Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 520 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –
Варна срещу Решение № 260149/01.02.2021 г. на Варненски районен съд, ІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4234 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 538334-F566390/23.09.2020
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, с което за нарушение по чл. 31,
ал. 1, вр. чл. 34, ал. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на К.М.К., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в
размер 500 лева на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
постановено в нарушение на закона. По-конкретно касаторът излага твърдения, че нарушението
е безспорно доказано и правилно квалифицирано, като правилно е ангажирана
личната отговорност на един от съдружниците в ДЗЗД. Сочи, че в производството
по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за
отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на наказателното
постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството, К.М.К. не изразява
становище по съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
538334-F566390/23.09.2020
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, с което за нарушение по чл. 31,
ал. 1, вр. чл. 34, ал. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС на К.М.К., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в
размер 500 лева на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН.
От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в
съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 27.07.2020 г. при извършена проверка служители на ТД на НАП –
Варна установили, че на 29.03.2020 г. от ДЗЗД „*** 2015“ са издадени сторно касова
бележка и разходен касов ордер за върнат депозит в размер 2500 лв. поради липса
на материали, като извършената сторно операция не била документирана чрез
издаване на документ от регистрираното фискално устройство № ZK***. За
констатираното нарушение срещу представляващия дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който били описани обстоятелствата
и била дадена правна квалификация. Актът бил надлежно предявен и връчен, като възражения
срещу съставения АУАН не постъпили в законоустановения срок, поради което въз
основа на акта и материалите по преписката АНО издал процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд
приема, че актът и постановлението са издадени при спазване на всички срокове и
процедури и съдържат законоустановените реквизити. Посочва, че фактическата
обстановка е била пълно и обективно изяснена в административнонаказателното
производство, като нарушението и обстоятелствата на извършването му са подробно
описани. Въпреки това намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в непосочване на конкретно нарушена хипотеза по чл. 31, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г., необходимо с оглед различния времеви период за документиране на
сторно операцията. Счита, че както в акта, така и в постановлението
не се съдържат данни, които да сочат от обективна и субективна страна каквото и
да било поведение на посочения като нарушител К.К.. При ангажиране на
отговорността за нарушения, осъществени при дейността на неперсонифицирани
дружества съгл. чл. 24, ал. 2 от ЗАНН,
задължение на административно-наказващия орган е да издири работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или
допуснали да бъдат извършени, за да им наложи глоба в това им качество. Такова
изследване в случая не е направено, вместо това е ангажирана отговорността на
управителя на ДЗЗД при липса на доказателства той лично да е извършил
евентуалното нарушение по чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от Наредба Н-18/2006 г. Не на
последно място намира, че е налице и субективна несъставомерност на нарушението,
доколкото липсват данни за конкретно извършено виновно от К. действие или бездействие,
изпълващо състава на установеното нарушение, като основание за ангажиране на
личната му отговорност в хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. По изложените
съображения отменя наказателното постановление.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря.
Безспорно е
установено, че на 29.03.2020 г. е била издадена сторно касова бележка от кочан,
вместо да бъде издаден документ от фискално устройство, въведено в експлоатация
в обекта. Независимо от горното, касационният състав намира, че нарушението не
е извършено на 08.04.2020 г., както може да се изведе от фактите, изложени в наказателното
постановление с оглед описания срок „до 07.04.2020 г.“, а на 29.03.2020 г.,
видно от приложения разходен касов ордер, когато сумата е била върната на
клиента. Цитираният в акта и постановлението 7-дневен срок, според чл. 31, ал. 4,
изр. 1 от Наредба Н-18/2006 г. касае единствено сторниране при операторска грешка
/погрешно маркирана сума, маркирана по-голяма сума и др./, а настоящият случай
попада в хипотезата на чл. 31, ал.4,
изр. 2, според която сторно операция при връщане или рекламация на стока или
при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване
изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Следователно предвид липсата на мотиви в наказателното
постановление относно датата, на която задължението за сторниране е възникнало
съобразно вида му по чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., посочването на дата
07.04.2020 г. като краен срок за изпълнението не кореспондира с фактическите
установявания, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо върху правото на защита
на нарушителя.
Касационната
инстанция не споделя възражението в жалбата, касаещо правилно посочената
санкционна норма. Ответникът по касация е санкциониран на осн. чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС, съгласно който извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба за ФЛ, които не са търговци - в размер
от 300 до 1000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налага санкцията по ал. 1, т.е. глоба за физически лица, които не са търговци -
в размер от 100 до 500 лв. В случая, макар и да е избрал да санкционира К. за
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, административнонаказващият орган не е
ангажирал доказателства, както в хода на административнонаказателното
производство, така и пред съда, че допуснатото нарушение не е довело до
неотразяване на приходи. Липсата на такава констатация в наказателното
постановление представлява липса на елемент от фактическия състав на
приложимата правна норма, което винаги и безусловно представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
Въз основа на изложените съображения,
касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е
отменено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и е постановено при
липса на съществени нарушения на процесуалните правила, а подадената против него касационна жалба като неоснователна, следва
да се отхвърли.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260149/01.02.2021 г. на Варненски районен
съд, ІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4234 по описа на съда за 2020 година.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.