Решение по дело №2074/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260073
Дата: 20 август 2020 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330102074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е   № 260073

 

гр. Пловдив, 20.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2074 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.242, ал.1 КЗ (отм.), предявен от И.Г.А. против „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД – гр. София.

Ищецът твърди, че е наследник на Г. В.А., починал на *****г., който е имал качеството на кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2010 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД. По силата на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя заемна сума в размер на 6332 лв., която следвало да се върне на 94 анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 123,66 лв., с падеж на последната вноска – 08.02.2018 г. Съгласно чл.23 от договора за кредит за обезпечаване на вземанията на кредитора е сключена застраховка в полза на банката върху живота и здравето на кредитополучателя със срок на застрахователното покритие – срока на договора. На дата *****г. кредитополучателят починал, поради което се реализирал и покрит застрахователен риск по договора за имуществено застраховане. Банката насочила претенциите си към наследниците на длъжника, като било образувано ч.гр.д. № 10573 по описа за 2017 г., Районен съд Пловдив, XIV граждански състав, по което срещу тях била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по договора за кредит. Било образувано изпълнително дело № *****г. на ЧСИ *****. С договор за цесия от 31.01.2018 г. кредиторът прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Наследниците на кредитиполучателя оспорили вземанията по заповедта за изпълнение, като депозирали възражение, поради което кредиторът предявил иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК по гр.д. № 18101 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, XVI гр.състав. В производството по това дело било конституирано като трето лице помагач на страната на ответниците ответното дружество, с предишно наименование „ОББ – Метлайф Животозастраховане“ АД. Предявените от банката искове били уважени с влязло в сила съдебно решение, като ищецът бил осъден да заплати следните суми: 2384,59 лв. – ½ част от главницата, 1251,46 лв. – ½ част от договорната лихва, 235,90 лв. – ½ част от наказателната лихва. Ищецът заплатил в полза на цесионера сумата от 3304 лв. по договора за кредит, съгласно постигнато между тях споразумение от 11.10.2018 г. Твърди, че наследодателят му е имал сключена в полза на „ОББ“ АД Групова застраховка „Живот“ съгласно застрахователно удостоверение № *****по Групова застрахователна полица № ****от 09.04.2010 г. Поддържа, че с извършване на плащането по договора за кредит, ищецът се е суброгирал в правата на кредитора като трето ползващо се лице против застрахователя, предвид разпоредбата на чл.242 КЗ (отм.). Сочи, че предявил застрахователната си претенция на 19.11.2019 г. към ответника, но последният отказал да извърши плащане с възражение за погасяване по давност на вземането. Намира, че претенцията не е погасена по давност, доколкото плащането е извършено на дата 17.10.2018 г. и от този момент е възникнало субрагационното право на наследника спрямо застрахователя. Предвид изложените твърдения, предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3304 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Моли за уважаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.

            Ответникът „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД – гр. София, е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Намира, че претенцията на ищеца е погасена по давност, като се позовава на разпоредбата на чл.197 КЗ (отм.). Поддържа, че давността е изтекла на 09.03.2017 г., т.е. 5 години след настъпване на застрахователното събитие. Оспорва началният момент на течение на давността да е издължаването на задължението по договора за кредит. Не оспорва факта, че наследодателят на ищеца е бил застрахован съгласно застрахователен сертификат № ****/ 09.04.2010 г. към групова полица ****, сключена между „ОББ“ АД и застрахователя, чийто правоприемник е ответното дружество. Твърди, че ищецът е имал правната възможност да предяви обратен иск срещу застрахователя, който е привлякъл като трето лице помагач по гр.д. № 18101/ 2017 г. на Районен съд Пловдив, XVI гр. състав, но и тази възможност е пропусната. Сочи, че не било установено, че е налице покрит застрахователен риск, тъй като не били установени причините за настъпване на събитието. Моли за отхвърляне на предявения иск. 

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            С оглед изложените от ищцовата страна твърдения, съдът приема, че е сезиран с иск правно основание чл.242 КЗ (отм.), с който ищецът предявява суброгационното си право срещу ответното застрахователно дружество за заплатените от него суми по договор за потребителски кредит, по който наследодателят му е бил кредитополучател, и за който е сключена застраховка в полза на кредитора върху живота и здравето на длъжника.

            За основателността на исковата претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително облигационно правоотношение по договор за кредит, по който кредитополучател е наследодателя на ищеца; 2) договор за застраховка с предмет живота и здравето на кредитополучателя, в полза на кредитора; 3) настъпил покрит застрахователен риск – смърт на длъжника, по време на застрахователното покритие; 4) ищецът да е наследник на кредитополучателя; 5) да е заплатил в полза на кредитора, респективно в полза на негов частен или универсален правоприемник задълженията по договора за кредит. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да установи посочените обстоятелства.

            По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „Обединена българска банка“ АД и Г. В.А., е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2010 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя заемна сума в размер на 6332 лв., която следвало да се върне на 94 анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 123,66 лв., с падеж на последната вноска – 08.02.2018 г.; че кредитополучателят е бил застрахован съгласно застрахователен сертификат № ****/ 09.04.2010 г.  към групова полица ****, сключена между „ОББ“ АД и застрахователя, чийто правоприемник е ответното дружество.

            От удостоверение за наследници изх. № ****/ 20.03.2014 г., издадено от Община Пловдив, Район Южен, се установява, че Г. В.А. е починал на *****г., като е оставил за свои законни наследници двама **** – В. Г.А. и И.Г.А. – настоящ ищец.

            Срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 19.07.2017 г. по ч.гр.д. № 10573 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с., с която е осъден да заплати ½ от задълженията на своя наследодател по договора за кредит. Ответното дружество не оспорва, че за сумите по заповедта е било проведено исково производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК, в което е било конституирано като трето лице помагач на страната на ответника. С решение № 2937/ 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18101 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XVI гр.с., влязло в сила, предявените от кредитора искове за уважени. В хода на производството по гражданското дело процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като дружеството е конституирано като взискател по изпълнително дело № *****г. на ЧСИ *****.

            Видно от споразумение от 11.10.2018 г., сключено между ищеца и цесионера, страните са се договорили, че задължението на длъжника е в размер на 3304 лв. и следва да бъде заплатено в срок до 19.10.2018 г. по банков път. От вноска бележка от 17.10.2018 г. се установява, че сумата от 3304 лв. е заплатена от ищеца в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на дата 17.10.2018 г.

            При така установените фактически констатации, съдът намира, че е в полза на ищеца е възникнало претендираното суброгационно право. Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1 КЗ (отм.) когато застраховка „Живот“ или „Злополука“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Цитираната норма регламентира правото на пряк иск на платилия дълга по договора за кредит срещу застрахователя по застраховка в полза на кредитора. Ищецът доказа всички изискуеми предпоставки, установяващи материалната му легитимация. С настъпването на покрития застрахователен риск – смъртта на кредитополучателя, в полза на банката - кредитор е възникнало правото да ангажира отговорността на застрахователя по застрахователния договор. За кредитора обаче е съществувала и друга възможност, която е упражнена в случая, а именно – да насочи претенциите си срещу наследниците на длъжника. Универсалните правоприемници на кредитополучателя, при описаните факти, имат няколко възможности – първо, да заплатят дължимите от тях суми на кредитора, след което да ги претендират от застрахователя по реда на чл.242 КЗ (отм.), каквото е сторено в случая, или второ, да предявят косвен иск по реда на чл.134 ЗЗД, от името на банката, с който претендират застрахователя да заплати на кредитора процесните суми. Ищците са избрали са защитят своите права чрез предявяване на специалния пряк иск, регламентиран в Кодекса за застраховането, като за тях не е съществувало задължението да предявяват обратен иск срещу застрахователя в производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането по процесния договор за кредит. Още повече, преди заплащането на дълга по договора за кредит, в полза на наследниците не съществува правото да се суброгират в правата на кредитора и предявяването, евентуално на обратен иск, не би довело до положителен резултат за тях.

            Цитираната от ответника в писмения отговор съдебна практика – решение № 138 от 05.01.2016 г., постановено по т.д. № 1727 по описа за 2014 г. на ВКС, II т.о., не е тълкувана правилно от страната. В решението е направено разграничение между правото на наследниците на пряк иск срещу застрахователя по реда на чл.242 КЗ (отм.) и възможността да упражнят правата на кредитора по договора кредит чрез предявяване на косвен иск по чл.134 ЗЗД. Изрично се приема, че искът на основание чл.242 КЗ (отм.) предпоставя твърдения в исковата молба за плащане на задължението към кредитора /банката. В Кодекса за застраховане не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка „Живот“ срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на кредитополучателя, респективно неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката. Разпоредбата на чл.134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора.

            Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявения от ищеца иск е доказан по своето основание и размер.

            С оглед приетата доказаност на основанието на иск, на разглеждане подлежи наведеното от ответника възражение за погасителна давност на вземането.  Предявеният от ищеца иск е регресен, като е основан не на застрахователното правоотношение, а на факта на плащането на сумите по кредита на застрахованото лице, предвид изричната норма на чл.242 КЗ (отм.). След извършване на плащането ищецът встъпва в правата на банката, като упражнява регресните права лично, от свое име. Именно изричната законова норма обоснова самостоятелен характер на регресния иск, макар и във връзка със застрахователния договор. Поради това няма основание приложение да има разпоредбата на чл.197 КЗ (отм.), уреждаща специална погасителна давност при застрахователните договори. Доколкото няма изрична норма, нито в КЗ, нито в ЗЗД, за давността при регресните права приложение намира общата погасителна петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, чийто начален момент е датата на плащане на задължението по кредита. По делото се установи, че ищецът е заплатил процесната сума на дата 17.10.2018 г. До датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2020 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца е неоснователно.

Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатени общо 932,16 лв. съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК, от които 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.07.2020 г. и ДТ от 132,16 лв.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. – ***** и Е. Й. Б.- *****, да заплати на И.Г.А., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.242, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 3304 лв. (три хиляди триста и четири лева) – заплатена по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2010 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и Г. В.А., починал на *****г., вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г., за който договор за кредит е сключена групова застраховка „Живот“ № **** от 09.04.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както сумата от общо 932,16 лв. (деветстотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки) – съдебноделоводни разноски в производството.

            Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

                                              

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

 

Вярно с оригинала.

К.К.