Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 14122 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Д.С.С. и М.М.М.
против ЗК „О.“ АД, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ гр.София субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както
следва:
-за първата ищца сумата от 26 000лв.,
като частичен от 60 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
сумата 584лв.-обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 24.02.2015г. до изплащането;
-за втория ищец сумата от 6000лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.02.2015г. до
изплащането.
По молба на ищцата Д.С. и с
определение от съдебно заседание на 04.06.2019г. е допуснато изменение по
чл.214, ал.1 ГПК на предявения от нея осъдителен иск за неимуществени вреди
чрез увеличението му на сумата 60 000лв.
Твърденията са за настъпило на
24.02.2015г. в гр.Банско пътно-транспортно произшествие между л.а.Опел Калибра
с ДК №******управляван от Д.З.И., и л.а.Опел Корса с
ДК № ******, управляван от първата ищца Д.С., в който пътник бил втория ищец М.М.. Виновен за произшествието бил водачът на първия
автомобил, осъден с влязло в сила решение от 11.05.2017г. по АНД № 221/2016г.
по описа на РС-Разлог. Първата ищца твърди като последица от произшествието да
е получила травматични увреждания-контузия в поясно-коремната
област със счупване на напречния израстък на четвърти поясен
прешлен; контузия на главата и лицето с оток и кръвонасядане
под лявото око и скула; контузия и кръвонасядания на
лявата раменна област и мищница; контузия и кръвонасядания на лявото бедро, поради които постъпила в
болнично заведение за лечение. Поради продължаващи болки в увредените области
впоследствие била на лечение още два пъти в болнично заведение. За
продължителен период спазвала леглови режим и не
можела да извършва пълноценно нормални дейности от ежедневието, поради което
ползвала чужда помощ, изпитвала болки, имала оплаквания за световъртеж,
главоболие, нарушено равновесие и гадене, при произшествието изживяла силен
стрес и същото се отразило негативно и на емоционалното й състояние,
съставляващи неимуществени вреди. Твърди също във връзка с лечението да е
направила разходи от 584лв., съставляващи имуществени вреди. Вторият ищец
твърди като последица от произшествието да е получил травматични увреждания-контузии
и кръвонасядания на клепача на лявото око; контузии с
кръвонасядания и травматичен оток на меките тъкани на
лява мищница, ляв лакът и контузия на гръдния кош в
ляво, от които претърпял болки и страдания.
За претърпените вреди всеки от
ищците претендира заплащане на обезщетение от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, ведно
със законната лихва от деня на произшествието до окончателното изплащане, както
и разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Навежда възражение за съпричиняване с
твърдението и двамата ищци да са били без поставени обезопасителни
колани в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Допълнително
навежда на съпричиняване от страна на първата ищца,
която като водач на л.а.Опел Корса, предприела
маневра обратен завой въпреки възприемането на приближаващия л.а.Опел Калибра и с отнемане на предимството му, както и пресякла
непрекъсната разделителна линия на пътното платно, поведение в нарушение на
установените ЗДв.П правила. Навежда доводи за липса
на причинно-следствена връзка между част от претърпените от ищцата болки и
страдания и произшествието, както и за прекомерност на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди.
На основание чл.219 ГПК по делото
е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника Д.З.И.
Против него ответникът е предявил
обратен иск по чл.219, ал.3 ГПК с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./ за
сумата 32 584лв., частично от 66 584лв., представляваща сбора от
предявените от ищците искове с исковата молба за неимуществени и имуществени
вреди, ведно с лихвите и разноските, които би бил осъден да заплати, както и
присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба по този иск до
изплащането и направените от него разноски. Твърденията са за възникнало право
на регрес по посочената правна норма поради това, че Д.И. управлявал автомобила
без да има правоспособност за управление на МПС. Обратният иск е предявен в
условията на евентуалност в случай на уважаване исковете на ищците по чл.226,
ал.1 КЗЗ /отм./.
