Присъда по дело №756/2016 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

по НОХД № 756/2016 год., ПРС І н.с.

          Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.Д.Д. за това че 07.07.2014 година, в гр.Пловдив, пред съд – Окръжен съд гр.Пловдив, Търговско отделение, ХІІ състав, като свидетел по търговско дело №643/2013 година, устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „…С „Инфомедия Груп“ имаме отношение от 2008 година по един консултантски договор за изготвянето на проект, който да послужи като платформа за последващо кандидатстване по европроекти…възложихме на фирмата изготвяне на проект-архитектура, технология, конкретна помощ за отглеждане на лозя, технологично оборудване за производство на вино за по-висок клас потребление…Идеята беше да свържем хотела с винопроизводството…До края на следващия месец на 2008 година събрах нужните документи – скици, нотариални актове и пристъпихме към изработване на този проект….Предаден беше проекта до края на м.октомври 2008 година във вид, изключително годен и жив за последваща инвестиционна дейност, както архитектура, така и като технологична част …Проектът беше достатъчно компетентно направен. Хората от Инфомедия си свършиха работата….На хартиен носител, в три комплекта папки за всяка част…беше проекта. Плащане нямаше…При предаването на самия проект не съм платил….В края на 2008 година приключихме строителството на хотела….С последващо споразумение в началото на м.юли 2010 година …разделихме и разсрочихме плащането за 2011 г., 2012 г. и 2013 г….С главния счетоводител сме разговаряли за този проект…С бившата ми съпруга – също….Дружество Металпласт по мое време е било с положително салдо и печалба…Към онзи момент дружеството беше финансово стабилно….Оставен е в архива на дружеството този проект…“- престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

          Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение. Моли при постановяване на присъдата, Съдът да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства и ориентирано около една година лишаване от свобода. Намира, че са налице и условията на чл.66 НК.

          Подсъдимият Н.Д. дава подробни обяснения като намира, че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез защитниците си настоява за оправдателна присъда.

          По делото не участват граждански ищец и частен обвинител.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Подсъдимият Н.Д.Д. е роден на *** ***, живущ ***. Той е б., български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, работещ - управител на фирма, с ЕГН **********.

          Подс.Д. развивал търговска дейност като за целта участвал в различни търговски дружества, на които бил и управител. Едно от тях било преобразувано през 1997г. СД”Металпласт – Д. и сие” в ООД, когато името било променено на „Металпласт – Д.”***, адреса на управление ул.”В. А.” № *. Съдружници били подс.Н.Д. и М.Д. с равно дялово участие. Управител на същото бил подсъдимият. През 2001г. настъпили нови промени като М.Д. прехвърлила дружествените си дялове на подс.Н.Д., а той пък прехвърлил 1 дял на М.Д. и така заместила М.Д. като съдружник. През 2006г. първата обаче прехвърлила дела си на друго лице, а именно на Д.Д.. На 15.07.2010г. подсъдимият прехвърлил дяловете си на своя син – свид.Д.Д. и така дружеството станало ЕООД, а управител станал едноличният собственик. Въпреки това подс.Н.Д. бил упълномощен от сина си да продължи да управлява дружеството. На 12.11.2012г. обаче това пълномощно било оттеглено.

          На 02.07.2013г. новия управител на дружеството – свид.М.И. Т. / бивша съпруга на подсъдимия/, получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 2605/2013г. по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие СГС, рег.№ *** От нея ставало ясно, че „Металпласт – Д.”ЕООД следвало да заплати сума по изпълнителен лист издаден по ЧГД № 10032/2013г. на ПРС, ХХ гр.с. по заповед № 6225/14.06.2013г. за изпълнение на парично задължение въз- основа на чл.417 ГПК. Кредитор се явявала „Инфомедия груп”ООД гр.София, с управител Д.П.. Главницата по задължението била 404 538 лв, а законната лихва се начислявала от 13.06.2013г. Освен това били включени и разноски от 21 576.90лв. След справка станало ясно, че основанието за издаване на заповедта била Запис на заповед без протест, издаден на 01.07.2010г., с падеж 01.06.2013г. Същата била подписана от подс.Н.Д. като управител на „Металпласт – Д.”ООД. До получаване на поканата никой в дружеството не знаел за подобна запис на заповед, нито пък същата намерила отражение в някакъв счетоводен документ, годишен отчет и т.н. Самото дружество кредитор също не било познато никому, нито имали каквито и да било контакти с „Металпласт – Д.”ООД. Ето защо наличието на подобна запис на заповед много озадачило свид.Т. и близките й сътрудници.  След оспорване от страна на посоченото дружество на заповедта за изпълнение, „Инфомедия груп” ООД завело исково дело против него. С исковата молба били представени самата Запис на заповед в копие, заявлението за издаването на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, Заповед за изпълнение № 6225 от 14.06.2013г., изпълнителен лист от 17.06.2013г., справка от ТР по партидата на ищеца и справка от ТР по партидата на ответника. Освен това се искало присъединяване на ЧГД № 10032/2013г. на ПРС. С допълнителна искова молба от 04.12.2013г. станало ясно, че задължението възникнало по силата на консултантски договор. Възложител по него се явявало именно „Металпласт – Д.”ООД, представлявано от подсъдимия, а ищцовото дружество следвало в качеството на консултант да изготви проект с работно наименование „Винарска изба Златни Родопи – Златитрап”. С този проект следвало да се кандидатства по мярка 123 „Добавяне на стойност по земеделски и горски продукти” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. за финансово подпомагане пред Разплащателна агенция Държавен фонд ”Земеделие”. Стойността на проекта възлизала на 4 785 000лв, а на тази база се изчислявало възнаграждението за изготвянето му. Последното възлизало на 5 % или в левове 239 250лв. Тази сума следвало да се плати на две вноски от по 119 625лв. Първата била авансово плащане в 7 дни срок от сключване на договора, а окончателното плащане следвало да стане в 7 дни срок от предаване на проекта. В исковата молба се твърдяло, че „Инфомедия Груп” изпълнила образцово задълженията си, но така и не било получило насрещната престация. Били водени разговори с ответната страна, които на 01.07.2010г. приключили със сключване на споразумение за разсрочено плащане с краен срок до 01.06.2013г. Освен договореното възнаграждение споразумението включвало и заплащане на законната лихва върху него, считано от датата на изискуемост до 01.06.2013г., което представлявало именно сумата от 404 538.20лв. Като форма на обезпечение по това споразумение била издадена и Записа на заповед, която била със същата дата – 01.07.2010г. Наред с това били представени като доказателства консултантски договор от 21.07.2008г., приемо – предавателен протокол от 30.10.2008г., споразумение от 01.07.2010г. и удостоверение от Агенция по вписванията. Така било образувано търговско дело № 643/2013г. по описа на ПОС, ХІІ състав. В съдебно заседание на 07.07.2014г. по това дело като свидетел бил изслушан подс.Н. Д.. Пред съда той развил идеята, че договорът с ищцовото дружество бил сключен с идеята да се изгради лозаро-винарска изба в с.Златитрап, където самият подсъдим притежавал земя като физическо лице. Отделно чрез друга своя фирма притежавал хотел в землището на гр.Батак и така да се свържат хотела и избата. Според подс.Д., „Инфомедия груп” му била препоръчана като надежден партньор и тя изготвила проект освен като архитектурна част за бъдещата изба, но и какви сортове грозде да се търсят, съответно подходящи за вида земеделска земя. Освен това имало и финансов анализ за това какво оборудване да се осигури за избата. Въпреки, че бил доволен от изпълнението на проекта, не успял да плати за него. Икономическата конюктура не била благоприятна, а имал да разплаща суми по строителството на хотела. Ето защо се наложило сключването на споразумението от 01.07.2010г., а накрая и записа на заповед. Твърдял, че разговори по изпълнение на договора водил с бившата си съпруга, с главния счетоводител, а самия договор бил предал своевременно в архива на „Металпласт – Д.” ООД. Там бил и проекта изготвен от „Инфомедия груп”ООД. Изрично заявил : „…С „Инфомедия Груп“ имаме отношение от 2008 година по един консултантски договор за изготвянето на проект, който да послужи като платформа за последващо кандидатстване по европроекти…възложихме на фирмата изготвяне на проект-архитектура, технология, конкретна помощ за отглеждане на лозя, технологично оборудване за производство на вино за по-висок клас потребление…Идеята беше да свържем хотела с винопроизводството…До края на следващия месец на 2008 година събрах нужните документи – скици, нотариални актове и пристъпихме към изработване на този проект….Предаден беше проекта до края на м.октомври 2008 година във вид, изключително годен и жив за последваща инвестиционна дейност, както архитектура, така и като технологична част …Проектът беше достатъчно компетентно направен. Хората от Инфомедия си свършиха работата….На хартиен носител, в три комплекта папки за всяка част…беше проекта. Плащане нямаше…При предаването на самия проект не съм платил….В края на 2008 година приключихме строителството на хотела….С последващо споразумение в началото на м.юли 2010 година …разделихме и разсрочихме плащането за 2011 г., 2012 г. и 2013 г….С главния счетоводител сме разговаряли за този проект…С бившата ми съпруга – също….Дружество Металпласт по мое време е било с положително салдо и печалба…Към онзи момент дружеството беше финансово стабилно….Оставен е в архива на дружеството този проект…”. Всъщност горното не било истина, тъй като никой от посочените в „Металпласт – Д.” не знаел за подобни отношения, а още по-малко за договор с ищцовото дружество и изготвен от него проект. В счетоводството не разполагали с описаните документи, а следва да се посочи, че по времето, когато управител бил именно подс.Д., нямало изградена система за подреждане на документите, която да регистрира постъпването им. По делото била извършена експертиза, от която се установило, че „Металпласт – Д.”ООД изначално не е разполагало с ресурс от 4 785 000лв, които да инвестира в подобно начинание. Нямало следа в счетоводството на дружеството за документите представени от „Инфомедия Груп”ООД, а и в счетоводството на последното не били открити задължения за плащане на когото и да било за фактическото изготвяне на проекта. Ето защо ПОС отхвърлил иска като недоказан. Освен това приел, че е налице антидатиране на документи и в частност Споразумението от 01.07.2010г. Основа на този извод бил начина на изчисляване на лихвата по споразумението, която напълно съвпадала с резултата по изчисляването й чрез програма „Калкулатор БГ”, но към периоди след подписване на самия документ, а именно върху главницата за периода 29.07.2008г. – 01.06.2013г., и за периода от 07.11.2008г. – 01.06.2013г. Ето защо при изчисляването на законната лихва явно е била използвана програмата след 01.06.2013г.

          Горната фактическа обстановка, Съдът приема за установена частично от обясненията на подс.Н. Д. дадени в съдебно заседание пред настоящия състав на съда, а изцяло от показанията на разпитаните в съдебна фаза на процеса свидетели М.И. Т., К.Т.Г., Д.Н.Д..  Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като обективни, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Действително Т. и Д.Д. биха имали интерес да отричат наличието на задължение към „Инфомедия Груп”ООД, доколкото твърдят че дружеството им няма задължение и това е изгодно за тях. Не така стоят нещата с показанията на свид.К.Т.Г.. Същият е само счетоводител на дружеството и макар да е в трудови отношения с дружеството няма личен интерес да заяви неистина. По-важното е обаче, че показанията им се подкрепят от обективни факти, а именно липсата на счетоводни документи, които да отразяват обективно задълженията от една страна на „Металпласт – Д.”ООД към „Инфомедия Груп”, а от друга на последната към конкретни лица, които да са работили по проекта. А последното дружество не е разполагало с компетентни такива. Това е видно от показанията на свид.Г.К., И.Я. и М.П.. Оказва се според показанията на свид.Я., че по този проект е работило лице, което в началото на 2009г. е починало – Ф.Й.В., а лихвата била изчислена по метод предложен от свид.М. В. Ч.. Последният се занимавал с живото застраховане и имал опит в изчисляването на бъдеща лихва. За около 15-20 минути той сметнал две лихви, т.е. за два периода в три варианта. За перода 28.06.2010г. бил използвал ОЛП + 10 процентни пункта или /0.20, тъй като ОЛП бил 20 % към този момент/. След това използвал прогнозна лихва съответно с 15 и 10 % ОЛП. Свид.К. избрал варианта с 15 % ОЛП и той залегнал в споразумението. Стъпката запазил 0.20 процентни пункта. По настоящото дело обаче бе назначена експертиза, за проверка твърденията на свидетеля Ч., от чието заключение е видно, че при използваната стъпка на прогнозна лихва от 0.20 % биха се получили близки цифри с изчислената в споразумението лихва, но не същите. Причина за това е обстоятелството, че 0.20 % не са равни на 0.03 процентни пункта, а последното е закръглена величина. Всъщност първото е вярно само при съотношението към края на 2010г. След това при запазване на 15 % би настъпила промяна, макар с близки резултати. Разликата би била видима през лихвата за 2012г., когато отклонението би било най-голямо. Настоящата инстанция кредитира това заключение като изготвено с нужните специални знания и съответно на доказателствата по делото. Не се възприемат с доверие показанията на свид.К. и Я. относно изготвянето на документите по консултантския договор. Всъщност твърди се наличието на твърде много случайности по изготвянето им. От една страна никой от страните по него не бил запознат със спецификата на материята. Нито подс.Д., нито самия К., който бил възложил задачата на свид.Я.. Той пък се свързал с Ф.В., но последната е вече покойник. Представеният по настоящото дело проект останал на практика неизвестен за самия подсъдими, която в съдебно заседание така и не можа да обясни съдържанието му, а твърди, че бил готов да плати близо 5 млн лева за същия. Не е реалистично и възражението на защитата на подсъдимия, че съвпадението на размера на лихвата по споразумението с програмата „Калкулатор БГ” към 01.06.2013г. било случайност, защото по начина на изчисление на бъдеща лихва посочен от свидетеля Ч., а именно чрез намаляване със стъпка от 0.20 % спрямо ОЛП за съответната година, не се получават фиксираните суми, а други, макар и близки. Показателен е и факта, че свид.Д.П. отказа да отговаря на въпроси за дейността на представляваното от нея дружество, а позовавайки се на нормата на чл.121 НПК сама прецени, че ако каже истината би могла да се уличи също в извършването на престъпление.

          При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, за това че на 07.07.2014 година, в гр.Пловдив, пред съд – Окръжен съд гр.Пловдив, Търговско отделение, ХІІ състав, като свидетел по търговско дело №643/2013 година, устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „…С „Инфомедия Груп“ имаме отношение от 2008 година по един консултантски договор за изготвянето на проект, който да послужи като платформа за последващо кандидатстване по европроекти…възложихме на фирмата изготвяне на проект-архитектура, технология, конкретна помощ за отглеждане на лозя, технологично оборудване за производство на вино за по-висок клас потребление…Идеята беше да свържем хотела с винопроизводството…До края на следващия месец на 2008 година събрах нужните документи – скици, нотариални актове и пристъпихме към изработване на този проект….Предаден беше проекта до края на м.октомври 2008 година във вид, изключително годен и жив за последваща инвестиционна дейност, както архитектура, така и като технологична част …Проектът беше достатъчно компетентно направен. Хората от Инфомедия си свършиха работата….На хартиен носител, в три комплекта папки за всяка част…беше проекта. Плащане нямаше…При предаването на самия проект не съм платил….В края на 2008 година приключихме строителството на хотела….С последващо споразумение в началото на м.юли 2010 година …разделихме и разсрочихме плащането за 2011 г., 2012 г. и 2013 г….С главния счетоводител сме разговаряли за този проект…С бившата ми съпруга – също….Дружество Металпласт по мое време е било с положително салдо и печалба…Към онзи момент дружеството беше финансово стабилно….Оставен е в архива на дружеството този проект…“.

          В случая инкриминарн е смисълът на казаното, а именно, че задължението по записа на заповед е дължимо, а не буквалното значение на отделните думи в изреченията. В действителност документите са изготвени за целите на производството по ЧГД, а целта да се постави в трудно финансово положение „Металпласт – Д.”ООД и съответно бившите членове на семейството на подс.Н.Д. – неговият син Д. , и бившата му съпруга. Отношенията между тях са били влошени, за което има съвпадение в думите на подъсдимия и тях самите. Именно поради тези влошени лични отношения свид.Д.Д. причинил щети по автомобила на подсъдимия, за което понесъл и съдебна отговорност. Досежно годността на тодзи свидетел бе извършена експертиза, от чието заключение е видно, че макар към момента на даване на показания същия да е бил употребил упойващо вещество, свидетелската му годност не е била накърнена. За настоящия състав няма причина да не се кредитира с доверие това заключение, а и заявеното от свидетеля досежно процесните факти.

          От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, тъй като подс.Д. е съзнавал, че говори неистина пред ПОС, но въпреки това е целял настъпването на обществено опасните последици.    С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Н.Д. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства: чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност. Като отегчаващо обстоятелство настоящата инстанция отчита факта, че лъжесвидетелстването касае спор по вземане в значителен размер, което би могло да има тежки последици за дружеството ответник. Ето защо наказание от една година и шест месеца настоящата инстанция намира за съответно на извършеното, на обществената опасност на дееца, а и най-справедливо. Не са налице нито многобройни или пъкизключително смекчаващо вината обстоятелство, което да води до извода, че и най-лекото предвидено наказание би се явило несъразмерно тежко.

Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 НК и това наказание следва да се отложи с минималния предвиден от закона изпитателен срок – три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подс.Н.Д. е неосъждано лице, наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода, а с оглед добрите му характеристични данни, поправителен ефект върху него би се постигнал и по този начин.

          Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред.

          Подбуди – лични.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подс. Н.Д.Д., със снета по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски за експертизи в размер на 306 /триста и шест/ лева, по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт.

          По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала.

Секректар: К.Ч.