Решение по дело №8104/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3313
Дата: 31 август 2022 г.
Съдия: Даниела Красимирова Тошева
Дело: 20211110208104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3313
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. Т.
при участието на секретаря М. Х.
като разгледа докладваното от Д.Т. Административно наказателно дело №
20211110208104 по описа за 2021 година
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийският районен
съд

Р Е Ш И :


РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-008859/27.04.2021 г., съставено от
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 – дневен
срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
1

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. С. И. от .............. против наказателно постановление № 21-
4332-008859/27.04.2021 г., съставено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
– СДВР, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР се отнемат 8 контролни точки във връзка с
нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, поради това, че при управление на завиващо МПС не
пропуска преминаващите пешеходци на пешеходна пътека като преминава преди тях.
В жалбата се сочи, че се иска отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. С жалбата не се представят нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата. В писмени бележки изразява подробни съображения по същество.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Пред настоящата инстанция са събрани нови писмени и гласни доказателства – разпитани са
свидетелите Н. Л. Л. и П. Б. СТ..

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е изцяло основателна.
Наказателното постановление (НП) е издадено от материално компетентен орган, видно от
приетата Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен изцяло съгласно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци
от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на неговото
извършване, на констатирането му, правилно е описана правната му квалификация, както и
нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си.
Именно поради това и съдът намира, че в хода на производството по установяване на
нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да доведат до неговата отмяна.
От така събраните по делото доказателства обаче не може да се установи по безспорен
начин, че именно жалбоподателят И. е извършила нарушението, за което е наложено
наказанието в обжалваното постановление.

От показанията на свидетелите Л. и С., както и от приобщените писмени
1
доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

На 14.04.2021 г. около 11:43 ч. жалбоподателят Ц.И. управлявала лек автомобил „...............“
с рег. № ................. в гр. София, по бул. „Цар Борис III“ с посока на движение от бул. „Братя
Бъкстон“ към ул. „Коломан“. По неизяснени причини в близост до пешеходната пътека на
кръстовището с бул. „Овча купел“ при извършване на маневра завой надясно,
жалбоподателят била спряна за проверка от свидетеля Н.Л.. Н.Л., който бил на работа в екип
с колегата си П.С., спрял жалбоподателя във връзка с непропускане на пешеходци на
пешеходната пътека. Предвид констатациите си, свидетелят Л. съставил акт за установяване
на административно нарушение на жалбоподателя И., предявил на водача, разяснил й за
какво нарушение е съставен, а жалбоподателят го подписала без възражения. Срещу акта в
законоустановения срок не били представени подробни писмени възражения. След преценка
на приложените към преписката доказателства, административно-наказващият орган
съставил атакуваното наказателно постановление, в което определил санкция на И. в размер
на 100 лева.

По доказателствата:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Л. и С., но те са откъслечни, частични,
не съдържат конкретно възприятие от описания в акта случай и не изясняват изобщо
фактическата обстановка. От тях се извежда единствено обстоятелството, че жалбоподателят
е била спряна, къде е била спряна и как й е съставен АУАН. По никакъв начин събраните
гласни доказателства не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като не е
ясно дали жалбоподателят е бил сам в автомобила, къде точно са се намирали пешеходците,
били ли са те изобщо видими за водача, коя кола е била жалбоподателя, имала ли е
видимост, имало ли е паркирали автомобили по булеварда.
Останалите писмени доказателства, които не са обсъдени в така приетата фактическа
обстановка съдът намира за неотносими към разкриване на обективната истина.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице всички обективни и субективни
елементи от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
От така изложената фактическа обстановка не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил на посочената дата и място административното нарушение на
чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, за което е съставено наказателното постановление. От така събраните
доказателства не може да се направи несъмнен извод, че на пешеходната пътека е имало
изобщо стъпили на нея пешеходци, доколкото никой от разпитаните свидетели не потвърди
това обстоятелство. Не е доказано по несъмнен начин, че пешеходец е имало на пътното
платно, бил е видим за водача и не е бил пропуснат от него на обозначено за това място –
пешеходна пътека, докато е пресичал. В тази насока полицейските служители не посочиха
каквито и да е конкретни данни, които да подкрепят описаната от Л. фактическа обстановка
в акта.
Административно – наказващият орган следва да установи по безспорен начин, че именно
нарушителят е извършил на посочената дата и място административното нарушение, за
което му е съставено наказателното постановление, т.е. да се установи по безспорен начин
отразената в АУАН фактическа обстановка.
Именно предвид всички събрани доказателства съдът приема, че описаното в акта и
2
наказателното постановление нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Изложеното мотивира извода, че предвид събраните доказателства обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
3