Р Е Ш Е Н И Е
№ 1274 23.05.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и четвърти април две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
Прокурор:
Георги Попов,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 115 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на К.С.С.,
ЕГН – **********, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Иска се
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща паричната
равностойност на претърпяните от него
неимуществени вреди от незаконосъобразно водено
срещу него наказателно производство, по което е постановена оправдателна
присъда, ведно с мораторна лихва върху тази сума от 04.05.2015 г., и сумата от
1563,91 лева, представляваща обезщетение
за претърпяните от него
имуществени вреди от същия факт, ведно с
мораторна лихва върху тази сума от 04.05.2015 г.
С определение № 1057/05.02.2019 г. съдът е върнал исковата молба на ищеца в частта, с
която са предявени искове за заплащане на мораторна лихва в размер на законната
за периода от 04.05.2015 г. до 06.01.2019 г. върху сумата от 5000 лева, представляваща
паричната равностойност на претърпяните от него
неимуществени вреди, и върху сумата от 1563,91
лева, представляваща обезщетение
за претърпяните от него
имуществени вреди, и е прекратил производството
по делото в тази му част. Това определение обаче е отменено
с определение № IV-702/12.04.2019
г. по ч. гр. дело № 351/2019 г. по описа на БОС, поради което съдът дължи
произнасяне и по исковете за лихва.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, като присъди на
страната разноските по делото.
В съдебно
заседание прокурор от БРП моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
07.04.2014 г. е започнато бързо производство № ***/2014 г. по описа на РУП – Е. срещу К.С.С. за това, че на
06.04.2014 г., действайки при условията на продължавано престъпление по път ***
на около два километра след с. С. по посока с. В., Община Б., и
по път ** км.5 +
800 м на изхода на с. М. Ш.
в посока към гр. Б., управлява МПС (товарен автомобил марка „***“, модел „***“,
с рег. № ***) без
съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление – наказан с наказателно постановление № ***/06.08.2013 г. на началник на РУП-Е. и наказателно
постановление № ***/29.11.2013 г. на началник на РУП-Е., и двете влезли в сила
на 20.02.2014 г. – престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на
това досъдебно производство с постановление на разследващ полицай от 11.04.2014
г. С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 06.04.2014 г.,
действайки в условията на продължавано престъпление, управлявал МПС – товарен
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, без свидетелство за управление в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – наказан с наказателно постановление № ***/29.11.2013
г. на началник на РУП-Е., в сила от 20.02.2014 г., както следва:
На
06.04.2014 г. около 18.20 часа по път *** на около 2 километра след с. С. по посока с. В., Община Б.,
управлявал МПС – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, без свидетелство за управление в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – наказан с наказателно постановление № ***/29.11.2013
г. на началник на РУП-Е., в сила от 20.02.2014 г.;
На 06.04.2014
г. около 22.40 часа по път *** км.5+800 м, на изхода на с. М. Ш., в
посока към гр. Б., управлявал
МПС – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, без свидетелство за управление в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – наказан с наказателно постановление № ***/29.11.2013
г. на началник на РУП-Е., в сила от 20.02.2014 г. – престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Мярка за
неотклонение спрямо С. не е взета. В хода на разпита си като обвиняем той
заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по „второто
обвинение“.
Към
момента, когато се твърди, че е извършено деянието, С. е осъждан няколкократно
за различни по вид престъпления, а именно: по транспорта и съобщенията – чл.
343б, ал.1 от НК, чл.343б, ал.2 от НК; против собствеността – чл.198, ал.1 от НК, чл.195, ал.1, т.4 от НК, чл.216, ал.1 от НК; против дейността на държавни
органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции – чл.279,
ал.1 от НК (незаконно преминаване на границата); против брака и семейството –
чл.183, ал.1 от НК. Нови осъждания обаче, след 2013 г., ищецът С. няма. Към
дата 06.04.2014 г. той е изтърпял и наказание „лишаване от свобода“ за кражба. По
време на досъдебното производство ищецът не е защитаван от адвокат.
На
16.04.2014 г. против С. е внесен обвинителен акт в РС – Е., по който е
образувано НОХД № ***/2014 г. по описа на този съд. С. е предаден на съд с
разпореждане на съдията докладчик от 16.04.2014 г., като е насрочено първо по
делото съдебно заседание за 23.04.2014 г. Тъй като подсъдимият е нередовно
призован за него, делото е отложено за 10.05.2014 г. В това заседание ход на
делото отново не е даден, тъй като подсъдимият заявява, че адвокатът му, С. К.,
не е запознат с делото. Последното е отложено за 16.05.2014 г. На тази дата ход
на делото отново не е даден, като съдът приема, че подсъдимият не е представил
безспорни доказателства, че е упълномощил адвокат К. да го защитава по делото и
тъй като самият С. не се явява без уважителни причини, му е наложена глоба и е
постановено принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание на
02.06.2014 г. В него ход на делото отново не е даден, тъй като подсъдимият С. заявява,
че желае по делото да участва защитникът му адв. К., който не се намира в
залата. Делото е отложено за 24.06.2014 г. Адвокат К. обаче депозира молба, че
не може да се яви в това съдебно заседание поради служебна ангажираност по
други дела, поради което с разпореждане от закрито заседание на 03.06.2014 г.
съдията докладчик отлага делото за 10.07.2014 г.
На л.54 от
приобщеното наказателно дело е приложен договор за правна защита и съдействие,
от който е видно, че за защитата по НОХД № ***/2014 г. по описа на РС – Е. С. е
заплатил на адв. К. възнаграждение в размер на 600 лева (два пъти по 300 лева).
На
10.07.2014 г. е даден ход на делото с участието на адв. К., като подсъдимият
дава обяснения, че не е управлявал автомобила на 06.04.2014 г. около 18.20
часа, а само в 22,40 часа, както и че наказателно постановление № ***/29.11.2013
г. на началник на РУП-Е. му е връчено на датата, която е посочена в разписката,
като подписът в нея е негов. Твърди, че не е обжалвал наказателното
постановление.
Делото е
отложено за 31.07.2014 г. за събиране на нови доказателства. В това съдебно
заседание, в което адв. К. се явява, процесуално-следствени действия не са
извършвани, като делото е отложено за 10.09.2014 г. В това заседание адв. К. се
явява, като делото е отложено по искане на прокуратурата за 20.10.2014 г. В
това заседание, с участието на адв. К., е приключено съдебното следствие, като
е произнесена и присъда № ***, с която С. е признат за невиновен и е оправдан
по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Присъдата
е протестирана от прокурор от РП – Е., като е образувано ВНОХД № ***/2014 г. по
описа на ОС – Ямбол. Делото е насрочено за 21.01.2015 г. В това заседание ход
на делото не е даден поради отсъствието на адв. К.. Делото е отложено за
11.02.2015 г. На л.20 от въззивното производство е приложен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че С. е заплатил на адв. К. за защитата
по ВНОХД № ***/2014 г. по описа на ОС – Ямбол сумата от 500 лева адвокатско
възнаграждение. На съдебното заседание на 11.02.2015 г. адвокат К. се явява,
като е даден ход на делото по същество. С решение № ***/04.03.2015 г. по ВНОХД № ***/2014 г. по описа на ОС –
Ямбол, в сила от същата дата, присъдата на РС – Е. е потвърдена.
Разпитан в
съдебно заседание адвокат К. твърди, че С. му е заплатил „на ръка“ три по 100
лева допълнително възнаграждение за явяване в съдебни заседания. Ищецът е
заплатил на адвокат К. и транспортни разходи за явяването му в съдебни
заседания, тъй като последният пътува от гр. Бургас. По делото са приети 5
фискални бона, които са от дати 31.07.2014 г., 10.09.2014 г. и 20.10.2014г. И
на трите дати са провеждани открити съдебни заседания по НОХД № ***/2014 г. по
описа на РС – Е., в които адв. К. се явява. От съдържанието на фискалните
бонове е видно, че е зареждано с гориво „пропан-бутан“ – на дата 31.07.2014 г.
са заредени 28 литра за сумата от 33,49 лева, на дата 10.09.2014 г. са заредени
общо 52 литра на стойност 61,37 лева, а на 20.10.2014 г. са заредени 62 литра
на стойност 69,05 лева. Адвокат К. твърди, че е пътувал с личния си автомобил с
разход на това гориво 12-13 литра на 100 км. Разстоянието от гр. Бургас до гр. Е.
(по маршрут гр. Бургас – гр. Средец – гр. Болярово – гр. Е.) е 97 км. Следва да
се отбележи обаче, че разстоянието от гр. Бургас до гр. Е. през автомагистрала
„Тракия“ е 131 км., като при използване на този маршрут се преминава и покрай гр.
Ямбол и през с. Окоп, Община Тунджа. Видно от фискалните бонове, три от
зарежданията са на бензиностанция „гр. Бургас – изход за София“ (ноторен факт
е, че след края на гр. Бургас в северозападна посока започва автомагистрала
„Тракия“), едно на бензиностанция „Б198 АМ Тракия 299-ти км юг“ (разположена в
участъка Ямбол – Бургас от автомагистрала „Тракия“) и едно на бензиностанция в
с. Окоп, Община Тунджа, т.е. пътуванията са осъществени по магистралата.
В
показанията си свидетелят Н. С., приятел на ищеца,
заявява, че не знае дали К.С. е оправдан и последният не му е споделял за
„други проблеми със закона, освен за книжката“. Ищецът се е оплаквал, че са му
„взели книжката“ и е бил силно притеснен от този факт.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, на материалите от приложеното наказателно
дело и на свидетелските показания.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
По обезщетението за имуществени вреди:
Изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило
с оправдателна присъда, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита
във всеки стадий на това производство – в този
смисъл Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1/2017 г., ОСГК. Установи се по
делото, че ищецът е заплатил на адв. К. адвокатско възнаграждение за защита
пред първата инстанция в размер на 600 лева, а за защита пред въззивната
инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. С. е заплатил на
адвоката и три пъти по 100 лева за явяването му в съдебни заседания, като в
тази част показанията на адвокат К. представляват по същество „признание на
кредитор“, поради което и следва да бъдат ценени.
Неоснователно
образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство му причинява и
имуществена вреда, изразяваща се в изплатени транспортни разходи за адвоката
за осъществената от последния защита. В този смисъл му се дължи сума за тези
разходи, но не в пълен размер, като мотивите за това са следните:
Средният
разход на гориво на автомобила, с който се е придвижвал адвокат К., е 12-13
л/100 км, т.е. за разстояние общо от 262 км (разстоянието от гр. Бургас до гр. Е.
през автомагистрала „Тракия“ в едната посока е 131 км) разходът би бил около 32
литра. Няма изискване защитникът на страната да избира най-прекия маршрут между
гр. Бургас и гр. Е. и на обезщетение подлежат направените разходи за реално
изминати километри.
На дата
31.07.2014 г. са заредени 28,14 литра на стойност 33,49 лева, поради което тази
сума следва да бъде присъдена. На дата 10.09.2014 г. са заредени общо 52 литра
на стойност 61,37 лева, поради което следва да се присъди сума в размер на 38
лева, а на 20.10.2014 г. са заредени 62 литра на стойност 69,05 лева, поради
което следва да се присъди сума в размер на 36 лева. Следователно транспортните
разходи са на стойност 107,49 лева.
В този
смисъл ответникът дължи на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на
1507,49 лева, до който размер искът е основателен, а над този размер до пълния
претендиран такъв от 1563,91 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като от значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни
увреждания.
Както вече се посочи, ищецът е многократно
осъждан преди 2014 г. за деяния, с които се засягат различни по вид обществени
отношения, включително е търпял наказание „лишаване от свобода“. Част от
осъжданията са за тежки умишлени престъпления, т.е. налага се изводът, че С. не
се сблъсква за пръв път с правозащитни и правораздавателни органи и е наясно с
„процедурата“, което
води до намаляване на обезщетението. При все това, доколкото към момента на
твърдяното за извършено от него деяние по чл.343в, ал.2 от НК ищецът е осъждан,
като му е наложено и е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“, и
доколкото наказателното производство по това обвинение протича по общия ред,
то, ако бъде признат за виновен, може да му бъде наложено единствено ефективно
наказание „лишаване от свобода“. Тази възможност, без съмнение, оказва влияние
върху психиката му в негативен аспект.
Вярно е,
че след 2013 г. до настоящия момент С. не е осъждан, т.е. предприел е
обществено поведение, съобразено със закона, но характерът и интензитетът на
вредите следва да се отчита към 2015 г., когато влиза в сила оправдателната
присъда. Извън горното, ищецът не претендира обезщетение за неимуществени
вреди, които продължават във времето и след постановяване на оправдателната
присъда.
На следващо
място, престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищеца, не е тежко
умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо него не е взета мярка за
неотклонение. Досъдебното производство е приключено в рамките на 4 дни – от
07.04.2014 г. до 11.04.2014 г., а обвинителният акт е внесен в съда на
16.04.2014 г., т.е. за забавяне на разследването не може да се говори. Първото по
делото съдебно заседание е насрочено за 23.04.2014 г. Следва да се отбележи, че
първоинстанционното наказателно производство продължава близо 6 месеца и поради
действия на самия подсъдим (неявяване в съдебно заседание без уважителни причини)
и на неговия защитник (неявяване в съдебните заседания поради служебна
ангажираност). Въззивното производство приключва в две заседания именно поради
причина на служебна ангажираност на защитника на подсъдимия. Налага се изводът,
че продължителността на съдебната фаза на наказателния процес не е резултат от
необосновани искания или действия на прокуратурата.
На
последно място, установява се, че ищецът е притеснен от факта, че
свидетелството му за управление е отнето. Това обаче не е в резултат на
образуваното и водено срещу него наказателно производство, а в резултат на
наложена му принудителна административна мярка, която впоследствие е отменена.
Нещо повече, съставът на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК по дефиниция
предполага „липса на съответно свидетелство за управление“. Няма никакви
доказателства наличието на наказателно производство срещу С. да е довело до
влошаване на здравословното му състояние, до загуба на работа или до
накърняване на доброто му име в обществото. Следва да се отбележи, че осъждането за заплащане
на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от
което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване,
наред с паричното.
Предвид
изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1200 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а над него до
пълния претендиран такъв – отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на претенцията за лихва върху обезщетенията:
От влизане в сила на оправдателната присъда се дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата – т.4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Ищецът претендира присъждане на лихва обаче от по-късен
момент, а именно от 04.05.2015 г. Лихвата е компенсаторна, като по делото е
надлежно въведено от прокуратурата възражение за погасяване по давност на част
от претенцията за лихва.
Съгласно чл.
111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е
тригодишна. Няма основание да се приеме, че по отношение на вземането за лихва
върху обезщетението за вреди по ЗОДОВ е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която касае главницата. Основателно
е своевременно направеното от ответника
възражение по чл.
111, б. "в", пр. 2 от ЗЗД за погасяване с тригодишна давност на
претенцията за законна лихва, т. е. за периода 04.05.2015 г. – 06.01.2016 г., тъй като исковата
молба е подадена на 07.01.2019 г., когато давността е
прекъсната и спряна.
Следователно
лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди не се дължи за периода
от 04.05.2015 г. до 06.01.2016 г. и се дължи такава за
периода от три години от 07.01.2016 г. до датата на исковата молба 07.01.2019 г. и от
последната дата до окончателното изплащане на главницата, за който период
вземането не е погасено по давност – аргумент и от Решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1***/2014 г., III г.
о., ГК.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете
страни, но няма данни прокуратурата да е направила такива, поради което и суми
за разноски не следва да й се присъждат.
Ищецът има право на разноски, поради което на първо място
съдът следва да разгледа възражението на прокуратурата с правно основание
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. С оглед материалния интерес по делото, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 658,20 лева – аргумент от чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (за краткост
Наредбата). Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева
(л. 6 от делото), поради което същото не е прекомерно и следва да се отчете в
неговата цялост при преценка каква сума за разноски се дължи на ищеца. С оглед изхода
на делото, на С. следва да се присъди сума за разноски в размер на 257,80 лева
– част от заплатените държавни такси за образуване на настоящото дело и за
обжалване на прекратително определение на БРС и част от адвокатското
възнаграждение, съответни на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на К.С.С., ЕГН – **********, сумата от 1200
(хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение
за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
за което е постановена оправдателна
присъда № ***/20.10.2014 г. по НОХД
№ ***/2014 г. по описа на РС – Е., потвърдена с решение № **/04.03.2015 г. по ВНОХД № ***/2014 г. по описа на ОС –
Ямбол, в сила от същата дата, ведно със законната лихва за
забава върху горната сума, считано от 07.01.2016 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума от 1200 лева до пълния
претендиран размер от 5000 (пет хиляди) лева, както и иска за присъждане на
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода от 04.05.2015
г. до 06.01.2016 г. като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на К.С.С., ЕГН – **********, сумата от 1507,49
лева (хиляда петстотин и седем лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
от незаконосъобразно повдигнато
и поддържано обвинение за
престъпление чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
за което е постановена оправдателна
присъда № ***/20.10.2014 г. по НОХД
№ ***/2014 г. по описа на РС – Е., потвърдена с решение № ***/04.03.2015 г. по ВНОХД № ***/2014 г. по описа на ОС –
Ямбол, в сила от същата дата, ведно със законната лихва за
забава върху горната сума, считано от 07.01.2016 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума от 1507,49 лева до пълния
претендиран размер от 1563,91 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки), както и иска за присъждане на законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за периода от 04.05.2015 г. до 06.01.2016
г. като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на К.С.С., ЕГН – **********, сумата от 257,80
лева (двеста петдесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляваща
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