№ 761
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000503255 по описа за 2023 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 199 от 30.11.2023 г. по гр.д. 3313/2023 г. ВКС, четвърто Гражданско
отделение отменя изцяло влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1411/
31.07.2012 г. по т.д.№ 60/ 2012 г. и връща делото на друг състав на същия съд за
разглеждане на въззивната жалба на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК поради констатирано от
ЕСПЧ допуснато от националния съд нарушение по чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС в
решение от 02.03.2023 г. по дело Л. и други срещу България от 02.03.2023 г. /жалби №
75478/13 и № 30713/15/.
Настоящото производство е за разглеждане на допустима въззивна жалба на Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество - КОНПИ (предишно наименование
Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – КУИППД)
срещу решение 5660 от 31.10.2011 г. на СГС, Първо ГО 12 състав по гр.д. 2452/2010.
Постъпил е отговор от П. К. Ч. чрез адв. Я. Д. и адв. В. М., в който жалбата се оспорва. Няма
доказателствени искания от страните.
С разпореждането за насрочване на делото от настоящия съд е дадена възможност на
ищеца да уточни 1. каква е стойността на притежаваното имущество от ответника към
началото на проверявания период – 17.06.1991 г. и каква е стойността на притежаваното
имущество на ответника в края на проверявания период – 01.03.2010 г.; 2. Налични ли са
били средствата, чието отнемане се иска по банковите сметки в „ПИБ“ АД, „ЦКБ“ АД,
банка „ДСК“, „КТБ“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД към 01.03.2010 г., каква е била наличната
сума, чието отнемане се иска, по сметката на ответника в „ОББ“ АД.
С молба от 22.12.2023 година ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил в
отговор на първия въпрос, че няма данни към началото на проверявания период - 17.06.1991
г. ответникът да е притежавал имущество. Към края на проверявани период - 01.03.2010
г.ответникът е притежавал следното имущество:
1
- С договор за покупко- продажба на жилище от 08.08.1997 г„ сключен по реда на
Закона за общинската собственост П. К. Ч. купува АПАРТАМЕНТ №**, находящ се в
жилищна сграда- блок №**, вход *, етаж *I, построена върху общинска земя в ж.к. “***”, гр.
***, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от
64,24 кв. м, заедно с прилежащите избено помещение №18 с площ от 2,56 кв.м и с 0,915 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при
съседи: на жилището- изток: ап.26, запад: ап.28, север: стълбище, юг: булевард, отгоре-
ап.30, отдолу- ап.24; на избеното помещение-изток: вх. А, запад: коридор, север: мазе 17,
юг: мазе 19, за сумата от 903 027 лева или 21,87 минимални работни заплати. Пазарната
оценка на имота към края на проверявания период е в размер на 111 200 лева.
- С нотариален акт № 26, peг. №9459. дело №1133 от 07.10,2005 гол, за покупко-
продажба на недвижим имот, П. К. Ч. купува от Дружество „ЕСИ - МГ” ООД недвижим
имот, изграден в незавършен вид и находящ се в новопостроената пет- шест- етажна
жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа , надземни гаражи, офиси, търговски обект
и надземен паркинг с четири паркоместа в двора на жилищната сграда, секция “Б” в
западната част на УПИ /парцел/ XVI- 535 672, целият с площ от 953 кв. м от кв. 392а по
плана на гр. София, местността “***”, при съседи: УПИ XII, от две страни улици, УПИ
XVIII- 696,761, а именно - АПАРТАМЕНТ №**, находящ се на пети жилищен етаж от
гореописаната сграда, кота + 14,45 със застроена площ от 88,63 кв. м заедно с 4,03 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, състоящ се от: две
спални, дневна, кухня, коридор и сервизни помещения; при съседи: апартамент №18, ул.
“***”, двор, АПАРТАМЕНТ №**а, стълбище, заедно с избено помещение №23 с площ от
3,47 кв. м при съседи: от две страни коридор, стълбище, избено помещение №22, за сумата
от 57 760 лева, или 385 минимални работни заплати. Пазарната оценка на имота към края на
проверявания период е 153 409 лева.
- С нотариален акт №15 . т. II, peг. № 2081. дело № 159 от 28,02.2006 гол, за покупко-
продажба на недвижим имот, П. К. Ч. купува от Дружество „ЕСИ - МГ ООД недвижим
имот, а именно: - 3,99 % идеални части от притежаваните от Дружеството- продавач 604/953
идеални части или изразено математически, равняващи се на 2,27 % идеални части от
следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. “***” №* и №*, а именно: дворно място,
цялото с пространство от 953 кв. м, съставляващо УПИ XVI- 535, 672 от кв. 392а по плана на
гр. София, местността “***”, при съседи: УПИ XII, от две страни улици, УПИ XVIII- 691,761
за сумата от 760 лева или 4,75 минимални работни заплати. В продаваните идеални части от
дворното място не се включва вещното право на ползване върху паркоместата, проектирани
в описания урегулиран поземлен имот. Пазарната оценка на имота към края на
проверявания период е 36 387 лева.
- С нотариален акт № 84, т,1Х, peг. № 5710. дело №1594 от 19.08.2005 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, П. К. Ч., представляван от пълномощника си Е. С. Ж., купува
от „Е ЛЕН ДИ” ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител,Л. Н. Д. - ПРАВО НА СТРОЕЖ за изграждане на самостоятелно жилище в
жилищна сграда с три отделни входа всеки един, от които с пет жилищни етажа, която е
предвидена да се построи в дворно място на площ от 2 897 кв. м, съставляващо УПИ IX-340,
341 в кв. 4104 по плана на КК "***”, общ. ***, при граници: от две страни- улици, УПИ I-
327, УПИ VII- JJ>6 е УПИ VIII-341, а именно: - АПАРТАМЕНТ №** на четвърти жилищен
етаж във вход С ’, с площ от 42,95 кв. м, ведно с 1,992 % ид. ч. от общите части на сградата,
като общата РЗП на жилището възлиза на 47,88 кв. м, за сумата от 6 000 лева, или 40
минимални работни заплати. Данъчната оценка на правото на строеж е 1 343 лева.
Пазарната оценка на апартамента към края на проверявания период е 62 579 лева.
По повод втория въпрос е посочил, че към края на проверявания период, съгласно
представените по делото банкови извлечения и с оглед наложените на 01.08.2008 г. и на
12.03.2010 г. запори върху процесиите банкови сметки, се установява следното:
- Сумата от 5 240,30 лева по разплащателна сметка №********** в лева в ПИБ е
налична към края на проверявания период; сумата от 5 612,16 лева по депозитна сметка
2
№********** в лева в "Първа инвестиционна банка” АД, е налична към края на
проверявания период; сумата от 13 536,54 евро, с левова равностойност 26 475.17 лева по
депозитна сметка №********** в евро в “Първа инвестиционна банка” АД, е налична към
края на проверявания период; сумата от 5 124,66 лева по депозитна сметка №********** в
лева в “Първа инвестиционна банка” АД, е налична към края на проверявания период;
сумата от 12 527,33 евро, с левова равностойност 24 501.32 лева по депозитна сметка
№********** в евро, в “Първа инвестиционна банка” АД, е налична към края на
проверявания период; сумата от 2 219, 81 лева по разплащателна сметка №********** в
лева, в "Първа инвестиционна банка” АД, не е налична към края на проверявания период;
сСумата от 4 112,33 щатски долара, с левова равностойност 5 197.77 лева по депозитна
сметка №********** в щатски долара, открита в “Централна кооперативна банка” АД е
налична към края на проверявания период; сумата от 21 076,84 лева по депозитна сметка
№********** в лева, в банка "ДСК” ЕАД, е налична към края на проверявания период;
сумата от 423,15 щатски долара, с левова равностойност 525.36 лева по депозитна сметка
№********** в щатски долара, в банка “ДСК” ЕАД, е налична към края на проверявания
период; сумата от 290,75 лева по сметка №********** в лева, в банка “ДСК” ЕАД, не е
налична към края на проверявания период; сумата от 18 538,95 лева по безсрочен влог по
сметка №********** в лева, открит в банка ДСК, не е налична към края на проверявания
период; сумата от 8 484,91 лева по разплащателна сметка №**********, в Корпоративна
търговска банка” АД, е налична към края на проверявания период; сумата от 1 341,22 евро, с
левова равностойност 2 623.19 лева по сметка № **********, в банка “Уникредит Булбанк”
АД, е налична към края на проверявания период. Независимо от дадената възможност не са
представени доказателства за наличността по сметките в „ОББ“ АД поради изтекъл срок за
съхранение по чл. 24, ал. 3 ЗПУПС и чл. 12, ал. 1 ЗСч.
В съдебно заседание от 14.03.2024 г. ищецът чрез гл. инспектор М. Д. поддържа
жалбата. Ответникът по иска чрез адв. Н. Д. я оспорва. Контролиращата страна – Софийска
апелативна прокуратура намира жалбата за основателна.
В съдебно заседание от 16.05.2024 г. е прието като доказателство свидетелство за
съдимост на ответника.
В съдебно заседание от 06.06.2024 г. и в писмена защита от 19.06.2024 г. ищецът чрез
гл. инспектор М. Д. счита решението на СГС за неправилно, а предпостовките за отнемане
на имуществото – налице. В съдебно заседание от 06.06.2024 г. и в писмена защита,
представена в това заседание, ответникът по жалбата и по иска чрез адв. Н. Д. твърди, че за
основателност на иска са нужни две препоставки: наличното имущество да е над 60 000 лева
имущество и да е налице причинно-следствена връзка между това имущество и престъпната
дейност, за която е постановена конкретната осъдителна присъда. Претендира разноски за
производството по възобновяване пред ВКС и за настоящото производство.
Контролиращата страна – Софийска апелативна прокуратура чрез прокурор П. в съдебно
заседание от 06.06.2024 г. моли да се уважи въззивната жалба на Комисията и да бъде
отменено първоинстанционното решение и прави възражение за прекомерност на
разноските на ответника.
Жалбата е депозирана от активно легитимирани страни, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по мотивирано искане за отнемане на имущество,
придобито от престъпна дейност, в полза на държавата на основание чл. 28, ал.1 от
ЗОПДИППД (отм.) съгласно пар. 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество е ЗОПДИППД /отм. ДВ бр. 38 от 2012 г., в сила от
19.11.2012 г./
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ по реда на същия закон се отнема
3
имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са
налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно
предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е
установен законен източник.
В практиката си по приложение на закона ВКС е извел предпоставките, при които
следва да бъде уважено искане на Комисията: 1) да се установи, че лицето е придобило
имущество на значителна стойност - над 60 000 лв. (чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ вр. § 1
т. 2 от ДР на закона); 2) влязла в сила осъдителна присъда, с която проверяваното лице да е
признато за виновно в извършването на престъпление от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1-25
ЗОПДИППД /отм./ (чл. 3 вр. чл. 4 от закона); 3) връзка (пряка или косвена) между
придобиването на това имущество и престъпната дейност по чл. 3. ал. 1 от закона (чл. 3, чл.
4 от Закона, Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г.,
ОСГК).
Не е спорно, че за ответника Ч. е налице една от предпоставките: осъждане за някое от
изброените в закона престъпления. С присъда, влязла в сила на 16.11.2009 г. № П 8 от
02.04.2009 г. на Софийския Военен съд, изменена с решение П-80 от 10.07.2009 г. по НОХД
П-66/2009 на Военно-Апелативен съд, потвърдено с решение 464 от 16.11.2009 г. по НД
509/2009 г., ответникът е признат за виновен затова, че на 29.06.2007 г., около 12.20 часа в
гр. София, ул. “Г. Софийски” №3, в района на ВМА- София, приел от наборен редник М. Д.
Ч. дар, изразяващ се в парична сума в размер на 120 лева, който не му се следва, за да
упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от ВМА-София, във връзка
със службата му- да издаде болничен лист за 20 /двадесет/ дни домашен отпуск по болест на
наборен редник М. Д. Ч. - престъпление по чл.304б, ал.1 от НК, което попада в обхвата на
чл.З, ал.1, т.19 от ЗОПДИППД /отм./.
Въззивната инстанция следва да установи дали са налице предпоставките за уважаване
на искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на описаното имущество на
ответника.
Законът не е изобщо за отнемане на незаконно имущество или в частност на такова с
неустановен произход, а именно на имущество, придобито от престъпна дейност – арг. чл. 1,
ал. 2, заглавие глава втора. В чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД изрично е записано изискването
придобитото да е свързано с престъпната дейност на лицата, т.е., тази, посочена в чл. 3, ал. 1
ЗОПДИППД. Въпросното имущество се определя от закона като вид облага във връзка
именно от престъпната дейност и една от целите му е да се предотврати и да се ограничи
възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИПД/. Съгласно ТР № 7/2014 г. на ОСГК
придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е пряко или
косвено /опосредено/ от престъпната дейност, но във всички случаи връзката между
причината /престъпното деяние/ и следствието / придобиването на имущество/ трябва да
бъде установена, или основателно да може да се предположи. Предположението /разбирано
като вероятност, възможност/ е основателно, когато от осъществяването на твърдените
факти, с оглед сочената зависимост между тях, по правилата на логиката, науката и опита,
може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Заключението
за връзката се прави въз основа на преценка за вида и характера на престъплението, респ.
броя на престъпленията, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи
трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Относно
момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, в
тълкувателното решение е разяснено, че отговорът зависи от вида на конкретното
престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на
извършителя, както и от начина на придобиване. Преценката за доходите на извършителя и
евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен
източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от
горните обстоятелства.
Твърдението на Комисията е, че процесното имущество /недвижими имоти и налични
суми по банкови сметки/, значително по размер, а именно 452 400 лв., за придобиването на
4
което не са установени законни доходи, е придобито през 1997 г., 2005 г., 2006 г.
Установява се по делото, че през проверявания период (17.06.1991 г. - 01.03.2010 г.)
ответникът е придобил имущество, което е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от
ДР на ЗОПДИППД – четири недвижими имота и парични средства по банкови сметки, като
общата стойност на придобитото недвижимо имущество от ответника в проверявания
период към момента на придобиването е 145 048,99 лв., а общата стойност на паричните
средства по влоговете на ответника е 88 825,10 лв. Деянието, за което е била ангажирана
наказателната отговорност на ответника, е осъществено на 29.06.2007 г.
Когато периодът на придобиване на имущество предхожда престъпната дейност,
какъвто е настоящият случай и е включен в периода по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), косвената
връзка може логично да се предположи само ако придобитото имущество е създало условия
за извършеното престъпление. Условия за извършеното престъпление са онези факти, които
са обективно проявени и са способствали (създали са предпоставки) за престъпната дейност
по влязлата в сила осъдителна присъда за престъплението, посочено в чл. 3, ал. 1
ЗОПДИППД (отм.) (решение № 168/ 21.12.2017 г. по гр.д. № 5172/ 2016 г. ВКС, ГК, III-то
отд., Решение №100/16.07.2018 по дело №4162/2017, III г.о.). ВКС приема също, че изводът
на съда за продължаваща във времето трайна престъпна дейност, генерираща материални
активи, които са предмет на отнемане, следва да бъде основан на конкретни установени по
делото факти (така напр. решение № 108 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 2460/2020 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС).
По отношение на апартамент № 27, находящ се в жилищна сграда- блок № **, вход *,
етаж **, построена върху общинска земя със застроена площ от 64,24 кв. м, придобит с
договор за покупко- продажба на жилище от 08.08.1997 г., сключен по реда на Закона за
общинската собственост, не може да се приеме, че е придобит от престъпна дейност дори и
само заради годината на придобиването му – 1997 г. и отдалечеността във времето от
престъплението, за което е осъден. От показанията на майката на ответника, разпитана като
свидетел, се установява, че средствата за закупуване на жилището са му предоставени от
роднини. Тези показания се потвърждават от представените доказателства за размера на
месечните доходи на свидетелката към 1997 г. - трудова книжка.
Придобитото с нотариален акт № 26, т.VІІІ, рег. № 9459, дело № 11ЗЗ от 07.10.2005 г.
от Ч. жилище - АПАРТАМЕНТ № ** със застроена площ от 88,63 кв. м., находящ се на пети
жилищен етаж, кота +14,45, от жилищна сграда, секция Б в западната част на УПИ ХVІ-
535,672 от кв.392а по плана наСофия, м."***" и придобитите с нотариален акт № 15, т. II,
рег. № 2081, дело № 159 от 28.02.2006 г. за покупко-продажба 3,99 % идеални части от
604/953 идеални части или изразено математически, равняващи се на 2,27 % идеални части
от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] № 8. Видно от заключението на
вещото лице, пазарната стойност на двата обекта към момента на придобиването им е общо
в размер на 123 855 лева. Ответникът е представил доказателства, че през 2003 г. е продал
наследствен апартамент № 104, находящ се в гр. София, чиято пазарна стойност към
15.07.2003 г. е в размер на 23 500 лева. Представени са и доказателства, че с договор за
дарение от 16.11.2004 г. неговата майка му е дарила 30 000 евро, съставляваща получената
от нея цена от продажбата на 1/3 ид. част от поземлен имот пл.№ 623 в кв.67, с площ от 365
кв. м., а с договор от 10.08.2004 г. неговата майка и неговата леля са му дарили сумата от 17
670 евро, получена като капаро по предварителни договори за продажба на недвижим имот
от 19.12.2003 г. и 10.08.2004 г. Въпреки че договорите нямат достоверна дата, съдът ги
кредитира, доколкото се подкрепят от показанията на свидетелката Ж., майка на ответника,
допустими съгласно чл. 164, ал.1 т.3 от ГПК. Показанията на св. Ж. се подкрепят от
представените доказателства - предварителен договор за покупко - продажба на недвижим
имот от 10.08.2004 г. и договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 65, том ІІ, рег.
№ 6269, дело № 229/2004 г. както и от заключението на съдебно - техническата експертиза.
Наред с това от представените предварителен договор за покупко - продажба на същия имот
от 19.12.2003 г. и констативен протокол от 30.06.2004 г. се установява, че поради
неизпълнение на задължението на купувача по предварителния договор за сключване на
5
окончателния договор, лелята и майката на ответника са задържали полагащите им се 2/3 от
полученото от купувача по предварителния договор капаро в общ размер на 6500 евро.
Времето на извършеното от ответника разпореждане с наследствения му имот, както и
времето на извършеното от неговите роднини разпореждане със съсобствения им недвижим
имот, налага извода,че разпорежданията със семейното имущество са осъществени с цел
набиране на средства за закупуване на апартамента АПАРТАМЕНТ № ** със застроена
площ от 88,63 кв. м. Неоснователни са доводите в писмената защита на Комисията да не се
кредитира предварителния договор поради липса на достоверна дата, тъй като сключването
му се доказва от останалите писмени доказателства и свидетелски показания.
В настоящия случай не са налични данни, че лицето е имало и други подобни прояви
извън инкриминираната дейност, видно от представената справка за съдимост от 22.03.2024
г. Престъплението, за което ответникът е бил осъден, е еднократно. Не се установява
наличие на престъпно поведение с такъв обем, което да е годно да генерира имущество,
подлежащо на отнемане. Съдебната практика допуска връзката между престъпната дейност
и генерираните доходи да е косвена, но тя категорично не може да бъде произволна.
От приетата по делото ССЕ не може да се направи извод, че около датата на деянието
(или в обозрим период преди или след нея) е констатирано конкретно движение на паричния
поток (в рамките на проверявания период), който да може да бъде свързан с престъпната
дейност на Ч.. Вярно е, че по делото се установява имущество, което е на значителна
стойност съгласно законовата дефиниция, но този факт не е достатъчен за да обоснове
извод, че на отнемане подлежат негови активи. По делото не се установяват факти, въз
основа на които да може да се направи основателно предположение, че имуществото с
неустановен произход е свързано с престъпната дейност на ответника, санкционирана от
наказателния съд. Както приема и ВКС в решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр. д. №
1116/2009 г., ІV г. о., в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД съдът не може да отнема
имущество с неустановен произход, щом не са налице данни, свързващи придобитото с вече
установена по надлежния ред престъпна дейност. В този смисъл и решение № 66 от
26.07.2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
В решение № 230 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4371/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е
посочено, че когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът
следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и
доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на
случая, фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на
осъществявана престъпна дейност. Ръководейки се от тези указания настоящият състав
приема, че макар в случая безспорно да е налице санкционирано от закона като
престъпление поведение, категорично характеризиращо се с висок обществен риск, не са
налице никакви данни (касаещи обема на дейността, продължителността й във времето,
личността на дееца, други негови прояви в тази насока), въз основа на които да се направи
изискуемата от закона косвена връзка между престъпната дейност и придобиването на
имущество с неустановен произход.
При липсата на причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност
на ответника, гражданската конфискация би представлявала необоснована намеса в правото
на мирно ползване на неговите притежания по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧОС.
По сходни дела ВКС се е произнесъл в решение № 258 от 12.11.2014 г., гр. д. № 3104/2013
г., ІІІ ГО, решение № 131 от 28.02.2024 г. по гр.д.№ 5364 по описа за 2023 г., Четвърто ГО.
По изложените съображения не са налице предпоставките за уважаване на искането на
КОНПИ. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Изводите на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което обжалваното решение трябва да бъде потвърдено изцяло.
В полза на ответника по жалбата и ответник по иска се дължат разноски за
производството по отмЯ. пред ВКС за държавна такса в размер на 625 лева и
възнаграждение за един адвокат в размер на 2600 лева. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар в настоящото производство е основателно. За да стигне до този извод,
6
настоящият съд съобразява, че по съществения въпрос от значение за спора се е произнесъл
ЕСПЧ и ВКС в производството по отмЯ.. Пред настоящата инстанция беше събрано едно
доказателство – свидетелство за съдимост, като голяма част от доказателствата са събрани от
първата инстанция. Ето защо, адвокатският хонорар следва да се намали от 5900 на 3000
(три хиляди) лева и тази сума следва да бъде заплатена от ищеца, въззивен жалбоподател.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 5660 от 31.10.2011 г. на СГС, Първо ГО 12 състав по
гр.д. 2452/2010.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на П. К. Ч. разноски за производството по отмЯ. пред ВКС за
625 лева държавна такса, 2600 лева възнаграждение за един адвокат и 3000 лева
възнаграждение за един адвокат за настоящото производство пред САС.
Решението е постановено при участието на Контролираща страна Прокуратура на
Република България.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда и предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7