Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян И, като разгледа докладваното от
съдията Даниела Недева КНАХД №227 по описа на Административен съд гр.Варна за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Община Варна,
чрез юрисконсулт Г.П. срещу решение № 1073 от 12.12.2021 г. на ВРС, постановено
по НАХД № 20213110204016/2021г.по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №399/08.09.2021 год. на Зам.
кмета на Община Варна, с което на Г.Ц.Т., ЕГН ********** за нарушение
на чл.94, ал. от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 178е
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50/петдесет/
лева. С решението са присъдени разноски в полза на Г.Ц.Т., в
размер на 200,00 /двеста/ лева, представляващи съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно,
необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален
закон. По изложените в касационната жалба съображения се отправя искане рeшeнието
на въззивния съд да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с
което се потвърди издаденото НП с присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
В
открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 3631/07.03.2022г., чрез процесуален представител
юрисконсулт П., поддържа изцяло
касационната жалба и изразява становище по съществото на спора. Претендира
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, в случай, че се претендира такова по-голямо от предвиденото в
Наредба №1/09.07.2004г.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и поддържа изложените съображения в отговор по касационната
жалба. По съществото на спора отправя искане за постановяване на съдебен акт, с
който се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилен, обоснован и законосъобразен. Акцентира
на обстоятелството, че Община Варна не представя доказателства за приложена
улична регулация за този район, поради което незаконосъобразно и неправилно е
съставен АУАН, а в последствие е издадено и НП. Счита, че ясно, точно и
мотивирано, съдът е изложил мотивите си за взетото решение и правилно е отменил
обжалваното НП. В тази връзка, отправя искане за оставяне на касационната жалба без уважение с присъждане
на направите разноски в касационното производство.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна. Решението на Районен съд - Варна е правилно, постановено при
спазване на процесуалните правила и закона и не са налице основания за неговата
отмяна.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба
на Г.Ц.Т.
***, против Наказателно постановление №399/08.09.2021 год.
на Зам. кмета на Община Варна, с
което за нарушение на чл.94, ал. от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. За да отмени процесното НП ВРС е приел, че в хода на АНП е допуснато нарушение на разпоредбите
на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на
нарушението. Констатирана е липсата на индивидуализация на нарушението, чрез
посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т.
4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е довело до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба
за необоснованост на атакуваното решение и противоречие с материалния закон се
явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка, като същата не се оспорва
от страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от
тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
Правилно ВРС е приел, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест
на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в
относимата редакция на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН повелява в НП да е
дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на
извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Правилни
са изводите на ВРС за допуснати нарушения на правилата от
административнопроцесуален характер. Визираната като нарушена материалноправна норма на чл.94 ал.3
от ЗДвП сочи, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. Действително, в НП не е посочено в какво се изразява нарушението на
чл.94, ал.3 от ЗДвП. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване
на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на защита
на наказаното лице.
Горното сочи на
извод, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП е допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като в АУАН
и НП не се съдържат императивните реквизити, в относимата редакция на чл.42 и
чл.57 ЗАНН.
Посочване
на конкретно описанието
на нарушението от фактическа страна и
обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит както
в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на
нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв
пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на
наказателното постановление. Свидетелските
показания на актосъставителя сочат, че МПС било паркирано върху „тротоар“,
който бил по-поповдигнат от пътната лента, но не може да опише самото място, не
може да конкретизира настилката на това място, мисли, че било от пръст с трева,
сочи, че няма изготвени фотоснимки. Живущата в района свидетелка К. сочи, че в района на нарушението няма
изградени улици и тротоари. Липсват по делото доказателства, че архитектурния
елемент, на който е било паркирано МПС представлява тротоар съгласно легалното
определение дадено в §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Не са ангажирани доказателства и
досежно изградени в района по ПУП-ПУР улици
и тротоари. Отсъствието или неяснотата на императивните
реквизити на АУАН и НП като краен резултат е ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице. Касае се за съществен реквизит на АУАН -
чл. 42, т. 4 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, противоречието в
които съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не
може елементи от обективния фактически състав на нарушението, да се извличат в
условията на евентуалност. С оглед констатираното съществено нарушение на
процесуалните правила, съдът не дължи произнасяне за съответствие на оспореното
НП с материалния закон и размера на определената санкция.
Предвид изложеното като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение
и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от ответника по касация за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съдът
констатира, че са в минималния размер по
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1073 от 12.12.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204016 по описа на
ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Г.Ц.Т., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: