Решение по дело №1950/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….../…...02.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА                                                              

                                                                                       Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ

 

при секретар Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Маринов

т.д.№ 1950 по описа на ВОС за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П.Ж.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение № 3892/24.09.2019 год. по гр. дело № 13505/2018 г. по описа на ВОС, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 3.80 лева /три лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.08.2014 год. до 08.09.2014 год. по договор за далекосъобщителни услуги М4127737/12.06.2014 год., за която сума е издадена фактура № *********/12.09.2014 год., с падеж 27.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2017 год., до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение №9387/14.11.2017г. по ч.гр.д.№ 17193/2017г. по описа на ВРС, както и в частта, с която е осъден да заплати сумата от 14.64 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 5.41 лв. /пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17193/2017г. по описа на ВРС,  на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Въззивникът излага становище, че в обжалваните части решението е необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място твърди, че с отговора на исковата молба е релевирано възражение за погасяване на вземането по фактура № *********/12.09.2014 г. с падеж 27.09.2014 г., по давност, което било включено в доклада по делото, но съдът не се е произнесъл по него с решението. По съображения, свързани с периодичния характер на вземането, съответно приложимост на кратката погасителна давност по чл. 111.б.“в" от ЗЗД, сочи, че същото е погасено на 27.09.2017 г., а заповедното производство е образувано на 09.10.2017 г. Като допълнително основание за недължимост на сумата жалбоподателят изтъква, че претенцията се основава на неподписани от него фактура и частни документи, който не доказват реалното предоставяне на услугата от оператора. От приложение А към фактурата било видно, че в него са обективирани разговори към Мтел и Глобул, които са в рамките на предоставените по договор безплатни минути на ответника, поради което те не се таксуват. Отстъпката от 6.47 лева без ДДС се отнасяла именно за тях. Аргументира, че от справката е видно, обаче, че са таксувани 61 бр. разговори или общо 54.02 мин. към автоматичното меню за обслужване на оператора *88 на стойност 3.05 лева без ДДС, за които очевидно била начислена процесната сума. Излага за абсурдно и житейски нелогично в рамките на един отчетен период да бъдат проведени 61 броя, или по два разговора на ден, към центъра за обслужване на клиенти. С оглед изричното оспорване, в тежест на ищеца било да установи тяхното извършване. На следващо място, въззивникът счита, че произнасянето на съда, с което го е осъдил да заплати законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението се явява недопустимо, доколкото нито в исковата молба, нито в уточняващата молба ищецът е отправил такова искане. Отправя искане за обезсилване на решението в частта за законната лихва и за неговата отмяна в останалите обжалвани части, с отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв.В.Г., САК, в качеството и́ на процесуален представител на „А1 България " ЕАД, с който подадената жалба се оспорва, като неоснователна. На първо място, въззиваемият изразява становище за неоснователност на оплакването на въззивника, че вземането е погасено по давност, тъй като  давностният срок  е започнал да тече от деня, следващ този, посочен като краен срок за плащане в последната издадена фактура на ответника от 28.09.2014г. и била прекъсната с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на дата 25.09.2017г. С оглед изложеното обосновава извод, че искът е  предявен преди изтичане на тригодишния давностен срок, тъй като искът се считал за предявен от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не от датата на подаване на исковата молба. На следващо място въззиваемата страна излага твърдения, че фактурата, въз основа на която произтича задължението на ответника за заплащане на присъдената главница не е оспорена от него, поради което е приобщена към доказателствения материал. Освен това, от съдържанието на Приложение А ставало ясно, че сумата в размер на 3.80 лева е дължима за ползването на мобилен номер ********** от абоната, като е формирана по следния начин: за проведени разговори общо 105 на брой с обща продължителност 81:06 минути е начислена сума в размер на 9.52 лева. Съобщения - 1 бр. - 0.12 лева. На абоната е направена отстъпка съобразно избрания тарифен план на стойност 6.47 лева, като крайната дължима сума по фактурата възлиза на 3.17 лева / без ДДС или общо 3,80 лева с ДДС/. В заключение въззиваемото дружество твърди, че е доказал извършването на таксуваните услуги, за което били издадени данъчни фактура, а от друга страна ответникът не провел успешно насрещно доказване чрез възражението за недължимост на процесиите суми по приложените по делото фактури и не е оспорил същите, поради което с оглед състезателното начало в производството съдът правилно е кредитирал отразеното потребление. По изложените съображения отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно,законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на разноски.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа  и правна страна :

Производството по делото пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М., чрез пълномощника им адв.В.П.Г. *** срещу П.Ж.Б., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №9387/14.11.2017г. по ч.гр.д.№ 17193/2017г. по описа на ВРС: 3.80 лева /три лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.08.2014 год. до 08.09.2014 год. по договор за далекосъобщителни услуги М4127737/12.06.2014 год., за която сума е издадена фактура № *********/12.09.2014 год., с падеж 27.09.2014 год., както и сумата от 140.25 лева /сто и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните е сключен и валидно действал Договор с индивидуален клиентски номер М4127737 от дата 12.06.2014г., по силата на който на ответника били предоставяни далекосъобщителни услуги. През процесния период ответникът не заплатил ползваните от него далекосъобщителни услуги, поради което договорът бил прекратен едностранно от ищеца на основание чл.54 от ОУ, а на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване, предвидена в договора. По подадено от настоящия ищец заявление е образувано ч.гр.д.№ 17193/2017г. на ВРС, приключило с издадена в негова полза против ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и за ищеца възникнал правен интерес от предявените в настоящето производство установителни искове.

В постъпилия в срока по чл.131 от ГПК отговор от назначения на ответника П.Ж.Б. особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер и се претендира тяхното отхвърляне. Оспорва се ищцовото дружество за периода от 09.08.2014г. до 08.09.2014г. да е предоставяло каквато и да било услуга, поради което и ответникът не дължи суми към дружеството. Сочи се, че Фактура № *********/12.09.2014г. е издадена без основание, тъй като в посочения в нея отчетен период на ответника не били предоставяни далекосъобщителни услуги, както и че фактурата, като частен документ, неподписан от ответника и удостоверяващ изгодни за ищеца факти не може да служи за доказателство, че дружеството е доставило описаните във фактурата услуги. Въвежда се възражение за погасяване на вземането по давност преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва се договорът между страните да е прекратен едностранно от ищеца на 15.12.2014г., поради което няма основание за начисляване на неустойка. Твърди се, че ищецът не твърдял да е отправял до ответника изявление за прекратяване на договора, поради забава в плащанията. Отделно от горното неустойката се оспорва и по размер.  С отговора на исковата молба се прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави и неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП.

          Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното като доказателство по делото ч.гр.д. №17193/2017г. по описа на ВРС се установява, че по заявление на ищеца от 11.10.2017 г. е издадена заповед № 9387/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните суми, както и за законна лихва върху главницата.

Предявените пред първоинстанционния съд установителни искове намират правната си квалификация в разпоредбите на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД. Пред исковия съд не е отправяно искане за присъждане на законна лихва върху главницата.

          Предметът на въззивната проверка е ограничен единствено до частта на първоинстанционното решение, с която е уважен установителният иск за дължима главница по договор за далекосъобщителни услуги в размер на 3.80 лева, по отношение на която особеният представител на ответника  своевременно е релевирал възражение за погасяването и́ по давност, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата.

          Видно от съдържанието на издадената от въззиваемото дружество Фактура № **********, същата отразява дължимите в периода 09.08.2014 г. – 08.09.2014 г. плащания от абоната по Договор № *********. Крайният срок за доброволно заплащане на задължението е определен до 27.09.2014 г., считано от която датата настъпва изискуемостта на задължението. Вземането има периодичен характер, поради което по отношение на него е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. ‚в“ от ЗЗД, съответно същата е изтекла на 27.09.2017 г. Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е изпратено по пощата на 09.10.2017 г., вземането е било погасено по давност към момента на образуване на заповедното производство. С оглед гореизложеното, предявеният иск за присъждане на главница по договора за предоставяне на телекомуникационни услуги е неоснователен, като погасен поради изтичане на давностния срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

          По отношение на присъдената върху главницата законна лихва първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на повдигнатия пред него правен спор, като в разрез с принцип на диспозитивното начало се е произнесъл по непредявено от ищеца искане. Нито в исковата си молба, нито в последващ момент ищецът е отправил претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, напротив с уточнителна молба от 08.10.2018 г. е заявил, че поддържа единствено двата си иска за присъждане на главница и неустойка и е формулирал петитум в посочения смисъл, без да отправя претенция за присъждане на законна лихва върху главницата. Поради изложеното първоинстанционния съд се е произнесъл свръхпетитум в частта, с която е присъдил лихва, която не е претендирана от ищеца. В нея решението следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството да бъде прекратено, а издадената заповед обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

          На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемата страна ще бъде осъдена да заплати държавна такса за уважената част от иска по сметка на ВОС в размер на 25 лева. Доколкото страната не е изпълнила и задължението си за внасяне на депозит в размер на 150 лева за възнаграждение за особен представител, в срока даден с протоколно определение от 15.01.2020 г. по делото, сумата ще бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК, след което да бъде изплатена на назначения особен представител !

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 3892/24.09.2019 год. по гр. дело № 13505/2018 г. по описа на ВРС, в частта, с която е признато за установено, че П.Ж.Б., с ЕГН ********** *** дължи на „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 сумата от 3.80 лева /три лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.08.2014 год. до 08.09.2014 год. по договор за далекосъобщителни услуги М4127737/12.06.2014 год., за която сума е издадена фактура № *********/12.09.2014 год., с падеж 27.09.2014 г., както и в частта, с която е осъден да заплати сумата от 14.64 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 5.41 лв. /пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17193/2017г. по описа на ВРС,  на основание чл.78, ал.1 ГПК.,  КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 срещу П.Ж.Б., с ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3.80 лева /три лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.08.2014 год. до 08.09.2014 год. по договор за далекосъобщителни услуги М4127737/12.06.2014 год., за която сума е издадена фактура № *********/12.09.2014 год., с падеж 27.09.2014 г., като погасен по давност.

         

          ОБЕЗСИЛВА Решение № 3892/24.09.2019 год. по гр. дело № 13505/2018 г. по описа на ВРС, в частта, с която е признато за установено, че П.Ж.Б., с ЕГН ********** *** дължи на „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 законна лихва върху главницата от 3.80 лева считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2017 год., до окончателното изплащане на задължението и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13505/2018 г. по описа на ВРС в посочената част.

         

          ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 9387/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П.Ж.Б., с ЕГН ********** ***, в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 законна лихва върху главницата от 3.80 лева.

         

          В останалата част Решение № 3892/24.09.2019 год. по гр. дело № 13505/2018 г. по описа на ВPС не е обжалвано и е влязло в сила.

         

          ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ №1 да заплати в полза на Варненския окръжен съд сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева, от които 25 лева дължимата държавна такса в производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и 150 лева, дължими като възнаграждение за особения представител в настоящата инстанция, на основание чл. 77 от ГПК.

         

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 150(сто и петдесет) лева на адв. Г.М. от ВАК, за осъщественото особено представителство пред настоящата инстанция, след представяне на доказателства от въззиваемото дружество за внасяне на сумата от 150 лева!

         

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.