Р Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 2229 по описа за 2019
г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Б.Н.Д. с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат А.А. от ВАК с
адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. Варна, ул. „Радецки“ № 13, ет. 2, ап. 1,
тел. 08877 66 16 22 против Прокуратурата на на Република България, със
седалище: гр. София, бул. Витоша № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение
за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в тежко страдания, лишения и
мъки в ареста, изолация, лишен от присъствието и подкрепата на близки и
приятели, загуба на тегло, прекъсване и в последствие отказ от продължаване на
висшето образование, емоционална потиснатост,затормозен мисловен процес,
безсъние, боязливост, тревожност, невъзможност до окаже подкрепа на своята
майка и дядо, последният починал в следствие на тревожност засилила се от
ареста на своя внук, посттравматично стресово разстройство, включващо невроза,
вегетативни афективни разстройства, съпроводено със суицидни мисли, вследствие
на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.
199, ал.1, т. 2 вр. чл. 198, ал.1 от НК и определената му мярка „задържане под
стража“ , наказателното производство по което е завършило с постановление за
прекратяване на наказателното производство, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се разноски в производството.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения:
На 19.11.2013 г. е
образувано досъдебно производство № 2956/2013г. по описа на Първо РПУ-ОД-МВР
Варна по повод съобщение на Л/С/Л/, ЕГН **********, за това, че на 19.11.2013
г. около 03.00 часа в гр.Варна в търговски обект - денонощен магазин находящ се
на бул.Цар Освободител, №3, три неизвестни лица отнели чужди движими вещи -
пари в размер на 259.16 лв. от негово владение с намерение противозаконно да ги
присвоят, като употребили за това заплашване с пистолет, с оглед извършено
престъпление по чл.199, ал.1, т.2 вр.с чл.198, ал. 1 от НК. В качеството на
обвиняеми били привлечени Б.Н.Д. ЕГН **********,
Г.М.Д.ЕГН **********, С.С.Г.ЕГН ********** и С.Н.Т.ЕГН *********. Ищецът бил
привлечен като обвиняем на 14.02.2014 г.
за деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 199, ал.1, т.2 вр. чл.198,
ал.1 от НК.На ищеца била наложена марка за неотклонение. Всички искания за
изменение на марката за неотклонение, съдът оставил без уважение. Мярката била
променена в „Подписка“ с Определение по ЧНД №
736/2014 г. по описа на ВОС. Ищецът останал в ареста в периода от
14.02.2014 г. до 08.07.2014 г.
около пет месеца.
С постановление на
наблюдаващия прокурор от 06.01.2015 г., единадесет месеца след образуването му,
наказателното производство водено срещу Д. за престъпления по чл.199, ал.1,
т.2, вр. чл.198, ал.1 от НК,било прекратено. Със същото постановление била
отменена и мярката за неотклонение „Подписка". Твърди се, че едва 19
годишен, ищецът знаейки, че е невиновен е претърпя репресия, която се отразила
негативно както на него, така и на неговите близки и отношенията между тях били
сериозно разклатени. Ищецът претърпял неимуществените вреди, които били в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение, като изрично се претендира да се
изключи съпричиняване, поради липсата на такова.
Претендира се лихва за
забава, считано от датата на влизане в законна сила на постановлението за
прекратяване до окончателното изплащане. Твърди се, че Постановление за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на TP № 3 от 22.04.2005г. на ОСГК
на ВКС, като основание за възникване отговорността на Държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега - т. 3) ЗОДОВ и
лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда. Според процесуалните правила за определяне на датата, от
която постановлението на прокуратурата е влязло в законна сила , ищецът твърди,
че това е датата 06.01.2015 г. е
стабилизирано със съобщаването му на Н..
Претендира разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във
връзка с чл. чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Прокуратурата на Република
България оспорва предявения иск като неоснователен, поради неговата
недоказаност. Обосновава се възражение за погасена по давност акцесорна
претенция. Оспорва се настъпване на описаните в исковата молба вреди, като се
твърди, че ако такива за настъпили, то е защото са се осъществили други факти –
престъпна дейност на ищеца.
Съдът
след
като се запозна предявените искове, материално правните норми регламентиращи
процесните отношения, становищата на страните, събраните доказателства, приема
за установено следното:
От съдържанието на НОХД № 110 по опис на ВОС
за 2015 г., се установява, че ищецът не е имал качеството подсъдим. От
съдържанието на досъдебно производство № 29568/2013 г. по опис на ОД МВР Варна,
се установява, че наказателното производство е започнало на 19.11.2013 г. и е било образувано срещу неизвестни
извършители, извършили деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 198, ал.1
вр. чл. 20 , ал.2 от НК. Първоначално, оперативно-издирвателните мероприятия са
посочили като извършители трима души, измежду които не е бил ищеца. След
обединяване на две преписки, от съдържанието на акта на прокурора, се
установява, че фигурира и името на ищеца, а именно Б.Н.Д. с ЕГН **********.
Доказателствата обаче в своята цялост не съдържат данни за участие на Д. в
извършване на деянието.
Видно от искане, внесено в съда от
Представител на Окръжна прокуратура Варна на 14.02.2014 г. е поискано да се
вземе мярка „задържане под стража“ за Б.Н.Д.. С протоколно определение № 63 от
14.02.2014 г. по ЧНД 164 по опис на ВОС за 2014 г. В мотивите към определението са коментирани
кумулативните предпоставки за вземане на марката, като в частта относно
авторството на деянието липсват конкретни факти. Съдебният акт е обжалван
и потвърден с протоколно определение №
40 от 25.02.2014 г. От съдебния акт се установява, че доказателство за
авторството е само посочването му от друг обвиняем, без да е изяснен контекста
на това посочване, доколкото липсва признание от посочвания. Видно от съдебните
протоколи на първата и въззивната инстанция, обвиняемият отрича познанството си
с останалите обвиняеми.
От горното следва, че липсва каквото и да
било доказателство за авторството на Б.Н.Д., към датата на задържането 14.02.2014 г. до
неговото освобождаване на 08.07.2014 г. възоснова на Определение № 357 от 27.06.2014 г. с което е изменена
марката „задържане под стража“ в „подписка“.
С постановление от 06.01.2015 г. е частично
прекратено наказателното производство по ДП 2956/2013 г. по отношение на Б.Н.Д.
и е отменена марката за неотклонение „подписка“.
От справката за съдимост, представена от
ответника се установява, че първото деяние за което е осъден ищеца е извършено
на 25.08.2011 г. нанасяне на средна телесна повреда по хулигански подбуди.
Присъдата е влязла в сила на 30.07.2012 г. Второто деяние е извършено на
26.11.2012 г. грабеж, но присъдата е
влязла в законна сила на 07.04.2014 г. , т.е. по време на задържането му.
В Бюлетина за съдимост се установяват и
други осъждания, които следват прекратяването на наказателното производство по
ДП № 2956/2013 г.
От събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че преди задържането под страда и обвинението по
ДП № 2956/2013 г. ищецът е извършил други две деяния, осъществяващи състав на
престъпления срещу личността и собствеността.
От събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на сестрата на ищеца, а именно Е.Н.Д. и тяхната баба Р.А.Т., се установява, че
близките на ищеца тежко са понасяли факта на обвинението и задържането под
стража. Те са давали цялата си подкрепа, морална и финансова, но дядото на
ищеца е починал поради страданието. От показанията се установява, че към днешна
дата неговата майка и сестра не живеят в страната. Свидетелстват за това, че ищецът е бил
студент в Техническия университет, но след излизане от ареста е прекъснал
образованието си. Смъртта на дядо му,
формирала чувство да вина, което допринесло до затруднения в социалното
общуване и реализация. Според свидетелите причината за последващите осъждания е
бил стресът от незаконното задържане.
При тази фактическа установеност съдът
извежда следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В настоящия случай воденото срещу ищеца
наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство.
Това обосновава отговорността на Държавата в
лицето на Прокуратурата на Република България за причинени на Б.Н.Д. вреди в резултат на незаконно повдигнато
обвинение.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже вреди. Вредите следва да
засягат лично нето, а не близките му. Страданието на близките може да формира
чувство на вина, което само по-себе си е вреда, но такава остава недоказана в
първоинстанционото производство.
Не се установи каквато и да е връзка между
незаконното задържане, незаконното обвинение и евентуалните преживявания на
ищеца, довели до отказа му да продължи висшето си образование. За промяна в
поведението в негативна посока може да се съди от множеството осъждания, но
съдът не приема, че тези осъждания могат да се разглеждат като вреда.
Отделно от това, съдът не кредитира
показанията на роднините на ищеца в частта, в която те свидетелстват за това,
че от добър човек е станал агресивен. Дори и да е така, роднинската връзка
определя необективни възприятия,
основани на симпатия към близки роднини, със склонност да оневиняват
поведението им, като се фокусират в минали събития каквито са притеснителността
в детска възраст и поведенческите действия спрямо близките.
Съдът приема за доказан факта, че след
незаконното задържане под стража ищецът е развил престъпна дейност, не е
доказана връзката причинно следствена връзка между незаконното задържане и
формирането на престъпно поведение. Последяващите осъждания са за деяния
осъществени през 2018 г. , т.е. 4 години след незаконното задържане.
Безспорно е, че Прокуратурата не може да
повдига незаконни обвинения и да прави искания за задържане под стража при
липсата на доказателства, тъй като се предполага, че то пози начин е налице
деликт. Действията на Прокуратурата са свързани с ограничаване на основни права
и свободи и гражданите и това ограничение само по себе е негатив както за
обществото , така и да лицето което търпи репресията. Затова съдът приема, че
следва да обезщети ищеца по справедливост, като съобрази установите по делото
факти. При определянето на размера, следва да бъде преценена тежестта на
повдигнатото обвинение, вида и продължителността на наложената марка за
неотклонение, данните за личността на ищеца, отражението върху физическото и психическото здраве на лицето,
на възможностите за упражняване на трудова дейност и други.
Претендираното обезщетение е в размер на 40 000
лева съдът приема като изключително
завишено и в този смисъл напълно споделя правните изводи на ответника, изложени
в писмения отговор. Негативните последици от незаконното обвинение са доказани само,
по отношение психическите преживявания. С изключение с незавършеното висше
образование други вреди не са установени. Вреди, извън последващите
осъждания, в социално отношение не са
установени.
Съдът намира, че справедливо е обезщетението
в размер на 3 000 лева, а за разликата над тази сума до претендираната от 40 000
лева, претенцията е недоказана. Претенцията за законна лихва считано от
06.01.2015 г. е частично неоснователна, като погасена по давност, считано до №
06.01.2018 г.
С оглед изхода от спора в тежест на
ответната страна следва да бъде присъден размера на адвокатското
възнаграждение, което съобразно чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА и чл. 7 , ал.2 от
Наредба № 1 за минималния размер на адв.възнаграждения е сумата от 440 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на Б.Н.Д.
с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат А.А. от ВАК с адрес за връчване
на съдебни книжа и призоваване гр.
Варна, ул. „Радецки“ № 13, ет. 2, ап. 1, тел. 08877 66 16 22 сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, вследствие на
неправомерно привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 198,
ал.1 от НК и определената му мярка „задържане под стража“ в наказателното
производство, което е завършило по отношение на него с Постановление № 592/14
от 06.01.2015 г. по ДП № 2956/2013 г. по
опис на ОД на МВР Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.01.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т.1 и
т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля
претенцията за разликата над 3000 лева до претендираните 40 000 лева
неоснователна и претенцията за законна
лихва за периода от 06.01.2015 г. до 06.01.2018 г. като погасена по давност.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат
А.А. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. Варна, ул. „Радецки“ № 13, ет. 2, ап. 1,
тел. 08877 66 16 22 сумата от 440 лева,
представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно
уважената част от исковата претенция, на основание чл., на основание чл. 78, ал. 3 вр. Чл. 38 от ЗА, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: