Решение по дело №21147/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№3792

10.08.2020 г., гр. Варна

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на десети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова

Секретар: Дарина Димитрова

 

разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 21147 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.А.А., ЕГН **********, съд. адрес: *** 2а, офис 318, с която против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян” №2, представлявана от директора старши комисар Даниел Стайков Пашов, е предявен иск за заплащане на сумата от 1811,77 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., като сумата е получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Ищецът е служител на ответника, като през процесния период е заемал длъжността „младши инспектор“ в ОДМВР-Варна и е със статут на държавен служител. През процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.178, ал. 1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Считано от м.10.2016 г., работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът за преобразуване се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7 = 1.143.

Ищецът заявява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лв./час, както и не претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период. Претендира допълнително възнаграждение за „своеобразен извънреден труд“ от надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

Твърди, че за периода е положил общо 1856 ч. нощен труд, който презичислен с коефициент 1,143 възлиза на 2121,41 часа, което сочи положен извънреден труд от 265,41 часа. Претендира сумата от 1719,11 лева – получена след изчисляване на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на 12-ч. смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал. 1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл.9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочи, че съгласно чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179  ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

            По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“ в ОДМВР Варна.

Ответникът представя и към доказателствения материал по делото са приобщени следните писмени документи: кадрова справка peг. №365р-12637/24.02.2020 г. изготвена от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - Варна; справки от АИС „ТРЗ“ - МВР за въведени болнични листи в периода 01.10.2016 г; справки от АИС „ТРЗ“ - МВР за въведени и заявления за ползване на платен отпуск в периода 01.10.2016 г -30.09.2019 г.; 16 броя платежни бележки от АИС „ТРЗ“ - МВР за периода от 01.11.2016 г.  до 30.09.2019 г.

По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е отработил  общо 1858 ч. нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 2120 ч. общо. Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 262 ч. извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Същият възлиза на сумата от 1811,77 лева, която не е заплатена от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР /преди чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – изм. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г./. Същият е допустим, поради което съдът следва да се произнесе относно основателността му.

            Между страните е налице валидно възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при ответника длъжността „младши инспектор“ в ОДМВР Варна.

            Разпоредбата на чл.176 ЗМВР определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.

            На основание чл.187, ал.10 /преди ал.9 изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020 г./  ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр.4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2 превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не  може да се приравни на забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007 г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното работно място.

По делото бе установено, че за процесния период, ищецът е положил 1858 ч. нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 2120 часа общо. Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 262 часа, в размер на 1811,77 лева не е изплатено от ответника.

При горните доводи, съдът намира предявеният иск по чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР за основателен, поради което следва да уважи същият до посочения от вещото лице размер, като за разликата над 1811,77 лева, до пълния претендиран размер от 1812,41 лева, искът следва да се отхвърли.

По отношение направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното.

С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  /в редакцията, валидна към датата на изплащане на адвокатското възнаграждение – 17.03.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева. Изчислено по указания начин, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на  356,82 лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, като е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Върху сумата е начислен ДДС в размер на 80 лева, който е изплатен от ищеца. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е частично основателно, като последното следва да бъде намалено до размера посочен в Наредбата. С оглед изхода на спора, дължимото от ответника възнаграждение за адвокат на ищеца е в размер на 356,69 лева, като върху същото следва да бъде начислен ДДС.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 428,03 лева с вкл. ДДС.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска,  ищецът следва да заплати в полза на ответника сумата от 0,64 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски в общ размер на 277,40 лева, от които: държавна такса – 72,47, депозит за вещо лице – 199,93 лева и за служебно издаване на изпълнителен лист - 5 лева, като същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка ***.

Присъдените по делото, в полза на ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** ***.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.А., ЕГН **********, съд. адрес: *** 2а, офис 318, сумата от 1811,77 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019  г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 31.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над присъдените 1811,77 лева, до пълния претендиран размер от 1812,41 лева, на осн. чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.А., ЕГН **********, съд. адрес: *** 2а, офис 318, сторените разноски по делото в размер на 428,03 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, съд. адрес: *** 2а, офис 318, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов в качеството му на директор, сторените разноски по делото в размер на 0,64 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 277,40 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** – Варна.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

                                                                                                                                  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: