№ 20
гр. Асеновград, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200033 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №38/27.04.2021г., издадено от Директора на РИОСВ Пловдив, с
което на „Шико” ЕООД, ЕИК120506173 със седалище и адрес на управление гр.Чепеларе,
обл. Смолян, ул. „Орфей” №17 представлявано от М. Б. Ш.,като управител, на основание
чл.136, ал.2, т.3,пр.3-то, вр. чл.35, ал.3 вр. 35, ал.2,т.3 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ вр. чл.53 от ЗАНН е наложена “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 7 000лв.
/седем хиляди лева/ за нарушение по чл.136, ал.2, т.3,пр.3-то, вр. чл.35, ал.3 вр. 35, ал.2,т.3
от ЗУО.
Настоящето разглеждане на делото е второ по ред. Във връзка с подадената на
27.05.2021г. жалба от страна на представляващия Шико” ЕООД, чрез упълномощения
повереник адв. И. Г. от САК, първоначално е било образувано НАХД №387/2021г. по описа
на РС Асеновград, на ІV-ти н.с. Същото е приключило с Решение №26/12.07.2021г., с което
обжалваното НП е било изменено. Цитираното решение е било обжалваното от страна на
санкционираното дружество, във връзка с което е било образувано първоначално КНАХД
№3160/2021г. по описа на Административен Съд Пловдив, а след неговото прекратяване, и
КНАХД №2698/2022г. по описа на Адм. Съд Пловдив. С решение №16/06.01.2023г. на
касационната инстанция КНАХД №2698/2022г., постановеното решение на АРС е било
отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав .
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, управителят на дружеството
жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Чрез подадената жалба счита, че
1
обжалваното НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно, както и
издадено в нарушения на материалния и процесуален закон. Алтернативно счита, че са
налице условията на чл.28 от ЗАНН, което също е основание за отмяна на НП. С жалбата
претендира да им бъдат присъдени е направените по делото разноски.
Упълномощения повереник адв. И. Г. от САК също не се явява в съдебно заседание.
С допълнително депозираната на 15.02.2023г. молба по делото, подържа изцяло жалбата.
Освен това претендира за заплащане на направените разноски, общо в размер на 4000 лева,
която сума включва тези по НАХД №33/2023г., НАХД №387/2021г., КНАХД №3160/2021г.
и КНАХД №2698/2022г. Към молбата са приложени и 4бр. договори за правна помощ между
адв. Г. и управителя на Шико” ЕООД.
Представителя на въззиваемата страна е на становище, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата,
правят възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 22/26.02.2021г. съставен от св.
И. И.ов К.- експерт в отдел „Управление на отпадъците” към РИОСВ Пловдив. От
съставения акт и от показанията на св.К. се установява, че проверката спрямо дружеството
жалбоподател е била инициирана във връзка с постъпило писмо по електронна поща в
РИОСВ-Пловдив с вх. № ПКЦ -45/15.01,2021г. от Национален координационен център.
Същото съдържало информация, за сигнал подаден от началник смяна на ГКПП „Дунав
мост” във връзка с осъществен с МПС на 14.01.2021г. внос на отпадъци. За задържаното
транспортно средство, натоварено с дрехи втора употреба, били уведоми и РИОСВ гр.Русе.
От направената проверка се установило, че се превозват 51 броя сезалови бали с дрехи втора
употреба с общо тегло 23,424 тона. Извършилите проверката на място експерти от РИОСВ-
Русе, класифицирали товара, като отпадък с код и наименование 20 01 11 /текстилни
материали/. В хода на проверката в гр.Русе се установило и това, че изпращачът на товара е
дружество от Румъния, превозвачът е „Вип Логистик БГ” ЕООД, а получателя на товара е
„Шико” ЕООД. ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: обл. Смолян, общ.
Чепеларе, гр. Чепеларе, ул. „Орфей” № 17. Чрез информация получена по телефона от
управителя на „Шико” ЕООД, се установило, че товарът е предназначен за площадка с
местонахождение: с. Катуница, обл. Пловдив, общ. Садово, стопански двор, УПИ 111, кв. 87
по плана на село Катуница.
От извършената проверка на място на 19.01.2021г. от св.К. и направена справка в
регистрите на РИОСВ-Пловдив, се констатирало, че „Шико” ЕООД притежава издаден от
Директора на РИОСВ-Пловдив, регистрационен документ с №09-РД-471 -02 от 21.06.2019г.
с разрешени дейности R12 /Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с
кодове /R 1 - R 11/ и R13 /Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите
е кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката
2
на образуване до събирането им/ на отпадъци с кодове и наименования, както следва: 03 01
05 /трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и
фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04/; 15 01 03 /опаковки от дървесни материали/ и
19 12 07 /дървесина, различна от упоменатата в 19 12 06/.
При направения обход на територията на цялата площадка, стопанисвана от „Шико”
ЕООД, в хале били установени разположени 4 бр. машини за рязане на текстил, 1 бр. преса
за балиране, както и 10 бр. европалети с по 30 бали с парцали /отпадък с код 20 01 11 -
текстилни материали/. Според сведения на присъствалия на проверката управител, всяка
една бала била с тегло 10 кг.
Тъй като в така издадения от Директора на РИОСВ-Пловдив спрямо Шико” ЕООД
регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци с №09-РД-
471-02 от 21.06.2019г., на дружеството не било разрешено да извършва дейност R13
/Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите е кодове R 1 - R 12, с
изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до
събирането им/ на отпадък с код и наименование 20 01 11 - текстилни материали, то
проверяващите счели, че е налице състав на административно нарушение по чл.136, ал.2,
т.3,пр.3-то, вр. чл.35, ал.3 вр. 35, ал.2, т.3 от ЗУО извършено на 19.01.2021г. Изпълнителното
деяние било определено като съхраняване на отпадъци без регистрационен документ.
В съставения АУАН допълнително било посочено и това, че извършването на
дейности с код R13 /Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с
кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката
па образуване до събирането им/ па отпадък с код и наименование 20 01 11 - текстилни
материали, „Шико” ЕООД не е подало заявление за изменение и/или допълнение на
регистрационния документ, съгласно чл. 79, ал.2. В случаите по чл. 78, ал. 3, т. 3 - 6 и ал. 4,
т. 3 лицата подават заявление за изменение и/или допълнение па регистрационния документ.
Установеното в хода на проверката в която взел участие и св. К., било удостоверено в
съставения от страна на проверяващите Констативен протокол /КП/ № 0010419 от
19.01.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН, въпреки постъпилото възражение, последствие
било издадено и обжалваното НП №38/27.04.2021г., от Директора на РИОСВ Пловдив.
Установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитания от настоящия съдебен състав свидетел И. И.ов
К. и показанията на свидетелите Е. Г. Ю. и Н. И. А. прочетени от съда при условията на
чл.281, ал.1,т.5 от НПК.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. От
информацията публикуване на сайта на РИОСВ Пловдив, с адрес
https://plovdiv.riosv.com-безспорно се установява, че към датата на извършване на
проверката-19.01.2021г. по отношение на дружеството жалбоподател е било издадено
Решение №09-РД-471-02/21.06.2019г., от Директора на РИОСВ – Пловдив, за изменяне
и/или допълване на регистрацията по чл.35, ал.3 от ЗУО и Регистрационен документ №09-
3
РД-471-00 от 08.06.2015г. Със същото дружеството е било регистрирано да извършва
дейности R12 /Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове /R 1 - R
11/ и R13 /Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите е кодове R 1 -
R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване
до събирането им/ на отпадъци с кодове и наименования, както следва: 03 01 05 /трици,
талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири,
различни от упоменатите в 03 01 04/; 15 01 03 /опаковки от дървесни материали/ и 19 12 07
/дървесина, различна от упоменатата в 19 12 06/. Мястото за което това разрешение се
отнася е площадка на адрес: с. Катуница обл. Пловдив, общ. Садово, стопански двор, УПИ
111, кв. 87 по плана на село Катуница.
От информацията публикуване на сайта на РИОСВ Пловдив, с адрес
https://plovdiv.riosv.com, безспорно се установява и това, че горецитираното решение е
изменено и допълнено. Това е станало с Решение № 09-РД-471-03 от 01.04.2021г. на
Директора на РИОСВ – Пловдив с което регистрацията по чл. 35, ал. 3 от ЗУО на „Шико”
ЕООД и Регистрационен документ № 09-РД-471-02 от 21.06.2019г. били допълнени и
изменени. В регистрацията бил допълнен и нов вид отпадък с код 20 01 11-текстилни
материали с кодове- R 12-Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове
R 1 – R 11/рязане, сортиране, балиране/; R13-Съхраняване на отпадъци до извършването на
някоя от дейностите с кодове /R1 – R12/, с изключение на временното съхраняване на
отпадъците на площадката на образуване до събирането им. Със същото решение, във
връзка с добавянето на новия вид отпадък, на дружеството бил издаден и нов
регистрационен документ, с който му се разрешавало да третира на площадката в
с.Катуница, освен отпадъците с кодове 03 01 05, 15 01 03 и 19 12 07, като вече е разрешено
и третиране на отпадъци с код 20 01 11-текстилни материали . За последния бил определен и
лимит от 1000 тона.
Безспорно по делото е установено и това, че междувременно-на 19.01.2021г. на
площадката стопанисвана от дружеството жалбоподател в с.Катуница е била извършена
проверка от служителите на РИОСВ Пловдив, при която там са били установени 10 бр.
европалети с по 30 бали съдържащи парцали. Това се установява и от показанията на св. К.,
който пред съда заяви, че балите са съдържали нарязани парцали. Във връзка с установеното
в хода от него в хода на проверката, то правилен се явява и извода който той е направил, че
в случая е налице съхранение на отпадък с код 20 01 11 - текстилни материали. Доколкото
от показанията на св. К. се установява, че присъствалия в хода на проверката управител на
дружеството е признал, че намерените на площадката парцали са формирани там, чрез
нарязване на дрехи втора употреба, то явно е, че намерените бали върху 10-те броя
европалети съдържат отпадъци по смисъла на т.17 от § 1 от ДР към ЗУО. Съдържащите се в
показанията на св. К. доказателства относно твърденията на управителя на дружеството, че
същия е възнамерявал да реализира парцалите по сервизи за попиващи материали, в пълна
степен установяват това, че той е имал намерение да се освободи от тези отпадъци.
Установеното в хода на производството в пълна степен подкрепя извода направен от АНО,
4
относно наличието именно на изпълнителното деяние представляващо „съхранение на
отпадъци” по смисъла на т.42 от § 1 от ДР към ЗУО.
Направените възражения чрез жалбата се явяват изцяло неоснователни. При анализа
на обжалваното НП в същото не се установява допуснати нарушения по чл.57, ал.1,т.5 от
ЗАНН. В съставяния АУАН и издаденото НП нарушението и обстоятелствата при което то е
било извършено са били достатъчно пълно и ясно описани, така щото санкционираното
дружество да разбере в какво се състои нарушението и да организира правилно своята
защита. Това се установява както от съдържанието на жалбата, а и от факта, че само два
месеца след констатиране на нарушението, то от страна на дружеството са предприели
съответните действия за да се снабдят със съответния регистрационен документ касаещ и
отпадъка с код 20 01 11-текстилни материали. Това се установява и от съдържанието на
подаденото от страна на дружеството възражение против съставения АУАН, в което
намерените бали с парцали, са били квалифицирани, като „бали с абсобренти”. Направеното
възражение относно недоказаност на нарушението, поради факта, че в хода на проверката,
проверяващите не са взели представителни проби, също се явява неоснователно и следва да
се остави без уважение. В действителност за проверяващите е имало възможност /но не и
задължение/ да изземат проби от намерените на площадката на дружеството отпадъци, като
те са пропуснали да направят това. Този техен пропуск обаче не е опорочил
административно-наказателното производство и съответно не опровергава направения от
АНО извод относно съставомерността на нарушението. Събраните в хода на производството
доказателства относно първоначалната проверка на камиона на извършена на ГКПП „Дунав
мост” и последвалата такава на товара му от РИОСВ гр.Русе, събраната информация
относно крайния получател на товара и установеното в хода на проверката извършена на
площадката на „Шико”ЕООД в с.Катуница обуславят една непрекъсната верига от
доказателства, сочещи единствено към един краен извод: Дружеството „Шико“ ЕООД като
краен получател на товара от дрехи втора употреба-квалифицирани като отпадък с код 20 01
11-текстилни материали, е имало намерение, чрез тяхното нарязване на машини, да
превърне същите в парцали от текстил, които после са реализира за използването им от
автосервизната мрежа за попиващи материали. Горното в пълно степен се подкрепя и от
показанията на св.К.. Намерените от страна на проверяващите на 19.01.2021г. на площадката
на „Шико”ЕООД 10 бр. европалети е по 30 бали с парцали в никаква степен не опровергават
този извод, а дори напротив. Това обстоятелство доказва изразените от страна на
„Шико”ЕООД инвестиционни намерения. Това доказва и установеното с АУАН и НП
нарушение състоящото се в съхранение на отпадъци по код 20 01 11-текстилни материали,
без обаче от страна на дружеството да е било подадено заявление за изменение и/или
допълнение на регистрационния документ, съгласно чл. 79, ал.2 от ЗУО. Подаденото на по-
късен етап такова заявление и издаденото решение /цитирано по-горе/ не се отразява на
направените изводи от страна на актосъставителя и на АНО. Направеното възражение
относно това, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН също се е
явява неоснователно и следва да се остави без уважение. След като АНО е издал
обжалваното НП, той явно е счел, съставения АУАН се явява законосъобразен и
5
обоснованост, а освен това, а освен това е счел, че направените възраженията се явяват
неоснователни. След като АНО не е възложил извършването на допълнително проверка по
случая то явно, е приел, че за него липсват спорните обстоятелства.
Внимателния анализ на събраните по делото доказателства, дава основание да се
направи извод, че при квалификацията на установеното нарушение, не са били допуснати
нарушения, както в чл. 42,т.5, а така и по чл. 57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Предвид
установеното в хода на проверката нарушение, правилно се явява решението на
актосъставителя, да квалифицира констатираното със съставения АУАН нарушение, като
такова по чл. 136, ал.2,т.3,пр.3-то от ЗУО. Това е нарушената правна норма, която в случая
съдържа и предвидената спрямо нарушителя санкция. Доколкото АНО в издаденото НП, е
описал същото нарушение, на което е дал идентична правна квалификация то не е налице
нарушение по чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. В този смисъл се явява правилно и решението
на АНО да определи имуществената санкция съгласно по чл. 136, ал.2,т.3 от ЗУО. По
отношение наложената имуществена санкция в размер на 7 000лв., съдът намира, че при
нейното определяне административно- наказващият орган се е съобразил разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и е отчел в достатъчна степен всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно, степента на обществена опасност на деянието, както
и това, че нарушението е първо такова от страна на дружеството, като е определил
имуществената санкция в размер към минимума, който в случая е 7000лв. Липсата на
допълнителни мотиви защо именно следва да се определи санкция към минимума предвиден
от закона, не следва да се счита за нарушение, като направеното възражение в тази насока
също се явява неоснователно.
Направеното искане пред въззивната инстанция за приложението на чл.28 от ЗАНН,
съдът намери за неоснователно и остави без уважение. В редакцията на чл.28 от ЗАНН в
сила към момента на издаване на обжалваното НП е нямало легално определение на
понятието „маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, тогава е
следвало да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9
от НК. От сегашната редакция на чл.28, ал.1 от ЗАНН се установява, че „За маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание”. ЗАНН вече съдържа и легално определение на „Маловажен
случай”, като съгласно т.4 от § 1 от ДР към ЗАНН, това е този, „при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид”. Съгласно т.5 от § 1 от ДР към ЗАНН
„Явно маловажен случай” на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно
6
незначителна степен на обществена опасност“. Действително в издаденото НП, АНО е
пропуснал да посочи мотиви защо не следва констатираното нарушение да се счита за
маловажен случай. Този пропуск обаче също не следва да се квалифицира като процесуално
нарушение. Предвид обществените отношения, които нормите на ЗУО уреждат и защитават,
което става ясно и от размера на санкциите за различните нарушения, които този закон
предвижда, съдът е на становище, че установеното спрямо „Шико” ЕООД нарушение няма
как да се квалифицира като маловажен случай. Дори простите аритметични изчисления
показват, че намерените на площадката на дружеството общо количество отпадъци възлизат
на около 3 тона, като факта, че същите са били наредени и приготвени във вид на бали
върху европалети, недвусмислено говори, че намеренията на техния собственик са били да
ги оползотвори.
Предвид решението на съда, направеното искане в жалбата на дружеството
жалбоподател за присъждане на разноски на процесуалния представител на дружеството се
явява неоснователно.
При този изход на делото основателно се явява и искането на ответника за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната
разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В
случая, като се отчете неговата фактическа и правна сложност и това, че макар и не по вина
на дружеството жалбоподател делото се разглежда за втори път, то съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ би било оправдано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото и проведените съдебни заседания, съдът счита,
че на АНО се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на
120 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на
Национална РИОСВ Пловдив, като дружеството жалбоподател бъдат осъдени да я заплатят.
При направената цялостна служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното
НП не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №38/27.04.2021г., издадено от Директора на РИОСВ Пловдив,
с което на „Шико” ЕООД, ЕИК120506173 със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, обл. Смолян, ул. „Орфей” №17 представлявано от М. Б. Ш.,като
7
управител, на основание чл.136, ал.2, т.3,пр.3-то, вр. чл.35, ал.3 вр. 35, ал.2,т.3 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ вр. чл.53 от ЗАНН е наложена
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 7 000лв. /седем хиляди лева/ за нарушение
по чл.136, ал.2, т.3,пр.3-то, вр. чл.35, ал.3 вр. 35, ал.2,т.3 от ЗУО.
ОСЪЖДА „Шико” ЕООД, ЕИК120506173 със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, обл. Смолян, ул. „Орфей” №17 представлявано от М. Б. Ш.,като управител, да
заплати на РИОСВ Пловдив сумата от 120.00лв. /сто и двадесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8