Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260417
21.07.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела
Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 8699 по
описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.213 КЗ /отм/.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на *****
бил сключен договор за застраховка „Каско+“ между него и търговско дружество „*****“
ЕООД. По време на действието на договора, на ****** застрахованият автомобил
бил противозаконно отнет, във връзка с което било образувано досъдебно
производство, което било спряно. Поради настъпване на застрахователно събитие
ищецът заплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 14900 лв. На *****
ответникът И.Г. закупил товарен автомобил от същата марка и модел като
застрахования, като при опита за регистрация се установило, че номерът на
рамата му е пренабит. Твърди се, че това е същото моторно превозно средство, за
което било заплатено обезщетение, поради което ищецът бил встъпил в правата на
собственика и получил от него пълномощно за разпореждане с автомобила,
включително и договаряйки сам със себе си. На ****** ищецът, като пълномощник
прехвърлил собствеността върху себе си, след което поискал да му бъде върнат
автомобила. Последвал отказ от прокуратурата, тъй като и друго лице имало
претенции за собственост. С оглед това се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик на автомобила.
Ответницата Р.Н.Г. счита, че искът е неоснователен
като моли съда да го отхвърли.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството ищец „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е
сключило с „****“ ЕООД договор за застраховка „Каско +“ по полица №******* от *****
относно товарен автомобил „****“ с рег. № ****, с номер на рама ********. Договорът
бил сключен при клауза „Пълно каско“ с покрит риск относно пълна загуба на
моторното превозно средство в резултата на предвидено в договора застрахователно
събитие, включително кражба /
лист 7 – 10 /. Към дата на
сключване на договора описаното в него моторно превозно средство е било
регистрирано като собственост на юридическо лице – „******“ ЕООД / лист 6/.
На ******* така описаният товарен автомобил станал
предмет на кражба в гр.*****, общ. ******, на ул. „*****“, в близост до дом №***,
което обстоятелство се установява от представеното по делото постановление на
Районна прокуратура ***** изх.№**/** от ****** / лист 15/.
Предвид наличието на застраховка е била образувана преписка по щета №*******, в
следствие на което застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 14900
лв. / лист 16 и 20/. След това собственикът упълномощил
застрахователя да извършва сделки на разпореждане с моторното превозно
средство, включително и като договаря сам със себе си / лист 18 /.
Възоснова на това пълномощно и договаряйки само със себе си дружеството ищец
сключило договор за прехвърляне на собствеността върху процесния микробус от ******,
като придобило собствеността срещу изплатеното вече обезщетение / лист 19/.
Установява се от представените преписи на материалите
по досъдебно производство №***/*** по описана ОД МВР гр. *****, че е образувано
наказателно производство по чл.345а, ал.1 НК. Повод за образуване на
наказателното производство станала установена подправка на номера на рамата и номера на двигателя на автомобил „*******“ с
рег. № ******. Автомобилът бил представен на ****** пред сектор „Пътна полиция“
гр. ***** за пререгистрация от лицето И.Г.. При идентификацията на превозното
средство се установило, че номерата на рамата и двигателя не са оригинални. При
извършано експертно изследване, чрез което се възстановили оригиналните номера,
било установено, че въпросният автомобил е обявен за издирване, като предмет на
престъпление по чл.346, ал.1 НК – противозаконно отнемане осъществено на *****
в гр. ****. Предвид тези обстоятелства вещта била иззета като веществено доказателство
/ лист 230 /. Установява се, че лицето И.Г.Г. е закупил иззетото
МПС с договор от ***** сключен с лицето Р.И.Д. / лист 102/. Към момента на продажбата автомобилът е бил
регистриран с номер на рама ******** и номер на двигател ******** / лист 100/. Установява се от представеното удостоверение за
наследници, че купувачът по договора от ****** И.Г.Г. е наследодател на
ответницата по настоящото дело Р.Н.Г. / лист 99/.
При проведеното в хода на досъдебното производство
разследване била извършена химическа експертиза, при която е установено, че
номерът на рамата *********** е изпълнен с нестандартен шрифт, върху
неоригинална планка, която е заварена върху мястото на оригиналния номер на
рама, след механичното му заличаване. След извършена обработка е установен
оригиналният номер, който е *********. Той не съвпада с поставения на определеното
за това място неоригинален стикер, върху който е изписан неоригиналният номер /*************/.
Освен това е установено, че номерът на двигателя е бил механично заличен.
Възстановен е оригиналният номер - *************. Номерът на скоростната кутия ************
е без следи от поправки и заличавания /лист 178/.
Заключението на вещото лице М. потвърждава наличието
на стикер с номер на рама *************. При извършената справка от оторизирания представител на марката – „*********“
ЕАД се установява, че товарния автомобил „***********“ с номер на рама ************
има номер на двигател ************ и
номер на скоростна кутия ************. С оглед това вещото лице е дало
заключение, че автомобилът иззет като веществено доказателство, е с номер на
рама съответен на този възстановен при химическата експертиза - ************ / лист 252/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е установено по делото, че товарният
автомобил „***********“ с номер на рама *********** е бил собственост на „******“
ЕООД гр. ****, към момента в който това дружество е сключило с ищеца по
настоящото дело договор за застраховка – *******. Застраховката покрива риска кражба на МПС,
което означава, че при противозаконно му отнемане е възникнало основание за
заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл.213, ал.1 КЗ / отм./ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От друга
страна според чл.213, ал.3 КЗ / отм./ застрахованият е длъжен да съдейства на
застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата. Тези
норми са в съответствие с приетата от страните по застрахователния договор
клауза на чл.14.5 от Общите условия на за автомобилна застраховка „Каско +“ на
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, съгласно които след изплащане на обезщетението
застрахованият следва да предостави нотариално заверено пълномощно, с което да
упълномощи застрахователя да се разпорежда с застрахованата вещ, в случай, че
откраднатото превозно средство бъде открито. Именно в изпълнение на тези
уговорки и възоснова на издаденото пълномощно е сключен и договорът за продажба
от *******, по силата на който „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е придобило
собствеността върху процесния автомобил. Идентичността на товарния автомобил
предмет на този договор и автомобила иззет по досъдебното производство и
съхраняван при органите на МВР съдът намира за безспорно установена по
настоящото дело. От това следва, че собственик на автомобила е дружеството
ищец, а не ответницата, тъй като нейният наследодател е преговарял с
несобственик, поради което през 2015г. не би могъл да придобие права върху спорната
вещ.
Предвид така изложеното съдът намира, че предявения
иск е основателен и следва да се уважи.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
сумата 1600 лв. деловодни разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район "Триадица", бул. Витоша №89Б против Р.Н.Г. ЕГН ********** с
адрес ***, че ищецът е собственик, на осн. чл.213 КЗ/отм./ и договор за
продажба от ******, на товарен автомобил марка „*********“ с номер на рама ********,
който е бил иззет като веществено доказателство по досъдебно производство №****/*****
по описана ОД МВР гр. ******.
ОСЪЖДА Р.Н.Г. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1600 лв./хиляда и шестстотин лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.