Ответникът по обратния иск
признава да е управлявал л.а. Опел Калибра при липса
на правоспособност за това. Оспорва исковете на ищците по съображения идентични
с тези на ответника.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
По исковете с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Д.З.И., като водач на
л.а.Опел Калибра с ДК №******страна по който е
ответникът. Застраховката е сключена и произшествието настъпило през 2015г.,
поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ приложими към спорното правоотношение
са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.
Не е предмет на спор настъпването
на 24.02.2015г. в гр.Банско на пътно-транспортно произшествие между
управлявания от застрахования л.а.Опел Калибра и управлявания
от първата ищца л.а.Опел Корса, в който вторият ищец
бил пътник на предна дясна седалка.
С Решение от 11.05.2017г. по НАХД
№ 221/2016г. по описа на РС-Разлог Д.З.И. бил признат за виновен за това, че на
посочените дата и място, при управление на л.а.Опел Калбира
нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДв.П-движил
се в населено място със скорост 62-63км./ч. при ограничение от 50км./ч., както
и управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.С., съставляващо
престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.“а“, пр.1, алт.2, вр.
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. На
основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно
наказание. Решението е влязло в сила на 26.05.2017г.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Постановеното в рамките на наказателното производство решение по чл.78а НК, с
което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание има същата задължителна сила за гражданския съд. С
това решение наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с
присъдата-за дееца, деянието, противоправността му и
за вината. Деянието и в този случай е престъпление, независимо от естеството на
наложеното наказание, поради което решението по чл.78а НК се приравнява на
влязла в сила присъда /т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№
6/2012г., ОСГТК на ВКС/. Предвид обвързващата сила на постановеното в
наказателното производство решение, настоящият съд е длъжен да го зачете и да приеме
за установен извършения от застрахования при ответника водач фактически състав
на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предпоставящо
пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се
намали. Съпричиняването има обективен характер и
принос е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за настъпване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на
нормата е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС
№ 17/1963г./. Като защитно средство целящо намаляване отговорността за вреди от
деликт в доказателствена
тежест на ответника е да установи в условията на главно и пълно доказване
възраженията за принос на пострадалия.
От доказателствата по делото се
установява, че произшествието настъпило при сумрак около 18ч., пътните условия
били дъжд и мокър асфалт. Лек автомобил „Опел Калибра“
се движил по ул.Явор в посока към изхода на гр.Разлог. Другият автомобил „Опел Корса бил паркиран на пътното платно до тротоара пред дома
на ищците на същата улица по посоката на движение на първия, които се качили в
него и водачката Д.С. го привела в движение с предприемане маневра „обратен
завой“. В момента на маневрата настъпил удар на предна дясна част на л.а.Опел Калибра в странична лява част на л.а. Опел Корса, който бил разположен почти перпендикулярно на
пътното платно. След удара са завъртял около вертикалната си ос и извършил
сложно ротационно-транслационно движение с преминаване през лентата за насрещно
движение и качване на бордюра, обърнат
почти на 90 градуса спрямо пътното платно с предната си част. От своя страна
л.а.Опел Калибра се отклонил в дясно и след
преминаване на 14м. от мястото на удара се установил в дясната лента за
движение. Според заключението на САТЕ при предприемане маневрата „обратен
завой“ от л.а.Опел Корса, другият попътно движещ се
автомобил бил на разстояние около 44м. и със скорост на движение от 56.12км./ч.
При движение на л.а.Опел Корса със скорост от 12.20
км./ч. вещото лице определя опасната зона за спиране на 45.84м., която е с
по-голяма дължина от отстоянието на двете превозни
средства преди удара. В рамките на това отстояние от
44м., когато е възникнала опасността, водачите са имали видимост един спрямо
друг. Сочи, че ако л.а.Опел Калибра се е движил с
позволената за населено място скорост от 50 км./ч. опасната зона е 38.34м. и
при аварийно спиране от страна на водача произшествието би било предотвратимо.
Съответно водачът на л.а.Опел Корса, след като е
възприел приближаващото попътно превозно средство, е трябвало да изчака
преминаването му и тогава да извърши маневрата безопасно.
С оглед горното съдът намира за
основателно възражението на ответника за принос на ищцата Д.С., тъй като е
допуснала нарушение на чл.44, ал.3 ЗДв.П, според
която при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и
от друга част на платното за движение /освен от най-лявата лента-ал.1/, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Поведението й е противоправно и обективно се намира в причинна връзка с
произшествието и последиците от него. Съпоставено с поведението на
застрахования, спрямо когото е налице влязло в сила решение по чл.78а НК, съдът
приема, че и двамата водачи в равна степен носят отговорност, поради което и на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД определя съпричиняване от
50 %, с колкото следва да се намали дължимото й се обезщетение за вреди.
Не е спорно л.а.Опел Корса да е бил снабден с обезопасителни
колани. Преки доказателства за това дали ищците са били с поставени такива или
не към момента на произшествието не са събрани. Вещото по изслушаната СМЕ дава
заключение, че с оглед механизма на произшествието и получените травматични
увреждания ищецът М.М. е бил без поставен колан. В
обратния случай пак би получил увреждания, но не в същия обем и вид. По
отношение ищцата Д.С. вещото лице не дава заключение дали е била с или без
колан. Същевременно експерта по САТЕ сочи, че ударът върху л.а.Опел Корса е бил страничен с последващо
въртене и качване на бордюра, в каквато ситуация обезопасителен
колан няма ефективно действие, защото не може да задържи тялото на водача и
пътника и да ги предпази от удари в интериора на автомобила. Въз основа тези
заключения, които по отношение втория ищец са и противоположни, и при липса на
други доказателства, не може да се направи несъмнен и категоричен извод ищците
да са били без поставени предпазни колани, поради което възражението на
ответника за нарушение на чл.137а ЗДв.П е
неоснователно.
Неимуществените вреди се
обезщетяват по справедливост на основание
чл.52 ЗЗД при отчитане конкретните и доказани обстоятелства, имащи
значение за определяне размера /ППВС № 4/1968г./.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по неоспорената
СМЕ се установява, че ищцата Д.С. получила следните травматични увреждания:
контузия на главата; оток и кръвонасядане под лявото
око и лявата скула; контузия на корема с болезненост при натиск в дясната долна
част; контузия и навяхване на поясните и гръдни прешлени; оток и болка в лявата
раменна област и мишница без клинични данни за фрактура; кръвонасядание
на лявото бедро; контузия на левите крайници, а ищецът М.М.
следните травматични увреждания: контузия на лява лакътна
става и лява половина на гръдния кош; травматичен оток с кръвонасядане
в областта на клепачите на лявото око.
В деня на произшествието първата
ищца постъпила в болницата в гр.Разлог с извършени изследвания и констатация на
уврежданията. След тридневно медикаментозно лечение била изписана в общо добро
състояние с предписан хигиенно-охранителен режим. След около месец постъпила за
втори път за лечение в Неврологично отделение на болницата с оплаквания от
главоболие, замайване, гадене, неясно
виждане, с данни за централен отоневрологичен синдром
и поставена диагноза „световъртеж от централен произход“. След лечение с прием
на медикаменти била изписана с подобрение. Година по-късно било проведено ново
лечение в болнично заведение поради подобни оплаквания-постоянно главоболие,
повече вляво, замайване и нарушено равновесие, гадене без повръщане с данни
отново за централен отоневрологичен синдром. Вещото
лице по СМЕ сочи, че оздравителния период от уврежданията е настъпил за срок
около 3 месеца, но като усложнение е развила световъртеж от централен произход,
чиято симптоматика и клинични прояви са същите, като оплакванията на ищцата. В
периода на възстановяване се е нуждаела от чужда помощ в битовото обслужване.
Разпитаната по делото св.В.П.сочи
в показанията си, че непосредствено след произшествието ищцата била в тежко
състояние-със синини в различни части по тялото и подуто ляво око, била
обездвижена с яка на шията и шина на кръста. Изпитвала силни болки и плачела не
само от тях, но и от стреса, който изживяла. Била на легло в къщи три месеца, в
които не може да се движи и била обслужвана изцяло от близките си. В
продължение на три месеца носила колан на кръста поради болките, които в тази
област и понастоящем не изчезнали напълно. Продължавала да има оплаквания за
замаяност и главоболие въпреки двете последващи
катастрофата лечения в болнично заведение. Поради произшествието изпитвала
страх от пътуване в автомобили, особено в тъмната част на денонощието.
След катастрофата вторият ищец
бил прегледан от медицински екип, като констатираните увреждания не били от
естество и тежест, налагащи престой в болнично заведение. Вещото лице по СМЕ
сочи, че при него оздравителния процес е приключил в рамките на 30дни с прием
на обезболяващи медикаменти и без остатъчни негативни последици. В този период
не се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието и от рехабилитация.
Разпитаният по делото св.М.О.сочи
в показанията си, че непосредствено след произшествието М.М.
бил със синини по тялото и обездвижена лява ръка. Бил строител и за известен
период не можел да работи, а след възстановяването поради болки изпитвал
затруднения в работата. Променил се значително-станал по-неспокоен, много
предпазлив при шофиране, а в работата по-страхлив, което според свидетеля се
дължи на изживяния стрес и уплахата от ПТП.
Тези доказателства установяват по
безспорен начин претърпени от двамата ищци неимуществени вреди, които са
последица от произшествието.
Получените от Д.С. травми са в
различни части на тялото, като по-тежки са навяхването на поясните и гръдните
прешлени /не счупване/ и контузията в областта на главата и лявото око. Тези
увреждания несъмнено са причинили болки и страдания, които са съпътствали целия
възстановителен период, в който е била в невъзможност да се обслужва сама и
осъществява обичайни ежедневни дейности, наложило ползване на чужда помощ.
Следва да се отчете настъпилото усложнение с получен централен отоневрологичен синдром изразяващ се в световъртеж, гадене,
главоболие, нарушено равновесие, продължило значително време /около година/
след произшествието. Въз основа експертното заключение по СМЕ съдът приема това
физическо състояние да е свързано с получените пряко от ПТП травми и се намира
в причинна връзка с него. Оплакванията са обективни и повлияли на пълноценния й
и нормален начин на живот известно време след възстановяването от останалите
увреждания, поради което също са източник на болки и страдания от значение за
размера на вредите.
При съобразяване възрастта на
ищцата /35г. към ПТП/, механизма на произшествието, вида и тежестта на
уврежданията и начина на получаването им, лечебния и възстановителен период,
който е бил по-продължителен поради настъпилото усложнение, както и негативното
отражение върху емоционалното състояние-изживян стрес, притеснения и страх при
пътуване, съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от
40 000лв.
С оглед извода за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД така
определеното обезщетение следва да се намали с 50%, поради което искът на Д.С.
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди подлежи на
уважаване в размер на 20 000лв.
Ищцата претендира заплащането на
сумата 584лв., представляваща направени разходи във връзка с лечението.
Като доказателства по делото са
приети фактури и фискални бонове към тях, /стр.17-21/ за закупени лекарства,
медицински изследвания и заплатени такси за престой в болнично заведение на
обща стойност 584лв., за които вещото лице по СМЕ дава заключение, че са във
връзка лечението. Съдът приема тези разходи да се намират в причинна връзка с
произшествието, поради което и доколкото съставляват имуществена вреда,
подлежат на обезщетяване от ответника съобразно чл.267, ал.1, т.1 КЗ /отм./.
При установеното съпричиняване в приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението
за имуществени вреди също следва да се намали с 50% с уважаване на иска за сумата 292лв.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия.
По отношение
обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от
деня на увреждането-24.02.2015г. до изплащането.
Разходите свързани
с лечението за медикаменти, болничен престой и медицински изследвания са
направени след настъпване на ПТП-в периода м.03.2015г.-23.07.2015г., което
означава, че имуществените вреди са настъпили тогава. След като тези вреди не
са настъпили към момента на ПТП не е налице и основание за присъждане на
законна лихва върху тях от 24.02.2015г., а от настъпването на вредата, т.е. от
деня на извършване на разходите. В тази връзка законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за ищцата следва да се присъди от 23.07.2015г.
/най-късно направения разход/ до окончателното изплащане.
Получените от ищеца
М.М. травматични увреждания са в различни части на
тялото, но не са тежки по своя медико-биологичен характер. По-съществено е
навяхването на лявата ръка, от което се възстановил за срок от 30 дни без
усложнения или негативни последици. Въпреки липсата на необходимост от
ползването на чужда помощ съдът приема да е изпитвал известни затруднения в ежедневието,
при доказани затруднения в работата. С оглед възрастта му към деня на ПТП
/37г./, вида и тежестта на уврежданията и претърпените във връзка с тях болки и
страдания, сравнително краткия лечебен и оздравителен период, както и
негативното отражение на произшествието върху емоционалното му състояние, обосновават
извод за съответен на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението от 6 000лв. Поради
това искът на този ищец с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да се
уважи в пълния предявен размер.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД върху него следва да се присъди законната лихва от деня на
увреждането-24.02.2015г. до изплащането.
По обратния иск с правно
основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./
Обратния
иск на застрахователя против третото лице-помагач Д.З.И. е в условията на
евентуалност в случай на уважаване предявените осъдителни искове за обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Предявен е общо
за сумата 32 584лв., като частичен от 66 584лв., формирана от сбора от
претенциите на двамата ищци при подаване на исковата молба. По искане на ищцата
Д.С. е допуснато увеличение по чл.214, ал.1 ГПК на иска за неимуществени вреди
от 26 000лв. на 60 000лв. /първоначално заявен като частичен/, като
по този начин сбора от исковете възлиза на 66 584лв. От своя страна ищецът
по обратния иск не е поискал изменение на размера, поради което и в съответствие с диспозитивното
начало в процеса следва да се съобрази предявения размер от 32 584лв.
Поради
сбъдване на вътрешно-процесуалното събитие-частично уважаване на главните
искове против застрахователя са налице предпоставките за разглеждане на
обратния иск.
Разпоредбата
на чл. 274, ал.2 КЗ /отм./ предвижда регресно право на
застрахователя да получи платеното на пострадалия обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
Предпоставките
за пораждане на правото са сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, управление на превозното средство без свидетелство за
правоуправление, както и плащане от застрахователя на обезщетение. По делото не
са спорни и доказани първите две предпоставки. Ищецът по обратния иск е
застраховател по „Гражданска отговорност“ за л.а.Опел Калибра,
който покрива отговорността на водача Д.И. за причинените вреди. Към деня на
произшествието последният не е притежавал свидетелство за правоуправление, т.е.
бил е неправоспособен водач. За основателността на иска не е необходимо
доказване изпълнение на задължението на застрахователя за плащане към
увредения, тъй като обратният иск е предявен в условията на евентуалност и
уважаването му ще създаде условно изпълнително основание, т.е. ищецът по него
ще може да реализира правата си след като докаже факта на плащането след
постановяване на съдебното решение.
При горното обратния иск с правно
основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./ следва да бъде уважен до размера, в който са
уважени главните искове на ищците от 26 292лв., ведно с присъдената им
законна лихва, като за разликата до пълния размер 32 584лв. поради
неоснователност подлежи на отхвърляне.
Искането за присъждане на законна
лихва от деня на подаване исковата молба по обратния иск до изплащането е
неоснователно. Съгласно чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право
на регресен иск срещу застрахования за платените лихви
за забава, съответстващи на периода от датата
на настъпване на застрахователното събитие до датата
на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ /отм./ от
застрахованото лице или до датата
на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал.
1 КЗ
/отм./, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които
не могат да му се
вменят във вина. Това означава, че от датата на исковата молба
застрахователят е изпаднал
в забава и е дължал заплащане на обезщетение
на пострадалото лице, като лихвите от неизпълнението след това не могат да
бъдат предмет на регреса.
По разноските по
главните искове
Ищците са освободени
от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Представлявани са по
делото от упълномощен адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение общо от 1811.09лв. с включен ДДС /представени доказателства за
регистриране на адвоката по ЗДДС/, изчислено в съответствие с Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
уважената част от исковете на всеки един ищец.
Ответникът е направил
разноски от 300лв. за депозити за вещи лица и е представляван от юрисконсулт,
чието възнаграждение съдът определя на 150лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. Наредбата за заплащането на правната помощ или общо
разноски от 450лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски
от 272.21лв., които следва да бъдат понесени от ищцата Д.С. с оглед
отхвърлената част от исковете. Искът на другия ищец е уважен изцяло, поради
което няма основание в негова тежест да се възлагат разноски за ответника.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса за уважените искове от 1051.68лв., както и 117.98лв. платени
възнаграждения за вещи лица от бюджетните средства на съда или общо сумата
1169.66лв.
По разноските по
обратния иск
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът по този иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по делото от 1172.74лв., включващи платена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт, съобразно уважената част.
Ответникът по
обратния иск не е поискал присъждане на разноски, поради което с оглед
отхвърлената част в негова полза такива не следва да се присъждат.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „О. Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК*******,
гр.София, бул.*******, да заплати на Д.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 20 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от ПТП настъпило на
24.02.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
водач на л.а.Опел Калибра с ДК №******ведно със
законната лихва от 24.02.2015г. до изплащането, и сумата 292лв. на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от
23.07.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 60 000лв.,
иска за имуществени вреди до пълния предявен размер 584лв. и искането за
присъждане законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди за периода
24.02.2015г.-23.07.2015г.
ОСЪЖДА ЗК „О.
Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК*******,
гр.София, бул.*******, да заплати на М.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 6 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от ПТП настъпило на
24.02.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
водач на л.а.Опел Калибра с ДК №******ведно със
законната лихва от 24.02.2015г. до изплащането.
ОСЪЖДА ЗК „О.
Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК*******, гр.София,
да заплати на адв.П.К.-САК с адрес ***0, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1811.09лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, от гр.Банско, да заплати на ЗК „О. Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър,
чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК*******, гр.София, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 272.21лв.
ОСЪЖДА ЗК „О.
Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК*******,
гр.София, да заплати по сметка са Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1169.66лв.
ОСЪЖДА Д.З.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗК „О. Л.“ АД, гр.Никозия, Република
Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК*******, гр.София, на основание чл.274, ал.2 КЗ
/отм./ сумата от 26 292лв., ведно със законната лихва върху 26 000лв.
от 24.02.2015г. до изплащането и законната лихва върху 292лв. от 23.07.2015г.
до изплащането, при условие, че ЗК „О.
Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ, ЕИК*******,
гр.София, заплати определените с решението обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди по главните искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно с
присъдената законна лихва, като
ОТХВЪРЛЯ
обратния иск по чл.219, ал.3 ГПК с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./ за
разликата до пълния предявен размер 32 584лв. и искането за присъждане на
законна лихва от подаване на исковата молба по обратния иск до изплащането.
ОСЪЖДА Д.З.И.,***,
да заплати на ЗК „О. Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.К.Б.“ КЧТ,
ЕИК*******, гр.София, разноски по обратния иск на основание чл.78, ал.1 ГПК от
1172.74лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на
ответника Д.З.И., ЕГН **********, с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: