РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230102414 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. В. с
ЕГН ********** от гр. Д, ул. ***” № *, чрез упълномощения адвокат З.М., с
която срещу А. „П.“, Булстат: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „***“ бул. „****, представляван от председателя А. С. М., чрез
Областно пътно управление – гр. Д. с адрес гр. Д., ул. „***, представлявано от
директора Г. И. С., е предявен иск за заплащане на сумата от: 1 713,66 лв.
/хиляда седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
съставляващи стойността на гумите, амортисьорите, ремонт на джанти и
труда за поправка на увреденото МПС – л.а. марка „***, модел „***,
собственост на А.В. В., вследствие на навлизането на неговия автомобил,
управляван на 27.06.2021 г. от М. Г. П. в необозначена и немаркирана пътна
неравност /дупка/ на пътното платно, преминавайки през с. С., общ. *****
/участък от Главен път ****/ в посока за град Д./, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на настоящата искова молба
– 28.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото
1
съдебно-деловодни разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани чрез
процесуалния представител в съдебно заседание, ищецът е собственик на
описания по-горе лек автомобил. На 27.06.2021г., В. предоставил
управлението на автомобила на лицето М. Г. П., който пътувал в посока от гр.
Б. – гр.Д. Около 17.30 ч. на същата дата, автомобилът претърпял ПТП на
територията на с. С. Движейки се със съобразена скорост, около 40 км. ч.,
автомобилът попаднал на необозначена и немаркирана неравност на пътното
платно в резултат на което е получил увреждания, описани по-горе. Сочи се
от ищеца, че за неравността на пътя е липсвало маркировка и друго
обозначение, което да сигнализира за опасността на пътя, затруднение за
водачите, за възприемане на съществуващи неравности създавали и сянката
на разположените в близост до пътя дървета. Ищецът твърди, че водачът на
автомобила не е имал възможност да избегне неравността, предвид
обстоятелството, че в насрещното платно се е движил друг автомобил, а зад
процесния автомобил е пътувало друго превозно средство, поради което
водачът е бил в обективна невъзможност да предприеме избягваща маневра.
На мястото на инцидента пристигнал екип на МВР, като младши контрольор
Ц С. е съставил протокол за ПТП, приложен към исковата молба. Ищецът
сочи, че ПТП е настъпило в участък на пътя, част от републиканската пътна
мрежа, представляващ държавна собственост за управлението на който е
ангажирана А. „П. И.“. В тази връзка, ищецът настоява, че ответната агенция
е легитимирана да отговаря по предявената претенция и настоява да бъде
ангажирана отговорността . Според А.В. претърпените в резултат на
описания инцидент вреди са в размер на 1 713.66 лв., която стойност е
формирана от закупуване на четири нови гуми, платената цена за ремонт,
монтаж и демонтаж, както и стойността на вложения труд.
С оглед поведението на служителите на съответната агенция,
изразяващи се в бездействие във връзка със задължението си да поддържат
пътната мрежа в изправно състояние, ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в увреждането на собствения му автомобил. Предвид изложеното се
настоява да бъде ангажирана отговорността на ответната агенция, във връзка
със заплащане на процесната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на
2
исковата молба, съгласно който предявеният иск е неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 219 от ГПК е направено искане за привличането в
качеството на трето лице – помагач на страната на ответника на търговското
дружество „В. к. ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „****,
представлявано от изпълнителния директор Т. Г. Ответникът обосновава
правния си интерес от искането за привличане на посоченото лице от
обстоятелството, че със своите действия по отстраняване на аварии третото
лице е предизвикало неравности по пътното платно.
Съобразно изложено съдът е приел, че е налице правен интерес от
привличането на тези лица, като помагачи на страната на ответника, тъй като
постановяването на неблагоприятно решение по отношение на ответника е от
значение за отношенията му с третото лице, поради което с определение №**
г., на осн. чл. 219 от ГПК, съдът е конституирал „В. к. Д.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „Т***, представлявано от
изпълнителния директор Т. Г., като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната
на ответника А. „П.“.
Агенция „П. И.“ оспорва предявения иск, както по основание, така и по
размер. Отрича се механизма на настъпване на ПТП, описан от ищеца,
доколкото при движение на автомобила със съобразена с пътната обстановка
скорост, е малко вероятно да настъпят описаните в исковата молба щети. В
представения протокол за ПТП е посочено, че водачът на процесното МПС е
управлявано с несъобразено с пътните условия скорост. В тази връзка
ответникът настоява, че водачът на увреденият автомобил, с поведението си е
допринесъл в изключителна степен за настъпване на вредоносния резултат.
На следващо място ответникът оспорва твърдението, че увреденият
автомобил е бил технически изправен преди настъпване на ПТП.
На следващо място ответникът сочи, че във връзка с Договор за
възлагане на обществена поръчка, частта от Републиканската пътна мрежа,
разположена на територията на област Д., се поддържа от „Д. – 2019“, като в
тази връзка, ответникът излага твърдения за отправени сигнали до „ВиК“ – Д.
АД, за необходимостта от отстраняване на неравности по пътното платно,
причинени в следствие на дейности по отстраняване на Вик аварии в
територията на с. С.
3
Съобразно изложеното, А. „П.“ е обосновала необходимостта от
привличане като трето лице помагач на посоченото дружество. На следващо
място ответникът оспорва исковата претенция по размер, като счита, че
същият е завишен, като се отричат направените разходи от ищеца. Сочи се
също така, че увреждането на описаните в исковата молба части и детайли, не
е в резултат на описаното ПТП. Направени са искания за ангажирани на
гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя. Ответникът прави
искане за прилагане на преписката от РУ – Б., съставена във връзка с
протокола за ПТП с № ...
Третото лице - помагач е изразило становище, според което
предявеният иск е неоснователен и недоказан. Поддържа се изложеното от
ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца, оспорват се
твърденията на ищеца за необходимостта от подмяна на части и детайли на
автомобила, тъй като според „В. и к. Д.” АД, посочените от ищеца части и
детайли, по скоро тяхната увреда не съответства на описаните от ищеца
механизъм на ПТП. Оспорва се, че посочените от ищеца части и детайли са
монтирани на автомобила, респективно, че щетите са отстранени, поставя се
въпроса за необходимостта от подмяна на четири броя гуми, при условие, че
са увредени два броя. Също така, третото лице - помагач обръща внимание на
възможността, ищецът да е бил обезщетен във връзка със сключената от него
имуществена застраховка гражданска отговорност.
Третото лице - помагач, сочи за липсата на доказателства във връзка със
собствеността на автомобила, респективно правоспособността на водача на
същия. Също така се отрича наличието на причинно – следствена връзка
между настъпилото деяние и вредоносния резултат.
На следващо място „В. и к. Д.” АД заявява, че не е извършвало
ремонтни дейности, включително и разкопаване на посочения участък от
пътната мрежа през процесния период. Предвид изложеното се настоява
исковата претенция да бъде отхвърлена. Третото лице помагач не се
противопоставя срещу доказателствените искания, като във връзка с искането
на съдебно – техническа експертиза се поставят допълнителни въпроси.
По делото са представени следните писмени доказателства:
Свидетелство за регистрация за МПС № ***; Протокол за ПТП с № ***.;
Работна карта № *** г. и касов бон; Гаранционна карта № *** г.; Касов бон
4
№ **.; Касов бон № ***.; 2 бр. снимков материал; Договор за възлагане на
обществена поръчка № *** г.; месечно задание за извършване на дейности по
поддържане на републиканските пътища на територията на ОПУ- Д. за месец
април 2021 г.; Сертификат № **за месец април 2021 г.; Гаранционен
протокол към Сертификат № **; Протокол № ** от месец май 2021 г.; писмо
с рег. № *** г. и известие за доставяне № ***; Писмо рег. №**** г.; Писмо
рег. **г. и товарителница № **.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 27.06.2021 г. лек автомобил **“, модел „B ***, собственост на А. В.
В., управляван от правоспособния водач М. Г. П., се е движел през с. С., по
ул. „*** /участък от Главен път II-27 „Б.-Д./ в посока за град Д./, когато
автомобилът попаднал в необозначена и необезопасена пътна неравност
/дупка/ на пътно платно, в резултат на което са нанесени материални щети по
автомобила: разкъсване на предна дясна и задна дясна гуми, джантата на
автомобила – нараняване и деформации по предна дясна и задна дясна
джанти, както и по окачването на колелото попаднало в дупката
(амортисьора) – деформирано бутално стебло на преден десен и заден десен
амортисьор, разрушаване на праховия предпазител, подбиване на преден
десен долен шарнир на окачването.
В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите на ищеца: Ц. Г.а В.а /съпруга на А. В. В./, М. М. А., С.
С. К. и М. Г. П. /последните трима без родство с ищеца/, както и посочения от
ответника М. В. Г. – служител на РУ – гр. Б., изпълняващ длъжността „Водач
на патрулен автомобил“, който заедно със своя колега Ц. С. С. са посетили
местопроизшествието като са съставили Протокол за ПТП № ***
С оглед оспорване механизма на извършване на обсъжданото ПТП,
респективно причинно-следствената връзка между същото и настъпилото
увреждане на процесния автомобил, по искане на ищеца, по делото е
допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице –
инж. Н.Н. дава заключение, което като обективно и компетентно е
кредитирано от съда, според което от пътния инцидент (преминаване през
необозначена и несигнализирана на платното за движение дупка) станал на
27.06.2021 г. при преминаване през с. С. по ул. „***/участък от Главен път II-
5
27 „Б.-Д.“/ в посока за град Д./ са нанесени материални щети по автомобил
марка „***“, модел „****, управляван от правоспособен водач М. Г. П. и
собственост на А. В. В. са нанесени щети основно по гумите – разкъсване на
предна дясна и задна дясна гуми, джантата на автомобила – нараняване и
деформации по предна дясна и задна дясна джанти, както и по окачването на
колелото попаднало в дупката (амортисьора) – деформирано бутално стебло
на преден десен и заден десен амортисьор, разрушаване на праховия
предпазител, подбиване на преден десен долен шарнир на окачването.
Според заключението на в.л. стойността на ремонта на автомобила по
средни пазарни цени е 1 302,13 лв., от която: 1064,13 лв., представляваща
стойността на вложените материали и части; 135 лв., представляваща
стойност на труда за демонтаж и монтаж на увредените части; 103 лв.,
представляваща стойността на труда по ремонт и подмяна на гумите. След
коригирането на стойността с коефициент на инфлация към датата на пътния
инцидент 27.06.2021 г. действителната стойност на получените щети по
процесния автомобил е 1 254,46 лв.
Причините за настъпване на споменатите щети е преминаване през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между нанесения удар при пропадане в дупката
и настъпилите вреди по автомобила.
Вещото лице докладва, че в дясната лента в посока гр. Д. на пътното
платно в центъра на с. С. /до изхода на селото/ е имало множество следи от
незапълнени дупки след извършване на ремонтни дейности от В и К
дружеството. Свидетелят М. П. управлявал процесния автомобил в средата на
пътното платно като застъпил лентата за насрещна движение с цел избягване
на неравностите по платното. Непосредствено преди дом № 11 в насрещната
пътна лента се приближил друг автомобил, за да избегне челен удар с него
свидетелят предприел маневра в дясно, като с предно дясно и задно дясно
колело е попаднал в необезопасен и несигнализиран изкоп с размери 4 м на
2,40 м и дълбочина около 25-30 см.
Според вещото лице видимостта на водача на автомобила е била
нарушена от движещия се непосредствено пред него друг автомобил и
падащите сенки от крайпътните дървета. При скорост на движение от 30-40
км/ч., най-слабата част на автомобилната гума, когато срещне странично или
6
косо препятствие се деформира и в повечето случаи се получават разкъсвания
по брекера-външния слой на гумата. При пропадането, както и при
излизането от препятствието, част от динамичните натоварвания от скоростта
на движение и масата на автомобила са се поели от брекера и двете гуми са се
спукали, и джантите частично са се деформирали. Бързото спадане на
налягането на въздуха и ударното протриване на джантите по асфалтовата
настилка е принудило водача да преустанови движението и да спре
автомобила на няколко метра след инцидента.
Според направените проучвания в конкретната ситуация на 27.06.2021
г., когато пътното платно не е било по никакъв начин сигнализирано за
извършване на ремонт и изкопни работи, както и за стесняване на платното за
движение и не е била ограничена скоростта на движение, тогава е нямало
никаква възможност за водачите пътуващи за гр. Добрич да избегнат
попадането в необезопасеният изкоп (дупка).
Експертът е категоричен, че размерът на претърпените имуществени вреди по процесното
МПС съответстват на стойността на ремонта, който следва да се извърши за привеждане на
автомобила във вида му отпреди инцидента, възлиза на сумата от 1 254,46 лв.
Не се спори между страните по делото, че описаното в исковата молба
ПТП е настъпило в участък от републиканската пътна мрежа (Републикански
път II-27 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България,
преминаващ по територията на области Шумен, Варна и Добрич. Дължината му
е 112,2 km. Пътят започва при 137,9-и км на Републикански път I-2 в югоизточната част
на град Нови пазар и се насочва на север. След село Памукчии завива на североизток,
преодолява северната част на платото Стана (плато) и навлиза в най-източните части
на Лудогорското плато. Преминава последователно през
селата Сечище, Преселка и Тръница и навлиза във Варненска област. Тук преминава през
селата Изворник, Стефан Караджа и Червенци, достига до Добруджанското плато и
област Добрич, като посоката му става източна. Преминава през
селата Бдинци, Владимирово, Орлова могила, Долина и Одринци и достига югозападната
дъга на околовръстния път на град Добрич. Заобикаля от юг и югоизток града и при своя
77,8-и км се насочва на югоизток. Преминава последователно през
селата Приморци, Сенокос и Соколово и завършва при пристанището на град Балчик. (в
тази насока Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републикански пътища, приемане на списък на републикански пътища, за които се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване
на отделно съоръжение по републиканските пътища /Обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г.,
изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г./).
7
Доколкото процесният път е част от републиканската пътна мрежа, А.
„П. и.” – гр. С. отговаря за дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането му съгласно Закона за пътищата, Правилника за прилагането
на Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата. След като
ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътното платно в
изправно състояние, да сигнализира препятствията по него и да ги отстранява
бързо, същият е предизвикал вредоносния резултат и носи отговорност за
репарирането на причинените имуществени вреди. Съгласно чл. 21, ал. 2 от
Закона за пътищата А. „П. и. – гр. С. осъществява своята дейност чрез
специализираните си звена Областни пътни управления.
В настоящата хипотеза предпоставките за ангажирането на
отговорността на А. “П. и.” – гр. С. са налице – от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че управлението,
стопанисването и поддръжката на процесния път е задължение на ответника
по делото.
В конкретния случай водачът не е могъл да забележи и да избегне
„неравността на пътното платно”, която не е сигнализирана, поради което не е
бил в състояние да прецени правилно пътната обстановка, нито да
предотврати настъпването на последиците – в тази поска са показанията на
свидетелите: Ц. Г.а В.а, М. Г. П. и М. В. Г., както и заключението на в.л. инж.
Н.. Безспорно е установено, че бездействието на ответника се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, поради което А. “П. и.” –
гр. С. следва да носи деликатна отговорност и да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
Не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че
вредите са настъпили единствено в резултат на виновното поведение на
водача на автомобила, респ. за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат и като следствие поведението на водача на увредения автомобил.
Установено е по делото, че на мястото на ПТП е изпратен полицейски
автопатрул в състав: мл. инспектор Ц. СТ. СТ. – мл. контрольор, и мл.
инспектор М. В. Г. – ООР. На св. М. П. е съставен ... според който водачът на
автомобила с ДК № ... се е движил с несъобразена с пътните условия скорост,
в резултат на което е настъпило ПТП – автомобилът попаднал в неравност на
пътното платно /дупка/ като са увредени предна и задна десни гуми и предна
8
и задна десни джанти.
Срещу издадения АУАН е постъпило възражение от св. М. П. за
липсата на вина за настъпилото ПТП, респ. за причинените на собствения на
ищеца лек автомобил щети. Административно-наказващият орган е приел
възражението за основателно като на осн. чл. 54 от ЗАНН е заявил, че
издаденият АУАН ще бъде анулиран.
Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето
правно основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 и чл.
52 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода,
че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност,
прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят
виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна
и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност
за чужди противоправни и виновни действия и бездействия, като тя е
различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да
се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина
на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Спецификата
на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от
с.з. е тази, че по първия текст отговорността настъпва от виновните действия
или бездействия на този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50
от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е
въздействано върху тази вещ върху й по начин да се използват нейните
особености, водещи до увреждането. В тази насока са дадени и
задължителните указания по приложението на закона – Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това ППВС, когато при
ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или
9
49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди
от вещта, отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната отклика между
отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите,
дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване
отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД.
Причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие за
отстраняване на повреди по пътното платно и настъпилите вреди по лекият
автомобил е установено от заключението по изслушаната авто-техническа
експертиза, в което е посочено, че механизмът на произшествието е удар на
предна и задна десни гуми в резултат на преминаване на тази „неравност” на
пътното платно. Вината на ответника се предполага до доказване на
противното, с оглед правилото на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, която не е оборена по
делото.
С осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД
се поражда задължението на ответника да поправи вредите и правото на
увредения да бъде съответно обезщетен. Фактът на съществуването на
задължение за доброто стопанисване и обезопасяването на вредоносната вещ
при наличието, на които би довело до предотвратяване настъпването на
неблагоприятните последици, води до извода, че деликтът е в резултат от
виновното бездействие на служителите на общинската администрация, с
оглед на което на основание чл. 49 от ЗЗД отговорността възниква за А.„П,
Относно размера на обезщетението: Релевантна по делото е
действителната пазарна стойност на вредите към датата на увреждането.
Обезщетението, което се дължи от собственика на вещта, е в размер на реално
претърпените вреди, които вреди следва да са изчислени по размер към
момента на настъпване на увреждането. При частично увреждане това е
възстановителната стойност на имуществото, а при пълно – действителната
стойност на имуществото, като и в двете хипотези обезщетението не може да
надхвърли действителната стойност на имуществото. Възстановителната
стойност е пазарната стойност на ремонта за отстраняване на вредите към
момента на увреждането, и това е стойността, срещу която може имущество
да се възстанови до състояние, в което е било преди настъпване на
вредоносното събитие.
10
Съдът счита, че искът следва да бъде уважен до размера, посочен от в.л.
по приетата съдебно-автотехническа експертица, а именно 1 254,46 лв., като
за горнцата до претендираните от ищеца 1 713,66 лв. искът е неоснователен и
недоказан. В поза на ищеца следва да се присъди и законната лихва, считано
от 28.07.2021 г. /датата на подаване на исковата молба в деловодството на
ДРС/ до окончателното изплащане на главницата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора ответникът следва
да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 565,53 лв.
/петстотин шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/, съразмерно с
уважената част от иска. Ответникът, съразмерно с отхвърлената част от иска,
има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, равняващи се на 45,55
лв. /четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П. и., Булстат: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район ***** представляван от председателя А. С. М., чрез Областно
пътно управление – гр. Д. с адрес гр. Д., ул. „**, представлявано от директора
Г. И. С., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.
„*****сумите от:
1) 1 254,46 лв. /хиляда двеста петдесет и четири лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.
45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, съставляващи стойността на
гумите, амортисьорите, ремонт на джанти и труда за поправка на увреденото
МПС – л.а. марка „****“, модел „****, собственост на А. В. В., настъпили
след навлизането на посочения автомобил, управляван на 27.06.2021 г. от М.
Г.П., в необозначена и немаркирана пътна неравност /дупка/ на пътното
платно, преминавайки през с. С. общ. Б., по ул. *** /участък от Главен път II-
27 „Б.-Д.“ – част от републиканската пътна мрежа на Република България, в
посока за град Д./, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021 г. до окончателното
11
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 1 254,46 лв. до 1 713,66 лв.
2) 565,53 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА АНДР. В. В. с ЕГН ********** от гр. Д. , ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на А. „П. и.“, ****: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „***“ бул. „****, представляван от председателя А. С. М., чрез
Областно пътно управление – гр. Д. с адрес гр. Д., ул. „****представлявано от
директора Г. И. С., сумата от 45,55 лв. /четиридесет и пет лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „В. и к. Д.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от
изпълнителния директор Т. Г., като трето лице – помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12