в съдебно заседание е видно,че същия поддържа изготвеното от него заключение в неговата цялост,като не прави допълнения. Съдът приема,че и изготвеното заключение по СМЕ е компетентно, ясно, подробно, вещото лице е имало необходимата квалификация, знания и специалност, като е отговорило  на поставените въпроси в пълнота,поради което е приобщено и се кредитира изцяло от съда. Предвид това ,че ВЛ не е разполагало с медицинска документация, такава не е приобщена и по делото, съдът следва да посочи че цени показанията на свид.Й.Р.. Неговите показания кореспондират с тези на свид.Ив.Я.,свид.Г., както и с показанията на свид.С.,която е възприела червенината на бузата на мъжа си след като се прибрал у дома си(около час след получаването на шамарите от подсъдимия) и за която червенина ВЛ сочи, че отшумява за около 2-3 часа след нанасянето на ударите.Относно нанесените  шамари на свид.Р., съдът цени и обясненията на подсъдимия, който в хода на съдебното следствие заяви ,че е  ударил два шамара на пострадалия.Съдът намира изготвената СМЕ за кореспондираща със събрания достоверен доказателствен материал, поради което и я кредитира изцяло, цени я и й дава вяра. Кореспондирането на съвкупния доказателствен материал, в т.ч. и изводите на вещото лице по назначената и приета СМЕ, подкрепят изводите на съда въз основа на приетата фактическа обстановка,изложена по-горе в това число и показанията на свидетеля Р. относно причинените му телесни увреждания от страна на подс.П.,а именно касае се за лека телесна повреда  без разстройство на здравето по смисъла на чл.130,ал.2 от НК,причинила на пострадалия болка и страдание.

От заключението по извършената и приета съдебно-видеотехническа  експертиза (СВТЕ)  от 18.07.2016 год. (л.127-145 от СП) се установява,че ВЛ е изследвало приложения по досъдебното производство  диск, съдържащ записи от охранителните камери на  магазин „Кауфланд” в гр.П. Върху диска е установена една папка със с наименование 24022015, в която има 5 бр. видеофайла,записани във формат mp4, като видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове,записани върху твърдия диск на компютърната видео-охранителна система. ВЛ не е установило следи от манипулация/намеса върху записаната информация и в рамките на записаните интервали от време таймкодът,  вкопиран в изображението не се прекъсва.От заключението на ВЛ се установява,че изображението на записите е цветно,без звук с резолюция 352х288 пиксела, с вкопирани в кадър данни за време и дата, файловете са заснети от камери с условни номера 7,8,9 и 11. От заключението се установява,че интервалът от време,поставен в задачите на експертизата 21-22.30 часа на 13.02.2015 год. са заснети от камери обозначени с номера 7,8 и 9.

               От заключението на ВЛ е видно,че се установява съприкосновение(шамар и политане на  Р. в 21:22ч.) между две лица от видим мъжки пол и движението на двамата в магазина, заснето последователно  от камери 9,8 и 7  в интервал 21:22:14-21:25:45 часа. Едното от лицата е облечено с тъмни панталони и червена риза с къси ръкави(условно наречено лице 1), а второто е облечено с тъмно яке с качулка и светло спортно долнище,с относително по-светла(посивяла) коса и подковообразно челно оплешивяване(условно наречено лице 2). В 21:22 часа лице 2 прави движение с дясната си ръка,наподобяващо нанасяне на удар отстрани на главата на лице 1, при което то полита за момент напред. От лицата и техните действия са били  извлечени снимкови кадри от ВЛ и са подредени в изследователската част от експертизата в протокола в хронологичен ред. Записите от интервалите от време,посочени в задачите на експертизата (предвид това,че съдът не разполага със специализиран софтуер) са били прекодирани от ВЛ и презаписани на нов диск с неспециализиран общо приет формат .avi и дискът е приложен към протокола от изготвената СВТЕ.

               От разпита на ВЛ в съдебно заседание е видно,че същият поддържа в цялост изготвеното от него заключение ,като  променя заключението си в неговата заключителна част на стр.10 от протокола,като сочи ,че изписаната дата 12.02.2015 год. е техническа грешка и навсякъде става въпрос за 13.02.2015 год.-инкриминираната дата. Сочи,че същата няма как да бъде променена, тъй като тя е вкопирана в самия кадър и се вижда на принтираните от него снимки,част от протокола и заключението.

При извършения  разпит на ВЛ в съдебно заседание се установява,че записите не са манипулирани. ВЛ сочи,че действително се вижда нанесен удар-шамар,след което лицето поело удара загърбва камерата и не може да се  види дали има втори удар,второ движение към условно обозначеното лице 1,което е с червената блуза. ВЛ сочи,че не може да бъдат разпознати лицата на датата 17.02.2015 год. на записите ,които са на представения му за изследване диск, тъй като резолюцията на камерата не позволява това,а и  файловете обхващат интервал от време 3-4 часа и не може да разпознае лицата. Съдът приема,че и изготвеното заключение по СВТЕ е компетентно, ясно, подробно, вещото лице е имало необходимата квалификация, знания и специалност, като е отговорило  на поставените въпроси в пълнота,поради което и е приобщено и се кредитира изцяло от съда. Съдът намира изготвената СВТЕ за кореспондираща със събрания достоверен доказателствен материал, поради което и се  кредитира изцяло, цени я и й дава вяра. Приема направеното уточнение и промяна на заключението от ВЛ в съдебно заседание,а именно досежно обстоятелството че на 10-та страница от протокола е допусната техническа грешка и действително се касае за датата 13.02.2015 год. Съдът споделя становището на ВЛ,че датата се извлича както от съдържанието на приложените снимки, така и от самата изследователска част на експертизата и приема че действително се касае за техническа грешка. Кореспондирането на съвкупния доказателствен материал, в т.ч. и изводите на вещото лице по назначената и приета СВТЕ, подкрепят изводите на съда въз основа на приетата фактическа обстановка,изложена по-горе в това число и показанията на свидетеля Р. и предявения в съдебно заседание видеозапис от камерите 7,8 и 9 на страните от съда на предоставения от ВЛ презаписан диск в общоприет формат.

 

Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства в хода на досъдебното производство, както и приобщените в хода на съдебното следствие: снимки от БДС на  Й.Р. и подс.П.(л.69,70,т.2 от ДП);справка за съдимост на подс.П.(л.16,19,25 от СП);писмо изх.№******/******** год. от НАП, ТД-В.Т. (л.114 от СП); писмо с рег.№******** от ***** год. от ОД на МВР-П.,ведно с приложения(л.116-117 от СП), Удостоверение за вписвания,отбелязвания и заличавания за лице от АВ с изх.№****/******** год.(л.121 от СП).

По отношение на постъпилите по делото и приети като писмени доказателства писмо изх.№****** год. от *******год. на РП-П., ведно с приложения (л.151-176 от СП),съдът намира следното: посочените писмени документи по факс се ценят от съда дотолкова , доколкото същите служат единствено за доказване на обстоятелството,че действително е била образувана преписка в РП-П.  по жалба на подс.П. срещу полицейски служители, която е приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.09.2015 год. на наблюдаващия прокурор, а събраните  в хода на тази преписка материали не могат да бъдат ползвани от съда като доказателство и респ. не се ценят , тъй като не са събрани  по предвидения от НПК ред в рамките на воденото наказателно производство.

 

Съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите: Й.Ц.Р., Д.М.С. (в т.ч. прочетените в хода на съдебното следствие на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК от 26.11.2015 год.-л.14-15,т.2 от ДП), И.К.И.(в т.ч. частично прочетените в хода на съдебното следствие на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК от 26.11.2015 год.-л.12-13,т.2 от ДП), М.Б.Б., Й.И.Я.(в т.ч. частично прочетените в хода на съдебното следствие на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 от НПК от 26.11.2015 год.-л.8-9,т.2 от ДП), Ж.М.М., К.З.Г., И.И.Я., Р.И.И., А.Ц.М., К.З.Г.(в т.ч. прочетените в хода на съдебното следствие на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2,пр.2 от НПК от 02.12.2015 год.-л.35-36,т.2 от ДП) и Н.М.П.  и частично обясненията на подсъдимия, като житейски логични, последователни и непротиворечащи си. Действително констатират се някои неточности, но съдът ги отчита като дължащи се на изминалия период от време от датата на извършването на престъпленията до момента, а и още повече че тези противоречия не са съществени и не водят до направата на други изводи и друга фактическа обстановка,освен посочената по-горе.

Анализирайки показанията на свидетеля Й.Р. ,съдът намира че  те са житейски логични, достоверни и кореспондират изцяло със събрания по делото ценен доказателствен материал. Фактическата обстановка по делото се подкрепя изцяло от показанията на последния и съдът кредитира с доверието си неговите свидетелски показания дадени непосредствено пред съда относно правно-релевантни факти и обстоятелства. Безспорно се установява,че на инкриминираната дата 13.02.2015 год. в гр.П.   свидетелят Р.  е бил на работа в магазин „Кауфланд”, където късно вечерта подсъдимият го пресрещнал, ударил му е  два шамара и го  е заплашил, че има нож  в него, че ще го извади, ще го „наръга” и  никой няма да знае, че е бил той,както и че  вследствие на тези заплахи е била изнуден  да извърши нещо противно на волята си, а именно: да отиде до шкафчето с личните си вещи, да вземе  предназначените за подарък на съпругата му петдесет лева и да ги даде на подсъдимия пред магазина. Притеснен за живота си свид.Р. е дал  исканата сума от подс.П. и му ги е предал пред магазина именно мотивиран от отправената заплаха. След като предал на подсъдимия  исканата сума, пострадалият отново бил заплашен, че ако разкаже на някой за случая, ще прати хора у дома му да го запалят него, жена му и детето му,като не съобщава да му е била отправена закана за убийство или че му е била причинена телесна повреда нито преди предаването на сумата ,нито след това. Р. възприел поведението на П. като агресивно и заплашително и с оглед използвания от последния жест –сочейки че има нож, останал с впечатлението ,че действително подсъдимият има такова оръжие у себе си. Действително Р. не е видял нож, такъв не е приобщен по делото и като веществено доказателство, но с оглед  използвания от подсъдимия жест,съдът приема за достоверно твърдението на Р. относно начина, по който е възприел заканата и че се е уплашил,каквото е било и намерението на подсъдимия. Показанията на свид.Р. кореспондират изцяло с показанията на свид.С., която била и първата на която свид.Р. разказал за случая още същата вечер, непосредствено след инцидента и след като се прибрал у дома си след работа. Свидетелката С. възприела лично и непосредствено емоционалното състояние на  мъжа си, същата сочи че той бил силно притеснен, зачервен и треперещ, тя усетила страха му и уплахата, които преживявал същият ден, така и в продължение на месец след това. Самата свид.С. също сочи,че също се е уплашила от подс.П. и думите му , тъй като не познавала човека и не знаела доколко е възможно последният да реализира заканите.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р. и относно последващите събития, след инкриминираната дата, а именно относно  срещите на свидетеля с П.  на 16.02.2015 год. и на 17.02.2015 год. в магазина, на работното място на пострадалия. Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия и досежно отправените му думи  от страна на подсъдимия на 17.02.2015 год. за да „оттегли” жалбата си от  полицията: „Ей лайнар малък, не знаеш какво направи. Това което ти казах, ще стане. Отиваш веднага в полицията и си отдръпваш жалбата, защото  не знаеш какво ще стане с теб и семейството ти..!”. В подкрепа на тези обстоятелства са показанията на свид.Б.,която също е възприела емоционалното състояние на Р. в магазина,неговото смущение. Същият е  споделил с нея,че изпитва страх, както и след разговора с него обяснил,че именно това е лицето ,което му е взело парите. Именно  посоченото емоционално състояние, възприето от Б. е била причина за нейното намерение да извика охраната, но П. не бил задържан, тъй като той много бързо напуснал магазина. За отправените закани от страна на подсъдимия на 17.02.2015 год., свид.Р. споделил и на свид.Р.И.,вследствие на което бил съставен предупредителен протокол.

Кредитираните от Съда показания на свидетеля Р. кореспондират с изложеното от свид.С. и с показанията на останалите разпитани свидетели по делото. Р. сочи,че е бил уплашен и притеснен от думите и шамарите  на П. отправени му на 13.02.2015 год. , което в съдебно заседание също потвърждава. Заявява, че се е страхувал от  подсъдимия и е бил силно притеснен и уплашен вследствие на заканите отправени от него,  разтреперил се е и е изпитал страх. За това емоционално състояние на Р. сочи  свид.С., свид.М.Б., свид.Ат.М., свид. Н.П., свид.Р.И. и именно този страх  от отправените закани,че ще бъде наръган и нанесените му два шамара (причинили му лека телесна повреда без разстройство на здравето) го е мотивирал да извърши последващите разпоредителни действия с паричните си средства в размер на петдесет лева. При извършения му разпит в съдебно заседание Р. сочи,че не е имал никакви взаимоотношения с подсъдимия преди   случая, че не  е дори разговарял с него,както и че не е имал нищо общо с въпросната колежка, за която П.  го упреквал ,че имал взаимоотношения. Р. не сочи да му е била причинена тежка телесна повреда или да му е била отправена закана,че ще бъде изкормен докато спи или че ще бъде убит.

Съдът констатира противоречия в показанията на свид.Р. и  останалите свидетели относно часа, в която  се сочи, че се е състояла срещата между  него и подс.П. на инкриминираната дата 13.02.2015 год. В показанията си свид.Р. твърди,че инцидента се е случил  вечерта   около петнайсет – двадесет минути преди 23 часа,когато затварял магазина и приключвала втората смяна.  От показанията на свид.С., свид.Ж.М. ,от  приобщените показания по реда на  чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2,пр.2 от НПК на свид.К.Г. от досъдебното производство,както и от заключението на ВЛ по назначената ВТЕ се установява безспорно,че инцидента се е състоял около 21.20 часа и че работното време на втората смяна е приключило  в 22 часа. Съдът отчита ,че тези противоречия в показанията на свид.Р. се дължат на изминалото време от  случая до сега,като същите не променят крайните изводи на съда и не водят до друга фактическа обстановка. Съдът  не цени показанията на свид.Р. единствено в частта досежно сочения от него час, тъй като в тази част показанията му се опровергават категорично  от посочените свидетелски показания и заключението на СВТЕ по делото, приема че инцидента между  подсъдимия и П. се е състоял около 21.20 часа,както и че работното време на магазина на инкриминираната дата е приключило в 22.00 часа.

Противоречия се констатираха между показанията на свидетелка С. дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода на  досъдебното производство във връзка със заканите отправени от подсъдимия към Р. на 17.02.2015 год., като първоначално същата заяви че не е възприела такива.В тази връзка бяха прочетени и приобщени показанията й от досъдебното производство,дадени пред орган на ДП по реда на  чл.281,ал.4 вр. Ал.1,т.1 от НПК от 26.11.2015 год.-л.14-15,т.2 от ДП относно това дали свидетелката е възприела от съпруга си за отправена  закана  към него от страна на подсъдимия на 17.02.2015 год.След прочитането на показанията, свид.С. сочи че прочетеното е вярно и след като свид.Р. е  подал жалбата  в полицията срещу подсъдимия, последния е ходил на работното му място и го е заплашвал „за да оттегли”  същата, като е казал че ще ги запали, ако пострадалия не стори това.  Съдът приема, че по съдържание и смисъл възприетото от свид.С. кореспондира със сочените от свид.Р. заплахи на 17.02.2015 год. Съдът изцяло кредитира показанията на свид.С.,включително и прочетените от досъдебното производство,като намира че  противоречията се дължат на изминалия период от време и приема ,че показанията й пред органа на досъдебното производство са депозирани  във време по-близко до инкриминираната датата и е логично спомените и относно изминалите събития да са по-ясни и точни.

Съдът приема за достоверно  всичко изложено от свид.С. и в тази връзка намира,че действително се касае за производни доказателства, каквито са и показанията на повечето разпитани по делото свидетели досежно състоялия се инцидент на 13.02.2015 год. между подс.П. и  свид.Р.. Видно е обаче, че след съпоставяне с останалите доказателствени материали, се констатира липса на основания за дискредитиране, поради предубеденост и заинтересованост, на заявеното в тях. Това е така, тъй като свидетелката възпроизвежда последователно и логично факти и обстоятелства от действителността (разговорите с пострадалия, лично възприети, поведението на Р. след отправените заплахи за физическа разправа с пострадалия и семейството му, от което последният се почувствал действително застрашен, решението им за търсене на защита от полицейските органи,възприела е външно изразеното му емоционално състояние,израз на страх и уплаха). Показанията й са лишени от оценки, които да индицират предубеденост, заинтересованост или повлияване от казаното от пострадалия. Налице е и корелативна връзка между информацията, съдържаща се в показанията на останалите разпитани  свидетели по делото, както и такава между тях и останалия доказателствен материал. И не на последно място свидетелката е допусната до разпит и показанията й са депозирани под страх от наказателна отговорност по чл. 290 НК. Ето защо, Съдът приема с достоверност свидетелските й показания.Същите изводи Съдът прави и досежно останалите по делото свидетели,посочени по-долу,а именно:

Показанията на свид.Р. кореспондират изцяло и с разпитаните по делото свидетели, на които същият лично е разказал за случая състоял се на 13.02.2015 год. подробно. Свид.Р.И. сочи,че   пострадалия е изглеждал уплашен,бил е видимо притеснен за семейството си, както и че е споделил  страха си ,че отправените от П. заплахи може да бъдат реализирани. Страхът на свид.Р. бил забелязан и от свид.И.И., който също  научил за изнудването(на 13.02.2015 год.) непосредствено от него.Същите обстоятелства Р. споделил и на свид.Н.П.,който провел беседа с него.В тази връзка свидетелят Йв.И. пред съда заяви,че впоследствие лично е видял как всеки път свид.Р. е бягал и се е криел, когато подс.П. е посещавал магазина. Свид.Б. също видяла уплахата на свид.Р. при срещата на последния с подсъдимия на 16.02.2016 год.Тя също е била информирана подробно за инцидента на инкриминираната дата(13.02.2015 год.) от самия пострадал. Р. й показал подсъдимия, казал й че изпитва страх когато идва на работа,както и че е бил изнуден да му даде петдесет лева.  Именно в тази връзка и с оглед поведението на свид. Р., управителя на магазина към инкриминираната дата-свид.К.Г. издал заповед, с която се спирал достъпа на подсъдимия до магазина „Кауфланд”-П.. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на свид.Ив.Я.. Неговите свидетелски показания кореспондират изцяло с показанията на свид.Р.. Последният  е споделил с него за  случая на 13.02.2015 год. и в тази връзка свид.Я. изгледал  видеозаписите от охранителните камери, като видяното от него кореспондира с разказа на Р. за разигралата се ситуация  с П.  на посоченото от него място в магазин „Кауфланд”. Самият свид.Я. сочи,че на записа е видял ръкомахане , което движение води до извод за нанасяне на удар от страна на П. на свид.Р., което също кореспондира с  показанията на всички разпитани свидетели, включително и на свид.К.Г. ,който също е възприел „сбутване”, шамар при прегледа на видеозаписа. Относно тези обстоятелства  показанията на свид.Р. кореспондират изцяло и с предявения в съдебно заседание видеозапис от охранителните видеокамери условно обозначени с номера 7,8 и 9 на 13.02.2015 год. и заключението по назначената СВТЕ. Независимо,че не може да бъде извършена пълна идентификация на лицата заснети в отдел „Напитки”, посочени в заключението на ВЛ, то данните за времевия диапазон в който са попаднали в обсега на камерата и съпоставката им с показанията на свид.Р. в тази насока са достатъчни за съда да приеме, че това е  именно  подсъдимия и пострадалия и че първия му е нанесъл удари-шамари в областта на лицето. Горното кореспондира и с заключението по приетата СМЕ по делото.

Показанията на свид.Р. кореспондират изцяло и се ценят и след съпоставянето им с показанията на свид.Ж.М.. Същата на инкриминираната дата- 13.02.2015 год. е била на работа и е възприела  поведение на подс.П. непосредствено преди и след  деянието. Видяла е как подсъдимият влиза в магазина и впоследствие  след като е взел парите  от изнудения Р.. П. е бил последният клиент на М. в сладкарницата „?”, непосредствено преди края на работното време, за което сочи и свид.Р.. Подсъдимият си е купил тулумбички с банкнотата, която е придобил по престъпен начин от свид. Р. и е заявил на свид.М. ,че това са единствените му пари, на въпрос от нейна страна дали няма по-дребни. Тези факти кореспондират изцяло с изложеното от Р. и възприето от съда като достоверно,а именно че това е предадената банкнота от 50 лева от последния на подсъдимия вследствие на упражнения върху него психологически и физически натиск.

Анализирайки показания на свид.М., съдът също стига до извод ,че Р. обективно и добросъвестно е разказал за  случая без да е преувеличил и да е подходил субективно дори и при  преразказа на фактите на колегите си, приятелите си и жената, с която живее на семейни начала. По делото не са събрани никакви  доказателства(с изключение на обясненията на подсъдимия П.,които съдът не кредитира в по-голямата им част), които да опровергават възприетата от съда фактическа обстановка.

Извършената задълбочена проверка на показанията на св. Р. съпоставени с останалите доказателствени материали, констатира липса на основания за дискредитиране, поради предубеденост и заинтересованост, на заявеното в тях. В показанията му са възпроизведени последователно и логично факти и обстоятелства от действителността (разговорите с подсъдимия, посещенията на подсъдимия  в магазина, на неговото работно място и опитите му за контакт с него, отправените заплахи за физическа разправа,включително и след предаването на парите и отправените закани към него самия и семейството му, от което Р. се почувствал действително застрашен) без да навежда за предубеденост и заинтересованост. Информацията, съдържаща се в показанията на свид.Р. кореспондира изцяло на разказаното от останалите разпитани по делото свидетели, както и на останалия доказателствен материал. Свидетелят е допуснат до разпит и показанията му са депозирани,след като е предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Съдът приема с достоверност неговите свидетелските показания, поради което не може да се  пренебрегне изложеното в тях.Такава кореспонденция се установи изцяло на всички показанията на посочените по-горе свидетели, не може да игнорира същите и съпоставяйки ги в съвкупността  те подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът кредитира и  прочетените показания на свидетелите  Г., Ив.И. и  Й.Я. от досъдебното производство,като достоверни и кореспондиращи с целия доказателствен материал,като отчетените неточности съдът намира, че се  дължат на изминалия период от време от инкриминираните дати и не водят като цяло за направата на други изводи от съда. Касае се за противоречие в показанията на свид.Ив.И. относно разказаното му от свид.Р.,че е изпитвал страх, както и че е „пуснал” жалба в полицията,че подс.П. го заплашвал отново за да я оттегли,както и че по отношение на последния му е било забранено да влиза в магазина.След прочитането на показанията(в о.с.з. на 18.05.2016 год.)  на свидетеля в частта от 8-ми ред отдолу нагоре от изречението „Разказваше ми…” до края на абзаца, от протокола за разпит на свидетел от 26.11.2015 год.(л.12-13, т.2 от ДП). Свидетелят заяви в съдебно заседание ,че е възможно да е казал възпроизведеното от протокола, но не си спомня. Предвид това ,че разпита е бил извършен  значително по-скоро след инцидента на 17.02.2015 год., то съдът приема за достоверно прочетеното, че Р. действително му е разказал за  подадената жалба и отправените закани към него от П. за да я „оттегли”.

Досежно констатираните  противоречия в показанията на свид.Г.: касае се за противоречия в показанията на свидетеля от досъдебното производство и депозираните непосредствено пред съда относно това  дали е видял на камерите нанесените удари от подсъдимия на Р., каква е била точно отправената заплаха  и дали е  канил лично П. за да му връчи заповедта  за забрана за допускането му в магазина. На основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2,пр.2 от НПК са били прочетените показанията на свидетеля К.Г., дадени пред орган на ДП, в хода на ДП от 02.12.2015 г.Свидетелят след прочитането им в о.с.з. на 13.06.2016 год. заяви,че прочетеното е вярно с изключение на това,че не е канил и връчил лично заповедта на подс.П., тъй като това било задължение на охранителната фирма и той единствено е съставил тази заповед ,като я е предал за връчване. Посочи,че най вероятно не се е изразил правилно и не е бил разбран от разследващия орган при обективирането на показанията му в съставения протокол.В останалите части свидетелят заяви,че прочетеното е вярно и респ. се цени от състава. Съдът намира,че констатираното противоречие относно това кой е връчил заповедта не води до направата на различни крайни изводи  и приема за достоверно обяснението за неточното отразяване в протокола за разпит от досъдебното производство. Намира,че непосредствено изложеното от свидетеля в съдебно заседание е вярно(досежно заповедта) и го кредитира,като приема че свид.Г. не е канил лично П. за да му връчи сочената заповед и не е имал разговор с него.Това кореспондира и с изложеното от подс.П.,че тази заповед е следвало да му се връчи от охраната на магазина и именно от там е разбрал за нейното съществуване, респ. преустановил посещенията си в  магазина.

Предвид липсата на спомен у свид.Й.Я. на 18.05.2016 год. в о.с.з. бяха прочетени показанията й от досъдебното производство на основание  чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК , обективирани в протокол за разпит на свидетел от 26.11.2015г. (л.8-9, т.2 от ДП).След прочитането на показанията свид.Я. заяви ,че  депозираните показания  в досъдебното производство са верни и че не помни. Съдът приема за достоверни прочетените показания, тъй като са депозирани значително по-скоро във времето след инкриминираните събития и е логично свидетелката да няма спомен за тях, а освен това същите кореспондират и с останалия кредитиран от съда доказателствен материал обсъден по-горе.

При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото.

При всеобхватния им анализ и съпоставка на обясненията на подсъдимия П. с всички събрани по делото доказателствени материали съдът  намира, че  те са недостоверни в по-голямата им част. Чрез своите  обяснения подсъдимият упражнява права, или като направи самопризнание, или като оборва обвинението. В случая Съдът намира, че доводите на подсъдимия представляват поддържана от него защитна теза.

Съдът приема с доверието си  обясненията на подсъдимия,в  частта в която сочи,че е познавал свидетеля Р. като служител в магазин „Кауфланд” в гр.П., тъй като живеел в близост , както и че

посетил магазина на  13.02.2015 год. и че му е ударил два шамара.Приема за достоверни и обясненията на подс.П. досежно това,че му  е бил съставен предупредителен протокол в 02РУП-П., че е била издадена  заповед да не посещава  магазин „Кауфланд”,както и че по негова жалба е била образувана преписка в прокуратурата. В тази насока по делото са събрани безспорни доказателства и съдът кредитира  обясненията на подсъдимия  по отношение на посочените обстоятелства.

В останалата част  обясненията на подсъдимия П. не се приемат с доверието на съда и категорично се опровергават от показанията на всички свидетели и останалите доказателства по делото. Съдът не приема  за достоверни твърденията на подс.П., че никога не е  изнудвал същия и не е взел сумата от петдесет лева,както и че не го е заплашвал да оттегли подадената от него жалба в полицията. Обсъждайки тези обяснения в съвкупността с останалия събран доказателствен материал, не могат да обосноват извод за невиновност на подс.П..

От  показанията на свидетелите  по делото се установява,че  свид.Р. е бил известен сред колегите в магазин „Кауфланд” като много скромно и притеснително момче, с оглед на което и съдът не може да приеме,че същият е  напсувал подс.П. „ на майка” ,няколко дни преди инкриминираната дата и именно това е  причината на 13.02.2015 год. да му удари два шамара и непосредствено след това да му се извини.Описаното поведение от страна на подсъдимия досежно Р. на първо място освен ,че е житейски нелогично,а и не е подкрепено с доказателства.  Няма логика в това пострадалият да е напсувал  „ на майка” подс.П. и същия, да не е реагирал веднага,а да е сторил това няколко дни след това - отивайки в магазина отново и виждайки го случайно, му удря два шамара заради отправената псувня преди „десет дена”. Нито един свидетел по делото не сочи за такива обстоятелства,не е събрано нито едно доказателство в подкрепа на твърдението на подсъдимия, включително и от показанията на свид.Р.. Напротив гласните доказателства, съпоставени с  приобщените веществени доказателства и извършената ВТЕ опровергават изложеното от подсъдимия. От предявения видеозапис  на страните в хода на съдебното следствие се установява,че след приключване на  физическия сблъсък и разговор и след преминаването на касите, подсъдимия и пострадалия тръгват в две различни посоки- подсъдимия в посока към изхода на магазина, а пострадалия в противоположната посока(където се намират съблекалните на персонала), малко след това свид.Р. се появява отново и тръгва в посоката на подс.П.. Последният след няколко минути  отново  се появява в кадър,но вече държейки нещо светло в ръцете си,наподобяващо банкнота и отива към вътрешността на магазина, където е сладкарница”?”.  Приобщения по делото запис от охранителните камери,ВТЕ,както и показанията на свид.Р. и на свид.М. оборват твърдението на подс.П.,че след като е минал касите е отишъл да пуши заедно със свид.Р. отвън ,както и че е взел една цигара от продавачката, след което си е тръгнал към вкъщи. Свид.М. не сочи да е давала цигара на подсъдимия,а в показанията си е разказала че същия е бил последният й клиент непосредствено преди затварянето на сладкарницата и той е платил именно с банкнота от петдесет лева, за която споделил че му е единствената. В тази насока обясненията на подсъдимия не кореспондират с останалия доказателствен материали по делото и се опровергават от него.Съдът не дава вяра на обясненията на подс.П. и досежно последващите му посещения в магазина и преследваната от него цел, а именно на 16 и 17.02.2015 год., тъй като и в тази част те се опровергават,както от  показанията на свид.Р.,така и от тези на свид.Б. и свид.С..

За неотносими към предмета на доказване  съдът намира обясненията на подсъдимия досежно подадената от него жалба в РП-П. за нанесен му побой от страна на лица с полицейски шапки,както и за отправени му заплахи от страна на тъста на  свид.Р. към П. целящи последния да даде сумата от 800 лв. и „за да спре делото”.  Тези обяснения не касаят повдигнатите обвинения и са ирелевантни за делото.Освен това е видно,че  проверката образувана в РП-П. е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.09.2015 год.,подсъдимият не представя медицинско свидетелство включително и в съдебно заседание. Съдът отхвърли искането на защитата и на подсъдимия за допускане до разпит в качеството на свидетелите лицата Ил. К. и Н.С., тъй като с показанията им не би се допринесло за разкриване на обективната истина. Същите не са били свидетели очевидци на нито една от сочените инкриминирани дати, не са възприели поведението на подс.П. в магазина ,на отправените спрямо свид.Р. закани и два шамара и на последващите срещи отново в магазин „Кауфланд” на инкриминираните дати. Отделно от това свид.Р., неговият тъст или полицейски служители не са съпроцесници по делото с подсъдимия и по делото няма повдигнати обвинения за престъпления от общ характер спрямо трети лица.

 

За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.Същата според Съдът  се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали:  от гласните доказателствени средства- от свидетелските показания на свидетелите посочени по-горе и частично обясненията на подсъдимия; от ценените от съда писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК  и надлежно приобщени към доказателствения материал (включително справки за съдимост, справки от АВ, ТД на НАП-П., ОДМВР-П.); веществените доказателства по делото; от изготвените по делото експертизи и приетите по тях заключения, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен  материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите(с изключение на обсъдените по-горе), попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото съобразно изложените в тази насока аргументи от Съда. В настоящия казус, при липса на други преки доказателства, извън показанията на жертвата на изнудване, релевантните за предмета на доказване факти, Съдът  приема за установени от системата от косвени доказателства, проверени за достоверност, които са логически непротиворечиви и в своята съвкупност водят до единствено възможен извод относно упражнената заплаха с психическо насилие над волята на пострадалия и с придружаваща я лека телесна повреда, с цел да го мотивира да извърши предаване на подсъдимия сумата от 50 лв., в резултат на което жертвата е претърпяла имотна вреда. Съдът намира фактическите изводи относно инкриминираната деятелност и нейния извършител за обосновани, защото се подкрепят от събраните и приобщени съгласно изискванията на процесуалния закон, доказателства по делото.

Кредитираните свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени и веществени доказателства(предявени по реда на чл.284 от НПК) по делото съобразно изложените в тази насока аргументи на Съда по-горе.

В рамките на воденото наказателно производство не са били прилагани специални разузнавателни средства съгласно изискванията на българското законодателство.

От наличните по делото и приети за  достоверни доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието по чл.214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, по време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимия Т.Д.П. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК,затова че:

На 13.02.2015г. в магазин "Кауфланд", находящ се в гр. П., ул. ***, с цел да набави за себе си имотна облага принудил другиго - Й.Ц.Р. чрез сила (като му нанесъл два удара с длан в областта на лицето) и заплашване, отправяйки му думите: "Знаеш ли, че имам нож в мен и ще го извадя и ще те наръгам!", да извърши нещо противно на волята му - да му даде сумата от 50.00 (петдесет) лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 50.00 (петдесет) лв., като деянието е извършено при условията на чл. 213а, ал.2,т.2 от НК - придружено е с нанасянето на лека телесна повреда - на Р. е причинено болка и страдание.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия Т.Д.П. е извършил престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК.

Подсъдимият  Т.Д.П. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимият Т.Д.П. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Съставомерните белези на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК го характеризират като резултатно престъпление.

В наказателно правната теория и съдебната практика се приема, че престъплението изнудване по чл. 214, ал.1 от НК се дефинира като деяние, при което деецът има за цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез  употреба на сила или заплашване и в резултат на това принуждава някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като с това причинява вреда нему или другиму. При това престъпление с физическо или психическо въздействие върху жертвата субективно се цели от дееца постигането на имотна облага, която следва да е незаконосъобразна, като се изисква от изнудвания определено увреждащо го поведение, от което да настъпи имотна вреда за него или за трето лице. Изпълнителното деяние се изразява в упражняването на принуда, чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го насочи към определено поведение. Елемент от изпълнителното деяние е довеждането до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. Именно вследствие на упражнената принуда изнуденото лице осъществява поведението, което дееца иска от него. Заплашването се свежда до психическо въздействие върху пострадалия, като без значение е дали заплашването е правомерно или не е. Касае се до форма на психична принуда и самата заплаха трябва да е отправена към изнудвания, а същата може да се отнася до неговата личност или да е насочена към друго лице. Достатъчно е поведението на дееца да е създало основателен страх у жертвата, че деянието може да бъде осъществено, без да е необходима висока степен на интензивност на заплахата. Чрез заплашването върху пострадалия се упражнява психическо въздействие, имащо за цел да провокира страх у лицето, че ще бъде извършено деяние, годно да изложи на опасност живота, здравето, честта, имота на заплашения или на някое друго лице, към което той изпитва положителни чувства, като за съставомерността на деянието е без значение дали деецът разполага с обективната възможност да осъществи заплашващото деяние. Опасността от осъществяване на деянието може да е по-отдалечена във времето, като не се изисква непосредствена опасност. Изнудването по чл.214, ал.1 от НК е резултатно престъпление, довършено е, когато в причинна връзка, с осъщественото от пострадалият разпореждане с имуществения предмет, настъпи имотна вреда за него или за друг правен субект. Субективната страна на престъплението по чл.214, ал.1 НК се характеризира с пряк умисъл и користна цел. Деецът съзнава, че волята на пострадалият е насочена против това той да се разпореди с имущественият предмет, предвижда, че жертвата ще реши да извърши  това разпореждане следствие на упражнената принуда и иска, като пряко цели разпореждането. Престъпният деец предвижда и неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане. Освен това извършителят цели да набави за себе си или за другиго имотна облага.

Квалифицирано изнудване по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК – е налице, когато деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда.

В настоящото производство се доказа по несъмнен и категоричен начин наличието на всички обективни признаци на състава на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК. В настоящия казус е видно,че подс.П. е имал поставената цел да набави за себе си имотна облага.  Обективно подсъдимият е употребил принуда, под формата на заплаха, спрямо пострадалия Р., изразяваща се в закана за посегателство върху телесната неприкосновеност. Принудата е била проявена чрез словесния израз: „Знаеш ли, че имам нож в мен и ще го извадя и ще те наръгам!", ако пострадалия не извърши желаното и не се разпореди с правото си с имуществен характер като предаде на подсъдимия исканите пари от 50 лева. Отправената заплаха станала достояние и била възприета от пострадалия Р. и тя провокирала силен страх у него, че ще бъдат извършени посегателства върху здравето му, заплахата предизвикала у последния страх, че тази закана може да бъде реализирана. Настъпилата промяна в психо-емоционалното състояние на Р. била външно изразена (свидетелят се е разтреперил, уплашил се е, преживял е стрес,пламнал е целият, притеснил се е). Тази съставомерна заплаха съдържа застрашаване с бъдещи действия и са насочени към осъществяване на психическо въздействие върху пострадалия да предприеме желаното от дееца поведение,а именно да  вземе заделените за подарък на съпругата си петдесет лева и да ги даде на подс.П.. Заплахите попадат в изчерпателно посочените в закона средства, чрез които дееца предизвиква страх у пострадалия, а именно насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него. Заплаха е била възприета като реална такава от пострадалия. За формирания основателен страх у свид. Р.,че тази закана може да бъде действително осъществена от подсъдимия П. може да се направи извода от неговото поведение (описано по-горе) подал е жалба в полицейското управление, съобщил е за упражнения спрямо него психологически натиск и причинената му вреда. За всички тези  действия са налице възприятия у неговите близки,колеги и свидетели,чиито показания Съдът кредитира. 

На следващо място е налице и другия квалифициращият признак на извършеното от подсъдимия деяние - „придружено с причиняване на лека телесна повреда”   по  чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК. Подсъдимият  е ударил и два шамара по лицето на свидетеля  Р.,които по своето естество и характер с оглед даденото заключение на приетата СМЕ представляват лека телесна повреда, причинили са на последния болка и страдание. Подсъдимият  е нанесъл ударите-двата шамара, с който е причинена леката телесна повреда без разстройство на здравето на пострадалия, освен това е отправил и словесна заплаха спрямо него ,че има нож и ще го наръга,  съзнавал е целта на  заплахата и на придружаващите я деяния, подчинени общо на една цел - да принудят пострадалия да се разпореди с поисканата парична сума,което и той е сторил. Доколкото изнудването е придружено с лека телесна повреда , то е на лице квалификация по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК. Именно посочената по-горе  заплаха отправена от подс.П. към пострадалия  и причинената му лека телесна повреда са  мотивирали последния да извърши действия противно на неговата воля и да се разпореди със свое имущество в интерес на подсъдимия и това му е причинило имотна вреда в размер на петдесет лева.Деецът е съзнавал своите действия,както и е целял точно такова поведение от страна на Р.. Налице са и субективните признаци на деянието, както прекия умисъл, така и особената цел на подсъдимия да принуди Й.Р. да поеме имуществено задължение, въпреки ясно изразеното му несъгласие да стори това. Деянието е довършено с настъпването на имуществената вреда в патримониума у пострадалия-същият  е предал процесните петдесет лева на подсъдимият на указаното от него място-пред магазина.

Във връзка с горното и постановения осъдителен диспозитив по отношение на  подс.П. съдът следва да отбележи,че се констатира неточност при словесното изписване на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт на СпП, а именно: с обвинителния акт  при словесното изписване на състава на престъплението, прокурорът неправилно е посочил,че  деянието е извършено при условията на чл. 213, ал.2 от НК. Последващият обаче, словесен изказ в диспозитива, че „придружено е с нанасянето на лека телесна повреда - на Р. е причинено болка и страдание” ,както и  цифровата квалификация на деянието  изписана в обвинителния акт  по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК,не буди съмнение у съда относно волята на представителя на държавното обвинение и е очевидно ,че се касае за техническа грешка. Словесното изписване на  квалифициращото обстоятелство в диспозитива на обвинителния акт не е довело до неяснота у подсъдимото лице да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и му се вменява, тъй като  е правилно посочено с неговия юридически израз в цифри. Предвид това съдът  вписа в присъдата си в словесната част,че  деянието е извършено при условията на чл. 213а, ал.2,т.2 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено от Т.П. виновно, при форма на вината- пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  това и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимия Т.Д.П. за виновен в извършване на престъпление    по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

 

Съдът  призна подсъдимия  Т.Д.П. за невинен, по обвинението да е извършил деянието и то  да е придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда , а именно с думите “Знам къде живееш. Ще пратя хора, ще запаля теб и семейството ти, ще те изкормя докато спиш!", поради което и на основание чл.304 НПК и го е оправдал относно първоначално повдигнатото му обвинение за квалифициращото обстоятелство по т. 1 на чл. 213а, ал.2  вр. чл. 214, ал. 2, т. 1 от НК. В тази насока Съдът зае становище, че събраните доказателства  не сочат, че подсъдимият  П. е извършил горното престъпление като е отправил закана за убийство към свид.Р. или на същия да му е била причинена тежка телесна повреда.

От събрания достоверен доказателствен материал безспорно се установява,че причинената лека телесна повреда на свид.Р. и заканата,която му е била отправена с думите "Знаеш ли, че имам нож в мен и ще го извадя и ще те наръгам!"(която закана обективно не представлява  закана за убийство по смисъла на чл.144,ал.3 от НК), го е мотивирала за да се разпореди с процесната сума от петдесет лева. Впоследствие, след като се е разпоредил с посочените парични средства пред магазина и подсъдимият е установил вече своя фактическа власт върху парите(т.е. след като деянието по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК е било довършено), е заявил на пострадалия,че не трябва да казва на никой за случилото се и му е казал: „Това да не си го казал на никой,защото не знаеш какво става, имам много хора и ще пратя хора у вас да ви запалят,теб,жена ти и детето ти!” . С оглед съдържанието на отправената закана,че ще „ги запали”  не може да се приеме ,че се касае за закана за убийство(по съдържание и по смисъла на чл.144,ал.3 от НК) и още повече да се явява придружаваща изнудването за да може да се квалифицира по чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК. В тази връзка следва да се посочи,че държавното обвинение не е повдигнало и предявило друго обвинение на подс.П. относно инкриминираната дата 13.02.2015 год.(напр. по чл.143 или чл.144 от НК) и отправената последваща закана към Р. и неговото семейство не са част от изпълнителното деяние на престъплението, за което П. е признат за виновен от съда. Тази закана  е била изречена от подсъдимия за да  постигне психическо въздействие върху жертвата,но не за да се разпореди  със свое имущество в интерес на подсъдимия , а за да не отиде свид.Р. и да съобщи или разгласи случилото се вече и довършено изнудване.

В хода на съдебното следствие и по досъдебното производство Р. не сочи подс.П. да му е казал,че ще го изкорми докато спи и не се събраха никакви доказателства за подобна закана с посоченото съдържание,за каквато е повдигнато обвинение от страна на СП.

Отделно от горното в хода на съдебното следствие,а и на досъдебното производство по делото не са били събрани никакви доказателства за  каквато и да е тежка телесна повреда,или опит за причиняване на такава към Р. от страна на подсъдимия. Липсват както гласни доказателства, така и писмени доказателства за подобно телесно увреждане. Не са приложени никакви медицински документи относно причинена тежка телесна повреда,а и  свид.Р. или друг от разпитаните свидетели по делото не сочат за причинена такава тежка телесна повреда,която да е  придружила изнудването.

Разпоредбата на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В конкретният случай  не се доказа деянието да е извършено от обективна и субективна страна при квалифициращото обстоятелство по т. 1 на чл. 213а, ал.2  вр. чл. 214, ал. 2, т. 1 от НК- заплаха за убийство или тежка телесна повреда и поради гореизложените съображения съда е признал за невиновен подсъдимия Т.П.  и го оправда на основание чл.304 от НПК досежно това обстоятелство.

 

По оправдателния диспозитив спрямо подсъдимият П.:

Съдът постанови оправдателна присъда по обвинение,което е било повдигнато   на подс.П.,посочено по-долу.Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на всяко едно престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице.

Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно фактическите констатации за инкриминираното деяние и липсата на категоричност относно авторството му водят до единствения възможен изход, а именно съда да оправдае подсъдимия по това деяние,а именно:

На подс. Т.Д.П. му е било повдигнато обвинение с обвинителния акт  за престъпление по чл.143,ал.1 вр. с чл.18,ал.1 от НК, затова че на 17.02.2015г. в магазин "Кауфланд", находящ се в гр. П., ул. *, направил опит да принуди другиго - Й.Ц.Р. да извърши нещо, противно на волята му, а именно - да си оттегли жалба, подадена срещу него във 2 РУП - гр. П., като употребил за това заплашване, отправяйки му думите "Лайнар малък, ти не знаеш какво направи. Това беше голяма грешка, че си пуснал жалба. Отиваш веднага и дърпаш жалбата!", като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

Субект на престъплението „принуда” (чл.143,ал.1 от НК) може да бъде всяко наказателноотговорно лице, като изпълнителното деяние на престъплението се изразява във въздействие върху личността на другиго за предприемане на определено поведение. Въздействието може да бъде в някоя от следните две посоки. Принуждаваният може най-напред да се насочва към активност, противна на волята му – за да извърши някакво действие, с което да причини на себе си или на другиму вреда. Така волята на дееца се пречупва, но не се елиминира, както при т.нар. физическа принуда. Принуждаваният може също така да се насочва към пасивност, заради която да пропусне някаква полза или да претърпи някаква загуба. Тук няма значение дали пасивността се явява деяние и в частност бездействие, или не. В тази втора хипотеза следователно принудата може не само да пречупи, но и да елиминира волята на пострадалия, съставлявайки физическа принуда.

Съществуват два вида принуда и според характера на онова свое поведение, към което пострадалият е насочен. Той може да бъде насочен или към фактически значимо поведение (например да премине или да не премине през определено място), или към юридически значимо поведение (например съпругата на обвиняемия да се съгласи да свидетелства или да откаже да свидетелства).

Не всяка принуда обаче е престъпление по чл. 143 НК. За да има престъпление, нужно е принудата да се извърши с някой от изчерпателно посочените три способа на престъплението – чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт.

Въздействието е чрез сила, когато е налице неблагоприятен физически контакт с пострадалия. Въздействието е чрез заплашване, когато се влияе само върху психиката на пострадалия. Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. Следователно, ако на психиката на пострадалия се влияе чрез трето лице, то непременно трябва да бъде присъстващо – да се намира по същото време и на същото място, където са деецът и пострадалият. Накрая въздействието е чрез злоупотреба с власт, когато деецът влияе върху пострадалия, единствено като застрашава лични него с вреди от упражняване на свои служебни правомощия.

Престъплението е резултатно. Престъпният резултат не се изчерпва само с това пострадалият да изпита неблагоприятното въздействие. Изисква се още той да е бил принуден – наистина да е осъществил активността или пасивността, към която е бил насочен. Иначе ще е налице само опит. Деянието е възможно от субективна страна само при форма на вината –пряк умисъл.

За да е налице съставомерно престъпление по посоченият текст от обективна страна - с действията си дееца следва да е реализирал обективните признаци на горното престъпление, чрез формата на изпълнително деяние „заплашване”.

В настоящият случай е било повдигнато  обвинение на подс.П. с обвинителния акт за опит да  принуди другиго-Й.Р. да извърши нещо противно на волята му, а именно-да си оттегли жалба,подадена срещу подсъдимия във 2РУП-П.,като е употребил за това заплашване чрез думите „Лайнар малък ,ти не знаеш какво направи. Това беше голяма грешка,че си пуснал жалба.Отиваш веднага и дърпаш жалбата!”.

От съдържанието и смисъла на  посочените  думи,описани в словесната част на така повдигнатото обвинение на подсъдимия с обвинителния акт не може да се направи извод,че  обективно същите по своето естество представляват заплаха,която е имала за цел да принуди Р. да извърши нещо противно на волята му, та дори и деянието да е останало недовършено във фазата на опита. Тези думи по своето естество представляват обида , но не и заплаха.

Заплаха представляват думите, които  свид.Р.  посочи пред съда, че са били отправени по отношение на него на 17.02.2015 год. от подсъдимия,а именно: „Ей лайнар малък, не знаеш какво направи. Това което ти казах, ще стане. Отиваш веднага в полицията и си отдръпваш жалбата, защото  не знаеш какво ще стане с теб и семейството ти..!”, но такова обвинение с такива думи  и факти не  е било повдигнато на подс.П. от страна на представителя на държавното обвинение, а и същият не направи изменение на обвинението по реда на чл.287,ал.1-4 от НПК и при положение че това е единствено и само правомощие на прокуратурата,когато се касае за престъпление от общ характер. В този смисъл съдът няма правомощие да признае подсъдимия за виновен по обвинение, за което няма повдигнато обвинение,за което не са описани факти в обвинителния акт. В хода на съдебното следствие не е направено искане и по реда на чл.287,ал.5 от НПК . Думите посочени по-горе,за които е било повдигнато обвинение на подс.П. не могат да бъдат определени като заплаха,която да представлява такова  непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на Р..

 Във всички случаи за да е налице съставомерно престъпление по чл.143,ал.1 от НК ,та дори и останало недовършено такова във фазата на опита, дееца следва да е реализирал обективните признаци на горното престъпление, чрез една от формите на изпълнително деяние-в случая  „заплашване”,за каквото по делото не е повдигнато обвинение на подсъдимия.

С оглед на гореизложеното съдът намира,че възражението на  прокурора че  може да бъде постановен осъдителен диспозитив с оглед показанията на Р., независимо от пороците на повдигнатото обвинение по чл.143,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК в обвинителния акт,  се явява неоснователно.

 В тази връзка  Съдът не възприема аргументите на представителя на държавното обвинение,че  са налични доказателства относно повдигнатото обвинение на подс.П. по чл.143,ал.1 вр. с чл.18,ал.1 от НК.

Останалите писмени и гласни доказателства, взети предвид при установяване на фактическите обстоятелства, не допринасят  за изясняване на обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване.

Поради гореизложените съображения Съдът приема, че  доказателствата по делото са недостатъчни за обосноваване на осъдителна присъда спрямо подс.П. досежно вмененото  му обвинение по чл.143,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК. Налице е предположение за извършване от подсъдимия на престъплението по чл.302 т.1 предл.2 във вр. чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Разпоредбата на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В конкретният случай Съдът не приема аргументите на прокурора за доказаност на обвинението за това престъпление.

С оглед гореизложените съображения съда е признал за невиновен подсъдимия Т.П.  в извършване на престъпление по чл.143,ал.1 вр. с чл.18,ал.1 от НК.

 

По аргументите на защитата:

Съдът намира за неоснователни аргументите на защитата на подсъдимия в насока липса на доказателства за виновността на подзащитния им в извършване на вмененото му престъпление. Съдът по –  горе в мотивите си изложи аргументите в насока виновност за подсъдимия в извършването на престъплението, за които се постанови осъдителен диспозитив, поради което не следва да ги преповтаря.

По конкретните възражения изложени от защитата на подсъдимия като цяло, в акцентираната насока, при извършения анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съда намира същите за неоснователни. Обвинението по отношение на подсъдимия, за което бе постановен осъдителен диспозитив се подкрепя не само от показанията на свидетелите  съобразно направения от съда анализ в мотивите, но и останалите  доказателства по делото. Съдът намира, че кредитираните свидетелските показания касаят предмета на доказване по делото, поради което следва да бъдат ценени от съда. Освен това същите са логични и подредени и си кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Съдът даде вяра и на всички прочетени показания, тъй като същите са напълно логични и последователни(с изключение на посочените им части). Показанията напълно кореспондират помежду си. Кредитираните от съда показания са логични и последователни и не съдържат никакви вътрешни противоречия, които да могат да доведат до съмнение относно истинността им, съдържат еднаква информация относно разказаните събития. При тази вътрешна и обща непротиворечивост се налага единствения извод, че всички те пресъздават правдиво действително настъпили събития. Й.Р. е свидетел на общо основание и е предупреден за наказателната отговорност по чл.290,ал.1 от НК и само защото е пострадал от деянието на подсъдимия не може да се приеме ,че същия е заинтересуван или предубеден. Още повече,че показанията му кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал и съдът ги приема за обективни.

Съдът намира, че пред настоящата  съдебната инстанция са изложени множество недоказани твърдения от подсъдимия П. и неговия защитник. Налице е неделима съвкупност от доказателства събрани  в хода на разследването по делото в ДП и в хода на съдебното следствие. Посочената съвкупност от непротиворечиви и взаимносвързани доказателства по безспорен начин изяснява хронологията на събитията относно авторството и механизма на извършване на престъплението. На съвкупността от доказателствата се противопоставят  обясненията на подсъдимия, че не е извършил деянието.

 Неоснователно е и твърдението на защитата относно  това ,че показанията на свид.Р. са останали неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото,както и че  след като бъдат съпоставени с обясненията на  подсъдимия следва да се приеме ,че са недостоверни.

Налице са убедителни преки доказателства за извършеното,така и достатъчно косвени,при чийто анализ съдът съобрази правилата за преценката им. Посочените от състава на съда фактически положения са убедително очертани от приетите като достоверни доказателства.

Неоснователно е възражението на адв.Г. във връзка с недопускането и разпит в качеството на свидетел на  лицата Ил. К. и Н. Ст.. Видно е, че за тях се сочи, че са възприели факти и обстоятелства от действителността състояли се във времето след осъществяването на престъплението от подс.П. спрямо свид.Р. на 13.02.2015 год. Дали посочените лица са станали свидетели очевидци на  друго престъпление, то това е неотносимо към настоящето производство,още повече че няма повдигнати обвинения в тази насока. Отказът на Съда да събере  тези доказателства се основава на обстоятелството,че тези факти стоят извън предмета на доказване съгласно чл.102 от НПК.

Във връзка с отказа на Съда да събере допълнителни доказателства, неоснователно е възражението на представителя на държавното обвинение досежно исканата  комплексна съдебно психиатрична и психична експертиза.  На първо място и видно ,че е изминало изключително дълъг период от време от датата на деянието до момента. Отделно от това е видно,че по делото се съдържат достатъчно доказателства относно емоционалното и психологично състояние на свид.Р.  след като  му е била отправена заплахата от подс.П. и са му били нанесени двата шамара,както и начина по който той я е възприел(съдът изложи мотиви в тази насока по-горе). Отделно от горното и по делото не се съдържат никакви индикации или съмнения за липса на психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено за делото значение от свид.Р.. Липсват доказателства  и относно наличието на някакви психични заболявания, които да нарушават свидетелска годност или да влияят върху базисните психични годности на пострадалия.Поради  което и преценявайки отново тези доказателствени искания, съдът правилно е отхвърлил същите,като е счел че не биха допринесли за разкриването на обективната истина.

Анализирайки изобилния достоверен доказателствен материал по делото, Съдът намира, че с  действията си  подсъдимия е осъществил  от обективна и субективна страна състава на престъпния състав на  чл.214, ал.2, т. 1, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 2, т.2 от НК и всички възражения на защитата и подсъдимия в тази насока се явяват неоснователни.

 

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т.Д.П., от съдебният състав се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се  и целите  по чл. 36 от НК.

За да наложи на подсъдимия Т.Д.П. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ДО ДЕСЕТ  ГОДИНИ, глоба от четири хиляди до шест хиляди лева,като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на дееца.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание от  ДВЕ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се явява определено в законовия минимум, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия П., Съдът отчете  смекчаващи вината обстоятелства. Констатира се нисък размер на причинените имуществени вреди от деянието на пострадалия(значително под установения за страната размер на минимална работна заплата,която към 13.02.2015 год. е 380 лв. съгласно ПМС № 139/04.06.2015 год.), необремененото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството че няма постоянен доход, възрастта му, както и че е семейно ангажиран, ниската степен на обществена опасност на личността на дееца. В хода на производството не се събраха други добри характеристични данни,както и данни за  трудова или социална ангажираност на подсъдимия П., макар че последния в обясненията си посочи ,че има две деца и че ремонтира покриви.Съдът приема за достоверни изложените от подсъдимия обстоятелства, тъй като същите не се оборват от събраните по делото доказателства и не се спори от страните за тях.

При определяне на вида и размера на наказанието Съдът отчете и отегчаващи отговорността обстоятелства: начина на извършването на деянието-на обществено място в супермаркет, упоритостта на подсъдимия  при явно изразеното  от него нежелание му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум,каквото искане бе направено от страна на представителя на държавното обвинение. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК и не се уважи искането на прокурора.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК спрямо подс. Т.Д.П.:

Съдът намира, че няма законови пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо наложеното на подсъдимия  Т.Д.П.  наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поначало условното осъждане по чл. 66 НК се прилага при три  задължителни условия: наказанието лишаване от свобода да е до три години; лицето да не е осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (ако не е налице реабилитиране по реда на чл. 86 и 87 НК за наказанието лишаване от свобода, не може да се приложат условията на чл. 66, ал. 1 НК);  по този начин  да могат да се постигнат целите на индивидуалната   и генералната превенция.  Наказателният кодекс дава приоритет на т. нар. „лична превенция“, т.е. на поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В конкретиката на настоящия случай  така определеното наказание не надвишава три години, деецът по- рано не е осъждан, и за поправянето и превъзпитанието на Т.Д.П.  , според решаващия съдебен състав, не се налага да изтърпява ефективно наказанието. Размерът на определеният изпитателен срок, предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства  следва да бъде в минимален размер. С оглед реализиране целите на специалната превенция, отчитайки смекчаващите отговорността  обстоятелства,  не е нужно този подсъдим да бъде поставян в условията на затворническа среда и обкръжение. Съдебният състав зае становището, че една евентуална социална изолация на виновния, чрез установяването му  в пенитенциарно заведение, в случая би се явила неоправдано тежка репресия, като същата би надхвърлила целите, които се преследват с наказанието - преди всички поправяне на  извършителя. Решаващият съдебен състав отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително- предупредителните елементи и на специалната и общата превенция.  От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимия Т.Д.П. , съдът прие, че така определеното условно наказание не пренебрегва генералната превенция. Генералната превенция не може да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние. По тези съображения на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложи за изпълнение така определеното на подсъдимия Т.Д.П.  наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимия Т.Д.П.  „Глоба” в размер на 4000 лева(четири хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Т.Д.П., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

 Съдът не е наложил на подсъдимия Т.Д.П.  кумулативно (с наложените и посочени по-горе наказания) предвиденото като възможност наказание „конфискация до една втора от имуществото на дееца” съгласно разпоредбата на чл.214,ал.2,т.1 от НК, а именно такова по чл.37, ал.1, т.3 от НК, предвид обстоятелството че не са събрани безспорни доказателства, че последния притежава налично имущество(чл.45,ал.1 от НК).

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото решаващият съдебен състав осъди, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т.Д.П.  да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер общо на 455,13 лева, като от тях 15,11 лева представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство, които да заплати по сметка на ГДНП-МВР и 440,02                               лева представляващи разноски направени в хода на съдебното производство,които да заплати по сметка на СпНС.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

   

 

                                                              СЪДИЯ :