№. 223 / 29.6.2020 Г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.06.2020 година
град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 2968 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Ищцата В.Р.М. xxx твърди в исковата молба, че с ответника са във фактическа раздяла от две години. Поддържа, че от фактическото съжителство имат едно дете Р. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx, за което от раждането й, и след фактическата им раздяла, полага грижи изключително и само тя в с.. Твърди, че при отглеждането получава подкрепа от своите родители. Ответникът не се интересува и не контактува с нея и детето от фактическата раздяла и не осигурява издръжка за него. Заявява, че желае да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата. Предвид гореизложеното моли съда да й предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Р. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx и В. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx, като за адрес на децата да бъде определен адресът й в с., о. М. у. Г. №. 8.; да осъди ответника да заплаща за двете деца месечна издръжка, считано от завеждането на исковата молба в размер на 153,00 лева; да определи режим на лични контакти на децата с ответника всяка първа и трета събота от 10 ч. до 17 ч. в събота, както и да й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.П.Б. xxx не е представил отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Дирекция “Социално подпомагане” – М. е представила по делото писмено становище, в което считат, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди на децата и ще е изцяло в техен интерес.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че от фактическото съжителство на страните по делото се раждат децата Р. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx и В. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx. Безспорно е установено също така, че след фактическата им раздяла, ищцата е тази, която полага грижи за децата, като при отглеждането им получава подкрепа и от своите родители. Не се спори, че ответникът не се интересува и не контактува с ищцата и децата от фактическата раздяла и не осигурява издръжка за тях.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
По силата на чл.127 ал.2 СК “ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144”. В случая е установено, че страните нямат сключен граждански брак и живеят разделени. На практика те нямат възможност да вземат решения относно упражняване на родителските права. Интересите на детето налагат съдът да определи съобразно законови и морални критерии при кого от двамата ще живее детето и съответно кой ще упражнява родителските права. /Р.№. 1218 от 27.12.1999 година на ВКС по гр.д.№. 1129/99Г., ІІ Г.о./.
Между страните няма спор относно това при кого да живеят децата и кой да упражнява родителските права, предвид обстоятелството, че ответникът не взема становище по иска, което безспорно сочи на пълна дезинтересованост от негова страна. От раждането си до настоящия момент децата живеят на адреса на майката, а именно с. Г. о. М. у. Г. №. 8. Децата са привързани към майка си и имат необходимост от постоянен контакт с нея. Чрез действията си майката на децата е доказала способност да упражнява на практика родителските права. Създала е благоприятни битови условия, подходящи за отглеждането и възпитанието на децата. Няма данни в противовес на направените изводи. От събраните по делото доказателства–писмени и гласни се установява по категоричен начин, че в момента децата се отглеждат при много добри социално-битови условия. Децата са обградени с много внимание, ласка, обич и топлина.
С оглед събраните по делото доказателство, съдът намира, че родителските права следва да се упражняват от майката, при която следва да бъде определено и местоживеенето на децата. Тъй като децата ще живеят при майката и занапред тя ще упражнява родителските права, бащата следва да осъществява лични контакти с малолетните деца. Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява всички необходими условия за живот, които са нужни за правилното развитие на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Препоръчително е за двамата родители да контактуват и да комуникират по отношение на цялостното развитие на децата. Всички действия на родителите трябва да бъдат в интерес на децата. В тази връзка се налага категоричен извод, че в интерес на децата е да не се прекъсва психоемоционалната връзка и с двамата родители. Децата не следва да бъдат ограничавани да контактуват и с двамата родители. С поведението и действията си те трябва да съхранят връзката „родител - дете”, защото съхраняването й е много важно за правилното физическо, психическо, емоционално и социално развитие на детето. В интерес на децата е същите да имат режим на лични контакти така, както е заявен в исковата молба, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17 часа на съботния ден.
По силата на чл.143 ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице” по отношение на претендиращия издръжка, а размерът на издръжката, съгласно чл.142 ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини – нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 610,00 лева или минималната издръжка е от 152,50 лева. Нуждите на децата се преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на децата и задоволяване на тяхните потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на децата от храна, облекло и различни видове занимания.
Като за възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същият е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има в предвид и че задължението за даване на издръжка на малолетното е безусловно и също така, като се има в предвид, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземе предвид и непосредствените грижи на родителя при когото, ще живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и за който по делото не се установява да е нетрудоспособен или за него да са налице обективни причини да не полага труд и да не разполага с никакви доходи поради тази причина и конкретните реални нужди на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. В конкретния случай по делото бащата е този, който следва да заплаща издръжка за децата си. Същият не взема становище по делото и не представя доказателства за реализирания от него доход. Предвид обстоятелството, че издръжката на децата е заявена към минималния размер, съдът намира, че ответникът би могъл и следва да заплаща издръжка в размер на 153 лева за всяко едно от децата.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът следва да участва в размера на издръжката по отношение на децата в размер на по 153 лева, като останалата част от издръжката на децата следва да се поеме от майката, която непосредствено полага грижи за децата. Издръжките следва да се присъдят, считано от 10.12.2019 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – М. държавна такса по иска за издръжката в размер на 440,64 лева, както и 5 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 500,00 лева – разноски по делото.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца Р. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx и В. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx да бъде при майката В.Р.М. на адрес: xxx.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Р. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx и В. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx на майката В.Р.М., като бащата Т.П.Б. има право да осъществява лични контакти с малолетните деца всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17 часа на съботния ден.
ОСЪЖДА Т.П.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на В.Р.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на сумата от 153,00 лева, считано от 10.12.2019 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.П.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на В.Р.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Т. Б., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на сумата от 153,00 лева, считано от 10.12.2019 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.П.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – М. държавна такса по иска за издръжката в размер на 440,64 лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на В.Р.М. сумата от 500,00 лева – разноски по делото.
Допуска предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за издръжките.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :