Р
Е Ш Е Н И Е
№247
гр.
Бургас, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и осми май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 33 по описа на БОС за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А.Р.М., гражданин
на Руска Федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт №*****, издаден на ************
чрез адв. Пламен Ченголов от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Иван
Шишман №20, ет.2, офис 7, против Цам
Балкан Инвест ООД, ЕИК201083093, със седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.65,
вх.А, ет.2, ап.4, представлявано от А.Р.А., уточнена с молби от 28.08.2018г. и
26.10.2018г., 29.11.2018г. по делото, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 105 110 лева, представляваща главница-заемна сума на
основание сключен между страните договор за заем от 28.10.2010г., при условията
на евентуалност невърната допълнителна парична вноска на 03.11.2010г. на
основание решение на общото събрание на съдружниците на Цам Балкан Инвест ООД
от 28.10.2010г., както и сумата от 33 631 лева- обезщетение за забава за периода
01.08.2015г.- 01.08.2018г., съединени при условията на евентуалност с
осъдителни искове за сумата от 69 110 лева, представляваща главница-заемна
сума на основание сключен между страните договор за заем от 28.10.2010г., при
условията на евентуалност невърната допълнителна парична вноска на 03.11.2010г.
на основание решение на общото събрание на съдружниците на Цам Балкан Инвест
ООД от 28.10.2010г., сумата от 36 000 лева, представляваща възнаградителна
лихва по договора за заем, както и сумата от 46 939,51лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 04.11.2013г.- 16.07.2018г.
Ищецът твърди, че притежава 288 009 дяла по 1 лев всеки,
представляващи 90 процента от капитала на Цам Балкан Инвест ООД. Поддържа, че е
предоставил на ответното дружество парични суми, като част от тях са изплатени
на основание решение на общото събрание на съдружниците, проведено на
28.10.2010г. и обективирано в протокол от същата дата. Посочва, че по силата на
посоченото решение е задължен да предостави и внесе допълнителна парична вноска
в размер на 120 000лева поради временна необходимост от парични средства.
Внесената парична вноска е следвало да
бъде възстановена на съдружника в срок до 3 години от предоставянето й, като
дружеството се е задължило да заплати на ищеца и възнаградителна лихва в размер
на 10 процента годишно. В тази връзка се позовава на сключен между страните
договор за заем на основание чл.134 от ТЗ. Излага, че в изпълнение на решението
на общото събрание и на договора за заем е изплатил по банков път сумата от
120 000 лева, като съгласно взетото решение от ОС и чл. 4 от заемния договор
е предвидена лихва в размер на 10 процента годишно, поради което ответникът му
дължи сумата от 36 000 лева възнаградителна лихва за тригодишен срок.
Излага доводи, че възнаградителната лихва представлява цена на ползваната
парична услуга и се погасява с общата давност по 110 от ЗЗД. Заявява, че
падежът за връщане на заетата сума е в срок от три години съгласно решението на
ОС и чл.5 от договора за заем, поради което допълнителната парична вноска и
възнаградителната лихва е следвало да бъдат заплатени до 03.11.2013г. Твърди,
че ответникът е извършвал частични погашения на 19.02.2016г. в размер на
4890лв. и на 29.07.2016г. – 46 000лв., поради което дължи сборно
обезщетение за забава в общ размер на 46 939,51лв. върху главницата за
периода 04.11.2013г.-16.07.2018г., от които 27 989,30лв. върху главница от
120 000лв. за период 04.11.2013г.-19.02.2016г., 5158,27лв. върху главница
от 115 110лв. за период 20.02.2016г.-29.07.2016г. и 13 791,94лв.
върху главница от 69 110лв. за период 30.07.2016г.-16.07.2018г. Обосновава правния си интерес от предявените
евентуални искове с образувано Тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК по
отношение на поредността на погасяване на вземанията при извършено частично
плащане. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения преклузивен срок е постъпил
писмен отговор от ответника, който изразява становище за нередовност на
исковата молба по иска за изтекло обезщетение за забава. По същество оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че от ищеца са заявени
на практика две самостоятелни правни основания
- взето решение на ОС за внасяне на допълнителни парични вноски и
договор за заем, като е недопустимо да се претендира заплащане на процесните
суми едновременно на посочените две основания, които са взаимно изключващи се.
Възразява, че задължението за внасяне на допълнителна парична вноска е погасено
чрез новиране и постигнато съгласие за сключване на договор за заем. Оспорва
договора за заем като нищожен и сключен в противоречие на закона, евентуално поради
заобикаляне на закона, липса на основание и противоречие с добрите нрави,
включително клаузите за лихви и неустойки, както и поради неговата
привидност. Според ответника е нарушена
императивната разпоредба на чл.134 от ТЗ, въвеждаща изискване за определяне и
внасяне на допълнителна парична вноска от всички съдружници, съразмерно на
дяловете на капитала, освен ако не е предвидено друго. Предвид това намира, че
не съществува валидно правно основание за връщане на претендираните суми.
Оспорва твърденията за постигната уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва. Възразява, че вземанията за договорната лихва са погасени по давност,
като следва да намери приложение кратката тригодишна давност. Оспорва, че с
извършеното плащане е погасена договорната лихва, както и, че остатъчният
размер от главницата възлиза на 69110лв. Оспорва предявения иск за сборно
обезщетение за забава върху главницата по основание и размер. Прави възражение
за прихващане със сумата от 1 19966,44лева, представляваща общо парично задължение
на ищеца А.М. към ответника Цам Балкан Инвест ООД за
връщане, отчитане, предаване на получени от него от името и за сметка на
дружеството парични средства. Твърди, че ищецът е получил лично и чрез трето
лице Е.М.парични средства-собственост на ответното дружество, които не е отчел
и предал и с които суми неоснователно се е обогатил. Посочва, че ищецът и Е.М.са
били упълномощени с пълномощни от 02.08.2013г. с нотариална заверка на
подписите, които са били оттеглени на 07.06.2018г. Въз основа на тези
пълномощни ищецът е получавал вноски от продажна цена на имоти-собственост на
дружеството на обща стойност, надвишаваща 400 000 лв. по подписани
предварителни договори, като разполага с разписки на обща стойност 119966,44
лв., както следва: 8804,65лв. по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.02.2012г. за ап. 216 в комплекс „Мохито клуб“, сумата от
9279,43лв. съгласно споразумение за резервация на ап. Паола от 03.04.2013г. и
предварителен договор за покупко-продажба на същия имот от 03.04.2013г., сумата
от 7957,49лв. съгласно споразумение за резервация на ап. 343 и 344 от 14.11.2012г. и предварителен договор за
неговата покупко-продажба, 3911,66лв. съгласно споразумение за резервация на
ап. 321 от 07.02.2013г., 3911,66лв. съгласно споразумение за резервация на ап.
144 от 07.03.2013г., 1536,23лв. съгласно разписка за плащане от 02.02.2015г.,
1603,02 евро съгласно разписка за плащане от 12.02.2015г., 1014,79 евро
съгласно разписка за плащане от 27.02.2015г., 725,78 евро съгласно разписка за
плащане от 13.03.2015г., 1528,14лв. съгласно разписка за плащане от
17.03.2015г., 3500 евро съгласно разписка за плащане от 02.09.2013г., 7270евро
съгласно разписка за плащане от 25.11.2015г. по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – ап.346 от 24.07.2014г., 15793,33лв.
съгласно разписка за плащане от 05.10.2013г. по предварителен договор за
покупко-продажба на ап. 346 от 24.07.2014г., 5358,97лв. съгласно разписки за
плащане от 31.08.2016г. и 02.09.2016г. и
по предварителен договор за покупко-продажба на ап. 324 от 30.05.2015г.,
19225,81лв. съгласно споразумение за резервация на апартамент Франческа от
13.05.2013г., разписка за плащане от 23.05.2013г. и предварителен договор за
покупко-продажба на апаратамент Франческа от 13.05.2013г., както и сумата от
12 126,15лв. съгласно разписки за
плащане от 11.08.2016г., 15.09.2016г., 28.12.2016г. и предварителен договор за
покупко-продажба на ап. 243 от 17.08.2015г.
Ответникът излага, че до този момент ищецът не е предал сумите на
ответното дружество-упълномощител. В случай, че ищецът възрази, че не е
уведомен за оттеглянето на пълномощните, заявява, че с писмения отговор на
основание чл.38, ал.2 вр. чл.41 от ЗЗД оттегля и прекратява пълномощията на пълномощника
А.М.. Оспорва истинността на осн. чл. 193 от ГПК на представените с исковата
молба 5 броя извлечения от лихвен калкулатор. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск за сумата от 5000
лева, предявена като частично вземане от вземането в общ размер на 1 19966,44лева-предмет на предявеното възражение за
прихващане. В частта, в която е предявен насрещен иск процесуалното възражение
за прихващане до размера от 5000 лева е евентуално заявено, доколкото съдът не
разгледа насрещния иск. По делото в уточнителна молба от 13.11.2020г.
ответникът уточнява, че предявената частична насрещна искова претенция е с
предмет връщане получените от ищеца пари по разписка за плащане от 05.04.2013г.
за сумата от 2744,50 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
03.04.2013г.
Постъпила е допълнителна искова молба, в срока по
чл. 367, ал.1 от ГПК, в която ищецът поддържа първоначалната искова молба, с
направените последващи уточнения, като излага становище за нейната редовност и
допустимост на производството. В същата се съдържа отговор по насрещния иск в
срока по чл. 367, ал.1 от ГПК. По същество оспорва възражението на ответника за
погасяване на задължението поради неговото новиране, както и за нищожност на
договора за заем. Според ищеца давността е била прекъсната на 19.02.20016г. на
основание чл. 116 б“а“ от ЗЗД с признаване на вземането от длъжника и
извършеното плащане. Счита, че по отношение на поредността за погасяване следва
да се приложи ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС и с плащането е погасена договорната
лихва, намалена със сумата от 4890лв. на 19.02.2016г. и със сумата от
46 000лв. на равностойност 23508 евро на 29.07.2016г. Излага, че с второто
плащане изцяло се е погасила дължимата договорна възнаградителна лихва и част
от главницата в размер на 14 890лв. Намира, че дори и да е основателно
твърдението на ответника за изтекла погасителна давност съгласно ЗЗД не
противоречи на закона плащане на задължение, по отношение на което е изтекла
погасителната давност. Възразява по редовността на въведените в процеса с
отговора на исковата молба възражение за прихващане и насрещен иск. Не става
ясно според ищеца какъв иск се предявява, дали за получаване на процесните суми
без правно основание или за неоснователно обогатяване в хипотезата на отпаднало
основание. Освен това всяко плащане е в изпълнение на отделни облигационни
договорни правоотношения, като се касае за отделни претенции за връщане на
даденото. Посочва, че описаните разписки са подписани от него в качеството на
управител, поради което следва, че посочените в документите суми са получени от
дружеството. Твърди, че за всеки от цитираните от ответника предварителни
договори има сключени окончателни договори, като в нотариалните актове се
съдържа изявление на управителя на Цам Балкан Инвест ООД А.Р.А., който заявява,
че дружеството – продавач е получило изцяло продажната цена. Оспорва се факта, че претендираните суми са
получени от ищеца и от Е. М., като в
представените пълномощни не са налични волеизявления за упълномощаването им в
тази връзка. Заявява, че желае да се ползва от силата на присъдено нещо на
решение №497 от 18.2019г. на БОС по т.д.№658/2018г., в случай, че същото е
влязло в сила. С посоченото съдебно решение посочва, че е отхвърлено идентично
по предмет и страни възражение за прихващане, както и прекратено производството
по предявените насрещни искови претенции.
Ответникът е депозирал допълнителен писмен отговор в
преклузивния срок, с който оспорва предявените главни и евентуални искове.
Поддържа възражението си за нередовност на исковата молба. Посочва, че в чл.
10, ал.1 и ал. 2 от дружествения договор е изрично посочено, че допълнителните
парични вноски са съизмерими на дяловете на капитала. Развива доводи, че
принципът на допълнителните парични вноски е финансирането да се прави
пропорционално от всички съдружници и не може да се предпочете само един
съдружник да направи допълнителна парична вноска и в резултат от това да
получава лихва и да се облагодетелства. Този принцип според ответника е
императивен, а не диспозитивен. Намира, че след като само един съдружник внася
такава вноска и срещу това получава висока лихва от 10 процента, така се
заобикаля закона и вместо заем получаването на сумата се оформя като
допълнителна парична вноска. Прави възражение за нищожност на всички решение на
общото събрание на съдружниците от 28.10.2010г. поради противоречие със закона,
на осн. чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 134 от ТЗ вр. чл.10 от дружествения договор. В
случай, че съдът не уважи възражението за нищожност на правните основания,
включващи допълнителна парична вноска и договор за заем, въвежда евентуално
възражение за погасяване на задължението за възстановяване и връщане на допълнителната парична вноска
чрез новиране със заемно задължение. Поддържа възраженията си за нищожност на
договора за заем на посочените в първоначалния отговор основания. Въвежда
допълнителни основания за нищожност на клаузата на чл.4 от договора заем по
отношение на възнаградителната лихва, поради липса на предмет и поради липса на
съгласие на уговорката за договорна лихва, която счита, че не е изначално
определена в размер на 10 процента. Оспорва доводите на ищеца, че договорната
лихва не е погасена по давност, както и, че след извършените частични погашения
е погасена договорна лихва и остатъчният размер на главницата е 69 110
лева. Развива подробни съображения, че не следва да дължи обезщетение за забава
върху главницата, при условията на евентуалност, че това акцесорно вземане също
е погасено по давност.
На 23.11.2020г. по делото е постъпила молба от
ищеца, с която при условията на евентуалност въвежда в процеса
материално-правно възнаграждение за прихващане в случай, че възражението за
прихващане на ответника бъде уважено, със сумата в общ размер на
45 000лева, представляваща невърнати заемни суми, от които 10 000лева
по устно сключен между страните договор за заем от 18.07.2021г. и 35 000
лева по устно сключен между страните договор
за заем от 12.07.2021г.
Предявени са искове с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 286, ал.1 вр. чл 288 от ТЗ,
чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 286, ал.1 вр. чл 288 от ТЗ, чл. 134 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ. Срещу така предявените искове от ответника в хода на
процеса са въведени насрещен иск и възражение за прихващане с правно основание
чл. 59 от ЗЗД.
Съдът извърши служебна проверка
по допустимостта на производството, като намира за неоснователно
възражението на ответника за нередовност
на исковата молба предвид извършеното уточнение от ищеца в първото съдебно
заседание, че предпочитано правно основание, на което основава исковете за
връщане на главницата, е заемното правоотношение по чл.240, ал.1 от ЗЗД, а
евентуалното основание връщане на допълнителна парична вноска по чл.134 от ТЗ.
Неоснователно е и възражението на ищеца за наличие на сила на присъдено
нещо по насрещния иск и по възражението
за прихващане за неоснователно. След извършена служебна справка по т.д.
№658/2018г. на БОС съдът констатира, че решението не е влязло в законна сила,
поради което към настоящия момент спорът между страните не е разрешен със сила
на присъдено нещо в тази му част.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът А.Р.М. е
съдружник в Цам Балкан инвест ООД заедно с управителя му А.Р.А..
По делото е представен протокол от общото събрание на съдружниците в
ответното дружество от 28.10.2010г., в който е обективирано решение ищецът
да направи допълнителна парична вноска в размер на 120 000 лв.,
поради временна необходимост от парични средства, която да внесе в срок от 20
дни от вземане на решението по банковата сметка на дружеството. Внесената
парична вноска съгласно решението е следвало бъде върната на съдружника в срок
до три години, ведно с лихва в размер на 10% годишно, който размер лихва ще се
изменя съобразно изменението на банковия пазар.
С исковата молба е ангажиран сключен между ищеца и ответника писмен договор за заем от 28.10.2010г., по силата на чл.
1 и чл. 2 от който съдружникът А.М. в качеството му на заемател се е задължил
да предаде в собственост на заемателя Цам Балкан инвест ООД парична сумата от 120 000лева в срок от
20 дни от сключване на договора. От своя страна в чл.1 и чл.4 от договора заемателят се е задължил да върне дадената в
заем парична сума, както и да заплати възнаграждение-лихва на заемателя в
размер на 10% годишно от стойността на заемната сума, който процент на лихвата
ще се изменя съобразно изменението на банковия пазар. Съгласно чл.5 от
сключения договор за заем заемателят се
е задължил да върне на заемодателя заетата сума заедно с уговорената лихва за
срок до 3 години.
Видно от приложеното банково извлечение от сметката на Цам Балкан инвест
ООД, находящо се на стр. 21 по делото, обещаната сума е била преведена по
сметката на дружеството на 03.11.2010г. с посочено основание „заем“ , като това
обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните.
Съгласно заключението на вещото лице Д. в счетоводството на ответника
постъплението на сумата от 120 000лева е осчетоводено по дебитна сметка
501 /разплащателна сметка в лева/ и по кредитна сметка 499 /други кредитори/ по
партидата на А.М.. В пасивите на балансите на ответното дружество за периода
2010г.-2017г., в раздел „Други задължения“ главницата от 120 000лева също
е отразена, като лихви върху нея не са осчетоводявани при ответника, нито са
отразени като задължения по баланса.
От представената на вещото лице счетоводна документация са констатирани две частични погашения по
дати и размери както следва: на 19.02.2016г. -2500 евро и на 29.07.2016г. -23
508 веро, за които се съдържа информация в приложените банкови извлечения на
стр.22 и 23 по делото.
Допълнителните парични вноски и договорът за заем на парични средства представляват отделни способи за кредитиране на дружеството
с ограничена отговорност, произтичащи от различни източници, като преценката за
използваната форма на кредитиране при всеки отделен случай се извършва въз
основа на осъществилия се фактически състав /в този смисъл решение №172/22.01.2015 г. т.д.3721/13
год І т.о./
Налице е съвпадение в обекта на задълженията при двата
способа на кредитиране, като няма пречка задължението за внасяне на
допълнителна парична вноска да бъде впоследствие преоформено и като предмет на заемно
правоотношение по сключен между страните
договор за заем за потребление. Неизпълнението на задължението за допълнителна
парична вноска е свързано единствено с членственото правоотношение и не подлежи на принудително изпълнение, за разлика от неизпълнение на задълженията по заемното правоотношение, което би гарантирало
упражняване на правата на страните в по-пълна степен.
Доколкото главният иск почива на заемно правоотношение съдът не следва да
разглежда възражението на ответника, че задължението за внасяне на допълнителна
парична вноска е погасено чрез новиране и постигнато съгласие за сключване на
договор за заем. На следващо място чл. 134 от ТЗ предоставя изцяло в дискрецията на общото събрание на съдружниците
да определи в какъв размер и за какъв срок да бъдат допълнителните вноски и дали да бъде уговорено заплащането на
лихви от страна на дружеството. Според решение № 296/18.ІІ.2003год.
по гр.д.№2535/2002год. на V ГО на ВКС решението за
несъразмерност на допълнителните парични вноски, съгласно чл.134 ал.1 ТЗ, ако не е изрично предвидено в учредителния
договор, следва да
бъде взето с единодушие от всички съдружници.
В случая в чл.10, ал.1 от приложения дружествен договор се съдържа преповтаряне
на нормата на чл. 134, ал.1, изр.1 от ТЗ, но няма противоречие или заобикаляне
на договора за заем с нея, не само
защото нормата е диспозитивна и решението е взето по целесъобразност и по така
въведения от ответника порок не подлежи
на съдебен контрол предвид липсата на характера му на едностранна сделка и
неприложимост спрямо него на разпоредбата на чл.26 от ЗЗД съгласно Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, но и защото то е взето
единодушно на проведеното общо събрание на дружеството от всички съдружници. Ответникът е възразил, че договорът за заем е привиден и прикрива
кредитиране чрез допълнителна парична вноска, която само единият от
съдружниците е в състояние да осигури, а по-късно се е облагодетелствал от това
чрез задължаването на ответника да заплаща възнаградителна лихва, но не ангажира
никакви доказателства по делото в подкрепа на твърденията си. Недоказани
останаха и възраженията му, че договорът заем е нищожен поради липса на
основание и противоречие с добрите нрави, както и за относителната му симулация.
От друга страна не е налице обективна
новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като воля на страните за новиране на старото задължение не е
обективирана в договора за заем и същата не може да бъде се предполага, нито може да се направи извод в тази посока при
тълкуване на договора от съда по реда на чл.20 от ЗЗД.
При горните мотиви съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно отношение от договор за заем, което представлява източник на
задължението за връщане на исковата сума.
Безспорно се доказва по делото, че след вземане на решението за внасяне на допълнителна парична вноска
от съдружника страните са сключили писмен договор за заем, по който ищецът е
изпълнил задължението си за реалното предаване на заемната сума на основание
заемно правоотношение, което обстоятелство се доказва от приложеното банково
извлечение на стр. 21 по делото.
Извършените частични погашения на 19.02.2016г. и
29.07.2016г. на суми в размер на 2500 евро и 23508 евро от ответника, при
наличието на направено изрично изявление в банковите извлечения на стр. 22 и 23
по делото, че се погасява заема от длъжника, следва да бъдат отнесени към
главницата по договора за заем. Неоснователни са
поддържаните от ищеца доводи, че с тях е погасена възнаградителна лихва. Следователно неприложима е разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД,
, след като длъжникът е заявил какво погасява. Оставащата
непогасена главница по договора за заем възлиза на 69 110 лева, видно от
заключението на вещото лице, като до посочения размер БОС счете главният иск с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 286,
ал.1 вр. чл 288 от ТЗ за основателен. За горницата над уважения
размер до предявения размер от 105 110 лева искът за главница, представляваща непогасен заем, е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху непогасената главница в размер на 69 110
лева се дължи изтекло обезщетение за забава за период от три години преди
предявяване на исковата молба – 01.08.2015г.- 01.08.2018г., който не е погасен
по давност, чийто размер, изчислен от съда по реда на ПМС № 426 от 18.12.2014 г. възлиза на 21068, 85 лева. За горницата над посочения
размер до предявения размер от 33 631 лева искът
за обезщетение за забава за периода 01.08.2015г.- 01.08.2018г. е неоснователен
и следва да се отхвърли.
За пълнота съдът следва да отбележи, че
задълженията за възнаградителна лихва се погасяват с кратката тригодишна
давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Задължението за лихва е изискуемо на падежа на
главното задължение по договора за заем и погасителната давност за него е
започнала да тече на падежа на главното задължение – 03.11.2013г., като и е
изтекла преди предявяването на исковата молба – 02.08.2018 г.
Предвид частично уважаване на исковете на поддържаното главно основание,
съдът не следва да пристъпва към разглеждането им на заявените евентуални
основания.
Ответникът е предявил частичен насрещен иск с цена
5000 лева, както и е заявил за прихващане свое насрещно вземане в размер на
119 966,44 лева, представляващо общо парично задължение на ищеца А.М. за
връщане – отчитане и предаване на получени от него парични средства от името и
за сметка на дружеството лично и чрез Матусевич.
Според ответника в качеството на
пълномощник на дружеството ишецът е получил лично и чрез трето лице-Е.М.сумата в общ размер на 119 966,44 лева, която фактически не е предал на
дружеството, както следва:
- сумата от 8804.65 лева, получени от съгласно
разписка от 08.02.2012 г. за 2000 евро и разписка от 14.12.2012 г. за 2501.75
евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.02.2012 год., с предмет апартамент 216 в ап. Комплекс Мохито Клуб,които суми
ищецът е получил от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част
от уговорената продажна цена, но която сума той не е предадена и отчетена;
- сумата от 9279.43 лева, получени съгласно
Споразумение за резервация на Апартамент Паола от 03.04.2013 г. за сумата от
2000 евро и Разписка от 05.04.2013 г. за
2744,50 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 03.04.2013 год., с предмет апартамент Паола в Вила Стефания, които е
получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като част от
уговорената продажна
цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 7957.49 лева, получени от съгласно
Споразумение за резервация на Апартаментите 343 и 344 от 14.11.2012 г. за
4068,60 евро по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 03.12.2012 год., с предмет
апартамент 343 и
апартамент 344 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и
за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена
за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно
Споразумение за резервация на Апартамент 321 от 07.02.2013 г. за 2000,00 евро,
която сума е получена от името и за сметка на ответното дружество, в брой като
част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е предадена и
отчетена;
- сумата от 3911.66 лева, получени съгласно
Споразумение за резервация на Апартамент 144 от 07.03.2013 г. за 2000,00 евро към
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2013 г.,
с предмет апартамент 144 в ап. Комплекс Мохито, която сума е получрна от името
и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна
цена за имота, но която не е предадена и отчетена;
- сумата от 33597.29 лева, получени от съгласно
Разписка от 02.02.2015 г. за 1536,29 евро; Разписка от 12.02.2015 г. за 1603,02
евро; Разписка от 27.02.2015 г. за 1014,79 евро; Разписка от 13.03.2015 г. за
725,78 евро; Разписка от 17.03.2015 г. за 1528,14 евро; Разписка от 02.09.2013
г. за 3500,00 евро; Разписка от 25.11.2015 г. за 7270,00 евро по Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014 год., с предмет
апартамент 346 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за
сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за
имота, но която сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 15793.33 лева, получени от съгласно
Разписка от 05.10.2013 г. за 8075.00 евро по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2013 год., с предмет апартамент 322
в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името и за сметка на ответното
дружество, в брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която
сума не е предадена и отчетена;
- сумата от 5358.97 лева, получени съгласно Разписка
от 31.08.2016 г. за 1890,00 евро и Разписка от 02.09.2016 г. за 850,00 евро по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2015 год.,
с предмет апартамент 324 в ап. Комплекс Мохито, които суми са получени от името
и за сметка на ответното дружество, в брой като част от уговорената продажна
цена за имота, но която сума не е предадена и отчетена;
-сумата от 19225.81 лева, получени от ищеца съгласно Споразумение за
резервация за апартамент Франческа от 13.05.2013 г за 2000 евро и Разписка от
23.05.2013 г. за 7830,00 евро по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 13.05.2013 год., с предмет апартамент Франческа във Вила
Стефания, които суми са получени от името и за сметка на ответното дружество, в
брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е
предадена и отчетена;
-сумата от 12126.15 лева, получени съгласно Разписка
от 11.08.2016 г. за 2500.00 евро; Разписка от 15.09.2016 г. за 600,00 евро и
Разписка от 28.12.2016 г. за 3100.00 евро по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2013 год.,
с предмет апартамент 243 в ап. Комплекс Мохито, които суми са името и за сметка на ответното дружество, в
брой като част от уговорената продажна цена за имота, но която сума не е
предадена и отчетена.
Ответникът по делото се защитава срещу предявените срещу
него искове както посредством възражение за прихващане, така и чрез предявяване
на насрещен частичен иск, като основанията на така направените защитни средства
са едни и същи, поради което съдът намира, че след разглеждане по същество на
насрещния иск, възражението за прихващане следва да бъде разгледано за
горницата над размера на частично предявеното вземане по насрещния иск.
Безспорно се установява по делото, че че ответното
дружество е упълномощило ищеца, считано от 02.08.2013г. да го представлява като
продавач при сключване на предварителни договори за покупко-продажба на
следните недвижими имоти: всички самостоятелни обекти в сграда номер 1, сграда
2 и сграда 3, разположение в поземлен имот с идентификатор 44094.5.983 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозенец, Община Царево;
всички самостоятелни обекти в сграда разположена в поземлен имот с
идентификатор 48619.505.450 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Царево. Считано от 02.08.2013г. със същите права със самостоятелно
пълномощно от ответника е упълномощен и Е. М.
По делото са представени декларации от 07.06.2018г.,
изходящи от ответното дружество, че се оттеглят пълномощията на упълномощените
лица, както и разписки за плащане, предварителни договори, споразумения за
резервации, с които ответникът цели да докаже размера на получените от ищеца
суми. Пълномощията на упълномощителя са
оттеглени едва през 2018г., а сумите са получавани преди оттеглянето в периода
2012г.-2016г. За доказване на твърдението си,
че ищецът е получил сумите в лично качество и чрез Е.М.ответникът не сочи доказателства.
По приложените по делото предварителни договори,
споразумения и разписки за парични суми се съдържат изявления, че всички суми
по тях са получени от дружеството чрез управителя му, а не чрез пълномощници.
От приетата по делото електронна кореспонденция се
установява единствено, че дружеството е получавало и отчитало пари по отделна
каса в Москва. Доводът на ответника за получени от ищеца и неотчетени парични
средства се оборва от представените нотариални актове и декларации, с които са
прехвърлени на трети лица апартаментите - предмет на предварителното
договаряне. Прехвърлителят – ответно дружество е бил представляван по тях от
управителя си, който е декларирал пред нотариуса получаването на цялата
продажна цена по сделката преди подписването на нотариалния акт. В случая не се
установява, че ищецът е действал извън обема на учредената му представителна
власт, но дори и да е получил суми по предварителните купувачи и да не ги е отчел,
дружеството не само не се е противопоставило, а дори е изразило съгласие пред
нотариуса за изповядване на сделките.
Договорното представителство
поражда както вътрешни отношения между представляван и представител, така и
външни отношения между представлявания и третото лице при пряко
представителство или между представителя и третото лице при косвено
представителство. Вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи
от упълномощаването, което може да е съпроводено от сключване договор за
поръчка – мандатно или или друго правоотношение, от което произтича
овластяването. Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда
материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение
(действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на
представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените
действия и осъществените бездействия.
БОС намира, че наличието на
пълномощно изключва гестията, защото нейните правила са приложими, не само при
отсъствието на мандат - предприелият работата не е натоварен, но е длъжен да
продължи да се грижи за нея, докато заинтересованият може да я поеме; но също и
при отсъствието на пълномощно, тъй като ако е налице пълномощие, работата
винаги е предприета уместно и заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, без значение дали работата е добре, или
зле управлявана - той е обвързан от всички действия на представителя по силата
на даденото пълномощие (освен при сговаряне във вреда на представлявания - чл.
40 ЗЗД. Правилата на гестията и на неоснователното обогатяване биха били
приложими единствено в отношенията между мнимо представлявания и представителя
без представителна власт (в т. ч. при надхвърляне на представителната власт).
Единствено ако действията са предприети против волята на мнимо представлявания,
последиците се уреждат от правилата за неоснователно обогатяване / Решение
№ 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о./.
Следователно институтът на
неоснователното обогатяване би намерил приложение в отношенията между страните
по делото единствено в хипотезата, в която А.М. не е разполагала с
представителна власт да представлява Цам Балкан ООД по предварителните
договори, договорите за посредничество, споразумения за резервации на
апартаменти, агентски договори и споразумения
за промени на общите части на сградите, действайки като мним
пълномощник, както и ако към този момент учредената му представителна власт е
била оттеглена от упълномощителя, което обстоятелство се опровергава от
представените по делото пълномощни.
На следващо място от упълномощителя не са изложени твърдения за превишаване
на представителната власт на М. и извършени действия без представителна власт,
а ако такива са били налице той очевидно ги е потвърдил със сключване на
окончателните договори, оформени с подписаните от неговия управител нотариални
актове. Не е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД - начална
липса на основание. Такава би имало при изначална нищожност на
упълномощителната сделката, въз основа на която ищецът е действал от името на
мнимо представлявания. Не се касае и за отпаднало
основание, доколкото няма
действия на мним пълномощник, а и при оттегляне на пълномощното правата на
упълномощителя до оттеглянето му не отпадат с обратна сила. Не е налице и хипотезата на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, която намира само субсидиарно приложение, ако страната
не се разполага с друг ред за защита на правата. Несъмнено упълномощителят би разполагал
с иск за реално неизпълнение, с иск за вреди от неизпълнението или с деликтен
иск.
Овластяването на едно лице да
извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне
било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е
най-често използвания способ за учредяване на представителна власт. По своето
същество то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се
нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане.
Тъй като никой не може да бъде задължен чрез едностранно изявление да извършва
действия, то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на
упълномощения да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само
представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да
извършва правни действия и да упражнява представителната власт. Задължението на
представителя да извършва правни действия от името и за сметка на
упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях
договор. Затова когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка то
почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка.
Самото упълномощаване обаче не представлява предложение за сключването на такъв
договор.
Предвид това отговорността на
пълномощника може да бъде договорна когато е налице договорно мандатно
правоотношение или деликтна. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с
пълното неизпълнение, лошото или некачествено изпълнение на задълженията по
договора за поръчка отговорността, включително и обезщетението за изправната
страна са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е
настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо
облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към
всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е
деликтна. Твърденията на ищеца по насрещния иск, изложени в процеса, са в
насока на несъществуване на мандатно правоотношение между него и упълномощителя,
но ако такива бяха изложени биха обусловили договорна отговорност на М.. В
противен случай отговорността му може да е само деликтна по реда на чл. 45 от ЗЗД, а не по реда на чл.55, ал.1, пр.1 и 2 и чл. 59 от ЗЗД.
При горните мотиви предявеният насрещен иск, както
и възражението за прихващане за остатъка от пълния размер от вземането, по
отношение на което не е предявен насрещен иск,
са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото съдебно –деловодни разноски в размер на
7749,55 лева. Искането на ответника за присъждане на
разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Цам Балкан
Инвест ООД, ЕИК201083093, със седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.65, вх.А,
ет.2, ап.4, представлявано от А.Р.А. да
заплати на А.Р.М., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., притежаващ
паспорт №****, издаден на*****, валиден до****., съдебен адрес гр. Бургас, ул. Иван Шишман №20, ет.2, офис 7, сумата от 69 110 /шестдесет и девет хиляди сто и десет/ лева, представляваща
главница-заемна сума на основание сключен между страните договор за заем от
28.10.2010г., както и сумата от 21 068, 85 лева /двадесет и една хиляди шестдесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2015г.-01.08.2018г.,
като за горницата над уважени до предявените размери отхвърля предявените
искове за главница и изтекло обезщетение за забава.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Цам Балкан
Инвест ООД за осъждане на А.Р.М. да заплати на ищеца сумата от 5000 лева,
предявена като частично вземане, както и възражението за прихващане със сумата
в размер на 114966,44 лева,
представляваща остатъчното общо парично задължение на А.Р.М. към Цам
Балкан Инвест ООД в пълен размер на 119966,44лева за връщане,
отчитане, предаване на получени от него от името и за сметка на дружеството
парични средства.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: