Определение по дело №126/2018 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2018 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20182320200126
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 95

 

гр. Тополовград, 19.11.2018 г.

 

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН Х.

 

При секретаря:  А.А.

ПРОКУРОР: Обретенова

 

Като разгледа докладваното от съдията ЧНД-ДП № 126 по описа за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано на основание чл. 65 от НПК.

          Постъпила е молба от адв.В.Л. в качеството му на служебен защитник на обв.Г.И.Д. с ЕГН ********** за промяна на мярката за неотклонение спрямо същия взета по ДП № 157/2017 г. Същият пледира мярката да бъде променена или в домашен арест или в парична гаранция, тъй като според служебния защитник на обвиняемия от доказателствата по делото не може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен и не е налице втората предпоставка за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление.

          Представителят на ЯРП в съдебно заседание оспорва молбата и моли съда същата да бъде оставена без уважение и първоначално взетата мярка „задържане под стража” да бъде потвърдена.

          От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          Спрямо обвиняемия Г.И.Д. по Досъдебно производство № 157/2017 г. на РУ на МВР - Тополовград е повдигнато обвинение и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл.1-во вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. 1 и 2 и т.4, предл. 1 и 2 вр. чл.194, ал.1 вр чл.29, ал.1 , б.А и б.Б, вр. чл.20, ал.4 от НК за това, че на 30.11.2017 г. в гр.Тополовград като помагач в съучастие с И.Р.Н. – извършител от гр.В., чрез повреждане и унищожаване на прегради здраво направени за защита на имот – деформиране на прозорец на сграда и счупване на брава на врата на метална каса и чрез използване на МПС – товарен автомобил, „Мерцедес” с Рег.№ *********** и техническо средство – брадви и лозарска ножица е отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 517415, 97 лева, 440 турски лири, 220 долара, 1900 евро, 3 броя златни юбилейни монети с неустановен номинал, собственост на А.Н.Б.от гр.Т. и един брой златен синджир ведно с медальон с оплетка на „Версаче” и един брой златен мъжки пръстен с бял камък и един брой златен пръстен с черен камък и един брой мъжки златен пръстен с кафяв камък, един брой златен дамски пръстен, един чифт златни дамски обици със син камък, един чифт златни дамски обици с форма на ромб, 5 броя златни синджирчета комплект със златни буквички и кръстчета, 1 брой златна монета с неустановен номинал, един брой медальон с форма на сълза, един брой златен плетен кръст, един брой дамска златна гривна с форма на сърце, един брой мъжка гривна, два броя златни гривни с надписи Т.и А., един чифт златни дамски обици с винт с форма та топче, собственост на Н.А.Б. и К.Т.Б. и двамата от гр.Т., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и помагачеството се изразява в това, че умишлено го е улеснил, чрез осигуряване на транспорт – товарен автомобил, марка „Мерцедес Спринтер”, с рег.№ *********** до гр.Т. и наблюдение на обекта където е бил Н.

          Установено е по делото, видно от заключенията на изготвената ДНК експертиза, че И.Р.Н. е извършител на деянието. Върху предадената за изследване дръжка на брадва и дръжка на лозарски ножици се установяват смеси на клетъчен материал. Алелите с по-висок интензитет в двете смеси формират ДНК профил, който съвпада с профила на И.Р.Н. с ЕГН ********** – другия обвиняем по делото, определен при регистрирането му в Национална база ДНК данни и потвърден при изследване на контролната му проба. От доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че Г.Д. е съучастник на Н. при извършената кражба, тъй като от показанията на св.Р., както и от изискани и приложени справки по ЗЕС се установява, че в деня на кражбата обвиняемия Навущанов е провел 6 броя телефонни разговора от мобилния номер, който той ползва ********** и всичките разговори са били с телефонен номер ********** собственост на Д.. Установено е от проведените разговори, че и двата телефонни номера в този период са се намирали в клетка на гр.Тополовград, т.е. извършителите са били в гр.Тополовград по време на разговорите и което съвпада с датата на деянието. Освен това, установено е от справка на АПИ, че за времето в което е имало движение от телефонния номер ползван от Н. има засечен в същия часови пояс движение на товарен автомобил – „Мерцедес Спринтер” с № **********, който се ползва от Д. и е регистриран на жената с която той живее на семейни начала Д.Б. От изискани и приложени справки от НАП и от всички банки в страната безспорно се установява, че Д. и Б. нямат трудови договори и доходи, както и сметки от банки и теглени кредити. Установено, че от началото на месец декември 2017 г. обвиняемия Д. е придобил два автомобила „Тойота Ландкрузър”, както и луксозен автомобил „Мерцедес Е 350”, като е установено че има извършен ремонт в жилището където живее. Всичко това показва значително подобрено финансово състояние и то след месец декември 2017 г. без наличието на никакви доходи. Отделно от това от показанията на св.Б. е видно, че тя е разпознала златни накити, които са били иззети при извършеното претърсване на 27.06.2018 г. в дома на Д.. От всички тези, макар и косвени доказателства съдът счита, че може да се направи обосновано предположение, че Д. е извършил престъплението в което е обвинен.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

          В случая и към момента не  са налице предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” следва да бъде променена в по-лека такава.

          Съгласно този текст следва да са налице кумулативно следните предпоставки: обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и да е налице и втората предпоставка доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

          Когато съдът потвърди първоначалната мярка за неотклонение „задържане под стража” прие, че са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.63 ал.1 от НПК а именно че от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил на деянието, в което е обвинен, както и че е съществувала реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. В случая съдът счита, че към настоящият момент е отпаднала втората предпоставка – реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши ново престъпление. От близо петмесечния престой на обвиняемия в ареста със същия не е проведено нито едно процесуално-следствено действие, като последното процесуално следствено действие е от дата 25.07.2018 г. като е назначена оценителна експертиза. Отделно от това продължава да са налице само тези данни, върху които районния съд е взел първоначалната мярка задържане под стража. От първоначалното задържане на обвиняемия е изминал голям период от време. До сега разследването не е събрало никакви други данни, които да подкрепят първоначално събраните данни. Съдът счита, че презумпцията посочена в чл.63 ал.1 от НПК е разколебана, т.е. тезата на обвинението е разколебана за това, че обвиняемия е участвал в извършване на това деяние. Няма събрани никакви подкрепящи други доказателства по отношение на първоначално събраните. Относно втората предпоставка, че доказателствата по делото съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, в случая тази реална опасност от данните събрани до този момент не съществува. В случая, до сега обвиняемият и преди извършване на това инкриминирано деяние нито се е укривал, нито е бил търсен от органите на реда и не може да се направи извода, че ще се укрие ако е на свобода. От доказателствата, които са събрани до настоящият момент също не може да се направи обоснован извод, че същият ще извърши ново престъпление. Т.е. налице е разколебаване на обвинението, което повдигнато и съдът счита, че тази мярка „задържане под стража” към настоящият момент се явява неоправдано тежка и за постигане на целите на разследването, законодателят е предвидил и други мерки, които съдът счита, че са подходящи и съразмерни за това, което е обвинението. Въпреки обремененото му съдебно минало, спрямо обвиняемия няма влезли в сила съдебни актове, същият има установен адрес, семейство и няма да се укрие или да извърши друго престъпление. Всичко това води до извода, че взетата спрямо обв.Г.И.Д. мярка за неотклонение ”задържане под стража” към настоящият момент се явява несъразмерно тежка. При внимателна преценка на горните обстоятелства, касаещи личността на обвиняемия и като се вземе предвид, че последният има постоянен адрес и местоживеене, съдът намира, че целите на чл.57 от НПК могат да бъдат обслужени в пълна степен и с друга, по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична гаранция” и мярката „Задържане под стража” следва да бъде отменена в такава. В противен случай мярката за неотклонение би се превърнала в такава, която на практика изпълнява целите на едно наказание по отношение на обвиняемия, а не целите предвидени в закона – чл.57 от НПК, а именно да се обезпечи приключването  на досъдебното производство. Съдът счита, че с оглед материалното и имотното състояние на обвиняемия взетата мярка задържане под стража следва да бъде изменена в парична гаранция в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.65 ал.4 от НПК, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

          ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия Г.И.Д. - роден на *** ***, с настоящ адрес:***,  българин, българско гражданство, с основно  образование,  неженен,  безработен, осъждан, с ЕГН ********** по Досъдебно производство № 157/2017 г. по описа на РУ – Тополовград  в „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/, вносима в 7-дневен срок от днес.

          Определението подлежи на обжалване или протестиране в 3-дневен срок от днес пред ЯОС.

 

          В случай на жалба или протест насрочва делото пред ЯОС за 26.11.2018 г. от 14.00 ч., като на обвиняемия се връчи призовка за датата на заседанието в ЯОС.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: