РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 09.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 130 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и *** срещу С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 876.02
лв. – главница; сума в размер на 758.58 лв. - договорна лихва за период от
21.08.2013 г. до 26.03.2014 г.; сума в размер на 36.00 лв., представляващи, такса разходи; сума в размер на 748.66 лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 22.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление
по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. №
7016/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че на 01.04.2014 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в. ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем № ***, е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в. ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди
се, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в." ЕАД
/правоприемник на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, като по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез ищеца уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/*** от
25.09.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем.
Излага се, че уведомлението е върнато в цялост като непотърсено. Моли съда и да
връчи с ИМ на ответника копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в. ЕАД.Твърди се, че на
31.07.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и С.К.И. е сключен Договор за
паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че с
подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 900.00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Излага се, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал
кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и ОУ към него. Твърди се,
че съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът
за заем има силата на разписка. Излага се, че с предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Твърди се, че погасителните вноски, които заемателят се е
задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1 769.70 лв. Сочи се, че договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 869.70 лв., която ответникът се е задължил да върне
кредита в срок до 26.03.2014 г. на 34 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 52.05 лева всяка. Излага се, че в случай че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Сочи се, че таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. Твърди се,
че въз основа на договореното на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45.00 лв. Твърди се, че на основание ЗПК и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 22.08.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда в размер на 748.66 лева, които са
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди се,
че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като
сумата, която е погасена до момента, е в размер на 144.10 лв., с която са
погасени както следва: такса разходи: 9.00 лв., договорна лихва: 111.12 лв.,
главница: 23.98 лв. Излага се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 26.03.2014 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказа,н за което развива подробни съображения. Претендира
присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор
на исковата молба. Излага, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва исковите претенции. Счита,
че претендираната главница не е получена от ответника. Навежда доводи, че
претендираната договорна лихва и обезщетение за забава са погасени по давност.
Твърди, че ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия, като счита,
че уведомлението не може да бъде връчено на особен представител. Оспорва на
основание чл.193 от ГПК истинността на договора за паричен заем - №*** —
31.07.2013г., и в частност, положения от ответника подпис, поради което моли
съда да открие производство по оспорването му. Счита, че на основание чл.143,
т5 от ЗЗП клаузата на чл.3, ал.1, т.,6 от договора е неравноправна клауза
поради факта, че при дълг с главница от 900 лв. се въвежда задължение за
договорна лихва в размер на 2/3 от него. Излага, че съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП
тази клауза е нищожна и не произвежда действие между страните, поради което
счита че претенцията за дължимост на договорна лихва в размер 758,58 лева е
неоснователна. Излага и, че клаузата на
чл.8, ал.3 от договора, с която се претендира сумата от 45 лева „такса разходи“
също е неравноправна, тъй като в договора няма яснота защо се дължи тази сума.
Сочи и, че същата е много завишена по своя размер. Твърди и, че са
неоснователни и претенциите за заплащане на „такса разходи“, поради следното:
нито в предложението за сключване на договора, нито в текста на самия договор
няма предвидени задължения за заплащане на такива суми под формата на
допълнителни „такси“ към основния дълг; направените от ищеца разходи за
събиране на вземането му и за дейността на негови служители по такова събиране
на общо основание представляват деловодни разноски в настоящия процес, които ще
му бъдат присъдени със съдебното решение в зависимост от уважаването на
исковите претенции. Излага, че по делото не са представени доказателства, че
заемна сума в размер на 900лева е получена от ответника, т.е, че му е
предадена. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да отхвъръли предявения иск като неоснователен и недоказан, за което
развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
7016/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №4376/03.10.2018 г., с която е разпоредено на ответника
да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата от
876,02лв., представляваща главница;
сумата от 758,58 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 21.08.2013г. до 26.03.2014г.; такса разходи в размер на 36
лева; сумата от 748,66 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.08.2013г. до
02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.10.2018г. до окончателното изплащане, както и сумите от 48,39лв. –платена
държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Установява
се от приложеното по делото Предложение за сключване на договор за паричен
заем, че на ответника е направено от „Изи Асет Мениджмънт“ предложение да
сключи заем в размер на 1000 лева, платими на 43 седмични вноски.
Видно е от приложения по делото Договор за
паричен заем № ***, сключен между „Изи
Асет Менинджмънт“ АД и С.К.И., че на
ответника е предоставена заемна сума в размер на 900 лева, която същият се е
задължил да върне, при следните условия: на 34 броя седмични погасителни вноски
в размер на 52,05 лева. В договора страните са уговорили, че ГЛП ще е в размер на 146,17 %, а ГПР ще е в
размер на 882,76 %. Договорено е и, че в случай че заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9.00 лв. Уговорено е и, че таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. Страните са договорили и,
че с подписването на договора заемателят е установил, че е получил заемната
сума, както и, че договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получената сума.
Установява се от приложения
препис на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 01.04.2014г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем, включващо и процесното вземане.
Видно е от представените по
делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение на
извършената цесия от заемодателя.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от „Изи Асет Менинджмънт“ АД, чрез управителя се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми
от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия.
Видно е от представените по
делото доказателства, че ищецът е направил опит да връчи уведомлението за цесия
на ответника.
Приобщени като доказателство по
делото са и ОУ, към договора за кредит, от които се установява какви ОУ са
действали между страните и, които не са индивидуално уговорени помежду им.
По делото са приети и изслушани
заключенията по допуснатите СГЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадени и неоспорени от страните по делото.
От изслушаната по делото ССЕ се
установява, че между ответника по делото и „Изи Асет Менинджмънт“ АД е сключен
договор, по силата на който на С. И. е предоставен кредит в размер на 900 лева;
че договореният лихвен процент е от 146,17 % фиксирана годишна лихва, която е следвало да
се възстанови на 34 броя седмични вноски за периода от 07.08.2013 г. до
26.03.2014 г.; че общата сума, която е следвало да върне ответника е в размер
на 1769,70 лева; че в случай, че заемополучателят забави плащането на
погасителна вноска, повече от 30 календарни дни дължи на заемодателя плащането
на 9 лева, представляващи разходи за събиране на просрочени задължения; че
ответника е заплатил сума в размер на 144,10 лева, с която са погасени: 23,98
лева - главница, 111,12 лева лихва и 36,00 лева; че падежът на договора е
изтекъл на 26.03.2014 г., като са погасени две пълни вноски и част от трета; че
неплатени остават следните суми: главница в размер на 876,02 лева, договорна
лихва в размер на 758,58 лева, такса разходи в размер на 36,00 лева и лихва за
забава за периода от 22.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда
в размер на 748,66 лева; че след датата на договора за цесия няма правени
плащания от страна на ответника; че в договора за кредит е посочено, че част от
отпуснатата сума е за рефинансиране.
От изслушаната по делото СГЕ се
установява, че подписът поставен в графа „заемател“ в процесния договор за
кредит е положен от ответника С.К.И..
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „Изи Асет
Менинджмънт“ АД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор
за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението.
Не се спори по делото, че в полза
на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжникът е уведомен
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя
си по сключения между ответника и него
договор за заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор
между "Изи Асет Менинджмънт“ АД и С.К.И., по силата, на който на ответника
е предоставена заемна сума в размер на 900 лева, която същият се е задължил да
върне, при следните условия: на 34 броя седмични погасителни вноски в размер на
52,05 лева. В договора страните са уговорили, че ГЛП ще е в размер на 146,17 %, а ГПР ще е в размер
на 882,76 %. Установява се и, че
страните са договорили, че в случай че заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9.00 лв. Уговорено е и, че таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. Не е спорно, че в договора
е предвидено, че с подписването на същия заемателят е установил, че е получил
заемната сума, както и, че договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получената сума.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 7 от ОУ/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно
обективиран документ, като същите се съдържат в договора. Поради изложеното
съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него /л.11 и л.16/
вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани н. "А.з.с.н.в." ЕАД. В приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е
задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора
е неразделна част от него. Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането / по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника, по отношение на което е направен
опит да му бъде връчено.
Спорно по делото на първо място е
дали ответникът е уведомен за настъпилата цесия и дали упълномощаването от
страна на цедента е извършено в предвидената от закона форма.
Безспорно по делото е, че
заемателят е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца. Безспорно по
делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за
цесия кредиторът прехвърля вземанията си
на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не
противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените
разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№ 7016/2018 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистриран трудов договор, т.е.
съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички
книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./. По делото безспорно се установява факта на
изпращане на две уведомителни писма до
длъжника- на посочените от него в договора адреси, върнати като
невръчени. От съдържанието на договора не се установява страните по него, да са
уговорили т. нар. „фингирано връчване”. С ИМ, обаче, ищецът моли съобщението за
станалата цесия, да бъде връчено на ответника, с преписа о същата и
приложенията й. В случая, съдебните книжа са връчени на назначеният от съда
особен представител на ответника- адв. Д. и съдът приема, че ответникът е
редовно уведомен за станалата цесия, най- късно от момента на връчването. Съдът
намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с
връчването на съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките
на предявеният установителен иск, предявен след указания на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК-
след уведомяване на длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на
чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да
бъде защитен при изпълнение
на неговото задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК
процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, в т.ч. и за цесията.
С оглед изложеното и приетото от съда, че уведомлението за
извършената цесия е редовно връчена на ответника съдът приема, че следва да се
произнесе и по дължимостта на претендираните суми.
По отношение на
главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на
876.02 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. От представените по делото доказателства, а и
от изслушаната по делото ССЕ се установява, че
процесната сума е незаплатена от длъжника, поради което съдът приема, че
ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 876.02
лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 26.03.2014 г.,
поради което и цялата сума е изискуема.
Поради установяване на дължимостта на иска за
главница основателна се явява и претенцията за законна лихва върху главницата
за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателното плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които
се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдът приема,
че клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения: В настоящия случай се касае се за
потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба. Както бе
посочено по- горе, съобразно уговореното в договора ГПР /годишен процент на
разходите/ е в размер на 882,76%.
Съдът намира, че в случая налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата.
Нищожната клауза не може да се замести от и такава за лихва за забава, тъй като
е различна тяхната функция и същност, а и такова правомощие на съда е
предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по отношение на
потребителя не е търговска сделка.
Относно
задължението за разходи:
Съгласно чл.33, ал.2 ЗПК когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Съдът намира, че договоренета "такса за
разходи" в договора за кредит се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в договора за кредит,
представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по
събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожна клаузата,
предвидена в договора за кредит, поради което и ответникът не дължи връщане на
същите.
Съдът с оглед изложеното намира,
че в случая ответникът дължи връщане на
сумата, усвоена по договора за кредит. Доколкото същият е плащал и суми
по нищожна неустоечна клауза, то същата следва да бъде приспадната от дължимата
главница. След приспадане на посочените по – горе суми дължимата главница ще е
в размер на 755,90 лева.
По отношение на
лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането,
на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
лихва за забава в размер на законната лихва. Съдът счита, че следва да определи
претендираната законна лихва върху сумата от 755,90 лева такава каквато се е
дължала в крайния срок на договора.
Поради установяване на дължимостта на вземането на
лихвата за забава, съдът следва да
разгледа и направеното възражение за погасяването на претенцията по давност.
Вземането за лихвата за забава следва да се счита погасено с изтичане на
тригодишния давностен срок, съобразно чл. 111, б.“в“ ЗЗД. С оглед на изложеното
съдът приема, че за перода от 22.08.2013 г. до 01.10.2015 г. вземането за лихва
за забава е погасено по давност. Исъкт следва да бъде уважен за периода от
02.10.2015 г. до дататата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
/02.10.2018 г./. За основателния период лихвата за забава за вземанията, съдът
изчисли, на основание чл.162 ГПК, и е в
размер на 230.40 лева, като за тази сума искът следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ
размер от 40.11 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 376,43 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и ***
сума в общ размер
на 986,30
лева, от които: главница в размер на 755.90 лева, дължима по Договор за заем №***, сключен между ответника и „Изи
Асет Менинджмънт“ АД; сума в размер на 230.40
лева - обезщетение за забава за периода от 02.10.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда /02.10.2018г./ КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над присъдената
главница в размер на 755,90 лева до претендираната такава в размер на 876,02
лева и за горницата над признатото за дължимо обезщетение за забава в размер на
230,40 лева до претендираното от 748,66 лева за периода от 22.08.2013 г. до
01.10.2015г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4, представлявано от *** и *** срещу С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 36.00 лева, представляващи такси разходи като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и ***
сумата от 40.11 лв., представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7016 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и ***
сумата от 376,73 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: