МОТИВИ: Срещу подсъдимия Б.А. (B. A.), роден на *** ***,
*** е предявено обвинение за това, че на 12.05.2018 година на ГКПП „Капитан
Андреево“, област Хасково, предложил дар – парична сума в размер на 500 евро с
левова равностойност от 977,91 лева на длъжностно лице – Ж.И.К.в качеството му на
„****“ към Централното митническо управление-София, за да не извърши действие
по служба – да не бъде извършена митническа проверка и да не му бъде съставен
акт за установяване на административно нарушение – престъпление по чл.304 ал.1
от НК. Срещу същия подсъдим е повдигнато обвинение и за това, че на 12.05.2018
г. на ГКПП „Капитан Андреево“, област Хасково, при влизане от Република Турция
в Република България не изпълнил задължение за деклариране пред митническите
органи писмено във валутна митническа декларация на парични средства /90 000
евро с обща левова равностойност от 176 024,70 лева/, пренасяни през
границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, като нарушил
разпоредбите на чл.11а ал.1 и чл.11а ал.5 от Валутния закон и чл.2 ал.1, чл.8
ал.3 и чл.9 ал.1 от Наредба № н-1/01.02.2012 г. за пренасяне през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митническите регистри по чл.10а от Валутния закон,
като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери –
престъпление по чл.251 ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Той признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае
събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези
факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Подсъдимият Б.А. (B.A.), ****, където е и неговото постоянно
местоживеене. През месец май на 2018 година той гостувал на свои роднини в Р.Т. По време на престоя си в
тази държава по неустановен начин /а според обясненията му след продажба на
имот/ се сдобил със сумата от 93 000 евро, от която похарчил 3 000
евро. Останалата част – 90 000 евро, решил да пренесе във ***, като я укрие в автомобила, с който
ще пътува – лек автомобил марка „БМВ“ с *** рег.№ ****.
В изпълнение на това решение непосредствено преди отпътуването си от Турция той
сложил банкнотите – 180 на брой, всяка с номинал от по 500 евро, в естествена
кухина на автомобила. Преди това ги опаковал в бели на цвят пликове, които увил
в страници от вестник, а след това поставил пликовете в сива на цвят торба от
текстил с продълговата форма и черна дръжка. Торбата сложил в багажното
отделение - в пространство, предназначено за резервна гума, което покрил със стериопорен капак. С горепосочения автомобил А. отпътувал
от Турция на 12.05.2018 г. Около 20,00 часа на тази дата той преминал
държавната граница на България и се установил в района за митническа проверка
при МП „Капитан Андреево“ на трасе „Входящи автомобили и автобуси“, обслужвано
от свидетелите Г.Т.В.и Ж.И.К., които заемали длъжността „*******“ към
Централното митническо управление на Агенция „Митници“. Трудовите им задължения,
съгласно одобрените длъжностни характеристики, включвали проверката на влизащи
превозни средства, водачите им, пътници и товари. Свидетелят В. владеел турски
език, а свидетелят К. – немски език. При започване на митническата проверка на
управляваното от подсъдимия превозно средство и на намиращото се в него В. се
обърнал към А. на турски език с покана да декларира пренасяните стоки, парични
средства и валутни ценности. Подсъдимият заявил, че няма нищо за деклариране,
след което В. изрично го попитал колко пари носи у себе си. А. отговорил, че
разполага с 300 евро, а на изразеното от митничарите съмнение, че тази сума ще
му бъде достатъчна до края на пътуването, той заявил, че разполага с банкова
карта. След това двамата свидетели огледали купето и багажника на автомобила,
като необичайно малкото количество багаж им дало основание да насочат
автомобила към рентгенов контрол. Това предизвикало нервност у подсъдимия,
който започнал да задава въпроси относно мястото на предстоящата проверка.
Свидетелят К. подканил А. да откара автомобила към специализираното помещение,
а след това се качил на предната дясна седалка, за да го придружи до мястото.
Рентгеновият контрол констатирал необичайна плътност в задната част на автомобила,
след което К. обяснил на подсъдимия, че ще бъде осъществена щателна физическа
проверка на превозното средство в гараж с канал. Двамата /подсъдимият и К./
отново се качили в автомобила и отпътували към гаража. Когато стигнали място,
намиращо се между трасета „изходящи“ и „входящи“ автомобили, подсъдимият спрял
и на немски език заявил пред К., че в колата му има 90 000 евро. След това
продължил разговора, в който предложил на К. 500 евро, за да не извършва
щателната проверка и да не съставя акт за нарушението. Свидетелят категорично
отказал да приеме парите. Двамата отново тръгнали с колата към канала, където К.
разпоредил на подсъдимия да извади укритите в нея банкноти. Ядосан от това, А.
отворил багажника, вдигнал кората в долната му част, а след това и стериопорения капак и от мястото на резервната гума извадил
сивата текстилна торба, в която били поставени трите бели плика. След като се
уверил, че пликовете съдържат 180 броя банкноти, всяка с номинал от 500 евро,
свидетелят В. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 719/12.05.2018 година на основание чл.18
ал.10 от Валутния закон. А. отказал да
подпише акта. Пред двамата митнически служители обяснил, че парите са от
продажбата на имот, впоследствие казал, че ги е взел назаем. Банкнотите били иззети с Разписка № 0118683.
След предаването им на органа на досъдебното производство те били огледани,
което било обективирано в Протокол от 14.05.2018 г.
/л.67 от ДП/. На 13.05.2018 г. бил извършен оглед на лекия автомобил.
Така изложената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и
приложените по делото писмени доказателствени
средства. Информацията от тези доказателствени
източници напълно кореспондира с направените от подсъдимия самопризнания и с
възприетите от обвинението фактически положения. Заради това, признанието на фактите не може да се счита за декларативно, изолирано от доказателствения
материал и обслужващо единствено претендирания
диференциран ред за провеждане на съдебното следствие. Напротив, то изцяло се
подкрепя от доказателствата, които обвинението е посочило в подкрепа на своята
теза, илюстрация на което са на първо място еднопосочните и последователни показания на свидетелите
Г. В. и Ж. К.. Свидетелстващи за времето,
мястото и начина, при който са изпълнявали
служебните си задължения, В. и К.
установяват съществени елементи от главния факт на доказване – преминаването на
подсъдимия през държавната ни граница с Република Турция, установяването му на
трасе за митническа проверка, извършването на такава проверка, в хода на която
било констатирано, че А. е укрил в автомобила си инкриминираните валутни ценности.
Тези показания, съпоставени със сведенията от извършения оглед на превозното
средство, с което въпросните банкноти са
били транспортирани – разпределени в три броя бели на цвят плика, а те сложени
в сива торба, поставена в естествена кухина от багажното отделение на лекия
автомобил, доказват по несъмнен начин факта на пренасянето им през държавната
ни граница. Огледът на намерените вещи /л.67 от ДП/ окончателно е установил
техния вид, брой и характеристики – 180 на брой банкноти, всяка с номинал от
500 евро и съответен сериен номер. Безспорно установено е на следващо място, че
подсъдимият не е оповестил пред двамата митнически служители трансграничния
превоз на валутните ценности пред двамата митнически служители, както към
момента на първоначалната проверката – служебния оглед на колата и поканата за
деклариране на носеното, така и към момента, в който са започнали действията по
щателния митнически контрол. Освен поставени на място, на което паричните
средства не са могли да бъдат намерени при обичаен, обикновен митнически
преглед, подсъдимият не е посочил местонахождението им, нито изразил готовност
за декларирането им и след изрично отправената покана от страна на В. да стори
това, а и след като автомобилът е бил насочен към рентгеново изследване. Съгласно
показанията на свидетеля К. подсъдимият посочил местонахождението на парите
едва след като му било съобщено, че колата ще бъде откарана на канал за
извършване на щателна физическа проверка. Показанията на същия свидетел установяват и
действията на подсъдимия след момента, в който двамата /той и К./ се качили
отново в автомобила и се отправил към въпросния гараж – А. без разпореждане от К.,
а по своя решение, спрял превозното средство между две контролни трасета и
заявил пред митническия служител, че превозва в автомобила си 90 000 евро,
а непосредствено след това предложил на К. 500 евро, „за да си тръгне без
повторна проверка“. След последвалия отказ на свидетеля да приеме парите и
издаденото разпореждане за насочване на автомобила към гаража, в който
междувременно пристигнал и свидетеля В., заявеното от подсъдимия било
потвърдено. И двамата митнически служители лично възприели действията на
подсъдимия, довели до откриването на банкнотите – подсъдимият отворил багажната
част на колата, вдигнал покритието на отделението, а след това и поставения
капак върху мястото за резервна гума, от което извадил текстилната торба, а от
нея увитите в хартия три бели плика. По повод предприетото
административно-наказателно производство, започнало със съставянето на акт за
нарушение на чл.11а ал.1 от Валутния закон, свидетелите извършили преброяване
на банкнотите, които иззели с разписка, в която описали тяхната обща номинална
стойност. Възприятията на В. и К. относно намереното в автомобила и предадено им
впоследствие от подсъдимия, както и описаното в акта за констатиране на
нарушението и приложената към него разписка, напълно кореспондира с вида на валутата и нейното общо количество,
които А. е заявил, че държи в автомобила си по време на разговора му със
свидетеля К.. В този смисъл не съществува съмнение относно идентичността на
инкриминирания по делото предмет с действително пренесената в страната ни
парична сума. Безспорно установено е на следващо място е неизпълнението на
задължението за деклариране на тази сума пред надлежните митнически органи.
Поведението на подсъдимия, изводимо от ясните и конкретни показания на
свидетелите К. и В. относно отправената към А. покана и недвусмисленото
съдържание на проведения разговор, насочен именно към носените парични
средства, следва да бъде окачествено като нарушаващо регламентираното в чл.11а ал.1 от Валутния
закон и чл.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012 година правило за деклариране на
пренасяните от трета страна /Република Турция/ парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в лева или друга валута
по реда, указан в чл.9 от същата наредба. Кога задължението се смята за
неизпълнено посочват разпоредбите на чл.11а ал.5 от ВЗ и чл. 8 ал.3 от
наредбата. Съгласно законовия текст задължението за деклариране се смята за
неизпълнено при отказ за деклариране или когато декларираната информация е
невярна или непълна. От своя страна подзаконовата норма /чл.8 ал.3 от наредбата/ дефинира случаите на
невярно декларирана информация и приравнява на такава тези, при които лицето,
което преминава през митническото учреждение, устно е
заявило, че няма нищо за деклариране. Точно такава е разглежданата хипотеза,
тъй като безспорно подсъдимият устно е заявил пред митническите служители, че
не пренася подлежаща на деклариране сума, след като изрично и на разбираем за
него език е бил запитан за размера на носената валута, която очевидно той не е
целял да оповести, укривайки банкнотите така че те да не бъдат открити при
регулярния митнически преглед. Следователно налице е представяне на невярна
информация пред митническите органи, а в заключение и неизпълнение на
задължението за деклариране по смисъла на чл.251 ал.1 от НК. Установяват се и
останалите обективни признаци на престъпния състав – паричната сума е пренесена
в страната ни през граница, която е външна за Европейския съюз, а нейната
левовата равностойност – 176 024,70 лева, изпълнява критерия „особено
големи размери“, тъй като надвишава установения съгласно ТРОСНК № 1/98 г. праг
от 140 минимални за страната работни заплати към момента на деянието
/нормативно установеният размер на минималната работна заплата, считано от 01.01.2018 година се равнява на 510 лева/.
Обективните признаци на извършеното илюстрират и субективната страна на
деянието и разкриват отношение към тях от страна на подсъдимия, което следва да
бъде окачествено като пряк умисъл. Укриването на банкнотите в естествена кухина
на превозното средство с поставено върху нея специално покритие е показател за
осъзнато задължение за деклариране и преследваната цел то да бъде избегнато.
Опитът сумата да не бъде открита чрез предотвратяване на щателната проверка
/който ще бъде коментиран по-долу/ потвърждава субективните представи за противоправността на извършеното и за неговата обществена
опасност.
Имайки предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл.251 ал.1 от НК, като прие за доказани както
изложените от прокурора факти, така и поддържаната от обвинението правна оценка на същите. Прие се на следващо
място, че подсъдимият е извършил и престъпление по чл.304 ал.1 от НК. По-горе
бяха анализирани показанията на свидетеля К., за чиято обективност не се
откриват поводи за съмнение. Изводимата от тях информация сочи следното: в
момента, в който подсъдимият и свидетелят са се намирали в автомобила, който по
разпореждане на К. е бил насочен към специализиран гараж, а на подсъдимия е
било съобщено, че ще бъде предприета щателна физическа проверка на превозното средство,
последният е преустановил движението и разкрил пред свидетеля факта, че пренася
сумата от 90 000 евро. Непосредствено след това подсъдимият предложил да
даде „като подарък“ на митническия служител част от тази сума – 500 евро и
категорично потвърдил какво желае да стори митническия служител срещу това – да
не извършва „повторна“ проверка.
Очевидно е, че преследваната от подсъдимия цел е било неизвършването именно на
предстоящата проверка, за която е бил уведомен непосредствено преди това от К.,
както е и несъмнено, че предложението е преследвало точно този резултат,
логична последица от който е било постигането и на крайната цел – да не бъдат
открити поставените в багажника банкноти. Без значение в случая е
обстоятелството, че към момента, в който е отправил офертата си към митничаря, А.
не е държал у себе си въпросната сума и не е обективирал
готовност да я предостави в собственост на адресата веднага и съчетано с
отправеното изявление. Направеното съобщение обаче, че сумата от 90 000 евро,
част от която е била предмет на предложението, се намира в автомобила,
недвусмислено е изразило готовността за предоставеното й не в бъдещ, а
непосредствено следващ словесно обективираното
намерение момент, поради което и съдът прие, че извършеното изпълнява
признаците на визираната в чл.304 ал.1 от НК форма „предложи“, а не „обещае“
дар, както е приело и обвинението. Предложението е било адресирано към
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК. Към 12.05.2018 година
свидетелят Ж. К. е заемал длъжността „****“ в сектор „****“ в Отдел „****“,
Дирекция „****“ към ЦМУ на Агенция „Митници“, т.е. същият е изпълнявал служба в
държавно учреждение. Съгласно приложената по делото
длъжностна характеристика на служителите, заемащи тази длъжност, на К. е било
възложено да осъществява контрол на стоки, превозни средства, лица и митнически
документи, както и да участва в оперативно-издирвателна
дейност, а също и да съставя актове за констатирани административни нарушения.
Представеното копие на служебен график на митническите мобилни групи, обхващащ
периода 07.05.2018-13.05.2018 година, сочи, че на инкриминираната дата –
12.05.2018 г., същият свидетел е бил включен в екип 17, който в часовия диапазон 10,00-22,00 часа е
бил натоварен с извършването на оперативни проверки на входящи в страната лица
и автомобили. Описаното установява, че както извършването на физическата
проверка на управлявания от подсъдимия автомобил, така и нейното документално
удостоверяване, а на следващо място и констатиране в акт, поставящ началото на
административно-наказателно производство, са били елемент от служебната
компетентност на К., т.е. длъжността е включвала действията, чието отклоняване,
неизвършване, подсъдимият е целял. От друга страна, обемът от длъжностните
права и задължения на митническия служител безспорно са станали достояние на А.
– проведеният разговор с него в началото
на митническия контрол, в който е била отправена поканата за деклариране на
носените стоки и парични средства, последвалият
рентгенов контрол, който К. е разпоредил и извършил, както и издаденото
указание за отвеждане на автомобила в специализирания гараж, са били достатъчно
ясни за подсъдимия показатели, че изпълняваната от К. служба е включвала
правомощието за осъществяване на предстоящата щателната физическа проверка,
както и за реализиране на адимистративно-наказателните
последици при констатиране на укритото в автомобила. В този смисъл безспорно
установена се явява и изискуемата от наказателната норма зависимост между
предложението за дар и исканото от подсъдимия бездействие – неизпълнение от
митническия служител на вмененото му съгласно служебната характеристика.
Посочените субективни представи на А.
относно длъжностното качество на свидетеля Ж. К. и обема на неговите
компетентности във връзка с предприетия митнически контрол илюстрират както пряката
кореспонденция между предложението за дар и преследваната от подсъдимия цел,
така и субективната страна на деянието. Имайки представи за длъжностното качество на
лицето, на което е предложил подкуп и за изпълняваните от него функции,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
стореното, целял е противоправни последици, които не
са настъпили, което от своя страна обуславя и правната оценка на престъпната
дейност като такава на „просто извършване“ при възприетата изпълнителна форма
„предложи дар“.
Изложеното мотивира съда да признае подсъдимия за виновен
и по обвинението в престъпление по чл.304 ал.1 от НК.
Индивидуализацията на отговорността,
която Б.А. следва да понесе за извършените престъпления е обусловена от две
категории предпоставки: подлежащите на задължителна преценка обстоятелства,
изброени в разпоредбата на чл.54 от НК и приложения диференциран ред, по който
беше проведено съдебното следствие. Б.А. е гражданин на *****, роден е на ***
година, има **** образование, работи. Според представената по делото справка за
съдимост той не е осъждан, а съгласно изготвената декларация – има ненавършило
пълнолетие дете, не притежава недвижимо имущество, а само лек автомобил. С
оглед отразеното в същата декларация, месечните му доходи възлизат на 1 000
евро. Така събраните по делото, макар и оскъдни, сведения за социалното,
семейно и имотно състояние, сочат взаимен паритет и липса на отклонения от
обичайните за възрастта и упражняваното занятие норми. Липсват по делото данни
за подбудите, подтикнали престъпната дейност, както и за произхода на паричните
средства, доколкото дадените от подсъдимия обяснения за това са уклончиви и
непостоянни в хода на досъдебното производство, а и останали неподкрепени от
доказателства, с каквито подсъдимият безспорно би разполагал, ако би получил
парите от продажбата на имот или в резултат на заем, за какъвто е поддържал
твърдения. Неустановения произход на паричните средства в съчетание с техния
размер, надвишаващ с немалко критерия „особено големи размери“, следва да се
третира като сериозно засягане на защитения обект – наблюдението и контрола
върху паричните потоци, които влизат или излизат от общността, обмена на
информация между държавите членки и реализацията на мерките против изпирането
на пари. Последното, като засилващо обществената опасност на деянието, следва
да се квалифицира като отекчаващ отговорността факт,
какъвто е и фактът на укриване на парите в специален тайник,
макар и представляващ част от естествена кухина в автомобила. Посочените
обстоятелства са относими към престъплението по
чл.251 ал.1 от НК. Тяхната съпоставка с данните за личността на подсъдимия,
които бяха изброени по-горе, и най-вече с чистото му съдебно минало, както и с
това, че макар и притиснат от събитията по предприетата проверка, А. в крайна
сметка сам е посочил местонахождението
на парите в автомобила, аргументира превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Относително немалката им тежест в общата картина от факторите по
чл.54 от НК мотивира съда да определи наказание „лишаване от свобода за срок от
девет месеца“ и да приеме, че то е подходящо, за да бъдат постигнати
преследваните от закона възпитателни и превантивни цели. Алтернативно
предвиденото в санкционната част на наказателната норма наказание „глоба в
размер на една пета от стойността на
предмета на престъплението“ не би постигнало тези ефекти, не само заради
дефинитивно по-ниския въздействащ интензитет на тази санкция, но и заради
сравнително бедния доказателствен масив относно
действителното имотно състояние на лицето и принципното положение, че
социалният и финансов статус следва да бъде определящ при налагане на
имуществената санкция, за да може тя да изпълни придадената й от закона наказваща
роля.
Наказание
„лишаване от свобода за срок от девет месеца“ съдът определи като подходящо и
за престъплението по чл.304 ал.1 от НК при предвидения максимален размер от
шест години. Тук съдът, освен посочените
по-горе факти, касаещи личността на подсъдимия, отчете изпълнителната форма на
престъпната дейност – предложение за дар, предполагаща липса на резултат, а от
друга страна – относително немалкия размер на предложената сума – 500 евро.
Взети бяха предвид и други свързани със самото деяние обстоятелства – че
предложението е отправено към митнически служител и то за да се избегне
разкриване на деяние, което е не само противоправно,
но и престъпно, макар и само заради размера на пренасяната валута. При тези
данни съдът прие, че наказание „лишаване от свобода за срок от девет месеца“
е санкцията, която би имала не само
индивидуален поправителен, но и генерален възпиращ ефект и би спомогнала, както
за преодоляване на противоправните нагласи на
осъдения, така и предотвратяване на бъдещи такива от останалите граждани.
Кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „глоба“ се наложи в
размер на 1 500 лева, който беше съобразен с декларираните от подсъдимия
сведения за семейно положение и получавани месечни доходи.
Провеждането на съдебното следствие по
правилата на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК обуслови
приложение на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК досежно
определените наказания „лишаване от свобода“, които след прилагане на правилото
в посочената материална разпоредба бяха редуцирани с по една трета. Така за
всяко от двете престъпления съдът наложи наказание „лишаване от свобода за срок
от шест месеца“. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо
наказание – „лишаване от свобода за срок от шест месеца“, към което присъедини
наказанието „глоба в размер на 1 500 лева“. Прие се, че за постигане на
поправителните и превантивни цели наказанието „лишаване от свобода“ следва да
бъде изтърпяно, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС се постанови това
стане при първоначален „общ“ режим. На основание чл.59 ал.1 от НК от наложеното
наказание „лишаване от свобода“ съдът приспадна времето, през което подсъдимият
е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
считано от 12.05.2018 година.
Относно
веществените доказателства – три броя бели на цвят плика, страници от вестник и
един брой сива на цвят торба от текстил с продълговата форма, се постанови
унищожаване след влизане на присъдата в сила.
Относно
останалите веществени доказателства – 180 на брой банкноти, всяка с номинал от
500 евро и съответен сериен номер се прие следното: Съгласно разпоредбата на
чл.251 ал.2 от НК предметът на престъплението /по чл.251 ал.1 от НК/ се отнема
в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата
равностойност. По повод прилагането на тази разпоредба и нейното съответствие с
чл.65, параграф 3 от ДФЕС и чл.9 параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от общността, пред Съда на Европейския съюз /СЕС/ е било образувано дело
под № С-707/17 по отправено от Районен съд-Свиленград преюдициално
запитване по НОХД № 641/2017 г. по описа
на същия съд. Поставените от този съд въпроси, които същият е преценил като
значими за правилното решаване на висящото пред него дело, са: 1.Дали чл.65
параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и чл.9,
параграф 1 от Регламент № 1889/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, която за нарушение на предвидено в чл.3 от
същия регламент задължение за деклариране, предвижда санкции по вид и размер
като тези, съдържащи се в чл.251 от НК, който в ал.1 предвижда като
алтернативни възможности налагане на наказание „лишаване от свобода“ с
вероятност за ефективно осъждане, дори при първо нарушение, за срок до шест
години, или наказание „глоба“ в размер на двойната сума на предмета на
престъплението, а наред с едно от двете алтернативни наказания в ал.2 на същата
норма кумулативно е предвидена допълнителна санкция – отнемане в полза на
държавата на недекларираните парични средства в пълен размер, без да е
необходимо да се изследват произхода и предназначението им, като съвкупност от
санкционни мерки, надхвърлящи необходимото с оглед преследваните от Регламента
цели и в противоречие с принципа за пропорционалност на престъплението и
наказанието, заложен в чл.49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския
съюз и представляващи прикрито ограничение
на свободата на движение на капитали; 2. Дали посочените съюзни норми
/чл.65 параграф 3 от ДФЕС и чл.9 параграф 1 от регламента, както и т.3 от същия
регламент и чл.49 параграф 3 от ХОПЕС/ следва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, в частност разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК, която наред с предвидените углавни наказания за нарушение на задължението
за деклариране по чл.3 от Регламент № 1889/2005, допълнително предвижда пълно отнемане
в полза на държавата на недекларираната сума, независимо от произхода и
предназначението й; 3.Дали член 17, параграф 1 от ХОПЕС следва да се тълкува в
смисъл, че националната разпоредба на чл.251 ал.2 от НК като конфискационна мярка, санкционираща простото неизпълнение
на задължението за деклариране, не спазва точния баланс между общия интерес и
изискването за защита на правото на собственост, прогласено в чл.17 от Хартата.
По така отправеното преюдициално питане СЕС се е
произнесъл с Определение № 1086412 от 12.07.2018 година, според което:
Разпоредбата на чл.9, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 година относно контрола на пари в брой,
които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство,
която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 от
този регламент предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата, а от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест
години или глоба в размер на двойната сума /стойност/ на предмета на
престъплението. В мотивите към определението е посочено, че съгласно
постоянната практика на Съда, при липса на хармонизация на законодателството на
Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на установен в това законодателство
режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са
подходящи, но те са длъжни да упражнят компетентността си при спазване на
правото на съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа за пропорционалност /решение С-225/14, Chmielewski/. Във връзка с разглежданата в главното
производство национална норма е констатирано, че макар националните санкции да
са приложими само в случаите, при които недекларираната сума е „в особено
големи размери“, с факта, че се предвижда отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата в съчетание или с лишаване от свобода до шест години, или с
глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, се надхвърля
границата на необходимото за гарантиране изпълнението на задължението за
деклариране. В този аспект се припомня, че регламентът има за цел да осигури
по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които влизат или излизат
от Съюза, за да се попречи на
въвеждането на печалбите от незаконна дейност във финансовата система, но
при спазване на принципите, признати в
Хартата. Тук следва да се посочи, че след отправянето на преюдициалното
запитване от РС-Свиленград и по-конкретно с ДВ бр.101/2017 година от 19.12.2017
г., са настъпили законодателни промени, които са засегнали санкционната част на
наказателната норма в чл.251 ал.1 от НК и са довели до смекчаване на
предвидените алтернативни наказания, които са придобили следния вид: „лишаване
от свобода до пет години“ или „глоба в размер на една пета от стойността на
предмета на престъплението“. Разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК обаче е останала
непроменена и предвидената в нея конфискация на предмета на престъплението, в
частност на пълния размер на недекларирана сума, е запазена във вида от преди
изменението на закона. Изложеното съдържание на издаденото от СЕС Определение №
1086412/12.07.2018 г., чиято задължителност за националните съдилища е безспорна,
налага следните изводи: Възприетото от СЕС тълкуване е за несъвместимост на
предвиденото в ал.2 на чл.251 от НК отнемане в полза на държавата на предмета
на престъплението с общия принцип в правото на ЕС за пропорционалност между нарушението
и наказанието, както и с условието предприетите от националните системи мерки
да не надхвърлят необходимото за постигането на преследваните от тези системи и
от съюза цели. В тази връзка и с оглед възприетата идентичност между защитените
обществени отношения в Регламента и националната норма на чл.251 от НК,
тълкуването на СЕС не допуска правна уредба, която съвместява санкциите
„лишаване от свобода“ или „глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението“ с отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата. Мотивите на съда сочат отнемането като надхвърлящо целите на
регламента, фокусирани към изпълнение на задължението за деклариране в
контекста на възможността за контрол в движението на парите в брой и обмена на
информация, но не и към санкциониране на евентуални измамни или противоправни действия. Така възприетото от СЕС тълкуване
на националната норма в светлината на залегналите в регламента основни
положения /точки 3 и 15 /уводни/ обосновава невъзможност за прилагането на същата
норма, независимо от настъпилата законодателна промяна с ДВ бр.101/2017 г.,
доколкото и след смекчаването на санкциите законодателят е запазил възприетата
от преди изменението конструкция на съчетаност между наказание „лишаване от свобода“ или
„глоба“ с отнемане в полза на държавата на пълния размер на предмета на престъплението
– положение, което СЕС е приел за надхвърлящо необходимия обем от мерки, които
биха обезпечили както санкционирането на нарушението, така и превенцията на
неизпълнението. Ето защо, съдът не приложи уредената в ал.2 на чл.251 от НК
конфискация и постанови приложените като веществени доказателства по делото 180
на брой банкноти с номинал от по 500 евро да бъдат върнати на подсъдимия след
влизане на присъдата в сила.
На следващо място и на основание чл.307а
от НК съдът осъди подсъдимия А. да заплати в полза на държавата равностойността
на предмета на престъплението по чл.304 ал.1 от НК, а именно равностойността на
500 евро, равняваща се на 977,91 лева. В тази връзка се прие, че в случая
предложеният на митническия служител дар липсва, доколкото неконкретизирането
на банкнотата, която подсъдимият е смятал да предостави в собственост на
длъжностното лице-адресат на подкупа, не позволява отнемането на индивидуално
определен предмет на престъплението. Това следва да бъде отъждествено с
уредената в специалната норма „липса на предмета“ и следващото от нея
задължение за плащане на неговия паричния еквивалент.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Председател: