Решение по дело №1965/2022 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение №242/11.04.2023г., постановено по
нахд№1965/2022г. По описа на РС-Благоевград

Производството по делото е образувано по Постановление на РП-
Благоевград, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на лицето , комуто е вменено извършването на престъпление по
чл. 191, ал. 1 от НК за това, че в жилищна сграда, изградена на
административен адрес – гр. Благоевград, ул. “ 2, в периода от 21.08.2021 год.
до 31.07.2022 год., като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак,
е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 – годишна
възраст / г. и с ЕГН **********/.
В съдебното производство, представителят на РП-Благоевград
поддържа това постановление.
Защитата не оспорва фактическите положения, материализирани с
Постановлението на прокуратурата, но се прави възражение за липса на
обществена опасност на деянието, като се апелира за приложението на чл.9,
ал.2 от НК . Алтернативно се поддържа становището за налагане на
минимално административно наказание на обвиняемото лице по реда на чл.
78а, ал.1 от НК.
Съдебният състав, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, след
като съобрази становищата на страните и след като анализира събраният по
делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че обвиняемият 01г. в гр. Благоевград,
същият е български гражданин, с основно образование и несемеен към
момента/няма сключен граждански брак с лице от женски пол/.
Видно от свидетелството за съдимост на в, същият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК.
Не е спорно за страните и обстоятелството, че 6г. в гр. Благоевград,
като по издадената й Лична карта № *********/08.09.2020г. по описа на ОД
МВР – Кюстендил, валидна до 08.09.2020г., тя се води с това име, но по
издадена й в последствие друга Лична карта № *********/20.07.2022г. по
описа на ОД МВР – Кюстендил, валидна до 20.07.2026 год., същата е
записана с имената През учебната 2021/2022 г., била записана като редовна
ученичка девети клас в СУ “Христо Ботев“ – Кочериново, но същата
престанала да посещава това училище от 09.12.2021г. , след като завършила
8 клас в него. Заради непосещението на учебни часове от страна на , със
Заповед № 360/22.02.2022г. на Директора на СУ “Христо Ботев“ –
Кочериново, същата е отписана от училището.
Не е спорно в процеса и, че на неустановена дата в началото на 2020г.,
1

а се запознала с обвиняемото лице през техни профили в социалната мрежа
“Фейсбук“. а споделила пред , че е на 13 години и ненавършила 14 години.
Двамата започнали да комуникират и се сближили, като на 13.08.2021г.,
преди обяд, непълнолетната към този момент а пристигнала за среща с с
автобус, от гр. Кочериново в гр. Благоевград. Обвиняемият я чакал на
автобусна спирка и я завел в къща на негова сестра, която към този момент
живеела в чужбина и отсъствала от дома си, като къщата се намирала на
адрес: Благоевград, ул. “ 2. Там обвиняемият и непълнолетната осъществили
полов контакт по взаимно желание. След това, обвиняемият завел в дома на
родителите си, който се намирал в Благоевград, на ул.“ от където се обадила
на майка си –св. а и й казал, че „се е омъжила“ в Благоевград . Св. не била
съгласна с това и подала сигнал в полицията, след което пристигнала от
Кочериново в Благоевград за да вземе детето си от дома на в.
След като била върната от майка си обратно от Благоевград в домът им
в гр.Кочериново, била разстроена, че не е с обвиняемото лице, плачела и
отказвала да се храни. Заради последното , родителите на и св. в/ решили
и на 15.08.2021г., св. а се обадила на родителите на обвиняемото лице и се
съгласила да ги „оженят“ без да сключват граждански брак, а по „ромските
обичаи“. След което, на 21.08.2021г., родителите на обвиняемия К /
пристигнали в гр. Кочериново, за да поискат съгласно обичаите им за
съпруга на обвиняемото лице. Направили церемонията „честито“ и в заедно
със а били настанени да живеят заедно като семейство в отделна стая в
къщата на родителите му, находяща се на адрес: гр. Благоевград, ул. “. От
тогава непълнолетната а , ненавършила 16-години и към този момент и
подсъдимото лице, заживели съпружески. Това обстоятелство обаче станало
достояние на служителите в Дирекция “Социално подпомагане“ –
Благоевград, след като констатирали, че непълнолетната е престанала да
посещава училище и те изготвили нарочен социален доклад към 27.01.2022г.
с препоръки и мерки по Закона за закрила на детето в полза на . В този
Доклад изрично било посочено, че и социалните работници установили
съвместното съжителство на съпружески начала между непълнолетната и
пълнолетният . Констатирано било също, че двамата нямат дете, не е
бременна, а изключването й от училище ще доведе до значителни негативни
последици за бъдещето й и възможността за професионалното й развитие и
намиране на работа на пазара на труда. Социалните работници преценили
рисковете от продължаване на това съвместно съжителство на семейни
начала с обвиняемото лице и заключили, че се касае за „Дете в риск“ по
смисъла на §. 1, т. 11, б. „а“, „в „и „д“ от ЗЗД, а именно: риск за здравето на ,
поради ранни сексуални отношения с , риск от отпадане от училище, риск от
ранна бременност, риск за детето, което би се родило от съжителството
поради нисък родителски капацитет и заради ранното родителство.
И след така направеният доклад от социалните работници обаче
включително и до 31.07.2022г., обвиняемият продължил да живее съпружески
с непълнолетната в дома на родителите си в Благоевград, без да е поискано
2

разрешение по СК за сключване на граждански брак и без да е сключен такъв
и към момента с вече навършилата 16-години а. Същият се грижел за нея,
намирал си работа и обезпечавал финансово семейството им, като купувал
храна, дрехи и всичко, от което имала нужда , като двамата продължили да
имат и интимни контакти като съпрузи .
Видно от декларацията за материално и имотно състояние на
обвиняемото лице, същият е декларирал сам, че получава месечни доходи
от 2000.0лв., както и, че е семеен и семейството му се състои от него и
непълнолетната му жена.
Изложената фактическа обстановка се извежда и базира на събраните в
досъдебна фаза писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните, а
именно Социален доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-
Е/06.01.2022г. по описа на Дирекция “Социално подпомагане“ – Благоевград,
писмо изх. № 185-21/15.02.2022 год. по описа на СУ “Христо Ботев“ –
Кочериново, Документи от АИС за обвиняемият и а, Акт за раждане на
обвиняемото лице, показанията на св. в, показанията на св. а, показанията
на св. а, показанията на св. ва, показанията на св. , показанията на св. ,
показанията на св. , показанията на св. а, свидетелство за съдимост на
обвиняемото лице и негова декларация за материално и имотно състояние.
При така изведената фактическа обстановка, съдът приема, че се
доказа по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемият е извършил от
обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 191,
ал.1 от НК.
От обективна страна, в процесният период /21.08.2021г. -31.07.2022г./
и на процесното място/ в Благоевград, в жилищна сграда на адрес: ул.“2/,
обвиняемият като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-години / 6г. и с
ЕГН **********/.
С ангажираните по делото гласни доказателства /показания на св.,
св.К, както и с представени по делото писмени доказателства от АИС за
обвиняемият и и социален Доклад/, се установи по един безспорен и
категоричен начин, че към 21.08.2021г., е бил навършил пълнолетие, но не е
била навършила 16- години. Установи се също така, че към тази дата двамата
не са имали сключен граждански брак, включително и с разрешение на съда
по реда на чл. 6, ал. ал. 2 от СК. Въпреки последното, считано от 21.08.2021г.
до 31.07.2022г. включително, обвиняемият е заживял на съпружески начала
/съпружески/ в дома на родителите си в Благоевград с ненавършилата
пълнолетие а, като двамата имали общо домакинство, помагали си, и
продължили да поддържат интимни отношения по между си.
От своя страна продължителността на периода, в който обвиняемият и
непълнолетната а са живели заедно като семейство, несъмнено покрива
съдържанието на „заживяване съпружески “ по смисъла на чл.191, ал.1 от
3

НК.
Ненавършената 16 –годишна възраст на едно лице, законодателят приема
за достатъчна обстоятелство за обосноваване на висока степен на обществена
опасност и криминализиране на деяние като процесното, заради
недостатъчната психическа и полова зрялост на такова лице, без да се изисква
настъпването на други съставомерни последици от такова съпружеско
заживяване. В този смисъл възраженията на защитата за липса на обществена
опасност, поради липса на вредни последици от процесното деяние, което е и
формално такова, съдът приема за неоснователни .
На следващо място, действително на съдът са известни специалните
обичаи на ромската общност и встъпването в брачни отношения преди
навършване на пълнолетие, но доколкото хората от тази общност живеят в
пределите на РБългария, те са длъжни да се съобразят с наложените правила,
ред и закони в тази държава, особено такива създадени за защита на деца и
ненавършили пълнолетие лица. В тази връзка, законодателят е приел с
нормата на чл. чл. 6 от СК, че в РБългария брак може да сключи лице,
навършило осемнадесет години и само по изключение, ако важни причини
налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с
разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. До навършване на
16-годишна възраст законодателят приема, че едно лице не може да встъпва в
брак и съответно да бъде в брачни /съпружески отношения/, заради
недостатъчната негова психическа, физическа и емоционална зрялост на същото
да встъпи и бъде в такива отношения. Ето защо,грижите на пълнолетният към
ненавършилият 16 –години съпруг, също нямат никакво отношение към
обществената опасност на такова деяние, нито пък могат да обосноват
декримнализирането му заради занижена степен на обществена опасност и в този
смисъл и тези възражения на защитата, съдът намира за неоснователни. В същата
насока следва да се преценяват и твърденията на майката на и св.а, че
непълнолетната плачела за обвиняемото лице, което също е напълно ирелевантно
обстоятелство за съставомерността и криминализирането на процесното деяние.
При тези обстоятелства съдът не споделя и възражението на защитата
маловажност на случая и приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като процесното
престъпление нито се отличава с малозначителност на обществените последици,
нито пък може да се приеме, че не е обществено опасно в сравнение с други
инкриминирани деяния от същият вид .
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като подсъдимото лице е съзнавало обществено-опасният
характер на деянието си и е искало настъпването на обществено-опасните
последици от него. В съзнанието му е било отразено, че а не е навършила 16-
години, че няма разрешение на съда за сключване на брак със същата и
въпреки това е заживял с нея съпружески с целият негативен рефлекс от това
върху психическото и физическо развитие на непълнолетната а, която
престанала и да посещава училище и била изключена от него със заповед на
директора, след заживяването й като семейство с обвиняемото лице в
4

Благоевград .
При това положение, от една страна съдът намира, че следва да се
ангажира отговорността на обвиняемия за извършеното от него престъпление,
а от друга съдът констатира, че е неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност, от процесното престъпление не са настъпили
имуществени вреди и с нормата на чл.191, ал.1 от НК е предвидено за
извършеното от него престъпление, наказание „Лишаване от свобода“ до 2
години или „Пробация“, както и „Обществено порицание“. При тези
кумулативни предпоставки, съдът намира, че са налице законовите
предпоставки за приложението на чл.78а, ал. от НК и освобождаване на
дееца от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание
„Глоба“.
При определяне размера на тази административна санкция, съдът отчете
като смекчаващи вината обстоятелство: чистото съдебно минало на дееца,
добрите характеристични данни на обвиняемото лице, което се установи, че е
полагало грижи и обезпечавало издръжка за непълнолетната а, докато е живел
с нея съпружески . При тези смекчаващи вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива, съдът намира, че генералната и най-вече индивидуалната
превенция в този казус и за този деец, могат да се обезпечат и с минимално
предвидената от законодателя административна санкция, а именно „Глоба“ в
размер на 1000.00лв.
При тези мотиви, съдебният състав постанови и решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	242
Дата:	11 април 2023 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20221210201965
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 декември 2022 г.

Решение по дело №1965/2022 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите