Решение по дело №3928/2014 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 07.03.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

                       

                                                            Съдия: Евгени  Георгиев

                                               

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 928 по описа за 2014 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) на „А.Х.Е.” ЕАД, с адрес ***, А.С., бул. „***“ 1, срещу „Т.Е.“ ЕООД, с адрес ***, съдът да признае първия за собственик по отношение на втория на недвижим имот и да осъди втория да предаде на първия владението на този имот. Имотът представлява: 128 902,00/160 277,00 идеални части (80,43%) от от реална част от УПИ XVII - отреден за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженЕ.ни системи, трафопост и митница - от кв. 2 по регулационния план на град С., местност „Л.н К.-С.“. Тази реална част е с площ от 18 720,12 кв. метра и е индивидуализирана в скицата на вещото лице Р.П., която се намира на л. 700, том II от делото. Скицата е неразделна част от настоящото решение. По тази скица имотът се очертава от следните точки: 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. Целият УПИ XVII е с площ от 160 277,00 кв. метра. Граници на УПИ XVII по скица са: от изток – улица и УПИ XV - отреден за пътнически терминал, администрация, търговия, обслужване, трасе на Метрополитена и метростанция; от запад – УПИ IV - отреден за администрация; УПИ XIX - отреден за паркинги и гаражи; УПИ XXV - отреден за администрация, паркинги и улица; от север – УПИ X - отреден за перони, обслужване, ППО и трафопост; от юг – улица; УПИ II - отреден за администрация; УПИ XVIII - отреден за КОО; УПИ XX - отреден за център за подготовка на митнически кадри.

 

 

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК „А.Х.Е.” ЕАД да заплати на „Т.Е.“ ЕООД 321,00 лева разноски по делото.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 630,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

 

[5] Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Л.С.“ ЕАД.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.      На ищеца

 

            [6] „А.Х.Е.” ЕАД (Х.) заявява в искова молба от 06.03.2014 г., че е собственик на 80,43% идеални части от недвижим имот. Тя е придобила този имот чрез три сделки. Първата сделка е била през 2004 г. - покупка на имот на дружество, което е било в производство по несъстоятелност. Втората сделка е била покупко-продажба от третото лице помагач „Л.С.” ЕАД (Л.) от 2008 г. Третата сделка е била отново покупко-продажба от Л., но през 2013 г.

 

[7] Ответникът „Т.Е.” (Т.) владее реална част от имота, от който Х. притежава 80,43 % и оспорва собствеността на Х.. Затова Х. моли съда да го признае за собственик на 80,43 % идеални части от владяната от ответника реална част от имота, както и да осъди Т. да му предаде владението (вж. исковата молба, л. 3-7 от том I на делото).

 

2.      На ответника

 

[8] Ответникът Т. е подал писмен отговор и е оспорил предявения иск. Той е признал, че владее процесния имот, но е оспорил обстоятелството, че ищецът е собственик на идеална част от него.

 

[9] Т. е заявил, че постановлението за възлагане от 2004 г., чрез което Х. удостоверява правото си на собственост върху част от имота, е нищожно, тъй като в постановлението не е било описано каква част придобива Х. – идеална или реална. Също така Т. твърди, че дружеството в несъстоятелност, чието имущество е било предмет на тази сделка, не е било собственик на този имот. Т. посочва, че двете придобивни сделки на Х. от 2008 г. и 2013 г. са също нищожни, защото при извършването им е бил нарушен законът, по-точно чл. 17 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие (Правилника за упражняване правата на държавата).

 

[10] Т. също е заявил, че Л., от което Х. твърди, че е закупил имота, не е бил собственик на този имот. Това е така, защото процесният имот не е бил предоставен за оперативно управление от Л.. 

 

[11] Т. е възразил, че той е собственик на процесния имот, тъй като на 17.11.2005 г. имотът е бил апортиран като дружествен дял от К.. Дори К. да не е бил собственик на имота, Т. е бил добросъвестен към момента на апортирането и е придобил имота чрез изтичане към 17.11.2010 г. на кратката петгодишна придобивна давност. Ако Т. не е бил добросъвестен, той е придобил имота чрез изтичането на десетгодишната давност. Според Т. към изтеклата в негова полза давност от 17.11.2005 г. до 06.03.2014 г. следва да се прибави и давността, изтекла в полза на К. от 01.03.2004 г. до 17.11.2005 г. Затова Т. моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 16-22, както и молбата, л. 417 от том I).

 

3.      На третото лице

 

[12] Третото привлечено лице помагач на ищеца Л. твърди, че ищецът не е придобил собственост за имота чрез покупката в производството по несъстоятелност, тъй като дружеството, което е било в производство по несъстоятелност, не е било собственик на имота. Л. заявява обаче, че Л. е бил собственик на процесните идеални части от имота, които е продал на Х.. Затова Х. е станал собственик на процесните идеални части от имота чрез тези продажби.

 

[13] Л. твърди, че процесният имот е бил държавен, за което е бил издаден акт за държавна собственост през 1986 г. Имотът е бил стопанисван от „БГА-Б.”. През 1990 г. със заповед на М. на Т. е била прекратена дейността на „БГА-Б.” и са били образувани различни фирми с държавно имущество, между които и държавна фирма „Л.С.”, впоследствие преобразувана на „Л.С.” ЕООД, което пък е било преобразувано в Л.. Тогава на държавна фирма „Л.С.” е било предоставено стопанисването на процесния имот.

 

[14] Според Л. към настоящия момент съсобствениците на процесния имот са трима - Х., Л. и държавата чрез Българска агенция по безопасност на храните. Л. заявява, че Т. не е собственик на имота, тъй като неговият праводател не е бил собствник. Имотът е бил предоставен за ползване от праводателя на Т. – „Т.К.” ЕАД (Т.К.) за 20 години от 1994 г. Т.К. е признал това в разменена кореспонденция между него и Л.. Затова Л. моли съда да уважи предявения иск (вж. писмения отговор, л. 71-81 от том I).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[15] На 11.02.1986 г. e бил издаден акт за държавна собственост (АДС) от Районен народен съвет „В.Л.”, гр. С. (РНС „В.Л.”). В него е било описано, че имотът, за който се е издавал АДС, е бил Л.н К.-С., който e бил разположен върху площ от  4 375 000,00 кв. метра. От тази площ застроената е била 580 652,00 кв. метра, а незастроената е била 3 794 527,00 кв. метра. В АДС е било вписано, че бившият собственик на имота е бил ТАБСО. В АДС не е било вписано той да е бил предоставен в оперативно управление на държавна организация (вж. АДС от 1986 г., л. 82-86 от том I от делото).[1]

 

[16] Не се спори, че ТАБСО е било абривиатурата на Т.портно-авиационно българо-съветско дружество, създадено през 1949 г. През годините ТАБСО е било преминало през следните преобразувания: 1954 г. в Управление „Български граждански въздушен Т.порт”; 1966 г. в Държавно-стопанско обединение „Гражданска авиация”; 1969 г. в „Б.Г.А. „Б.”; 1985 г. в „Т.портна гражданска авиация „А. Б.” (вж. и удостоверението, л. 176-177 от том I).

 

[17] На 15.08.1986 г. Директорът на Стопанско предприятие „Л.Н К. С.” (Директорът на СП „ЛКС”) към Стопанско обединение „Б.Г.А.” е изпратил писмо до Председателя на Изпълнителния комитет на РНС „В.Л.” (Председателя на ИК на РНС „В.Л.). В него Директорът на СП „ЛКС” е заявил, че с разпореждане на М.С. 29/1964 г. от Министерство на народната отбрана в оперативно разпореждане на ТАБСО са били предадени всички сгради и терени, утвърдени с Генералния план на Л.С. от 23.03.1977 г. и стопанисвани като основни средства на СП „ЛКС”. Затова Директорът на СП „ЛКС” е поискал от Председателя на ИК на РНС „В.Л.” да бъдат актувани държавните имоти, стопанисвани чрез оперативно управление от СП „ЛКС” (вж. писмото, л. 178, том I).

 

[18] Към писмото е бил приложен анкетен лист, според СП „ЛКС” удостоверяващ „местонахождението, вида, площта, стойността и основанието” (вж. анкетния лист, л. 179-181 от том I). В този анкетен лист са били вписани и 4 375 000,00 кв. метра земя (вж. л. 180, том I). Към писмото е бил приложен и цитирания в него генерален план (вж. генералния план, л. 182-191, том I). В генералния план е било описано, че с разпореждане 29/03.02.1964 г. е било разпоредено М. на народната отбрана да предаде безвъзмездно на Министерство на Т. сградите, които са се намирали западно от централния път за Л. „Враждебна” (вж. л. 189, том I). В генЕ.алния план също е било описано, че Л.С.-Враждебна се е състояло от два района – северен и южен. В северния район са се намирали помощни сгради, като учебен център, зоната на М. на отбраната, а в южния район са се намирали основно зони за пътници и обслужване на самолетния парк, жилища и др.  (вж. пак там, л. 182). В генералния план общата площ на летищния К. е била вписана като 4 375,00 дка (вж. пак там, л. 189, том I).

 

[19] Липсват доказателства Председателят на ИК на РНС „В.Л.” да е предприел действия в отговор на писмото на Директора на СП „ЛКС” от 15.08.1986 г. Затова съдът приема, че Председателят на ИК на РНС „В.Л.” не е предприел поисканите действия.

 

[20] На 01.09.1989 г. СГС е постановил вписването на ИСО „Т.К.“ (вж. удостоверението, л. 323, том I). Впоследствие то е било преобразувано в „Т.К.“ ЕООД, което по-късно е било преобразувано в „Т.К.“ ЕАД (вж. решението, л. 339; решението, л. 354; заповедта, л. 355, том I).

 

[21] На 28.12.1990 г. М. на Т. е издал заповед. С нея той е прекратил фирмата „Б.Г.А.-Б.”, образувана с решение 50 от 1989 г. на М.С.. На мястото на тази прекратената фирма М. е образувал няколко фирми с държавно имущество, между които и „Л.С.”. Имуществото на фирма с държавно имущество „Л.С.” е било определено на 29 265,00 хиляди лева, което, съгласно разделителен протокол, тя е следвало да получи от прекратената държавна фирма „Б.Г.А.-Б.” (вж. заповедта, л. 88-104 от том I, както и приложение 5 към заповедта, л. 93, том I)

 

[22] За извършване на разпределянето на имуществото на „Б.Г.А.-Б.” М. на Т. е назначил комисия. Председателят на тази комисия е изготвил предложение до М. на Т. как да бъде извършено разпределянето на имуществото, което М. на Т. е утвърдил. Председателят на комисията е предложил, а М. е утвърдил, за изходна база за разпределянето на имуществата да се приемат балансите към 31.12.1990 г. на бившите дъщерни фирми на „Б.Г.А.-Б.” и на самата „Б.Г.А.-Б.” (вж. предложението, л. 108-111, том I).

 

[23] В балансите на СП „ЛКС“ за 1987 г., 1989 г., 1990 г. и 1991 г. е била вписана земя от: а. 3 794,5 дка на стойност 430 709,00 лева; б.  2 989,00 дка на стойност 177 420,00 лева. Общата стойност на земята е била определена на 608 129 лева (общата площ на земята е била 6 783,50 дка). Също така в баланса са били записани и зелени площи на стойност 4 535,00 лева (вж. л. 133, 136, 141, 251, 252, том I). Липсват доказателства въз основа на какъв акт е било извършено вписването на тази земя в баланса (вж. и заключението на вещото лице С., л. 701-710).

 

[24] На 06.03.1991 г.  СГС е постановил решениe за регистрирането на държавна фирма „Л.С.“ (вж. решението, л. 236-237, том I). На 15.10.1991 г. М.С. е издал разпореждане, с което е разпоредил преобразуването на държавна фирма „Л.С.“ в еднолично търговско дружество.  Разпореждането е било издадено на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ЗОЕТДДИ) (вж. разпореждането, л. 238-239, том I). Няколко месеца по-късно, на 14.02.1992 г. СГС е постановил решение за вписването на „Л.С.“ ЕООД, което по-късно е било преобразувано в „Л. С.“ ЕАД (вж. решението, л. 240, както и второто решение, л. 241,том I).

 

[25] На 05.09.1994 г. М. на Т. е издал заповед. С нея той безвъзмездно е учредил в полза на „Т.К.“ ЕООД за срок от пет години право на ползване върху 25 дка от площта на „Л.С.“ ЕООД (вж. заповедта, л. 407, том I). Не се спори, че процесният имот е попадал в тези 25 дка. Впоследствие, на 05.05.1995 г. М. на Т. е изменил заповедта от 05.09.1994 г., като е продължил срока на безвъзмездното ползване на 20 години (вж. заповедта, л. 411, том I). М. на Т. е отменил тези две заповеди със заповед от 24.08.1998 г. (вж. заповедта, л. 413, том I).

 

[26] През май 1996 г. началникът на отдел „Общински имоти“ към район Слатина е извършил две отбелязвания в АДС от 11.02.1986 г. С първото отбелязване е било описано, че със заповед РД-14-2/24.01.1994 г. на М. на Т. са били предоставени на „А. Б.“ ЕАД 39 дка, представляващи застроена площ на сградите на „А. Б.“ ЕАД. С второто отбелязване е било вписано, че със същата заповед на М. на Т. са били предоставени на „А. Б.“ ЕАД 341 дка, представляващи застроена площ на сградите на „А. Б.“ ЕАД (вж. АДС, л. 85-86, том I).

 

[27] На 06.05.1997 г. „Т.К.“ ЕООД е поискал от кмета на район „Слатина“ да бъде нанесена в кадастралната карта производствената база на „Т.К.“ ЕООД, намираща се на Л. „С.“ (вж. писмото, л. 569, том II). На 12.05.1997 г. кметът на район „Слатина“ е изпратил преписката на СФ „СОФГЕО“ за попълване на кадастралната карта (вж. л. 570), том II). „Т.К.“ ЕООД е получило положително становище за узаконяване на производствената база от Служба „Противопожарна охрана“, разрешение от М. на околната среда и водите да използва кладенец, намиращ се в базата, писмо от Поземлена комисия „Казичене“, че за имота не е имало реституционни претенции (вж. л. 572, 578 и 575, том II).

 

[28] На 18.07.1997 г. М. на Т., а на 22.07.1997 г. „Л. С.“ ЕАД (Л.) са изпратили писма до Столична община. С тях М. на Т. и Л. са изразили съгласието си на „Т.К.“ ЕООД да бъде дадено разрешение за градоустройствено проектиране за обособяване на индивидуален парцел с временно строителство (вж. писмата, л. 595-596 и л. 566-567, том II). На 22.04.1998 г. е бил издаден акт за узаконяване на сградите, изградени в базата на „Т.К.“ ЕООД, при условията на чл. 120, ал. 1 от ППЗТУСУ за срок до приключване на реконструкцията на Л. „С.“ (вж. акта, л. 328, том I).

 

[29]  На 31.01.2000 г. М. на Т. и С. е издал заповед. С нея той е определил местонахождението и границите на имот публична държавна собственост, който е представлявал гражданско Л. за обществено ползване „С.“. Този имот е бил с площ от 3 281 990,00 кв. метра и се е намирал в район Искър. За публична държавна собственост са били обявени и сградите и съоръженията, които са се намирали в имота. Имотът, обявен за публична държавна собственост, е включвал почти цялата територия на Л.н К. С., с изключение на неговата най-южна част, в която се е намирал и процесният имот (вж. заповедта, л. 304-305 и приложение 2 към нея, л. 306; сравни от една страна приложение 2, генералния план, л. 235, проекта на „Т.ПРОЕКТ“, л. 224, и от друга страна със скицата от общината, л. 145, скицата на вещото лице П., л. 700, том II).

 

[30] На 24.02.2004 г. Изпълнителният директор (ИД) на Л. е изпратил писмо до Директора на дирекция „Фирмено управление и контрол“ към М. на Т. и С.. В него ИД на Л. е заявил, че „Т.К.“ ЕАД не е собственик на процесния УПИ XVII, а такъв е Л.. Той също е заявил, че УПИ XVII се е ползвал от „Т.К.“ ЕАД (вж. писмото, л. 383, том I).

 

[31] На 03.04.2004 г. е влязло в сила постановление на СГС, Търговско отделение, VI-4 състав по т. д. 194/2001 г. С това постановление съдът по несъстоятелността на „А. Б.“ АД е възложил върху „Х. Х.“ ЕООД сгради и 18 562 идеални части от процесния УПИ XVII, върху който тези сгради са били изградени (вж. постановлението, л. 13-17 от търговското дело, намиращо се в том I). Земята, възложена с постановлението, е идентична с процесния имот (вж. скицата, л. 12 от търговското дело, както и заключението на вещото лице П., л. 699, том I).

 

[32] На 15.12.2004 г. Агенцията за приватизация е джиросала на „И.“ ЕООД (И.) 20 541 поименни акции от капитала на „Т.К.“ ЕАД. Всяка акция е била с номинална стойност от 10,00 лева (вж. временното удостоверение, л. 366-367, том I). В същия ден Агенцията за приватизация е предала на И. временното удостоверение за акциите (вж. л. 368, том I). Седмица по-късно, на 22.12.2004 г. СГС е вписал И., като едноличен собственик на капитала на „Т.К.“ ЕАД (вж. решението, л. 380, том I).

 

[33] На 09.02.2005 г. „Т.К.“ ЕАД е изпратил писмо до Л., което е било получено в същия ден. В него „Т.К.“ ЕАД е заявил, че със заповеди на М. на Т. му е било учредено право на ползване върху процесния имот, които впоследствие са били отменени. С последваща заповед от 2000 г. обаче, М. на Т. и С. е дало разрешение на „Т.К.“ ЕАД да използва имота до узаконяването на базата на „Т.К.“ ЕАД в район „Слатина“, пускането в експлоатация на бетоновия възел и приключването на изграждането на пътническия терминал на Л.С.. С писмото „ТРАСНК.“ ЕАД е предложил на Л. да закупи от „Т.К.“ ЕАД производствената-стопанска база, която се е намирала в процесния имот (вж. писмото, л. 389-390, том I).

 

[34] ИД на Л.е разпоредил да се извърши проверка и резултатът от нея да му се докладва до 15.02.2005 г. (вж. пак там). На 24.02.2005 г. Л. е получил второ писмо от „Т.К.“ ЕАД, с което последният е предложил на първия да закупи производствено-стопанската база, изградена в процесния имот на цена от 1 750 000,00 лева, от които да се приспаднат 172 863,68 лева, които „Т.К.“ ЕАД е дължал на Л. от друго правоотношение (вж. писмото, л. 388, том I). Последвали са още две писма от „Т.К.“ ЕАД до Л. - от 12.04.2005 г. и от 28.04.2005 г. - с които „Т.К.“ ЕАД е представил документи, удостоверяващи правото му на ползване на процесния имот, както и е изложил твърдения защо той е бил ползвател на имота и собственик на сградите в него към този момент (вж. писмата, л. 391-394, том I).

 

[35] На 08.07.2005 г. ИД на Л. е изпратил писмо до „Т.К.“ ЕАД. С него ИД на Л. е уведомил „Т.К.“ ЕАД, че Л. желае да заплати на „Т.К.“ ЕАД обезщетение за застроените сгради в процесния имот, който „Т.К.“ ЕАД е ползвал (вж. л. 317, том I).

 

[36] На 01.08.2005. г. едноличният собственик на капитала на И., който пък е бил собственик на капитала на „Т.К.“ ЕАД, е взел решение за промяна на наименованието на „Т.К.“ ЕАД на „В. К.“ ЕАД (К.) (вж. протокола, л. 395, том I). На 02.08.2005 г. И. и „А.“ ООД (А.) са сключили договор. С него И. е продал на А. всички свои 50-т дяла от капитала си. В същия ден Врачанският окръжен съд (ВрОС) е вписал извършените промени (вж. удостоверението, л. 397, том I).

 

[37] На 09.11.2005 г. И. е взел решение К. да апортира в капитала на „Т.Е.“ ЕООД (Т.) - дружество, създадено от К. - процесния УПИ XVII заедно с изградените в него сгради (вж. протокола, л. 398, и учредителния акт, л. 23-25, том I). Съдът по регистрацията-ВрОС е събрал съдебна експертиза, според която пазарната стойност на апортираната земя е била 994 000,00 лева, а пазарната стойност на сградите и съоръженията в нея съответно – 198 200,00 лева и 18 600,00 лева (вж. заключението, л. 27-37, както и протокола от с. з. на ВрОС от 17.11.2005 г., л. 399-400, том I). На 17.11.2005 г. ВрОС е постановил решение, с което е регистрирал Т. (вж. решението, л. 26, том I).

 

[38] Липсват доказателства към 17.11.2005 г. процесният имот да е бил внасян в капитала на „Т.К.“ ЕАД или К., или да е бил придобит от тях (вж. и справките, л. 341, 342, 349; приемно-предавателните протоколи, л. 343-344, 347, 348; заповедите, л. 345, 346, 350-351, 352-353, том I. Вж. също и разменената кореспонденция между „Л. С.“ ЕАД и Агенцията за приватизация, л. 384-387, том I). Затова съдът приема, че към този момент нито „Т.К.“ ЕАД, нито К. са били собственици на процесния имот.

 

[39] На 28.12.2005 г. е бил съставен АДС (частна) за пет сгради в производствено-складовата база на К. в УПИ XVII (правоприемник на „Т.К.“ ЕАД). В АДС е било вписано, че на К. са били предоставени права за управление на сградите, както и, че те са били включени в капитала на К. (вж. АДС, л. 597-598, том II).

 

[40] На 03.06.2006 г. М.С. (МС) е постановил решение 432. С него МС е намалил капитала на Л., като е извадил от него 1 572,00 кв. метра земя, която е била реална  част от УПИ XVII. МС е обявил тази реална част за публична държавна собственост и я е предоставил за безвъзмездно управление от М. на земеделието и горите за нуждите на Националната ветеринарномедицинска служба (вж. решението, л. 552, том II). В изпълнение на това решение М. на Т. е издал заповед за намаляване на капитала на Л. (вж. л. 557-558, том II). Тези 1 572,00 кв. метра от УПИ XVII са били предадени от Л. на Националната ветеринарномедицинска служба на 13.08.2006 г. (вж. протокола, л. 560, том II).

 

[41] На 20.11.2006 г. е било издадено разрешение за ползването на следния строеж: реконструкция, развитие и разширение на Л. ‚С.“, Лот Б-1-нова сграда на пътническия терминал и прилежаща инфраструктура, първи пусков К. (вж. разрешението, л. 316, том I). На 25.02.2008 г. Л.е изпратил писмо до К., с което го е уведомил, че, тъй като разширението на Л. „С.“ е било вече изградено, е било погасено правото на К. да ползва процесния имот и сградите в него, които са били за временно ползване. Затова Л. е поискал от К. да премахне  полусрутена сграда, която е била в близост до периметровата охранителна ограда на Л. „С.“ (вж. писмото, л. 319, том I).

 

[42] На 28.12.2006 г. нотариус В.К. е издала нотариален акт за собственост на недвижим имот. С него тя е признала Л. за собственик на УПИ XVII, целият с площ от 160 277,00 кв. метра. Пред нотариуса Л. е представил: 1. АДС от 1986 г.; 2. заповедта на М. на Т. от 28.12.1990 г.; 3. споразумителния протокол от 27.03.1991 г. за преразпределение на  основните средства на фирма „БГА-Б.“; 4. извлечение от счетоводна сметка 201 на Л. за 2006 г. и 1990 г. (вж. нотариалния акт, л. 32-33 от търговското дело, намиращо се в том I).

 

[43] На 26.01.2007 г. М. на отбраната е издало пет АДС (публична). Всички те са били за сгради и земя в северния район на летищния К. „С.“ (вж. АДС и скиците към тях, л. 718-750, том II).

 

[44] На 05.02.2007 г. Л. е изпратило писмо до М. на Т.. С него Л. е поискало от М. на Т. да разпореди да се обследва собствеността на УПИ XVII, след което да се издадат съответните актове за собственост (вж. л. 606-607, том II). Със свое писмо от 13.03.2007 г. до Областния управител на област С. М. на Т. е поискал да бъде издаден АДС (частна) за УПИ-XVII (вж. писмото, л. 604). На 02.11.2007 г. е бил съставен АДС (частна) 6398 за 141 363,00/161 500,00 идеални части от процесния УПИ XVII. В АДС е било отбелязано, че правата за управление на имота са били предоставени на М. на Т., а освен държавата съсобственици в имота са били „Х. ЕР“ ЕАД и Националната ветеринарномедицинска служба, а собственик на сгради е и К. (вж. АДС, л. 601, том II).

 

[45] На 16.01.2008 г. Заместник-областният управител на област С. е изпратил до Л. писмо. С него Заместник-областният управител е заявил, че отказва да отпише от АДС от 1986 г. УПИ XVII, тъй като според него спрямо този имот не е било налице годно правно основание, с което да е било погасено правото на собственост на държавата върху него (вж. писмото, л. 564-565, том II).

 

[46] На 29.08.2008 г. нотариус В.К. е поправила нотариалния акт от 28.12.2006 г. В нотариалния акт за поправката нотариус Кацарова е вписала, че признава „Л. С.“ ЕАД за собственик на 158 702,00/160 277,00 идеални части от УПИ XVII (вж. нотариалния акт, л. 34-35 от търговското дело, намиращо се в том I).

 

[47] На 11.08.2008 г. „Б.Е.“ АД е отправило предложение до Л. да закупуване на идеални части от УПИ XVII, необходими за съвместен инвестиционен проект с „Л.Т.“ ООД (вж. писмото, л. 666, том II). След това ИД на Л. е изготвил доклад до Съвета на директорите (СД) относно предложението на „Б.Е.“ ЕАД, купувачът е бил уточнен, че ще бъде ищецът „А.Х.ЕР“ ЕАД (Х.), а СД на Л. е взел решение за продажба на Х. на 39,5091% идеални части от УПИ XVII, като е одобрил и проекта за нотариален акт (вж. документите на л. 668-679, том II). На 06.08.2008 г. М.С. е дал съгласието си за извършване на продажбата (вж. л. 146, том I). Няколко дни след това, на 10.10.2008 г. М. на Т. е разрешил на Л. да продаде на Х. 39,5091% от УПИ XVII (вж. 680-681, том II) На 27.10.2008 г. Л. е продал на Х. 39,5091% от УПИ XVII за 7 674 868,80 евро с ДДС (вж. нотариалния акт, л. 21-24 от търговското дело, намиращо се в том I).

 

[48] Междувременно, на 17.10.2008 г. М. на отбраната е издало АДС (публична) 1087. С него е бил признат за публична държавна собственост поземлен имот 163 с площ от 19 800,00 кв. метра от кв. 2 по регулационния план на Л.н К. „С.“. Този имот е попадал в УПИ XVII и УПИ XVIII (вж. АДС и скицата към него, л. 714-715, том II).

 

[49] На 26.07.2012 г. Х. е отправил ново предложение до Л. за закупуване на останалите свободни площи от УПИ XVII (вж. писмото, л. 682, том II). С писмо от 21.08.2012 г. Л. е уведомило Х., че съсобственици на имота са Л., Х. и държавата чрез Българска агенция по безопасност на храните. Л. също е уведомило Х., че за 4 027,00/160 277,00 идеални части от УПИ XVII М. на отбраната е одобрил съставянето на АДС (публична) 1087/17.10.2008 г. – това са били 4 027,00 кв. метра от имот 163,  които са попадали в УПИ XVII. Л. е поискал от М. на регионалното развитие и благоустройството да заличи този АДС, но това е било отказано. Л. е уведомил Х. и, че 18 762,12,00/160 277,00 идеални части от УПИ XVII са били апортирани от К. в капитала на Т. (вж. писмото, л. 683-686, том II).

 

[50] В отговора си Х. е предложил на Л. цената за спорните идеални части от УПИ XVII да бъде преведена по ескроу сметки на последния, като сумите по тях да бъдат освободени след влизането в сила на съдебни решения в полза Х. (вж. писмото, л. 687-688, том II). Това предложение на Х. е било прието от Л.(вж. писмото, л. 689-690, том II).

 

[51] На 18.02.2013 г. Областният управител на област С. е издал заповед. С нея той е наредил да се отпишат от актовите книги за държавна собственост 141 363,00/161 500,00 идеални части от УПИ XVII, които са били вписани с АДС (частна) 6398/02.11.2007 г. В мотивите си към заповедта Областният управител е приел, че е било отпаднало  основанието за извършеното вписване. Това свое заключение Областният управител е обосновал с подадено искане от М. на Т. и представените с него нотариални актове – нотариалния акт на Л. от 28.12.2006 г. , с който последният е бил признат за собственик на имота, и нотариалния акт от 27.10.2008 г. за покупко-продажба между Л.и Х. (вж. заповедта, л. 154-156, том I).

 

[52] На 05.03.2013 г. М.С. е дал съгласие Л. чрез пряко договаряне да продаде на Х. 65 578,00/160 277,00 идеални части от УПИ XVII (вж. решението, л. 149, том I). На 08.03.2013 г. М. на Т. е разрешил продажбата на посочените идеални части от УПИ XVII (вж. протокола, л. 150-151, том I). Затова на 11.03.2013 г. Л. и Х. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на 40,92 % идеални части от УПИ XVII срещу заплащането на 7 934 938,00 лева без ДДС, като 2 265 134,52 лева е следвало да бъдат преведени по договорената ескроу сметка (вж. предварителния договор, л. 692-698, том II). На 20.03.2013 г. Л. е продал на Х. 40,92% идеални части от УПИ XVII срещу цена от 9 565 595,88 лева с ДДС, като 2 265 134,52 лева са били преведени по уговорената ескроу сметка (вж. нотариалния акт, л. 25-31 от търговското дело, намиращо се в том I).

 

[53] Х. е заплатил: 5 260,00 лева държавна такса по сметка на СГС (вж. л. 10 от търговското дело, приложено към том I); 527,00 лева такса за вписване на исковата молба (вж. л. 11 от търговското дело, приложено към том I); 150,00 лева депозит за вещо лице (вж. л. 644, том II). Т. е заплатил: 21,00 лева за съдебни удостоверения (вж. л. 66а, том I, и л. 659, том II); 300,00 лева депозит за вещо лице (вж. л. 646-647, том II).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[54] Х. е предявил срещу Т. иск по чл. 108 от ЗС. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1.      По иска по чл. 108 от ЗС

 

   [55] Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да владее тази вещ без основание и без да е неин собственик.

 

[56] Съдът приема, че не е налице първата предпоставка за уважаването на иска, а именно – Х. не е собственик на процесния имот. Съдът приема, че Х. не е собственик на процесния имот, защото не са били собственици на този имот неговите праводатели – Л. и „А. Б.“ АД.

 

[57] Съдът приема това поради следното: Л. твърди, че той е станал собственик на процесния имот, чрез включването му в имуществото на държавна фирма „Л.С.“, след това в имуществото на „Л.С.“ ЕООД и съответно в капитала на „Л. С.“ ЕАД. Това е редът за преминаване на имущество от държавата в дружества, които са еднолична собственост на държавата.

 

[58] Съдът установи, че „Л.С.“ ЕООД е било преобразувано в „Л. С.“ ЕАД по реда на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ЗОЕТДДИ). Съгласно чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (отм) (ЗППДОП), при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества.

 

[59] Следователно, за да бъде придобит имот от еднолично търговско дружество с държавно имущество по този ред е необходимо наличието на три предпоставки. Първата предпоставка е  наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно имущество. Втората предпоставка е отстъпване на това имущество за стопанисване или управление от държавно предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има правото на оперативно управление върху него. Третата предпоставка е включване на имуществото в капитала на образуваното търговско дружество с акта на държавния орган за преобразуването му, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго (вж. в този смисъл следните решения на ВКС: 81-2011-II-Т. О. по т. д. 674/2009 г.; 52-2011-II Т. О. по т. д. 325/2009 г.; 44-2010-I Т. О. по т. д. 678/2009 г.[2]).

 

[60] Не се спори, че държавата е била собственик на процесния имот. Основното спорно обстоятелство е дали към 15.10.1991 г. „Л.С.“ ЕООД е имал правото на оперативно управление върху процесния имот. „Л.С.“ ЕООД би имал такова право, ако той или организациите, чиито правоприемник е бил, са имали право на такова оперативно управление.

 

[61] Съдът приема, че нито „Л.С.“ ЕООД, нито организациите, чиито правоприемник е бил „Л.С.“ ЕООД, са имали право на оперативно управление върху процесния имот.  Съдът приема това поради следното: редът за предоставянето на оперативно управление върху държавно имущество е бил уреден в два нормативни акта: 1. Правилника за държавните имоти (обн. ДВ 59/15.07.1952г., отм. ДВ 79/14.10.1975 г.) (ПДИ); 2. Наредбата за държавните имоти (обн. ДВ 79/14.10.1975 г., отм. ДВ 82/27.09.1996 г.).

 

[62] В ПДИ са били уредени няколко способа за предоставяне на оперативно управление на държавни недвижими имоти в зависимост от това от кого на кого се е предоставяло оперативното управление. Когато това е ставало от едно на друго ведомство и не е било постигнато съгласие между ръководителите на ведомствата, е било необходимо разпореждане на М.С.. При наличие на съгласие на ръководителите на ведомствата, не е било необходимо разпореждане на МС, а само разпореждане на ръководителя на ведомството, отстъпващо имота, и съгласие на М. на комуналното стопанство и благоустройството. Когато предаването е ставало от едно предприятие на друго в едно и също ведомство, е било необходимо разпореждането на съответния министър (вж. чл. 15-16 от ПДИ (отм)). Подобна е била уредбата и по НДИ с единствената разлика, че при липса на съгласие между ръководителите на ведомствата, предаването е ставало с решение на М. на финансите (вж. чл. 94 от НДИ (отм)).

 

[63] В настоящия случай нито ищецът, нито третото лице е представило разпореждане на М.С., разпореждане на министър или решение на министър на финансите за предоставянето на процесния имот за оперативно управление на „Л.С.“ ЕООД или организациите, чиито правоприемник е бил той. Отбелязване за такова предоставяне липсва и в АДС от 11.02.1986 г. (задължение за такова отбелязване е имало съгласно чл. 84 НДИ (отм)). Нещо повече, дори след като  на 15.08.1986 г. Директорът на СП „ЛКС” е поискал такова отбелязване, то не е било направено (вж. пар. 17-19 от настоящото решение). Затова съдът приема, че процесният имот не е бил предоставен за оперативно управление *** ЕООД или на организация, чиито правоприемник е бил той.

 

[64] По делото са налице косвени доказателства за съществуването на разпореждане 29/1964 г. на МС, с което определени имоти са били предоставени за оперативно управление на ТАБСО  - това е генералният план, описан в пар. 18 от настоящото решение. В генералния план е посочено обаче, че с разпореждане 29/1964 г. на МС на ТАБСО са били предадени сградите, които са се намирали западно от централния път към Л.С., а процесният имот е източно от този път.

[65] Съдът установи и, че М. на Т. и М.С. са извършвали последващи действия на изваждане от капитала на Л. на имоти от УПИ XVII – те са описани в пар. 29 и 40 от настоящото ршеение. Съдът установи също, че М.С. и М. на Т. са давали съгласие за продажба на идеални части от УПИ XVII от Л. на Х. – те са описани в пар. 47 и 52. Тези действия обаче, по никакъв начин не доказват, че към момента на преобразуването на държавна фирма „Л.С.“ в търговско дружество с държавно имущество процесният имот е бил предоставен за оперативно управление на държавна фирма „Л.С.“ (за подобно разрешение при много близки факти вж. решение на ВКС 50-2014-II Т. О. по т. д. 805/2011 г[3].).

 

[66] Съществувало ли е задължение за съда да укаже на ищеца и третото лице или пък служебно да събира доказателства относно предоставянето на процесния имот в оперативно управление *** ЕООД или организациите, чиито правоприемник е бил той. Съдът приема, че такова задължение не е съществувало  поради следното: такова задължение възниква за съда само когато страната не е представила никакви доказателства за твърдяно от нея обстоятелство, което е в предмета на доказване. За съда не възниква това задължение, ако страната е представила доказателства за твърдяното от нея обстоятелство, но съдът приема, че тяхната съвкупна доказателствена стойност не е достатъчна, за да приеме той, че фактът е осъществен.

 

[67] В случая ищецът и третото лице са се позовали доказателствата, посочени в пар. 15-18, 29, 40, 47 и 52 от настоящото решение, като са твърдели, че те доказват предоставянето на оперативното управление на имота на организациите, чиито правоприемник е „Л.С.“ ЕООД. Следователно, ищецът и третото лице са предоставили някакви доказателства за това, но тяхната съвкупна доказателствена стойност не е достатъчна, за да приеме съда осъществяването на оспорения факт – предоставянето към момента на преобразуването на държавна фирма „Л.С.“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество на оперативното управление на процесния имот на организациите, чиито правоприемник е бил „Л.С.“ ЕООД. Ето защо за съда не е възникнало задължението да укаже на ищеца и третото лице, че не представят доказателства за твърдени от тях обстоятелства, които са в предмета на доказване по делото.

 

[68] За съда не е съществувало задължение служебно, по свой почин, да използва способи за събиране на доказателства за установяване дали процесният имот е бил предоставен за оперативното управление *** ЕООД или на организациите, чиито правоприемник е бил той. Допустимо е съдът да използва служебно единствено два способа за събиране на доказателства: оглед/освидетелстване; разпит на вещо лице. Установяването на спорното обстоятелство не би могло да стане чрез оглед/освидетелстване. То не би могло да стане и чрез разпит на вещо лице – не са необходими специални знания. Доказването е могло да стане или чрез представяне на документи от ищеца/третото лице, или чрез събирането на тези документи от трети лица – способи, чието служебно използване от съда е недопустимо.

 

[69] Съдът установи, че липсва предпоставка, за да е могъл Л. да придобие собствеността на процесния имот по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм). Ето защо съдът приема, че Л. не е станал собственик на процесния имот.

 

[70] Л. твърди, че е придобил собствеността и с нотариалния акт от 28.12.2006 г., описан в пар. 42 от настоящото решение. От една страна този нотариален акт няма обвързваща съда материална доказателствена сила (вж. ТР 11/2012 г. по т. д. 11/2012 г. на ОСГК). От друга страна пред нотариуса са били представени само част от доказателствата, които настоящият съд е събрал относно собствеността на процесния имот. Ето защо съдът приема, че чрез събраните по делото доказателства е установено, че Л. не е станал собственик на процесния имот. По изложените съображения собственик на част от процесния имот не е бил и „А. Б.“ АД (не е установено, че на едноличното търговско дружество с държавно имуществено, чиито правоприемник е бил той, е било предоставено оперативното управление на процесния имот).

 

[71] След като праводателите на Х. не са били собственици на процесния имот, Х. също не е станал негов собственик. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

4.      По разноските

 

[72] Т. е поискал присъждането на разноски. Той е направил такива за 321,00 лева.

 

            [73] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на ищеца. Затова съдът осъжда Х. да заплати на Т. 321,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: